Аманда Куик
Реката знае (17)

Шестнайсета глава

Дейзи Сполдинг се събуди от силни болки. Действието на опиума, който взе снощи, бе преминало и в момента страдаше ужасно от раните по смазаното си тяло. Седна предпазливо на тясното походно легло и взе да се оглежда. Беше оживяла след още един клиент, но на косъм. Ако друг клиент не бе чул виковете й и не беше дошъл да види какво става, тази сутрин щеше да е мъртва.

Снощният клиент беше най-бруталният от всички. Видя лудостта в очите му, когато запуши с кърпа устата й и завърза ръцете й назад. Ужаси се, но вече беше прекалено късно.

Работеше в публичния дом само от две седмици. Не вярваше, че ще издържи до края на месеца. След смъртта на Андрю, мъжът, на когото той дължеше пари, й каза, че ако работи два месеца в публичния дом „Феникс“, ще изплати дълга. Първо си помисли дали да не се хвърли в реката, но кредиторът я убеди да приеме предложението.

— „Феникс“ не е като другите бардаци — увещаваше я той. — Всички жени, които работят там, са от почтени семейства като теб. Печелят много добри пари, защото тяхното положение е далеч над това на обикновените проститутки. Те са куртизанки, а не проститутки. Джентълмените са склонни да плащат добре за компанията на изискани дами.

„Но курвата си е курва“ — помисли си Дейзи. Каква глупачка! Да повярва, че работата ще бъде различна само защото едно време е била дама!

Ужасена от перспективата да се озове в приют за бедни, прие предложението. Едва по-късно научи, че когато е отишла да работи в публичния дом „Феникс“, кредиторът на нейния съпруг е получил доста тлъст хонорар от съдържателната мадам Феникс.

Мадам Феникс й обясни, че не е достатъчно хубава за обикновените клиенти. Единствената благоприятна възможност била за жена, склонна да задоволява по-груби прищевки. Някои джентълмени обичали малко по-брутални обноски, обясни тя. Това ги възбуждало, но не нанасяли сериозни щети.

Дейзи стана, сви се от болка и се погледна в напуканото огледало над умивалника. Около очите си имаше морави отоци. Челюстта й беше ужасно подута. Страхуваше се да погледне тялото си.

Този път нараняванията бяха сериозни. Следващия път можеха да се окажат фатални. Ако съдбата й бе да умре на двайсет и две, предпочиташе сама да отнеме живота си. Проклета да бъде, ако предостави тази привилегия на някой джентълмен, който евентуално ще изпита върховната наслада, ако тя издъхне заради неговата жестокост.

Въпреки мрачното решение за бягство чрез смърт, все пак желанието да живее надделяваше. Беше чувала да се шушука за някакъв дом на Суантън Лейн, където давали на проститутките топла храна. Говореше се, че жената, която управлявала въпросния дом, понякога помагала на момичетата да си намерят почтена работа под друго име.

„Какво ще загубя?“ — мислеше си Дейзи. Но трябваше да бъде много предпазлива. Мадам Феникс беше хладнокръвна и изключително жестока. Шушукаше се, че е виновна за изчезването на бившата мадам. Пък и онзи тип, когото забавляваше в личния си апартамент, изглеждаше още по-опасен.

Дейзи потръпна. Ако мадам Феникс откриеше, че една от нейните проститутки е избягала в дома на Суантън Лейн, не се знаеше на какво е способна. Щеше да приеме, че постъпката е много лош пример за другите жени във „Феникс“.