От астрономическата навигация до международното морско право — глава изключително научна
В продължение на един месец комендантът Жоржес Диас Надреу се смя с глас, наслаждавайки се на нервността на Васко, на неговите усилия на прилежен ученик и по този начин получаваше възнаграждение за услугата, която правеше.
Забавляваха се също полковникът, Херонимо, Лидио, поручик Марио и поручик Гарсия. Васко дори отслабна — толкова усърдие влагаше той в задачата си да запамети сложните отговори на трите въпроса по всеки предмет, изпълнен с разни секстанти, морски ветрове и течения, навла, териториални и вътрешни морета, влагомери, магнетични показатели, с една дума, цяла каша.
По изричната заповед на коменданта всеки следобед подлагаха разтревожения кандидат на проверка. В началото Васко се объркваше с непознатите думи, паметта му не възприемаше тия непонятни термини и поручик Гарсия заплашваше, че ще го скъса. С голяма мъка успяваха да го отведат да играят билярд, на покер или при жените — Васко искаше да пропилява нощите си в учение.
Марио и Гарсия си поживяха нашироко през тези тридесет дни. Васко всеки ден ги канеше на вечеря, плащаше им аперитивите, португалско вино от доброто и от най-доброто, вечерите в пансиона „Монте Карло“. Малко по малко той започна да овладява отговорите, станаха му фамилиарни необикновените названия на бордовите инструменти. Един ден в дирекцията на пристанищата поручик Марио му показа някои от тези предмети. Васко изпадна във възторг — те му се сториха красиви и вълнуващи и той започна да обича своята нова професия.
От всичко най-лошото бе това, че трябваше да преписва със свой почерк писмената работа, изготвена от поручик Марио, „неговата дисертация за докториране“ както обичаше да казва. Цели тридесет и две страници, изписани с неразбираем почерк, като че тоя момък беше лекар, а не морски офицер, и освен това пълни със задрасквания. Той прекарваше сутрините си да преписва, заключен в салона и забранил на слугинята да отваря вратата на когото и да било.
Предадена и одобрена дисертацията, най-после бе определен и денят за устен изпит. Тържествена церемония в присъствието на полковника в униформа, доктор Херонимо и поручик Лидио Мариньо. Моряци, застанали мирно, пазеха вратата на залата, където изпитната комисия, състояща се от коменданта Надреу и двамата млади поручици от флотата, седяха със строги лица край голяма маса, отрупана с предмети и карти. Блед и развълнуван, Васко бе въведен от един моряк, повтарящ си тихичко, за последно припомняне, въпросите и отговорите. Чу името си произнесено тържествено от Жоржес, приближи се и седна вдървено на стола пред масата с бурно подскачащо сърце. Но отговорите му излизаха лесно и точно, без нито една грешка, без дори някакво объркване в произношението.
Издържал напълно изпита, беше издаден и диплом, а в една книга на дирекцията на пристанищата бяха вписани името и адреса на новия капитан далечно плаване. Всеки път при промяна на жилището той трябваше да съобщава в дирекцията новия си адрес. Това беше една дебела, подвързана книга със зелена корица и с герба на републиката. На всяка страница имаше по едно име, с датата на изпита, бележка за успеха, цифри и сведения, възрастта, семейно положение и адреса на положилия изпита. Малко бяха попълнените страници, едва няколко имена преди това на Васко. И почти всички бяха притежатели само на „гумена карта“, както наричаха дипломите на капитаните на речни кораби, за чието получаване се изискваше само писмената работа и се премахваше устният изпит. Тези дипломи се даваха на капитаните на параходите по реката Сан Франциско, на които беше забранено навигацията по море, по океанските пътища. Дипломата на Васко беше от истинските, даваше му власт над реките, големите езера и моретата, той бе упълномощен и имаше право да командува параходи от всякаква националност и под всяко знаме, по всички пътища на петте океана, въоръжен с международното морско право и с науката за астрономическа навигация.
— Сега — каза му полковникът, след като всичко бе свършило и Васко стискаше любовно дипломата, — хайде да отпразнуваме. Комендант Васко Москосо де Арагаум, морски лъв, хващай се за кормилото и води ни при курвите!
