Аманда Куик
Реката знае (21)

Двайсета слава

— Добре ли сте? — попита тихо Антъни.

Луиза се бе загледала в обляната от лунна светлина градина. Беше почти полунощ. Тук-там се полюшваха декоративни фенери. Вдясно се мержелееха странните форми от желязо и стъкло на оранжерията. Откъм бляскавата бална зала се носеше глъч, смях и музика.

— Да, разбира се — отговори тя, като сдържа още един порив да се разтрепери.

Но напрежението от преструвката, че се забавлява през последните два часа, си каза думата. Усмивката й стана изкуствена. Искаше да се върне у дома, на Ардън Скуеър, и да изпие много голяма чаша бренди.

— Можем ли вече да си тръгваме?

— След малко — обеща Антъни. Хвана я за лакътя. — Да се поразходим.

— Е, сега поне знаем със сигурност какви услуги е правил господин Тарлоу на Елуин Хейстингс — каза тя. — Компрометирал е жертвите и после е открадвал дневниците и писмата им, за да ги даде на Хейстингс.

— Тарлоу е бил закоравял комарджия. А това означава, че постоянно е имал нужда от големи суми в брой, за да покрива дълговете си. Хейстингс е плащал добре за документите, с които е изнудвал. Грентли без съмнение е събирал парите от изнудването. Не мога да си представя Хейстингс да върши такава работа.

Слязоха от терасата по стълбището и тръгнаха по покритата с чакъл пътека, която се виеше през сложно оформената градина. Луиза забеляза, че не са единствената двойка, която е излязла да си отдъхне от горещината и бликащата енергия в балната зала. Чу приглушени гласове откъм сенките. Някакъв мъж се изсмя тихо. Полите на рокля се мярнаха на лунната светлина и изчезнаха зад един жив плет. Последното нещо, което й се искаше тази вечер, беше да дойде на бала, но се вслуша в доводите на Антъни. Трябваше да се държат все едно нищо необикновено не се е случило този следобед. Антъни като че ли се справяше с лекота, но тя вече едва понасяше натрупаното напрежение през този ден. В действителност откриването на мъртвото тяло на Тарлоу я беше разстроило повече, отколкото бе осъзнала тогава.

Картината на убийството възвърна ужаса и страха от онази кошмарна нощ преди малко повече от година. Не можеше да изхвърли от ума си образа на мъртвия Гавин. Знаеше, че колкото и до късно да стои, колкото и бренди да изпие, когато се прибере, тази нощ нямаше да заспи. „И това не е най-лошото“ — помисли си тя. Ако успее да заспи, непременно ще сънува кошмари.

Антъни я накара да спре пред вратата на оранжерията. На сребристата лунна светлина стъклата бяха непрозрачни.

— Тук можем да останем насаме — каза той тихо.

Тя се отпусна на една мраморна пейка. Полите на роклята й се разстлаха около глезените й. Тя се загледа в мрака и потръпна отново.

— Студено ли ви е? — попита Антъни.

— Малко.

Не можеше да му каже колко силно я разтърси сцената на убийството. Той щеше да реши, че й липсва хладнокръвие, за да продължи разследването.

— Какво ще правим сега? Виктория Хейстингс, Тарлоу и Гентли, всичките удобно мъртви, и ние нямаме никаква улика. Като че ли не остана човек, който да знае тайните на Елуин Хейстингс.

Антъни подпря единия си крак до нея на пейката, кръстоса ръце върху бедрото си и се отпусна.

— Ще продължим да задаваме въпроси, само това ни остана.

Тя се помъчи да се съсредоточи върху проблема.

— Хрумна ми, че има едно място, където някои от тайните на Хейстингс навярно са известни.

Той сведе поглед към нея.

— Кое е това място?

— Публичният дом, където има седмичен ангажимент.

— „Феникс“ ли? — Умълча се за малко. После кимна бавно. — Интересна теория.

Тя сбърчи нос.

— Надявам се, че нямате намерение да си назначите седмичен ангажимент там, за да проверите на практика вашата теория.

Той се усмихна едва-едва.

— Съмнявам се, че ще излезе нещо смислено. От мен надали може да се очаква да убедя която и да е от жените, които работят там, да ми се довери, за да изпробвам теорията си. Но изглежда, че вие сте спечелили доверието на човек, който познава някои от тези жени.

