Томас Пинчън
Гравитационна дъга (56)

□ □ □ □ □ □ □ □

Черната Команда е стигнала до Ахтфаден, но Чичерин вече се е добрал до Нериш. Това му е струвало Скачача и трима войници в лазарета с дълбоки ухапвания. Една прерязана артерия. Нериш отправя предизвикателство към смъртта в стил Оди Мърфи^[1]. Шахматен кон за шахматен офицер — под наркохипноза Нериш бълнува за Свещения Кръг и Стабилизаторния Кръст. Обаче на черните не им е известно, какво още знае Нериш:

а) От земята до Черния Агрегат има радиолиния, а обратно няма.

б) Налице е проблем между един задвижващ сервомеханизъм и специалния тръбопровод за кислород от главния резервоар до устройството, и съответно има пречки при подаването на кислород.

в) Вайсман не само координира в Нордхаузен проекта „Черен Агрегат“, но и командва батареята, която е изстреляла Ракета 00000.

Тотален шпионаж. Парченце по парченце мозайката нараства. Чичерин, лишен от бюро, я носи в главата си. Всяко късче и всяка частица е на мястото си. Нещо по-скъпоценно от Равенските мозайки се възправя на фона на това млечно бяло небе… Радиолиния + кислород = един вид камера за доизгаряне на горивна смес. Тъй би трябвало да бъде, при нормални условия. Обаче Нериш говореше и за някаква асиметрия, за натоварване вътре в корпуса близо до стабилизатор 3, което усложнява почти до невъзможност контрола на ъгъла на рискаене и крена.

Поставянето на камера за доизгаряне на горивна смес там няма ли да създаде асиметрична горивна структура и топлинни потоци по-големи, отколкото може да издържи конструкцията? Проклятие, защо не бе взел някой от специалистите по силовата уредба? Нима американците са прилапали всичките?

Майор Марви с ловджийски нож в зъбите и по един автомат „томпсън“ на всяко бедро, е също толкова слисан колкото останалите от щурмовата група, и не е в настроение за разговори. В замяна на това се мръщи и смуче водка от бездънната манерка на Джабаев. Но Марви би го осведомил ако в Гармиш-Партенкирхен се е появил някой инженер по силовата уредба, комуто да е възложена работата по Черния Агрегат. Такава е уговорката. Западен ум, руски пръст на спусъка.

О, той подушва Енциан… дори сега той може да гледа от нощта. Чичерин пали цигара, зеленосиньолавандулов пламък преминава в жълт… задържа го повече отколкото е необходимо, мисли: остави го. Той няма да рискува. Аз не бих посмял. Е… може и да се престраша…

Но тази вечер постигат огромен напредък към сближаване. Ще се срещнат. Поводът ще бъде Черният Агрегат, действителен или въображаем, работещ или повреден — те ще се срещнат лице в лице. И тогава…

Междувременно, кой е този тайнствен съветски разузнавач, с когото говореше Марви? Тресе те параноята, Чичерин. Вероятно Москва е била осведомена за твоята вендета. Ако събират улики за военен съд, този път даже и Азия няма да те огрее. Ще те натирят като Последен Секретар в посолството в Атлантида. Ще се пазари за измъкване от ареста на всичките забравени руски моряци със замъглени от наркотици глави, ще изпраща визите на собствения си баща в далечната Лемурия, в слънчевите курорти на Саргасово море, където костите изплуват на повърхността, избеляват и се присмиват на отминаващите кораби. А точно преди да отплава с обедното течение, затъкнал проспекти между ребрата, натъпкал пътнически чекове в черепната кухина, ще го осведоми за неговия черен син, ще му разкаже за прекарания с Енциан ден в носещия мрачни предчувствия край на есента, мразовит като мъртвешкия студ на портокал държан в натрошен лед на терасата на хотела в Барселона, si me quieres escribir^[2] ти вече знаеш къде ще бъда… студен на върха на пръста, с който белиш, неспасяемо приближаващ студ…

— Слушай — Марви вече е леко пиян и раздразнен, — кога ш’ги изловиме тея отрепки?

— Скоро, бъдете сигурен.

— Ти обаче представа си немаш как ме притискат от Париж! От управлението! Ше ме побъркат! Големите началници искат да ги затриеме тия чернилки, веднага. Само едно копче да бутнат и ник’ва мексиканска пачавра повече нема да видя докат’ съм жив. С’а чаткаш ли к’во се опитват на напра’ят тия негра, некой треб’е да ги спре, преди да успеят, мамка му…

— Този човек от разузнаването, с когото се срещнахте… и двете наши правителства лесно могат да уеднаквят подходите и позициите си…

— Да, ама на теб „Дженерал Илектрик“ не ти диша във врата, мой човек. Дилон, Рид^[3]… „Стандарт Ойл“… мамка му…

— Абе хора, нали точно от т’ва имате нужда? — включва се Гадния Чиклиц. — Изпратете там некои делови бизнесмени, да свършат раб’тата както му е редът, а не правителството да управлява всичко. Левата ръка не знае какво пра’и десната! Чактисваш ли?

