Стив Мосби
50/50 убиец (47)

4 декември

Десет минути след изгрева

07:30 часът

Ейлийн

На километри от дома си, в другия край на града, Ейлийн спеше.

Сънят бе същият като онзи, преди телефонното обаждане на Хънтър да я събуди. В съня си тя обикаляше къщата и отбелязваше липсващите вещи. Дрехите ги нямаше, нито пък книгите.

Преди няколко дни, когато разговаря с Джон по този въпрос, се тревожеше, че той ще я изостави — ще си вземе нещата и тя ще остане сама. Сега вече знаеше, че сънят е бил за нея. Липсващите вещи не бяха на Джон, а нейни, още от самото начало са били нейни. През следващите дни, в зависимост от това как тръгнеха нещата, сънят можеше да се окаже истина. Засега предпочиташе да се абстрахира от всичко. След като оправи телефона, Ейлийн се обади на Дебра. Както предполагаше, сестра й веднага дойде да я вземе.

Сънят я върна в кабинета на Джон и тя се намръщи. Имаше нещо различно, нещо в този сън не беше наред. Стаята бе като застинала, някой бе обърнал всичко наопаки. Документите на Джон бяха разкъсани и разхвърляни в пристъп на безумен гняв. Сега висяха във въздуха. Ейлийн стоеше по средата и оглеждаше в почуда страниците из въздуха.

Прас.

Обърна се към прозореца, видя счупеното място и кръвта. Сякаш някой бе разбил стъклото с юмрук в момент на бяс и се бе нарязал. Секунда по-късно кръвта се размаза и по перваза.

Дали не беше Джон, обзет от ярост в момента, в който бе разбрал какво е загубил. Не, не беше това.

В съня си Ейлийн пристъпи към бюрото и компютъра. Бележката си стоеше там, където я бе оставила, и тя я погледна. Потрепери, когато забеляза капки кръв и гнусна слюнка в средата на листа. Джон никога не би направил подобно нещо. Макар и насън, тя знаеше, че някой друг е отговорен, ала нямаше представа кой.

Ейлийн посегна предпазливо към бележката.

Кръвта я притесняваше, но нищо. Нали беше сън, а и тя помнеше много добре какво пишеше на листа, защото бе мислила дълго над думите. Започна да се успокоява. Зачете това, което съпругът й щеше да види след прибирането си у дома.

Добре, Джон, след като искаш да бъде така, надявам се да си щастлив.

Само че ти ме излъга и ме разочарова. Не ми звънна, както те бях помолила. Дори не ми каза истината. Не мога да ти опиша колко зле се почувствах. Най-лошото е, че все още те обичам и затова проявявам разбиране. Ако не друго, то поне това признай. Аз съм тази, която проявява разбиране. Работата е най-важна за теб, затова трябва да я вършиш. Но те моля да разбереш, че не мога да съм до теб, докато я вършиш. А може би дори и след това.

Аз съм добре. Сестра ми ще дойде да ме вземе. Моля те, не ме търси. Когато се съвзема, аз ще те потърся.

Обичам те и винаги ще те обичам, Е.

Ейлийн се обърна по гръб на леглото в стаята за гости у сестра си и протегна ръка към празната половина. Най-сетне заспа спокойно, без да сънува.