Стив Мосби
50/50 убиец (2)

2 декември

14 часа до изгрева

17:15 часът

И Кевин Симпсън, както и повечето хора, рядко се качваше на тавана.

Надникна веднъж, когато се премести да живее тук. Проточи врат, пъхна рамене в прашната дупка и обходи помещението с фенерче. Реши, че ще направи нещо, макар дълбоко в себе си да знаеше, че няма да се заеме. Слезе по нестабилната стълба и забрави за тавана.

Ако се бе качил днес — четири години след онзи кратък оглед, — щеше да завари там дявола, свит в ъгъла, облян в сиво-синкава светлина.

Дяволът стоеше почти напълно неподвижен, насочил поглед към малък монитор пред себе си. През слушалките долиташе говор от къщата, в която бе монтирал наблюдателна техника. Отначало Симпсън нямаше да разбере какво точно вижда и сигурно щеше да реши, че не е реално, че клекналият в ъгъла дявол е чисто и просто продукт на халюцинация.

Само че Кевин Симпсън, както и повечето хора, рядко се качваше на тавана. Дяволът бе прекарал горе дни наред, напълно необезпокояван. Спеше точно над спалнята на Кевин, държеше храната си в една торба, отпадъците — в друга. Дяволът непрекъснато го шпионираше.

Целият този ден бе наблюдавал и слушал двамата обитатели на къщата, които не подозираха за присъствието му. Момичето пристигна в девет и петнайсет сутринта. Двамата пиха кафе и закусиха заедно. Разговаряха. Най-сетне, в четири и петнайсет, тя си тръгна.

Дяволът чу всичко, което казаха и направиха.

Когато момичето излезе, той зачака.

Продължаваше да стои. Най-сетне се надигна от ъгъла и светлината от монитора издължи сенките от крайниците му по стените също като на паяк. Повечето от необходимото — въже, газ — беше на сигурно място в резервната стая на Симпсън. Въпреки това дяволът взе чук, когато запълзя по пода към капака.

Резето и механизмът на металната стълба бяха смазани един ден, докато Симпсън бе на работа. Сега се отваряха безшумно и на тавана нахлу лъч светлина от коридора долу, разкривайки сиви парцаливи паяжини, плъзнали по гредите.

Дяволът заслиза.

Кевин Симпсън не се събуждаше изведнъж, връщането му към света приличаше на постепенно осъзнаване. Докато траеше този процес, той държеше очите си затворени. Така му се струваше най-разумно, макар мислите му да не бяха достатъчно ясни, за да си обясни защо.

Макар да не искаше, сетивата му се изостряха.

Цялото му тяло бе обгърнато от лепкава топлина.

Нещо го притискаше.

По лицето си усещаше хладен въздух, а по челото и отстрани на носа се стичаха капки пот. Температурата наоколо го караше да мисли, че е на сауна в клуба.

Водата плискаше и се разливаше. Горещи бълбукащи мехурчета се промъкваха между пръстите на краката му.

Във ваната съм.

В същия момент изпита омраза към себе си.

Ако не го мислиш, няма да е истина.

Кевин нямаше как да върне мислите назад и с огромно нежелание започна да обръща внимание на останалите си сетива. Светът, макар все още да не го виждаше, се появи около него. Вече знаеше, че е легнал, че е гол и потопен във вода. Твърдият порцелан убиваше на врата му и го притискаше под раменете.

В едното от тях пулсираше ужасна болка…

Едва тогава си спомни взломаджията. В стаята му имаше непознат, който го нападна и…

Паниката се надигна и той се замята, ала ръцете му бяха стегнати с въже, притиснати отстрани, краката му също бяха неподвижни. В носа му нахлу вода. Опита да се закашля, ала не успя — господи, устата му бе покрита с нещо. Паниката се превърна в пронизителен писък, който избликна от сърцето. Отчаяно издиша през носа, след това пое въздух. В устата си усети горчив солен вкус. Побърза да преглътне, за да не повърне.

— Успокой се, иначе ще се удавиш.

В този момент Кевин застина на място. Все още не бе отворил очи.

Крадец.

