Йежи Кошински
Стъпки (25)

Със своето държание подсъдимият настрои срещу себе си всички съдебни заседатели. Той изобщо не признаваше или, нещо повече, изглежда не проумяваше, че е извършил жестоко престъпление. Дори не опитваше да докаже, че не е могъл да се овладее или че никога повече няма да извърши подобно нещо. Подсъдимият просто описа срещата със своята жертва с най-обикновени изрази, без преувеличения.

Почти всички ние, съдебните заседатели, можехме да разискваме и предполагаме как той е извършил престъплението и какво го е подтикнало към него. За да изясним някои страни от делото, решихме част от съдебните заседатели да приемат ролята на обвиняемия и да опитат да помогнат на нас, останалите, да разберем мотивите за престъплението. Обаче, след приключването на делото, си дадох сметка, че в залата със съдебните заседатели отсъстваше мисълта за жертвата на престъплението. Повечето от нас лесно можеха да представят себе си в акта на убийството, но само единици от нас бяха способни да допуснат, че има вероятност да бъдат убити по някакъв начин. Ние направихме всичко възможно, за да разберем мотивите за убийството: убиецът бе част от нашия живот; обаче не и жертвата.