Аманда Куик
Реката знае (29)

Двайсет и осма слава

Антъни слезе от наетата двуколка, плати на кочияша и се запъти към стълбището на „Ти Джей Тътингтън музей на най-гнусното убийство“. Стар, почти избледнял надпис се виждаше над входа: „Книжарницата на Баркли“.

Звънна звънче, когато отвори остъклената врата.

Вътре беше слабо осветено. По рафтовете още имаше книги. Драперии от паяжини висяха по високите рафтове. В помещението имаше само една млада жена зад щанда. Носеше проста рокля и спретнато бяло боне.

Регистрира скъпото облекло на Антъни и веднага остави клюкарското списание, което четеше.

— Джей Ти Тътингтън? — осведоми се учтиво.

Тя се засмя.

— Това е баща ми, господине. Аз се казвам Хана Тътингтън. Наглеждам музея, когато той не е тук.

Антъни се поклони.

— Радвам се да се запозная с вас, госпожице Тътингтън.

Хана Тътингтън се зачерви до ушите от неговата любезност.

— Мога ли да ви помогна, господине?

— Доколкото разбирам, това е сцена на скандално убийство.

Очите на жената се уголемиха.

— Точно така, господине. Най-гнусната и ужасна трагедия, така си е. Желаете ли да направите обиколка?

— Да, моля ви.

Той извади монета от джоба си и я остави на щанда.

Хана грабна парите.

— Оттук, господине. Ще започнем от задната стая. Красивият лорд Гавин е влизал през тази врата, когато са се срещали нощем.

Заобиколи щанда и го поведе към задната част на стария магазин. Преди да я последва, Антъни хвърли поглед на списанието, което тя четеше. На корицата имаше зловеща рисунка на мъртва жена, просната на стълбище. На площадката се виждаше заплашителната фигура на мъж с нож в ръката, от който капеше кръв. Заглавието беше: „Пълна история на страшното убийство на Френсис Хейс — проститутка“.

Отиде в задната стая на магазина, като не бързаше, попивайки атмосферата.

— Виждам, че пазите някои от книгите на бившата собственичка — погледна той струпаните в тясното пространство картонени кутии, пълни със стари книги.

— Останаха малко. Папа продаде повечето, веднага щом взе магазина. През първите няколко дни след убийството идваха всякакви странни хора да купуват книги.

Той я погледна.

— Какво имате предвид, като казвате странни?

Тя направи гримаса.

— Разправяха на папа, че били колекционери. Няма да повярвате какви пари бяха готови да дадат за прашни, стари книги. Кой да знае, че има пазар за такива неща? Папа си мислеше, че ще забогатеем за един месец, но скоро след това колекционерите престанаха да идват.

— И тези книги ви останаха — посочи той към кутиите.

Хана ги гледаше навъсено.

— От време на време купуват някоя книга за спомен от посещението, но нашите клиенти не плащат като колекционерите. Повечето книги сега се продават по няколко пенита.

— Имате ли много посетители?

— Не толкова, колкото в първите месеци след убийството. — Хана въздъхна. — Работата напоследък не върви за съжаление. Папа прави всичко по силите си да известява за музея, но днес конкуренцията е голяма. Не минава и седмица, без да се появи съобщение във вестниците за скандално убийство или самоубийство. Папа е размислил, и ще се захване с нещо друго.

— Умно решение вероятно. Разкажете ми за убийството.

Хана се покашля и започна с мелодраматичен тон:

— Джоана Баркли — тъй се е казвала убийцата. Била е много красива, с дълги руси плитки и прекрасни сини очи. Името на нейния любовник е било лорд Гавин. Бил е много елегантен и красив.

— Откъде взе описанието? — попита Антъни.

Тя примигна, объркана заради прекъсването.

— Защо, от вестниците и от клюкарските списания естествено. Уверявам ви, всяка подробност се базира на факт, господине.

— Разбира се. Моля, продължете.

— В нощта на страшната трагедия Джоана Баркли чула красивият лорд Гавин да почуква три пъти тук, на задната врата.

Жената сви ръката си в юмрук и потропа, и както си въобразяваше, чукането трябваше да прозвучи злокобно.

— Откъде знаете, че е почукал три пъти? — попита Антъни.

— Това е бил техният таен код.

— Щом е бил таен, как сте разбрали за него?

Хана се намръщи, изгубвайки отново нишката на разказа заради въпроса.

— Папа чете за кода в един от клюкарските вестници.

Антъни кимна.

— Абсолютно благонадеждни източници на информация.

Хана продължи отново със своя гробовен глас:

— Госпожица Баркли слиза долу да посрещне своя красив любовник само по нощница, халат и пантофи.

— Как разбрахте с какво е била облечена? И това ли прочетохте в жълтите вестници?

— Папа казва, че клиентите обичат подробности. Тъй че си измислям туй-онуй. Така историята става по-интересна.

— Много сте предприемчива!

— Благодаря, господине. — Хана се зарадва. — Както казах, Джоана Баркли слязла по стълбите облечена както подобава за тайна любовна нощ. Отключила същата тази врата и посрещнала елегантния си любовник.

Антъни разгледа внимателно ключалката. Беше относително нов модел, който отскоро се продаваше на пазара. Но повече го заинтригуваха белезите в дървото около нея. Беше на дупки от удари. Виждаха се и очертанията на старата брава с много по-голям механизъм.

— По време на убийството вратата с тази брава ли е била?

— Не, господине. — Жената сви вежди, очевидно учудена от въпроса. — Наложи се папа да я смени, когато нае магазина. Старата беше разбита.

— Имаш ли някаква представа как е била разбита?