Ако Кевин не си спомняше как седеше, след като тя си тръгна и се опитваше да й напише имейл, щеше да успее да се убеди, че е изненадал крадеца, влязъл с взлом в къщата му. Нямаше значение, че се бе обърнал и погледът му бе попаднал на мъжа, застанал на вратата зад него, нито че той бе нахлузил маска на дявол и носеше чук. Непознатият искаше пари и го беше завързал. Скоро щеше да вземе нещата на Кевин и да си тръгне.

След това чу проскърцване, когато натрапникът спря кранчетата на чешмата, последвано от приглушеното гъргорене на водата в тръбите. Сякаш във вените на къщата, зад стените нещо вреше и кипеше.

— Отвори очи.

Никак не му се искаше, но се подчини. Банята бе пълна с пара. Видя, че е полепнала по огледалата и вратата на шкафчето. Беше избила по челото му и се стичаше по слепоочията.

Мъжът бе приседнал върху капака на тоалетната чиния до ваната. Все още бе с противната маска: розова гумена кожа, кичури черна коса, лепнати на брадичката и по черепа. Рогата бяха изработени от нещо подобно на стари кости.

Дяволът. Кевин не можеше да откъсне очи от него.

— Така вече е по-добре — кимна мъжът.

Чак сега Кевин разбра, че лежи завързан във вана с гореща вода, напълно безпомощен в ръцете на ужасния непознат. Човек с маска.

Грешка, помисли си той. Беше станала някаква грешка.

Мъжът се наведе и вдигна оставения между краката си чук. Кевин усети как паниката се надига, ала този път си наложи да остане напълно неподвижен.

Не се дави.

— Много съжалявам за всичко. — Мъжът оглеждаше с интерес оръжието, сякаш не бе сигурен какви поражения може да нанесе. — Може и да останеш жив след цялата тази работа. В такъв случай те моля да ме извиниш, че съм те наранил. Налага се.

Възможно. Налага се.

— Кимни, ако разбираш.

Кевин кимна, доколкото можа по-изразително. Грешка, не спираше да си повтаря той. Ако непознатият му отпушеше устата и му позволеше да говори, той щеше да обясни.

Похитителят остави чука.

— Знам на кого пишеше имейл — рече той. — Отдавна ви наблюдавам и двамата.

Господи!

— Прочетох всички имейли, които си пращате. Знам паролите ви. Извадих си ключове от всичките ви врати. Виж.

Мъжът показа огромна връзка ключове и лекичко ги разклати. Кевин плъзна поглед по тях, ала те се местеха прекалено бързо и не успя да различи кои са от неговите врати. Не всички бяха негови. Не че имаше значение. Въпреки това кимна.

Мъжът остави ключовете на пода.

— Понякога влизах в къщата ти, когато те нямаше. Преравях ти нещата. Четях ти писмата. Спях на тавана ти. Следвах те, когато отиваше на работа и когато се връщаше.

Значи не е грешка. Кевин не откъсваше поглед от мъжа и се опитваше да си спомни дали не е видял нещо, дали не е забелязал някой подозрителен. Така и не успя да си припомни. Човек просто си върви и не се оглежда. Някой хитър и умен лесно би те проследил.

— Не си ме виждал — заяви мъжът. — Много внимавам. Затова пък аз съм те виждал. Наблюдавах те по цял ден. Наблюдавах и двамата.

Кевин предпазливо кимна. По челото му се стичаха капки пот, пареха очите и той мигаше непрекъснато. Водата се плискаше по стените на ваната.

Мъжът с маска на дявол се наведе към пода и вдигна нещо друго. Беше кутийка в червено и жълто.

Газ за запалки.

Кевин усети как се вледенява от ужас пред неизвестното. Опита се да се отдръпне, но не успя да помръдне. Затова пък усети, че се е изпуснал.

Непознатият стисна ръце, без да пуска кутийката. Беше от онези, които изливаш върху барбекю на открито, за да подхраниш пламъците. Мъжът я бе насочил към Кевин. Наведе глава и макар изражението му да бе скрито от маската, се стори умислен на жертвата.

— Сега ще поиграем на една игра, посветена на любовта — заяви той.