Забавен и, бих казал, уникален роман, който освен удоволствието от четенето и живите образи на героите, ни представя по ярък и запомнящ се начин картини от напълно непознатата за нас Бразилия от 30-те и 50-те години на 20-и век.
Дружелюбната самоирония, спокойният хумор и разказвачески талант на автора изграждат един жив свят, където читателят се пренася неусетно и без всякакво усилие; заживява в Перипери и става част от малкото и странно общество в това крайморско предградие.
Нито тематично, нито стилистично, а някак си по дух или просто заради милото отношение на автора към недалечното минало „Старите моряци“ се родее с „Българи от старо време“. (Нека това мое твърдение не отблъсква читателите, които не обичат Каравелов.)
Жоржи Амаду рисува страна с южноевропейска по същността си култура, гарнирана с малко екзотика — нещо напълно противоположно на съвременния мулти-расов, мулти-етнически ад, в който се е превръща Бразилия през втората половина на века.
Преводът на Тодор Ценков е отличен, а финалът на историята — незабравим.
Благодаря за коментара, който ме насочи към този автор и книгата му на която сега се радвам. Първото заглавие ми напомни до някъде „Улица консервна“ на Стайнбек. В допълнение заслужава да се отбележи и тънкият хумор в книгата.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.