Йежи Кошински
Стъпки (41)

Жената надникна в стаята му. Леглото бе оправено, завесите спуснати. Тя се обърна и бавно слезе долу.

Хотелският администратор седеше зад гишето. Смутен от приближаването й, той едва-едва кимна. Жената направи вид, че разглежда пощенските картички на стойката-въртележка, но крадешком извърна очи към таблото с ключовете. В ъгълчето на рафта зърна няколко плика, надписани от него. Администраторът забеляза нейния кос поглед и взе писмата.

— „Препоръчани“ са — отбеляза той. — Затова не ги пуснах. Момчето ще ги занесе по-късно в пощата.

Той я погледна, очаквайки някаква забележка. Жената не каза нищо, а когато администраторът разрови писмата, тя видя, че някои бяха адресирани до банки, други до адвокатски кантори. Администраторът сложи настрана пликовете.

— Джентълменът замина тази сутрин — поясни той. — Остави само тези писма, парите и указанията. Каза, че няма да се върне. — И след известно колебание добави: — Ще останете ли сама в хотела?

Жената погледна изпотеното му лице.

— Не знам — отвърна тя. — Още не знам.

Съблече се, навлезе в океана и заплува. Усещаше движенията на тялото си и прохладата на водата. Едно прогнило кафяво листенце докосна устните й. Тя пое дълбоко дъх и се гмурна под водата. Долу някаква миниатюрна сенчица се приплъзна и завъртя над водораслите, придавайки движение и живот на океанското дъно. Жената вдигна поглед нагоре, за да открие източника на това движение и видя листенцето, което преди малко я бе докоснало.