Йежи Кошински
Стъпки (27)

Макар и да работехме дълго време заедно в един отдел, тя въобще не разбра, че бях неин любовник. Бюрата ни бяха в една стая, на обед често сядахме на една маса в ресторанта на самообслужване.

Бе изминала почти година, откакто престанах да я каня на вечеря, театър или други събирания, покани, които тя неизменно отказваше. Опитах да науча нещо за нея от колегите, но те знаеха по-малко и от мен. Изобщо не беше се сближавала с никого от отдела. Била разведена от пет-шест години и детето живеело с бащата, някъде на юг, както неволно бил дочул един колега.

Започнах да я следя. Веднъж прекарах цял съботен ден, спотаен във входа срещу нейния блок. Този следобед тя излезе и се върна към седем часа. Преди осем излезе отново и бавно тръгна към главната улица. Вървях подир нея, докато тя стигна до площада и там взе такси. Върнах се на моя наблюдателен пост.

Застанал пред тесния вход срещу тях, аз чаках, докато ситното росене премина в упорит дъжд, който измокри палтото ми. След полунощ пред нейната врата спря такси. Тя излезе от него сама.

Замислих се за моята фиксидея и за нелепото бдение, до което ме бе довела. Тъй като, по всичко изглеждаше, че няма да мога да стана неин любовник, реших да намеря косвена връзка, посредством която да узная нещо повече за нея. Позвъних на един приятел, за когото предполагах, че ще може да осъществи контакт с нея и споделих с него моя замисъл. Приятелят ми бе готов за такова начинание и двамата незабавно се заехме да разработим план за действие.

Той щеше да започне с установяването на търговски връзки между неговата и моята фирма. После щеше да прояви интерес към продуктите, за които отговаряше отделът на тази жена. Много скоро той ми съобщи, че е уредил служебна среща за следващия ден и е възможно да води преговорите пряко с нея.

Когато го видях да влиза, сърцето ми затуптя ускорено. Без да ме поглежда, той тръгна направо към директора на кантората. После го чух да приказва с жената.

Същият следобед той ме осведоми, че всичко е минало добре и е била уговорена допълнителна среща. След тази втора среща тя прие поканата му да вечерят заедно.

Следващата седмица тя вече бе негова любовница. Приятелят ми я описа като предана и готова на всичко за него. Била станала негово оръдие и ако аз съм готов да я обладая, приятелят ми би могъл да уреди това. Добави, че е поискал от нея да се отдаде на друг мъж, като доказателство за нейната любов и вярност. Обяснил й, че тя изобщо няма да узнае самоличността на мъжа, защото очите й ще бъдат завързани. Отначало тя била възмутена и твърдяла, че това е унизително и обидно за нея. Впоследствие склонила.

На другата вечер излязох от къщи и взех такси до дома на моя приятел. Бях подранил и направих бавна разходка из квартала. И накрая ето ме, изправен безмълвно до неговата врата, заслушан внимателно. Отвътре не долиташе никакъв звук и аз позвъних. Вратата се отвори и моят приятел със спокоен жест ме покани да вляза.

На пода в средата на спалнята бе застлан кръгъл бял килим. Една лампа хвърляше бледа светлина върху голата жена, която лежеше там, с широка черна превръзка закриваща очите й. Приятелят ми коленичи до нея и я погали. След това ми даде знак. Приближих. От грамофона долиташе меланхолична балада. Жената лежеше неподвижно. Изглежда не бе усетила присъствието на трети човек в стаята.

Пръстите му играеха по кожата й със спокойна лекота. Когато тя се надигна леко към него, търсейки го с ръце, приятелят ми й прошепна нещо. Жената клюмна обезсърчена на килима, извръщайки лице от него. Изпъна гръб и кръстоса ръце, сякаш те щяха да я защитят. Аз бях обхванат от колебание.

Той я погали отново, търпеливо. Изпъкналите жили на шията й като че омекнаха, свитите пръсти на ръцете се разтвориха, но тя все още не отстъпваше. Приятелят ми стана, взе халата си и излезе. Чух го да включва телевизора в библиотеката.

Знаех, че не трябва да казвам нито дума. Вгледах се в разрошената й коса, красиво извитите бедра, закръглената плът. Чувствах, че за нея не съм нещо повече от една прищявка на любимия й мъж, просто едно продължение на неговото тяло, на неговото докосване, неговата обич, неговото презрение. Усещах, че желанието нараства. Ала мисълта за ролята, която играех, надделяваше над стремлението ми да я притежавам. За да превъзмогна това, опитах да си припомня онези нейни образи, които в кантората тъй често възбуждаха страстта ми: подмишницата й в изреза на блузката без ръкави, движението на бедрата й, затворени в полата.

Приближих до нея. Тя оказваше съпротива, но пасивна, без да се отдръпва. Започнах да докосвам устните й, косата, гърдите, корема. Милвах плътта й, докато жената изстена и вдигна ръце в жест, който би могъл да означава отказ или молба. Надигнах се леко, за да я обладая. Очите ми бяха затворени, за да скрият нейната голота. Лицето ми докосна леко гладката превръзка на очите й.

Проникнах рязко в нея: тя не се отдръпна. Ръцете й ме притеглиха, с движение отначало плахо, а след малко почти страстно, и притиснаха лицето ми до гърдите й. Разпуснатата коса закри лицето й, снагата й се изпъна като пружина, устните й зейнаха в нямо удивление. Телата ни потръпнаха; паднах до нея.

Тя лежеше неподвижно, с набожно кръстосани върху гърдите ръце, като средновековно изображение на светица. Беше студена, скована и спокойна. Само извърнатото й лице оставаше все още незавладяно от уталожението, обхванало тялото. Превръзката на очите бе овлажнена от потеклата между изписаните й вежди пот.

Отидох в банята, пътьом сигнализирайки на моя приятел. Облякох се и излязох навън. Щом стигнах вкъщи, легнах веднага. Изникналият в съзнанието ми неин образ мигновено се раздвои: жената от кантората, облечена, равнодушна, прекосяваща стаята; и голата жена с превръзка на очите, отдаваща се на друг мъж по заповед. Двата образа бяха ясни и отчетливи, но отказваха да се слеят. Часове наред след това всеки от тях изместваше и пропъждаше другия.

Няколко пъти през нощта се будех. Въпреки усилията ми, не успявах да повикам обратно формата или движението на тялото й, но паметта ми изрядно бе съхранила и най-незначителните подробности от дрехите й. Сякаш я събличах безкрайно дълго, възпрепятстван от купища блузи, поли, чорапи, палта и обувки.