Тя поклати объркано глава.

— Че откъде да знам, господине?

— Няма значение.

Хана се покашля и за пореден път продължи своята приказка:

— След като в онази съдбовна нощ пуснала в дома си своя красив любовник. Джоана Баркли целунала лорд Гавин с най-страстната целувка, хванала го за ръката и го повела по стълбите. Той не подозирал, че се изкачва към смъртта си.

— Без съмнение ни най-малко не е предполагал каква ще бъде участта му — съгласи се Антъни, изучавайки стълбите.

— Елате, господине. Ще ви покажа тяхното любовно гнезденце.

Хана се заизкачва по стълбището към стаите над магазина. Той тръгна след нея, заслушан в скърцането: на старите дъски.

„Тя не е слязла, за да му отвори. Чула е как разбива ключалката, после е чула стъпките му по стълбите“ каза си.

Като стигнаха горния край на тясното стълбище, жената посочи тържествено уютната, малка гостна. Нямаше много мебели, забеляза Антъни. Фотьойл за четене, маса, лампа и голям пътнически сандък. Стаята изглеждаше самотна, беше колкото кибритена кутийка.

— Подредена е точно както в нощта на убийството, господине — увери го Хана. — Вече ви казах, че Джоана Баркли довела своя обречен любовник точно в тази стая, поканила го да седне и му дала чаша вино.

Той погледна масата.

— Не виждам чаши. Откъде знаете, че го е почерпила?

— Пиенето на вино е едно от нещата, които любовниците правят заедно.

Антъни кимна.

— Как не се сетих!

Хана прошушна театрално:

— Започнал бурен скандал.

— Не си ли измисляте и тук мъничко?

— Логично е, че са се скарали, господине — обясни търпеливо тя. — Защо иначе ще го убива?

— Отличен въпрос. Някой чул ли е викове?

Хана въздъхна.

— По онова време никой не е живеел в съседната къща.

— За какво са се скарали?

— Според вестниците скандалът се разразил, тъй като лорд Гавин казал на госпожица Баркли, че къса с нея заради друга.

— Защо?

— Как така защо? — Хана искрено се учуди. — Защо, защото тя му е омръзнала, предполагам. Била му е любовница преди всичко. Всички са го знаели.

— Моля ви, продължете.

— Добре. — Хана се изпъна и посочи с драматичен жест завесите пред другото помещение. — Джоана Баркли поканила елегантния лорд Гавин в своята спалня за последен път. Отишъл с нея, без да подозира, че никога няма да излезе жив оттам.

Антъни се приближи и дръпна завесите. Имаше малка тоалетна маса и гардероб. Чаршафите и завивките на тясното легло бяха разхвърлени, за да се докаже вероятно, че за последен път са правили страстна любов.

— След страстните прегръдки лорд Гавин заспал — обясни Хана. — Джоана Баркли станала, взела ръжена, който виждате до нощницата, и ударила с всичка сила по главата нещастния си любовник.

В долния край на леглото беше метната скромна нощница от бял лен, обточена по краищата с изящна дантела.

— Сменяли ли сте завивките?

— Не, господине. Гарантираме, че всичко в тази стая е точно както го намери папа при откриването на музея. Веднъж, доста отдавна, изтупах завивките и избърсах прах, нищо повече.

Антъни отиде до леглото и се загледа в него.

— По чаршафите няма петна от кръв. Прали ли сте ги?

— Не, господине. — Жената се замисли. — Не си спомням да е имало петна от кръв по завивките.

— Може би защото са на килима — каза с благ тон Антъни.

Това противоречие затрудни за кратко Хана, след което тя изведнъж грейна:

— Лорд Гавин се е събудил точно преди тя да замахне и се е изтърколил от леглото на килима в напразен опит да избегне удара.

— Ето ти една правдоподобна теория.

Отвори гардероба. Вътре имаше две избелели рокли и чифт обувки.

Върна се в гостната и клекна до сандъка. Ключалката беше солидна, но не беше заключена. Вдигна капака и погледна вътре. Беше празен.

— Какво намерихте в този сандък?

— Ако нещо е имало, вече беше изчезнало, когато папа нае магазина. Защо питате?

— Няма значение. Не е важно. Питам просто от любопитство.

— Добре тогава — каза Хана. — Та, след като Джоана Баркли убила лорд Гавин по този ужасен начин, нервите й не издържали. Разридала се горчиво. Джоана Баркли е монтирала на капака скъпа ключалка. Онова, което е прибирала в него, е имало голяма стойност за нея. Ключалката не е разбивана. Отворил я е или онзи, който е имал ключ, или е знаел как да работи с шперц.

— Твърди се, че се е самоубила — отбеляза Антъни, изправяйки се.

— Тъкмо стигнах до тази част. — Хана потрепери театрално. — Както ви разказах, след като убила красивия си любовник, Джоана Баркли потънала в бездната на отчаянието. Отишла при реката, хвърлила се от моста и се удавила. Откриха шапката й с пера, закачена на един заседнал под моста дънер.

— Но трупът й не бе открит.

— Не, господине, тъй си е.

— Благодаря ви, госпожице Тътингтън. Обиколката и вашите обяснения бяха много образователни.

— Радвам се, че са ви харесали, господине.

Веднага след това излезе от „Музея на Тътингтън“, зачуден какво ли е имало в сандъка и защо жена, която възнамерява да се самоубие, ще си прави труда да вземе съдържанието му със себе си. Досети се изведнъж, че повече от година го преследват натрапчиво въпроси за смъртта на Фиона. Тези въпроси все още изискваха отговори. Но по някаква причина тайната на една друга жена обсебваше сега вниманието му.