Яна Язова
Бенковски (187)

6. Изпълненият план

На другия ден нередовен конвой от осем души пеши заптии се нареди пред ловчанския парцал, откъдето изведоха стария рицар с дългата черна брада и младия апостол Тодор Каблешков с тежки железа и белезници на ръце.

Дръглив кон, забравен от някой циганин в конака, биде оседлан с чул и върху него покачен болният младеж, който не можеше да се държи и се олюляваше на нозете си. Треската го бе разтърсила още от сутринта. Под корема на дръгливото животно свързаха нозете му в букаи. Желязната верига остана да виси върху изсъхналия му врат.

Найден Попстоянов тръгна подир коня пеши, с глава, наведена надолу, с брада, увиснала на гърди, с очи, впити в земята. Като че ли не отиваше в Търново, а на своето погребение.

Тъй съдбата сложи своя отпечатък върху лицето на копривщенския военачалник.

Няколко дни подир това заминаване заптиите от конвоя се върнаха в Ловеч и донесоха последните новини за двамата затворници. Брадатият, колкото и да го били, колкото и да скубали дългата му черна брада, от която не оставили нито косъм, казал, че повече не може да върви, и наистина някъде към Търново паднал по лицето си на пътя и издъхнал…

За него втори път не се отвори дума. Но туй, което конекрадците турци и разбойници научиха за младия болен затворник, когото бяха откарали в Търново, завързан с букаи върху гърба на циганска кранта, смая всички до такава степен, че няколко дни помежду тях не се водеше никакъв друг разговор освен за него.

— Когато го извадили пред меджилиса в Търново — започна Ахмед чауш, — оказало се, че тоя същият бил голям и важен човек в комитаджилъка.

— Бей, кой му се надяваше! — извика Кескин Пехливан и всички се откликнаха на неговото удивление. — Един кривач душа имаше в тесните му гърди!…

— Освен туй — продължи Ахмед чауш — той се изказал, че бил голям царски чиновник на станцията в Белово и че получавал 1000 гроша заплата.

— Брееей!… — отвърнаха единодушно всички слушатели.

— А баща му бил в Копривщица най-тлъстият чорбаджия, с лично негови 300 и повече говеда!

— Тюх брей!… — викнаха в един глас смаяните разбойници и конекрадци. — И още тръгнал комитаджилък да прави по Балкана!

— Абе наистина… — обади се един стар циганин — тоя човек в ръцете ни беше, питахме го, слушахме го, но никой изпомежду ни не можа да го разбере.

— Пред търновските паши в меджилиса той заявил, че станал комита, защото царщината само нему давала 1000 гроша месечна заплата, а на останалите българи не само че не плащала нищо, но цял живот ги карала да й работят ангария. Че баща му имал 300 говеда, но другите българи нямали вкъщи и залък хляб!…

— Бре, бре, бреее — въздъхна дрезгав глас издълбоко, а друг прибави: — Ако бях един паша, бих освободил тоя българин…

— Язък за него!… — казаха затворниците. — Язък за неговите младини!…