— Имате пред вид Роберта Удс на Суантън Лейн.

— Да.

— Ще я помоля да поразпита дискретно.

— Чудесно. Междувременно аз мога само да се надявам, че рано или късно ще получа покана от Клемънт Корвъс. Очевидно той знае доста за делата на Хейстингс.

— Не ми се вярва един господар на престъпния свят да пожелае да разкрие пред нас незаконните си афери — предположи тя.

— Ще видим.

Тя вдигна вежди.

— Наистина ли очаквате, че той ще се свърже с вас?

— Възможно е.

— И защо ще го прави?

Антъни се усмихна вяло.

— Независимо от сферата му на дейност, или може би точно заради това, се говори, че той държи строго на кода на честта. Измежду другите неща ми казаха, че никога не остава длъжник.

— Кой ви осведоми толкова подробно за Клемънт Корвъс?

— Детектив Фоулър. Корвъс и Скотланд Ярд имат отдавнашни взаимоотношения.

Отново Фоулър. Луиза овладя поредното разтреперване.

— Предполагате ли, че господин Корвъс ще се почувства задължен към вас заради документите, които помолихте Миранда да му предаде?

— Или ще ми благодари, или ще потърси от мен повече сведения. Нищо не е сигурно в тази работа.

— Ако нашите предположения са точни, Елуин Хейстингс е убил не само един път, а четири пъти: Фиона Ризби, първата госпожа Хейстингс, Грентли и Тарлоу. Трудно е да си представи човек толкова зло.

— Убийството без съмнение става по-лесно след първия път — подхвърли Антъни.

Луиза едва се сдържа да не скочи на крака и да се разкрещи, че греши. Няма значение доколко е оправдано, убийството е ужасяващо преживяване, което преследва човек цял живот.

Антъни се пресегна към нея без всякакво предупреждение и като я хвана за лактите, я изправи на крака.

— Шшт! Тихо! — заповяда съвсем до устните й.

Тя отвори уста да попита какво си въобразява, но преди да произнесе и звук, се озова притисната до гърдите му. Устните му се долепиха до нейните — горещи и настоятелни.

Луиза се вцепени. „Нали реших — помисли си тя. — Никакви целувки повече.“ Но докато се повтаряше това доста логично решение, знаеше, че тази вечер няма да има сили да устои на изкушението; нервите й бяха прекалено изопнати. Копнееше да бъде погълната от огъня на страстта, та дано забрави сцената на смъртта, която се беше запечатала в съзнанието й като толкова много други ужасни призрачни видения.

Прегърна го през тила и се притисна до него. После дочу шепот в тъмнината. Някаква двойка се приближаваше по пътеката към оранжерията. Антъни я целуваше за пореден път, за да остави впечатление, че имат тайна любовна връзка. Почувства се дълбоко засегната. Искаше да я целува наистина, а не за прикритие.

Някакъв мъж се изсмя тихичко.

— Както изглежда, трябва да си намерим някое друго скрито кътче, скъпа моя. Това тук вече е заето.

Жената прошепна в отговор нещо неразбираемо. Луиза усети, че гласовете затихват в далечината и двойката си е потърсила друго закътано местенце в градината, но вече нищо не я интересуваше. Мислеше само за ръцете на Антъни, които я прегръщаха. Заля я горещина. Какво от това, че тази целувка не беше акт на прелъстяване. Въздействието й се разрази като светкавица, която обгори вече свръхчувствителните й нерви. Цялото й същество настръхна от възбуда.

— Антъни — промълви срещу устните му.

Той издаде тих, дрезгав стон. Притисна я още по-силно към себе си. Устните му внезапно потърсиха нейните грубо и настоятелно. Сега вече я целуваше наистина. По същия начин, както тя го целуваше. Помежду им премина с пропукване толкова силна електрическа искра, че тя се изненада защо косата й не се изправи. Той плъзгаше трескаво ръцете си по гърба й и по плътно прилепналата й до талията рокля. Неочаквано за себе си тя се разтрепери от безумно желание. Повлечена от водовъртежа на сила, която смътно разбираше, се вкопчи в раменете на Антъни и го целуна.

Той откъсна устните си от нейните и обхвана с длани лицето й.

