Яна Язова
Бенковски (100)

6. Първа среща с врага

В същия миг откъм центъра отвърнал с ясен и сигурен гръм револверът на Каблешков.

„Да живее България!“… — чули се гръмки възгласи от двете страни. Георги Тиханек летял вече пред своите момци към конака. Той заварил Каблешкова там. Хората му заели позиции по прозорците и вратите на съседните дюкяни.

— Затръшнаха вратата пред очите ни! Неджиб ни е чакал! — извика Каблешков.

И наистина Неджиб ага бил нащрек. Несигурност, изпълнена с дял какви пушки стискат в ръце. Сега трябвало да изпита колко бърже действат с тях.

Той заповядал на своите заптии да се качат на конете си и да изтеглят саби, а сам възседнал своя кон.

Вратите на конака се отворили широко и в същото време се затворили с трясък. Всички въстанически пушки мигновено се изпразнили в получения отвор. Неджиб тогава трябва да се е ослушвал внимателно в пълненето на пушката. Втори път той дал заповед да се отворят вратите. Втори залп от 21 пушки запълнил с дим и трясък зиналия отвор, но и този път той моментално бил закрит с тежката врата. В същия миг, в който се чуло повторното пълнене на пушката, вратата се отворила за трети път и Неджиб изхвръкнал начело на своята заптийска конница. Колкото и неговото излизане да било светкавично, той усетил, че една приклада го ударила до откъсване на ръката, че сабята, която държал с нея, отхвъркнала като треска, че фесът му литнал като птица. След миг той усетил само едно — че лети, следван от заптии, обърнати във вихри, и че куршумите на въстаналите раи не могли повече да го стигат…

Но въпреки че се усещал да лети, Неджиб имал само едно на ума си… Клисурския път! Този пловдивски турчин с всичките си дела бил показал този ден в Копривщица, че бил ловък и съобразителен началник. Той не се опитал да бяга по добрите пътища, защото предположил, че били завардени веднага с обявяването на бунта. А избрал клисурския път, който бил стръмен, изоставен дори от пешеходци, непроходим за коли, а за конници — едно трудно изпитание. Очевидци, които видели Неджиб ага и неговата конница да навлиза в клисурския път, разправяли, че камъни, размесени с искри, хвърчали на облаци под копитата на конете.

Мюдюрът на Копривщица, като се видял изоставен от своите защитници, бежешком напуснал подир тях опасната своя крепост. Опитал се да се укрие в прахоляка, който оставили конете им. Въстаниците го зърнали да бяга към Тополница и го настигнали.

Конакът на господарите, този символ на тиранията във всички градове и села, паднал във въстанически ръце! Няколкото заптии, последните защитници, били победени. Знамето на свободата се развяло пред омразната сграда!! Черковните камбани екнали от всички страни! Въоръжени въстаници изпълнили улиците, пресрещали се, прегръщали се разплакани и се целували в уста!…

Каблешков седнал и написал това писмо, което подписал и подпечатал с кръвта на мюдюра. Заповедта на главния войвода в Оборище гласяла, че в случай на предателство някое село се види принудено преждевременно да въстане, бързо да извести за това на Главната квартира в Панагюрище, отдето ще се провъзгласи бунтът!

Никола Салкин завърши със задъхан глас:

— Тодор Каблешков пъхна писмото в пазвата ми, зави на ръката ми юздата на своя кон, който бе най-бързият в града, и ми каза: „Бързай! От твоята бързина зависи нашият живот и нашият успех! Да живее България!“

Неудържими сълзи се търкаляха по пламналите страни на апостолите. Най-силно плачеше, разтърсен до дъното на душата си, апостолът Панайот Волов. В това време Бенковски размаха ръце и неговият глас, който се уподоби на лъвски рев, се издигна над всичко, сякаш имаше на ума си да вдигне на крак цялото селище.

— Бунт!… — зарева той на всички страни. — Въстание!… Бобеков!… Стотниците!… Удряйте камбаните!… Изгърмете няколко пушки да се обяви въстанието! На оръжие! Какво чакате! Три часа става вече, откак в Копривщица гърмят пушките! Нашите братя се бият! На оръжие!…

Апостолът Панайот Волов се втурна в къщата, изнесе своето шаспо и неговият оглушителен рев разтърси тишината на цялото селище.