Йежи Кошински
Стъпки (12)

Един състудент от университета бе постъпил несправедливо с мен. Открих, че е от селско семейство и поради това се ползва с привилегии — бе от хората, които Партията вкарваше в университета по политически причини. Не можех да променя общественото мнение, което го покровителстваше, а и не виждах начин да парирам неговата враждебност. Струваше ми се, че да обвинявам системата ще бъде просто едно оправдание от моя страна да не застана лице в лице срещу него.

По онова време всички бяхме задължени да служим в спомагателния студентски отбранителен корпус. Всяко подразделение имаше задължението поред да охранява университетския арсенал, който бе на разпореждане на градския гарнизон. Редовно давахме двудневни наряди по протежение на армейските свързочни линии: щабът на спомагателния корпус заемаше отделно крило от сградата на университета и там цареше казармен ред. Предадените по телефона заповеди трябваше да бъдат записвани и изпълнявани съгласно указанията във военните наръчници. Бяхме задължени най-стриктно да съблюдаваме инструкциите, защото, както често ни предупреждаваха, военният комендант на града можеше във всеки момент да обяви всеобща тревога, за да провери боеготовността на студентския отбранителен корпус.

Веднъж наблюдавах как този мой състудент раболепно приемаше указания от щаба на университетския арсенал и с побелели кокалчета на пръстите стискаше слушалката. Внимателно го погледнах отново. Вече имах план.

Когато настъпи време той да бъде определен за командир на съботно-неделния патрул, аз много часове бях упражнявал даването на нареждания с енергична, заповедническа офицерска интонация и сурова надменност, без да изговарям думите докрай. На първия ден от неговото дежурство, към полунощ му позвъних по телефона и с много настойчив, властен тон го уведомих, че съм дежурният офицер и искам да говоря направо с командира на патрула. Продължих с преправен глас и съобщих, че учението е започнало и, според плана, той трябва да събере университетското поделение и да го придвижи през парка, за изненадваща атака срещу градския арсенал. Когато стигне там, поделението трябва да разоръжи редовните войници, да си пробие път, да завземе сградата и да я задържи, до края на учението. Наредих му да потвърди заповедта. Той възбудено повтори указанията, без да усети, че не съм му съобщил паролата за деня, която аз не знаех.

Когато след половин час позвъних отново в поста, никой не отговори. Неговото поделение сигурно вече бе тръгнало да щурмува арсенала.

В понеделник всички бяхме чули какво е станало. Точно както предполагах, неговото поделение се бе придвижило и атакувало арсенала. В гарнизона обявили обща тревога, защото решили, че е започнало нахлуване на бунтовници, контрареволюция или тайно районно учение. Университетското поделение веднага било обградено и задържано под арест. Неговият командир бе обвинен в организирането на военен метеж.

По време на процеса моят състудент настоятелно уверяваше военния съд, че приемайки на доверие съобщената му парола, е действал в съответствие с пряката заповед от градския гарнизон. Придържаше се с трогателно упорство към своята версия на събитията.