Робърт Сойер
Поглед в бъдещето (15)

15.

Същата вечер Мичико се върна от Токио. Изглеждаше ако не умиротворена, то поне не и разкъсваща се отвътре.

Лойд, който бе прекарал следобеда, правейки нов цикъл от компютърни симулации, мина да я вземе от женевското летище, откара я на десетина километра оттам, в апартамента си в Сен Жени, а после…

После се любиха, за пръв път през последните пет дни, след Погледа в бъдещето. Беше привечер; осветлението в стаята бе изключено, но през пердетата проникваха най-различни отблясъци от отвън. Лойд по принцип беше по-авантюристичен от нея, въпреки че тя го настигаше с добри темпове. Може би неговите вкусове бяха твърде диви и твърде западни за нея в самото начало, но с течение на времето стана по-благосклонна към неговите предложения, а той винаги се стремеше да бъде внимателен любовник. Но днес всичко бе машинално. Мисионерската поза, нищо повече. Обикновено чаршафите им бяха влажни от потта им, когато свършеха, но днес бяха почти сухи. Даже не бяха и събрани.

Лойд лежеше по гръб, гледайки в тъмния таван. Мичико лежеше до него, бледата й ръка галеше голите му космати гърди. Мълчаха дълго време, всеки сам с мислите си.

Най-накрая Мичико се обади:

— Видях те по CNN, когато бях в Токио. Наистина ли вярваш, че нямаме свободна воля?

Лойд беше изненадан.

— Е — каза той най-накрая, — ние си мислим, че имаме. Но предопределеността е константа в много религиозни системи. Да вземем Тайната вечеря. Иисус казал на Петър… а имай предвид, че Петър е камъкът, върху който Иисус е заявил, че ще издигне църквата си… Та Иисус казал, че Петър ще се отрече три пъти от него. Петър възразил, че няма начин да направи такова нещо, но, разбира се, го направил. И Юда Искариотски — една трагична фигура, винаги съм смятал така — е бил предопределен да предаде Христос на властите, независимо дали го е искал, или не. Концепцията, че имаш роля, която трябва да изиграеш, съдба, която трябва да се изпълни, е много по-стара от концепцията за свободната воля. — Той направи пауза. — Да, аз наистина вярвам, че бъдещето е толкова неизменно, колкото и миналото. И несъмнено Погледът в бъдещето потвърждава това; ако бъдещето не е неизменно, как биха могли всички да имат видения от едно и също бъдеще? Нямаше ли всички видения да бъдат несъгласувани и всъщност щяха ли изобщо да бъдат възможни?

Мичико се намръщи.

— Не знам. Не съм сигурна. Имам предвид, какъв е смисълът на случващото се, ако всичко е вече предопределено?

— Какъв е смисълът да четеш роман, чийто край е вече написан?

Тя прехапа долната си устна.

— Концепцията за блоковата вселена е единственото нещо, което има смисъл във вселената на относителността — заяви Лойд. — В действителност само относителността може да се разпорежда: относителността казва, че никоя точка в пространството не е по-важна от някоя друга; няма фиксирана точка, спрямо която да се измерват останалите местоположения. По същия начин теорията за блоковата вселена казва, че няма момент във времето, който да е по-важен от някой друг; „сега“ е пълна илюзия, а ако няма такова нещо като универсално „сега“, ако бъдещето е вече написано, тогава явно свободната воля също е илюзия.

— Аз не съм толкова сигурна като теб — не се съгласи Мичико. — Струва ми се, че имам свободна воля.

— Дори след всичко това? — попита Лойд. Гласът му беше станал малко по-остър. — Дори след Погледа в бъдещето?

— Има и други обяснения за съгласуваната версия на бъдещето — каза Мичико.

— Така ли? Какви например?

— Че това е само един от многото възможни варианти на бъдещето, едно хвърляне на заровете. Ако Погледът в бъдещето бъде възпроизведен отново, можем да видим напълно различно бъдеще.

Лойд поклати глава, косата му изшумоля върху възглавницата.

— Не — отхвърли идеята той. — Има само едно бъдеще, точно както има и само едно минало. Всички други интерпретации нямат смисъл.

— Но да живееш без свободна воля…

— Така стоят нещата, не разбираш ли? — отсече Лойд. — Няма свободна воля. Няма избор.

