Йежи Кошински
Стъпки (10)

Наредиха ми да се замаскирам в гората, на няколко километра от каквото и да е населено място. Избрах едно дърво с широка корона, подготвих удобно място сред клоните му и останах там няколко часа по време на учението. Разглеждайки през бинокъла околностите, забелязах още един камуфлиран войник от моя полк, заел позиция на около километър от мен. Тъй като ми бе наредено да не издавам разположението си, останах спотаен, като от време на време поглеждах другия през бинокъла. Изведнъж, разтревожен от движенията му, проследих дъгата, която описваше цевта на пушката му: в края на далечна поляна, точно отвъд границата на полковата територия, бавно крачеха двама души. Пушката на войника ритна два пъти и тишината бе прорязана от приглушени изстрели. Когато погледнах отново към двамата, те лежаха в полюляващата се трева, като сърфисти, внезапно изхвърлени от неочаквана вълна.

Сега вече наблюдавах внимателно снайпериста. Въпреки че не можех да видя лицето му, не знам защо ми хрумна, че той може да ме е съзрял и разпознал, и почувствах как сърцето ме се свива. Но пушката лежеше напряко през коленете му и той оставаше спокойно облегнат на клоните, които се поклащаха заедно със сънливото полюшване на гората. Продължих да го наблюдавам внимателно, чак докато възсиният въздух обгърна щърбавите дървета и тъмнината се надигна като възникнала от росата, покриваща вечерната земя.

На другия ден адютантът съобщи, че двама цивилни били убити от заблудени куршуми. Разследването не даде никакъв резултат, тъй като всички ние успяхме да отчетем отпуснатите ни боеприпаси.

След известно време два камиона, натоварени с футболистите на полка, минаха напряко през една нива, запазена за артилерийско учение. Преобладаваше мнението, че нивата би трябвало да бъде отбелязана като опасна зона, обаче или шофьорите не бяха видели предупредителните знаци, или някой от полка ги бе преместил; във всеки случай футболистите изобщо не се завърнаха. Камионите навярно са стигнали до средата на нивата, когато артилерията е открила огън: бе останал само чифт изненадващо бели кецове.