— Кажи пак името ми.

Изразът на лицето му, осветено от мъждукащото пламъче на близкия фенер, не беше на благовъзпитан любовник. Онова, което видя, беше див, непреодолим копнеж, същият, който изпитваше и тя.

— Антъни. — Разтрепери се, но този път не от нервност. Цялата вибрираше от очакване. — Антъни.

Той отдели длани от лицето й и обгърна талията й. После зацелува шията й. Усещаше устните му върху кожата си влажни и изпълнени с копнеж. По едно време почувства леко ухапване. Усещането беше така възбуждащо, че дъхът й секна. Точно от това имаше нужда. Тази отчаяна, бурна страст щеше да прогони двата образа на окървавените глави на Тарлоу и на Гавин от мислите й поне за малко.

Антъни я взе на ръце и я понесе към вратата на оранжерията.

— Отвори я — измърмори той.

Тя се пресегна, хвана топката и я завъртя. Вратата се отвори и я лъхна влажна топлина. Вдъхна мириса на зеленина и на цветя, на току-що разкопана почва — благоухание на живот, а не на смърт.

Той я пренесе през прага и я пусна да стъпи на земята до един тезгях. После се обърна, затвори вратата и я заключи. Тогава я прегърна отново и заопипва копчетата на роклята.

Тя остана изумена, като усети, че пръстите му, толкова умели и чувствителни, когато става въпрос за ключалки и ключове, всъщност треперят. Сега вече чуваше как диша. Възбудено. Страстно. Докосна го и усети под тъканта как мускулите му са се стегнали.

У нея се зароди надежда. Беше обичал своята скъпа Фиона, но може би в сърцето му имаше място и за друга жена.

Роклята беше разкопчана. Добре че беше доста тъмно. Освен тънката долна риза нищо друго не прикриваше гърдите й.

Той целуна шията й. С палците си ласкаво докосваше зърната, разтърсвайки на вълни тялото й. Тя се вкопчи в раменете му с желание да изследва силата, която предусещаше у него, да го опознае по-интимно, но той не й даде възможност.

— Луиза, нямаш представа какво направи с мен. Искам те. Желая те.

Без всякакъв намек, който да я подготви, той я вдигна и я сложи да седне в края на тезгяха. Всичко се развиваше много бързо. Тя вече не мислеше. От друга страна, мисленето беше последното нещо, в което би се впуснала.

След това устните му се озоваха на мястото на ръцете върху гърдите й. Тъканта, която ги покриваше, овлажня.

Усети се сграбчена от диво желание. Прокара пръсти през косата на Антъни. Почувства зъбите му върху зърното си и изстена. И за да я накара да замълчи, Антъни я целуна страстно.

После запретна полата й над коленете и разтвори бедрата й.

Пулсът й запрепуска лудо. Тя все още не беше свикнала със зашеметяващата интимност на неговите милувки, когато той плъзна пръсти по дантеленото бельо. Изпепеляващото усещане, предизвикано от дланта му върху най-интимната й част, беше и крайно скандално, и безумно вълнуващо.

— Ти ме искаш — промълви той пресипнало. — Кажи го. Искаш ме така много, колкото и аз.

— Да. О, да.

Беше замаяна. Светът извън оранжерията вече нямаше никакво значение. Ето какво означаваше човек да бъде погълнат от страст. Чудеше се на вдъхващото живот усещане. Романистите и драматурзите имаха право. Затова хората се отдаваха на тайни любовни афери.

— Толкова си нежна — прошепна той, галейки я съвсем интимно. — Подлудяваш ме.

Луиза долови, че той си разкопчава панталоните. Погледна бегло надолу и зърна ръката му, обхванала пениса в ерекция. Антъни извади от другия си джоб голяма ленена носна кърпа и я сложи на тезгяха до нея.

Запленена, тя посегна да го погали, но той вече се притискаше към нежната сърцевина на нейното тяло. Усещането беше божествено. Искаше още. Накара го безразсъдно да се притисне още по-плътно до нея.

Той я обгърна отзад и с един жесток тласък потъна в нея докрай. През пренапрегнатите й сетива премина остра болка. Разтърсена от грубия преход от безумно желание към неприятната действителност, ахна и застина абсолютно неподвижна.

