Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Steps, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
NomaD (2020 г.)

Издание:

Автор: Йежи Кошински

Заглавие: Стъпки

Преводач: Красимир Желязков

Година на превод: 2020

Език, от който е преведено: английски

Издател: Читанка

Година на издаване: 2020

Тип: роман

Националност: американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14050

История

  1. — Добавяне

Слязох на една малка станция. Когато влакът потегли, останах единственият посетител в ресторанта на гарата. Извиках келнера и го попитах дали се намира тук нещо интересно. Той ме погледна внимателно и отвърна, че същия следобед в съседното село ще има тайно представление.

Намекна, че зрелището ще бъде твърде необичайно и ако съм готов да платя таксата, можел да уреди да го видя и аз. Приех и напуснахме ресторанта. След половин час стигнахме до оградено място, където имаше голяма къща-фургон. Недалеч от фургона, под дърветата, около петдесетина селяни бавно се разхождаха, пушеха и подхвърляха шеги.

От фургона излезе облечен в градски дрехи човек и започна да събира пари от нас. Таксата се равняваше на двуседмичния доход на един селянин, но въпреки това всички плащаха охотно.

После организаторът изчезна във фургона и, прикрити от дърветата, ние образувахме кръг. Селяните чакаха, шепнеха и се кикотеха. Изминаха няколко минути; вратата на фургона са отвори и четири жени с ярки рокли влязоха в кръга. Последва ги организаторът, който водеше голямо животно. Селяните изведнъж замлъкнаха. Докато организаторът разхождаше тържествено животното, застаналите една до друга жени се въртяха и обръщаха, за да могат мъжете да ги огледат.

Жените изглежда представляваха определени типове: една беше много едра с мощно телосложение, друга, чиято външност издаваше градския й произход, бе съвсем млада, крехка и нежна. Всички бяха силно гримирани и носеха къси тесни рокли. Селяните започнаха гръмогласно да обсъждат жените и да спорят разпалено. След няколко минути организаторът подкани присъстващите за тишина и обясни, че ще бъде проведено гласуване, за да бъде избрана една от тях. Докато жените се разхождаха, протягаха, навеждаха и поглаждаха телата си, тълпата бе обхваната от дори още по-силна възбуда. Организаторът призова мъжете да гласуват за всяка жена поред.

След окончателното преброяване на гласовете, стана ясно, че повечето от селяните бяха избрали момичето от градски тип. Другите три жени се присъединиха към тълпата и ухилени започнаха да шепнат нещо с мъжете.

Избраното момиче остана само в средата на кръга. Вгледах се в лицата на мъжете. Навярно им бе много любопитно да разберат дали момичето няма да се окаже твърде нежно и слабо, за да издържи такова изпитание.

Организаторът заведе животното в центъра на кръга, като непрекъснато побождаше и дразнеше с пръчка увисналия му полов орган. Притичаха двама селяни и се вкопчиха здраво в него, да го задържат на място. След малко пристъпи момичето и подхвана игра с него, притискаше се и го прегръщаше, милваше гениталиите му. После започна бавно да се съблича. Животното се възбуди и ставаше все по-раздразнително и нетърпеливо. Изглеждаше просто немислимо, че момичето би могло да го побере.

Мъжете обезумяха, подвикваха й да свали всички дрехи и се съеши гола с животното. Организаторът завърза върху органа на животното няколко ленти, отстоящи на три сантиметра една от друга. Момичето намаза с олио бедрата и корема си и обви ръце около животното, като го подмамваше да ближе тялото й. После, съпровождана от окуражителните крясъци, тя легна под животното и го обгърна с крака. Изхвърляйки корем с тласък нагоре, тя ускори проникването до първата лента. Организаторът пое отново инициативата и призова публиката да заплаща нова сума за всеки допълнителни три сантиметра от навлизането. Таксата се увеличаваше с махането на всяка следваща лента. Все още отказвайки да повярват, че момичето ще съумее да издържи на това изнасилване, селяните нетърпеливо плащаха отново и отново. Най-после момичето запищя. Аз обаче не бях сигурен дали наистина изпитваше болка или крещеше само за да възбуди публиката още повече.