Какво е това? Сега политически дебат ли са решили да провеждат? Малко ли ни е унижението, че са изпуснали Черната Команда, не-е-е, да не мислиш, че ще се отървеш толкова лесно…

— Ааа-ами Хърбърт Хувър? — крещи Чиклиц — Дойде тука и ви нахрани, когато гладувахте! Тука всички обичат Хувър^[4]…

— Точно така — намесва се Чичерин. — А между другото, какво прави „Дженерал Илектрик“ тук?

— Господин Суоп е старо другарче на нашия ФДР — приятелско намигане от майор Марви — Сега там е „Електрическия“ Чарли, но Суоп беше един от Мозъчните Тръстовици. Евреи, повечето от тях.^[5] Но Суоп е готин. А „Дженерал Илектрик“ са свързани тука със „Сименс“, нали помниш, че заедно работеха по насочването на А4…

— Суоп е чифут — заявява Чиклиц.

— Не-е-е, Гаден, ти н’зна’ш к’во говориш…

— Казвам ти…

Двамата захващат провлечен, изпълнен с жлъч и мудна омраза пиянски спор относно етнически произход на бившия председател на „Дженерал Илектрик“. Чичерин слуша разсеяно само с едно ухо. Полазва го епизод на упорит шемет. Наркотизираният Нериш не споменаваше ли някой си представител на „Сименс“ на заседанията в Нордхаузен за обсъждане на „Черния Агрегат“? да. А също и човек от СИ Фарбен. Карл Шмиц от СИ Фарбен не беше ли член на съвета на директорите на „Сименс“?

Няма смисъл да пита Марви. Вече е прекалено пиян, че да може да се задържи, на каквато и да е тема.

— Та значи когато дойдох тук, представа си немах к’во-що. ’Бати работата, аз мислех, че С. И. Фарбен е човек… здрасти, това С. И. Фарбен ли е? Не, това е жена му, госпожа Фарбен! Я-ха-ха-ха!

А Гадния Чиклиц е подхванал любимата му тема: Елинор Рузвелт:

„Онзи ден, пекохме курабийки със сина ми Идиот, пардон… Елиът^[6]. Ше изпратим тези курабийки на момчетата отвъд океана. Когато момчетата получат курабийките, които сме им проводили, те също ще изпекат курабийки и ще ни ги изпратят. И ето така за всички ще има курабийки.“

О, Вимпе. Симпатяго, наше лице за контакт, прав ли беше ти? Ще се превърне ли твоята СИ Фарбен в съвършения пример за всички нации?

Ето такава мисъл занимава Чичерин тук на полянката с тези двама глупаци от двете му страни, сред отломките от последната позиция на някаква неномерирана батарея, парализирани кабели там, където хората на лебедките са ги отпуснали до пълна неподвижност, бирени бутилки оставени точно там, където са били захвърлени от последните войници през последната нощ, и всичко свидетелства по най-изчистен начин за очертанията на поражението, за смъртта в действие.

— Я вижте там. — Като че ли към него е обърнат един огромен бял Пръст, чийто Нокът е с много красив маникюр: Пръстът се върти за Чичерин и бавно разкрива Отпечатък, който със същия успех може да бъде и птичи поглед към Дактилик Сити, този град на бъдещето, където всяка душа е известна и няма къде да се скрие човек. Точно сега ставите се движат с тихи и меки хидравлични звуци, и Пръстът насочва вниманието на Чичерин към…

Ракетен картел. Структура в разрез с всяко представителство, човешко или документално, имало някога нещо общо с нея. Простираща се чак до Русия… Русия е купувала от „Круп“, нали, от „Сименс“, от СИ „Фарбен“…

Има ли уговорки, с които Сталин не е съгласен… и за които дори не знае? О, една Държава започва да се оформя в бездържавната германска нощ, Държава включваща политика по суша и морета, суверенна е тя като Интернационала или Римокатолическата Църква, и Ракетата е нейната душа. IG Raketen^[7]. Едновременно започват да пулсират цирково-ярки, плакатно червени и жълти кръгове, безброй. Сред тях бързо се върти внушителният Пръст. Чичерин е сигурен. Изхожда не толкова от видими доказателства, намерени докато е кръстосвал Зоната, а по-скоро от неотделимата от него индивидуална съдба, която винаги трябва да бъде държана в перифериите на разкритията. За първи път това се случи с Киргизката Светлина и тогава единственото му просветление бе, че страхът винаги ще му пречи да стигне и проникне докрай. Чичерин никога няма да стигне по-далеч от периферията на разкрилия се тази вечер мета-картел, тази Ракетодържава, чиито граници той не може да пресече…

Ще му липсва Светлината, но не и Пръста. Тъжно, много тъжно, защото изглежда всички други са в течение. Всеки лешояд тук работи за Ракетно Сдружение по Интереси. Всички, освен той самият и Енциан. Неговият брат Енциан. Нищо чудно, че Те преследват Черната Команда… и…

А когато Те разберат, че аз не съм този, за когото ме мислят… и защо Марви ме гледа така сега, с такива изцъклени очи… о, не се паникьосвай, не му подхранвай лудостта, на него съвсем мъничко му трябва, за да… за да…