Йежи Кошински
Стъпки (21)

Партийното ръководство организираше грандиозен прием за внимателно подбрани политически и военни дейци, учени и делегации от други страни. Бях изненадан, когато сред гостите видях познат ми от университета учен. Той бе единственият останал жив член от някога известна фамилия, унищожена по време на чистките. Съвсем наскоро Партията го бе реабилитирала, след много години прекарани в трудов лагер.

Преминаха безбройните тостове и речи, гостите се поотпуснаха и станаха от дългата банкетна маса. Вдигнали високо подноси с напитки, сервитьорите с мъка си пробиваха път през тълпата. Фотографите следваха церемониалмайстора, натоварен да представя един на друг най-известните личности.

Даден гост приближаваше друг, с поклон изваждаше от джоба си значка и я прикрепваше върху ревера на своя нов другар. Наблюдавах как моят познат учен преминаваше сред навалицата и закачаше на гърдите на партийните функционери жълти значки с метален блясък, ясно забележими до най-високите държавни отличия, които те носеха тъй гордо. Тъкмо смятах да тръгвам, когато го видях да прегръща един от най-заслужилите маршали на страната. Приведен към блестящите от медали гърди на маршала, той забоде лъскавата значка за униформата му с карфицата, която държеше в дясната ръка.

Пристъпих към маршала, за да погледна по-отблизо и моментално трябваше да прикрия усмивката си — значката представляваше вносен презерватив, опакован и пресован в лъскаво златисто фолио, а чуждестранната фабрична марка бе изписана релефно с малки букви по края.

На излизане видях резултатите от дейността на учения: по реверите на почти всички висши партийни и правителствени ръководители бяха прикачени опакованите в станиол презервативи. След като напуснах приема, помислих, че едва когато изтъкнатите партийни дейци се върнат по домовете и свалят тежките медали и значки, ще забележат по-леката. Интересно, щеше ли да им дойде на ум кой ги е наградил по този начин и ако си припомнят лицето, каква ще бъде реакцията им.