Аманда Куик
Реката знае (24)

Двайсет и трета глава

Луиза Брайс я бе взела за проститутка. Обзе я силен гняв. Изгаряше от желание да се върне на Ардън Скуеър и да убие тъпата жена, но здравият разум постепенно надделя. Нажеженият до бяло гняв се стопи. Започна да диша по-дълбоко. Ще се разправи с Луиза Брайс, когато му дойде времето.

Вървеше бързо към улица, където можеше да си наеме файтон. Нощта винаги връщаше спомените.

Въздействието на хлороформа отслабваше, чувстваше се дезориентирана и леко й се гадеше. Долавяше смътно някакво движение. Отначало не разбра. После се досети, че мъж я носи на ръце. Нямаше сили да се бори. Може би беше за добро. Някакъв дълбок инстинкт й подсказа, че ще бъде по-безопасно, ако остане както беше — отпусната и безжизнена.

Независимо от това не устоя и леко отвори очи. Нищо не видя. Лицето й беше покрито с плътна материя. Реши, че е насмолен брезент. Осъзна изведнъж, че цялото й тяло е увито и стегнато в платнище. Не можеше да помръдне дори да искаше.

Въпреки че лицето й бе покрито, усети мириса на речната мъгла и влага. Обзе я паника.

Мъжът, който я носеше, сумтеше под товара. Искаше да изкрещи, но нямаше глас.

В следващия миг падаше. Съприкосновението с водата беше като удар в каменна стена, въпреки брезента.

Потъвайки, усети сковаващ студ. Погребалната плащаница, в която бе увита, явно не беше здраво закрепена. Почувства, че течението отнася брезента…

Едва по-късно се досети защо Елуин не беше завързал краката и ръцете й, преди да я хвърли от моста. Искал е всички да повярват, че се е самоубила. И ако китките и глезените й бяха завързани, едва ли щеше да заблуди някого.

Онази нощ извади късмет. Незабелязано от Елуин, който побягна от местопрестъплението, веднага щом се отърва от своята жертва, имаше свидетел на действията му. Един бедняк, който живееше в разнебитена колиба до самата вода, наблюдаваше как обемистият вързоп потъва в реката. Подтикнат от любопитство, той се качи в лодката и загреба, за да види дали няма да извади нещо ценно.

Тя успя да се добере до повърхността, благодарна, че като малка се бе научила да плува. Дори при това положение съзнаваше, че щеше да се удави, ако не беше с нощница. Била е заспала, когато той е дошъл с хлороформа. Ако носеше някоя от модните рокли, когато падна в реката, тежестта на полите и корсета щеше да я повлече към дъното.

Първото, което видя, като излезе на повърхността, бяха контурите на лодка с гребла. Някой й подаваше гребло. Сграбчи го с две ръце.

Другата щастлива случайност, на пръв поглед незначителна, бе фактът, че нейният спасител беше луд, който твърдеше, че чува гласове в главата си. Хората го избягваха и рядко говореше с някого. Като резултат никой не знаеше, че я е извадил от реката през онази нощ.

Лудият, убеден, че тя е някакво магическо създание, поверено му да я покровителства, се отнасяше към нея с благоговение. Грижеше се тайно за нея, докато се възстанови от изпитанието. Даде й подслон и храна, докато тя обмисли бъдещето си и плановете си.

За по-сигурно отрови стария глупак, преди да се лиши от неговите грижи. Не можеше да си позволи никакъв риск преди всичко. Много беше заложено на карта. Нищо не биваше да попречи на нейния грандиозен план за отмъщение…

Престана да мисли за миналото. Видя един свободен файтон. Качи се и каза адреса на кочияша. Дами, които пазят доброто си име, внимават да не бъдат забелязани в евтина двуколка; бяха невзрачни и жените, които се возеха в тях, се преценяваха по същия начин. Но със своята вдовишка рокля и воал тя беше анонимна. Никой, който я бе срещал като съпруга на Елуин Хейстингс, не би я познал.

Облегна се и стисна силно ръцете си в ръкавици. Как смееше Луиза Брайс да предполага, че е евтина улична курва?