— Проклятие! — Антъни замръзна също. — Ти си девствена.

— Ами, да, но наистина не виждам в случая тема за спор.

— Защо, по дяволите, не ми каза, че си девствена?

— Не мислех, че е ваша работа — отвърна тя, готова да избухне.

— Как може да ти дойде наум, че не е моя работа?

У нея се надигна гняв, който притъпи донякъде физическите неудобства.

— Наистина, господине, едва ли очаквате да обсъждам подобни интимни подробности от моя живот с джентълмен, когото почти не познавам.

Той сведе поглед към нея със странно изражение.

— Ще разрешиш ли да ти напомня, че правиш любов с джентълмен, когото почти не познаваш?

— Ние не правим любов — отсече тя сърдито, понеже не искаше да признае дори пред себе си каква болка й причинява този факт. — Участваме в акт на забранена страст.

— Ах, да. Тази област ли е твоята специалност?

— Незаконните любовни срещи са различни. Любовницата не е длъжна да споделя своите лични истории с любовника.

— Не вярвам на ушите си, че ми четеш лекция на тема как трябва да се държи човек в случай че има тайна любовна връзка.

Тя се сви от обида.

— Мисля, господине, че ще бъде най-добре, хм, да се оттеглите. Както сам се досещате, не сме един за друг.

— Откъде знаеш? — попита той, отдръпвайки се леко.

— Мисля, че е очевидно. Твърде едър сте.

— Мисля, че сме съвсем по мярка.

Той се отдръпна още малко и точно преди да излезе, се изтласка бавно в нея.

Тя изохка.

— Наистина не мисля, че е благоразумно да продължавате.

Той я целуна със страст, която й попречи да спори повече.

Антъни повтори движението. Този път усещането не беше болезнено, нито пък приятно. Толкова бе напрегната, че едва дишаше. И все пак чувството не беше чак толкова неприятно.

И както можеше да се предвиди, нейното ужасно любопитство се надигна и потисна разочарованието.

— Много добре, щом настоявате — продължи тя, извивайки се, за да се намести по-удобно. — Но, моля ви, свършете бързо с тази работа.

Антъни застина отново, както беше потънал в нея.

Тя отвори очи и видя, че я гледа с изражение, което не можеше да определи. Подразни се и сложи ръце от двете страни на лицето му.

— О, скъпи, не исках да нараня чувствата ви — каза нетърпеливо.

— Не се тревожете, продължавайте. Няма да кажа нито дума повече.

— Обещаваш ли?

— Разбира се, господине. След като сме стигнали дотук, няма да е зле да приключим с тази история.

— Внимавай, сладка моя. Такъв любовен разговор може да ме доведе до припадък.

Беше унизена. Беше също така бясна. Комбинацията се оказа силно възпламенима. Сграбчи го за раменете и го притисна към себе си.

— По дяволите, Антъни! Продължавайте!

Той промърмори нещо под нос, което тя не разбра, но най-после започна да се движи със забързани, напрегнати и енергични тласъци. Тялото й като че ли се нагоди към неговото. Въпреки че усещанията й не бяха така безумно вълнуващи, както бе очаквала, те не бяха и съвсем неприятни.

Ако Антъни намираше удоволствие в това, можеше да допусне упражнението.

— Сто пъти проклятие! — Гласът му прозвуча, сякаш изпитваше затруднения с дишането. — Ти си виновна. Тази вечер ме извади извън релси. Направи на пух и прах моето самообладание.

— Каква е вината ми? За какво възнамерявате да стоварите отговорността върху мен? Как смеете да…

— Нали ми обеща да не говориш — напомни й той през зъби. — Проклятие!

Разтревожена от глухия, див стон, който съпровождаше ругатнята, тя отвори очи.

— Зле ли ви е?

Антъни не отговори. Вместо това изведнъж рязко се отдръпна и грабна носната кърпичка. Загърна с нея възбудения си член.

На слабата светлина видя, че стиска очите си. Устните му бяха разтворени и изопнати, сякаш всеки момент щеше да изстене. Зъбите му проблясваха опасно в тъмнината. И тогава всичко свърши. Той се подпря на тезгяха, дишайки тежко. Не отвори очи.

— Проклятие — изруга отново, този път много тихо.