Йежи Кошински
Стъпки (14)

— Но защо си изпратил мъж? Имаше ли някаква определена причина?

— Никаква, освен масажа. Беше ли ти приятно?

— Той бе много добър. Изглежда отлично знаеше какво прави.

— Значи нямаш оплаквания?

— Никакви.

— А защо ти е станало толкова неловко?

— Двоумях се как да приема онова, което правеше той.

— Но го прие?

— Нямах избор. Единственото, което бих могла да сторя, бе да изляза.

— И тръгна ли си?

— Не. Останах за цялата процедура.

— Каза ли му нещо? Не, ти остави на ръцете му абсолютна свобода на действие.

— Начинът, по който говориш, ме навежда на мисълта, че предварително си бил наясно какво ще опита да извърши той. Ако е така, защо си избрал именно него?

— Исках да разбера как ще реагираш, какво ще бъде поведението ти в такова положение.

— Как бих постъпила? Не смяташ ли, че за теб е било много по-важно да му попречиш да се държи така? Все пак ти много добре ме знаеш.

— Изпратих го при теб нарочно, защото познавам ръцете му. Кажи ми, получи ли някакво облекчение?

— Вече не ги чувствах като негови ръце. По време на масажа, неизвестно защо, ми хрумна, че това са твоите ръце. Предполагам, именно такова е било желанието ти.

— Така ли? Какво представлява той?

— Няма какво толкова да кажа за него. Прекарахме известно време заедно. Затова не бях вкъщи, когато си ме търсил.

— Да. Но ти ми писа, че си останала да пренощуваш при своите приятели.

— Излъгах.

— Значи ти се срещаш с мъж. Колко време?

— Само две седмици.

— Всеки ден ли?

— Почти.

— Кога се запозна с него? Преди моето отпътуване ли?

— Не. В деня на последното ти обаждане по телефона, когато ми каза, че искаш да живеем заедно. Отидох на едно събиране. Някой ми го представи. Видях го на другата вечер и на следващата и на по-следващата.

— Защо ми разправяш това?

— Ще ми бъде много неловко, ако го скрия от теб. Не желая да ни разделя преживяване, за което ти нищо не знаеш. След като ми заяви, че искаш да живеем заедно, аз трябваше да разбера дали все още някой друг мъж ще ми бъде интересен и дали някой друг би ме ценил толкова, колкото ти. Смятах, че ми е наложено задължението да опозная себе си по-добре, тоест, извън разкритата ми от теб моя същност. Мислех, че съм тъй дълбоко обвързана с теб, просто защото влиянието ти върху мен е толкова силно. После, когато ти замина, изпитах усещането, че вътре в мен сякаш има съдия и съд, и трябваше да отговарям пред тях, за да оправдая избора на мъж, с когото да живея, да оправдая любовта, която мога да давам и получавам.

— Значи, за да прецениш дали ме обичаш, трябваше да спиш с друг мъж?

— Не съм спала с него.

— Но ако е трябвало да разбереш как се чувстваш без мен, нужно ли е били да отказваш една толкова сериозна проверка?

Не съм отказала. Той не пожела. Твърдеше, че ме обича и иска да се ожени за мен. Изглежда наистина мислеше, че ако пожелае да спя с него, аз ще откажа, защото съм обвързана с теб. Знаеш ли, разправих му за теб и за всичко между нас.

— Но вие сте прекарали много време заедно. Той сигурно те е целувал. Ти си го галила.

— Да.

— И той е милвал тялото ти, езикът му е бил в устата ти. Кажи ми, би ли легнала с него, ако той бе поискал?

— Бях готова.

— И какво решиха твоите съд и съдия?

— Присъдата е, че съм напълно способна да реша самостоятелно и че искам да остана с теб.

— А той?

— Казах му, че няма да те напусна. Харесвам го, той е добър човек, но животът с него навярно би бил съвсем различен. Сега съм наясно, че отреждам предимство на живота, който водим заедно с теб. Предпочетох и избрах тази част от себе си, пред личността, която бих станала с него. Преди всичко зная, че сама съм взела това решение.