— Но…

— Няма „но“.

Мичико млъкна. Гърдите на Лойд се вдигаха и спадаха бързо и несъмнено тя усещаше как се е разтуптяло сърцето му. Дълго време цареше тишина, а най-накрая Мичико промърмори:

— Аха…

Лойд вдигна вежди, въпреки че тя не можеше да види изражението му. Но Мичико по някакъв начин усети движението на лицевите му мускули.

— Схванах — каза тя.

Лойд беше раздразнен и го показа с тона си:

— Какво?

— Схванах защо си непреклонен относно неизменното бъдеще. Защо вярваш, че няма такова нещо като свободната воля.

— И защо е така?

— Заради това, което се случи. Заради всички хора, които умряха, и всички останали, които бяха наранени. — Направи пауза, сякаш очакваше той да довърши мисълта й. Когато Лойд не се обади, тя продължи: — Ако имаме свободна воля, би трябвало да обвиняваш себе си за онова, което се случи; би трябвало да поемеш отговорността. Всичката тази кръв щеше да тежи на твоята съвест. Que sera est. Каквото ще бъде, вече е. Ти си натиснал бутона, поставяйки началото на експеримента, защото винаги си натискал и винаги ще натискаш този бутон; той е толкова замръзнал във времето, колкото и всеки друг момент.

Лойд не отговори нищо. Нямаше какво да каже. Тя беше права, разбира се. Почувства как бузите му пламват.

Толкова ли беше прозрачен? И толкова отчаян?

В никоя физическа теория няма нищо, което би могло да предвиди Погледа в бъдещето. Той не беше някой медик, неосведомен за страничните ефекти — не ставаше дума за лекарска небрежност. Никой — нито Нютон, нито Айнщайн, нито Хокинг — не би могъл да предвиди резултатите от експеримента с Големия адронен колайдер.

Не бе направил нищо нередно.

Нищо.

И въпреки това…

И въпреки това би дал всичко, за да промени случилото се. Всичко.

И знаеше, че ако допусне дори за секунда възможността, че то би могло да се промени, че би могло да се случи по различен начин, като се избегнат всичките тези катастрофи на коли, падания на самолети, прекъснати операции и катурвания по стълбите, ако можеше да спаси живота на малката Тамико, тогава би прекарал остатъка от живота си, смазан от вината за онова, което се беше случило. Минковски го бе спасил.

И Лойд се нуждаеше от това спасение. Нуждаеше се от него, ако искаше да продължи, ако искаше да следва светещия си път през куба, без да се изтезава.

Онези, които искаха да вярват, че виденията не отразяват действителното бъдеще, се надяваха, че взети в съвкупност, виденията не са съгласувани: че в някое от виденията президентът на Съединените щати ще е демократ, докато в друго в Овалния офис ще бъде републиканец. Че в някое от виденията летящите коли ще са навсякъде, а в друго всички лични превозни средства ще бъдат забранени в полза на обществения транспорт. Че в някое от виденията извънземни ще посетят Земята, а в друго ще открием, че наистина сме сами във вселената.

Но „Проектът Мозайка“ на Мичико беше огромен успех, с над сто хиляди публикации на ден, и всички те в съвкупност отразяваха последователна, непротиворечива, правдоподобна 2030 година, и всяко видение беше керемида в общото цяло.

През 2017 година, на възраст деветдесет и една години, Елизабет II, кралицата на Англия, Шотландия, Северна Ирландия, Канада, Бахамите и безброй други места, умира. Чарлс, нейният син, по това време на шейсет и девет, е абсолютно изкуфял, и с известен натиск от съветниците си избира да не се качи на трона. Уилям, най-големият син на Чарлс, следващият поред наследник на короната, шокира света, като се отказва от трона, принуждавайки парламента да обяви края на монархията.

Квебек все още е част от Канада; отцепниците са малобройно, но шумно малцинство.

През 2019 година в Южна Африка приключва продължилият дълго време процес срещу апартейда за престъпления против човечеството; осъдени са повече от хиляда души. Президентът Дезмънд Туту, осемдесет и осем годишен, помилва всичките осъдени, което, както се изразява той, е не само акт на християнско опрощение, но и затваряне на глава от историята.

