Аманда Куик
Реката знае (38)

Трийсет и седма глава

Скоро след това Антъни помогна на Луиза да се качи в наетата карета. Тя седна, оправи полата си и се загледа как той влиза приведен и сяда срещу нея. На светлината на фенера в купето лицето му изглеждаше мрачно и набраздено от дълбоки бръчки.

— За какво мислиш? — попита тя тихо.

— Онзи, който е убил Грентли и Тарлоу, сигурно е знаел за връзката им с Хейстингс — каза той.

— Да. Очевидно и Хейстингс е стигнал до същото заключение, защото се е изплашил. — Луиза се подвоуми, преди да изкаже следващото си предположение: — Може би убиецът е някой измамен от него делови партньор.

— В такъв случай убиецът е знаел за Грентли, но странното е, че е знаел и за Тарлоу. Дори Корвъс не знаеше за връзката му с Хейстингс, а както сам каза, го е проучил сериозно, преди да започне работа с него.

Луиза въздъхна.

— И все пак защо ги е убил? Ако е някой измамен от Хейстингс, нямаше ли направо него да убие?

— Убийството на джентълмен с положението на Хейстингс щеше да предизвика грандиозен скандал. Щеше да стои със седмици на първите страници. Даже убиецът да успее да представи убийството за самоубийство, щеше да привлече голямо внимание. Вероятно не е искал да рискува.

— Вярно е. — Поколеба се. — Убийствата просто нямат смисъл.

— Не съм съвсем сигурен. — Антъни скръсти ръце и протегна крака. — Хрумна ми, че с убийството на Грентли и Тарлоу убиецът се отървава от двамата, които знаят най-много за незаконните дела на Хейстингс.

— Хм.

Той се усмихна едва-едва.

— За какво се замисли?

— Че ако реша да съсипя някой човек, но не искам да рискувам да го убия, бих се отървала от хората, на които той разчита за черната работа.

— Но няма да спреш дотук — каза Антъни тихо. — Не и ако възнамеряваш да го унищожиш. Ако си права, Хейстингс все още е в голяма опасност.

— Добре. Да подходим към проблема от друг ъгъл — предложи тя оживено. — Колко души знаят за неговите незаконни афери достатъчно подробно и същевременно имат причини да желаят неговия крах?

— Имаш предвид друг, освен него ли? — отбеляза сухо той.

Тя се изчерви.

— Ами, да. Освен него. И освен възрастните жертви на изнудване.

Прецени думите й.

— Както каза, навярно някой, измамен от него, сега си отмъщава.

Тук Луиза следваше да спре веднага. Ако имаше малко здрав разум, нямаше да каже и дума повече, но не можа да премълчи само заради себе си.

Антъни търсеше отговори. Тя също. Трябваше да рискува.

— Нашият списък със заподозрени — започна, подбирайки много внимателно думите — ще включва само тези, които са запознати отблизо с незаконните дела на Хейстингс и имат причини да убият двамата мъже, които са му помагали в тайните мероприятия.

— По всяка вероятност списъкът ще бъде много кратък, както каза, и ако Клемънт Корвъс не може да посочи заподозрени, съмнявам се, че ще успеем да го започнем.

— Сещам се за един човек — каза тя тихо.

— Кой?

— Неговата покойна съпруга.