Метаданни
Данни
- Серия
- Балкани (2)
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Яна Язова
Заглавие: Бенковски
Издание: второ
Издател: Изток-Запад
Град на издателя: София
Година на издаване: 2003
Тип: роман
Националност: българска
Печатница: Изток-Запад
Излязла от печат: април 2003 г.
Коректор: Людмила Петрова
ISBN: 954-8945-37-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12284
История
- — Добавяне
6. Изкачване на Каменица
Между натрупаните в Драгулин махала въоръжени панагюрци и селяни от околните села начело на 400 души въстаници с всички сили тичаше хилядникът Павел Бобеков. Но той не тичаше към Висок, нито към Кукла, а към Каменица. Иван Соколов от друга страна командваше изкачването на същото укрепление на два топа от местната артилерия, направени от черешово дърво, стегнати с три железни обръча и обковани отвътре с червен бакър. Неколцина млади въстаници също тъй тичаха край топовете, натоварили на гръб тежки торби, пълни с барут, пачаври и кантарени топузи, които трябваше да изиграят ролята на снаряди.
Заедно с тях въпреки почтената си възраст се възкачваше бързо на Каменица и артилеристът Стоил Финджика, който бе назначен да подпали топовете като най-вещ в това дело.
Когато дълги години поред Стоил Финджика си седеше на своя дюкян в Цариград при артилерийските казарми и от нямане на друго по-добро развлечение наблюдаваше обучението на топчиите, той никога не можеше да си помисли, че на стари години, когато щеше да дойде време да се прибере на почивка в родното си място, това невинно развлечение ще го направи да тича подир два топа към едно смъртоносно укрепление в качеството на първи български артилерист.
Зад тях се зададоха и възкачиха укреплението, може да се каже, презглава: Ильо стотникът, в живописната си бунтовническа носия, с китка бели щраусови пера, развеяни на вятъра, Стоян Тропчо, Делчо Калинчек, Рад Кипилеца, Киро Ружин, Дядо Кольо Чолака, Рад Балабанов и Илия Делибалтов начело на своите ратници. Едни идеха от укреплението Свети Никола, след като бяха вдигнали каменния мост на пазарджишкия път, други от златишкия път, трети от Саръяр и Попинско. Нито един от тия защитници, чувайки гърмежа на топовете и разтърсването на Балабанова кория, не бе погледнал пред себе си открития за бягство път към околните села. Всички тичаха в града и с оръжия, вдигнати в ръка, подчинени на една заповед, пратена по укрепленията от хилядника Павел Бобеков и коменданта Соколов, бежешком изкачваха Каменица.