Все още никой не е стъпил на Марс — оказало се беше, че първите видения, твърдящи обратното, са просто виртуални симулации на Уолт Дисни.

Президентът на Съединените щати е мъж, афроамериканец. Явно междувременно не е имало жена американски президент. Но пък Католическата църква е разрешила ръкополагането на жени.

Куба вече не е комунистическа; Китай е последната останала комунистическа държава и контролът й върху населението изглежда толкова здрав, колкото е бил и двайсет и една години по-рано. Населението на Китай е почти два милиарда.

Изтъняването на озоновия слой е значително; хората носят шапки и слънчеви очила дори в облачни дни.

Колите не могат да летят — но могат да левитират на около два метра над земята. От една страна, строенето на пътища е намаляло в много страни по света. Колите вече не се нуждаят от равна, гладка повърхност; на някои места пътищата даже са демонтирани и заменени с градини. От друга страна, пътищата вече се износват толкова слабо, че онези от тях, които са оцелели, изискват много малко грижи.

Не е имало второ пришествие на Христос.

Мечтите за изкуствен интелект все още са неосъществени. Въпреки че гъмжи от компютри, умеещи да говорят, няма такива, показващи признаци на съзнание.

Броят на активните сперматозоиди в мъжката сперма продължава да спада стремително по целия свят. В развитите страни изкуственото оплождане е нещо обичайно и се заплаща от социални медицински програми в Канада, Европейския съюз и дори Съединените щати. В Третия свят раждаемостта е спаднала за пръв път в историята.

На 6 август 2030 година — осемдесет и петата годишнина от пускането на атомната бомба над Хирошима — по време на церемонията в града се съобщава за световната забрана за разработване на атомно оръжие.

Въпреки забраната за ловуването им, кашалотите са изчезнали преди 2030 година. Над сто екземпляра са извършили самоубийство през 2022 година, изхвърляйки се на брегове по целия свят. Никой не знае причината за това.

В името на здравия разум четиринайсет от най-големите северноамерикански вестници са се договорили да спрат публикуването на хороскопи, обявявайки, че тиражирането на подобни безсмислици е в противоречие с основната им цел — разпространяване на истината.

През 2014 или 2015 година е открито лекарство против СПИН. Жертвите в цял свят на болестта се оценяват на седемдесет и пет милиона — колкото се смята, че и Черната смърт е убила седемстотин години по-рано. Лекарството за рак все още се изплъзва, но много форми на диабет могат да бъдат диагностицирани и излекувани още в утробата, преди раждането.

Нанотехнологиите все още не са реалност.

Джордж Лукас все още не е завършил деветте серии на сагата си „Междузвездни войни“.

Пушенето е забранено на всички обществени места, включително на открито в Съединените щати и Канада. Коалиция от държави от Третия свят е подала иск срещу Съединените щати в Международния съд в Хага за умишлено рекламиране на цигарите в развиващите се страни.

Късметът е напуснал Бил Гейтс: акциите на „Майкрософт“ са се сринали катастрофално през 2027 година, в отговор на новата версия на „Проблем 2000“. Старият софтуер на „Майкрософт“ е съхранявал датите във формата на трийсет и две битови низове, представляващи броят секунди, изминали след 1 януари 1970 година; тези трийсет и два бита стават недостатъчни през 2027 година. Опитите на ключови служители на „Майкрософт“ да продадат акциите си довеждат до още по-голямото им обезценяване. Най-накрая компанията обявява банкрут през 2029 година.

Средният доход в Съединените щати е 157 000 долара годишно. Един хляб струва четири долара.

Най-касовият филм на всички времена е римейкът от 2026 година на „Война на световете“.

Изучаването на японски език е задължително за магистрите по бизнес администрация в Харвардското бизнес училище.

Модните цветове за 2030 година са бледожълто и яркооранжево. Жените отново носят дълги коси.

Носорозите се развъждат във ферми специално заради роговете им, все още струващи скъпо на изток. Те вече не са застрашени от изчезване.

Убийството на горила в Заир се наказва със смърт.

Доналд Тръмп е построил пирамида в пустинята Невада, която да приюти тленните му останки. Тя е с десет метра по-висока от Голямата пирамида в Гиза.

Световните серии по бейзбол през 2029 година са спечелени от „Хонолулу вулканос“.

Островите Търкс и Кейкъс са се присъединили към Канада през 2023 или 2024 година.

След ДНК тестове, твърдо доказващи, че са екзекутирани стотина невинни, в САЩ е отменено смъртното наказание.

Пепси е спечелила войната срещу Кока-кола.

Имало е ново голямо сриване на пазара на акциите; онези, които знаят коя година се е случило това, явно пазят информацията за себе си.

Съединените щати най-накрая са преминали към метричната система.

Индия е изградила първата постоянна база на Луната.

Води се война между Гватемала и Еквадор.

Населението на света през 2030 година е единайсет милиарда; четири милиарда от тях са родени след 2009 година и те никога не са имали видения.

 

 

Мичико и Лойд ядяха късна вечеря в апартамента си. Лойд беше направил раклет — топено сирене, сервирано върху варени картофи; традиционно швейцарско ястие, което много бе започнал да харесва. Заедно с него си отвориха бутилка „Блаубургундер“; Лойд никога не бе пиел много, но виното се лееше толкова свободно в Европа, а и той беше на възраст, в която чаша или две на ден бяха полезни за сърцето.

— Няма да узнаем със сигурност, нали? — попита Мичико, след като си хапна малко парченце картоф. — Няма да узнаем коя е тази жена, с която си бил, или кой е бащата на детето ми.

— Разбира се, че ще узнаем — възрази Лойд. — Вероятно ще узнаеш кой е бащата по някое време през следващите тринайсет или четиринайсет години — преди детето да се роди. А аз ще узная коя е тази жена, когато най-накрая я срещна — със сигурност ще я разпозная, дори и да е с години по-млада, отколкото беше във видението ми.

Мичико кимна, сякаш това бе очевидно.

— Имам предвид, че няма да узнаем до момента на сватбата ни — каза тя тихо.

— Да — съгласи се Лойд. — Няма да узнаем.

Тя въздъхна.

— Какво смяташ да правиш?

Той вдигна поглед от масата и го впери в Мичико. Устните й бяха стиснати; може би се опитваше да избегне треперенето им. На ръката й беше годежният пръстен — толкова по-малко от онова, което би искал да й даде, и толкова повече от онова, което можеше да си позволи в действителност.

— Никак не е честно — въздъхна той. — Имам предвид… Господи, дори Елизабет Тейлър сигурно е вярвала в онова „докато смъртта ни раздели“ всеки път, когато се е омъжвала; никой не би трябвало да се жени, ако знае, че бракът е обречен на провал.

Усещаше, че Мичико го гледа, че търси погледа му.

— Значи това е решението ти? — попита тя. — Искаш да отменим годежа?

— Обичам те — отговори Лойд най-накрая. — Знаеш това.

— Тогава какъв е проблемът? — настоя Мичико.

Какъв беше проблемът наистина? Разводът ли бе това, което го ужасяваше, или мръсният развод — като този, през който бяха преминали родителите му? Кой би предположил, че толкова просто нещо като разделянето на общото имущество може да премине в непримирима война с ужасни обвинения от двете страни? Кой би могъл да допусне, че двама души, които са икономисвали и спестявали и са правели жертви години наред, за да си купуват един на друг скъпи коледни подаръци като символи на своята любов, ще използват ръката на закона, за да измъкнат обратно тези подаръци от единствения човек на света, за когото те са означавали нещо? Кой би си помислил, че двойка хора, които са толкова съобразителни, че да дадат на децата си имена, които са анаграми — Лойд и Доли^[1], — биха се променили дотолкова, че да използват същите тези деца като пионки, като оръжия?

— Съжалявам, скъпа — каза Лойд. — Сърцето ми се къса, но просто не знам какво искам да направя.

— Твоите родители преди доста време резервираха билети, за да дойдат в Женева, същото направи и майка ми — напомни Мичико. — Ако няма да се женим, трябва да кажем на хората. Трябва да вземеш решение.

Тя не е разбрала, помисли си Лойд. Не е разбрала, че решението му вече е взето; че всичко, каквото ще направи или е направил, вече е записано в блока на вселената. Не беше вярно, че той трябва да вземе решение; по-скоро решението, което вече е взето, просто трябваше да бъде огласено.

И така…