Алфонс Доде
Порт-Тараскон (9) (Последни приключения на знаменития Тартарен)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тартарен Тарасконски (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Port-Tarascon (Dernieres aventures de l’illustre Tartarin), (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Иван Пешев (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Алфонс Доде

Заглавие: Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски

Преводач: Пенка Пройкова

Година на превод: 1980

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1980

Тип: роман; трилогия

Националност: френска

Печатница: ДПК „Д. Благоев“, ул. „Н. Ракитин“ № 2

Излязла от печат: XII. 1980

Редактор: Добринка Савова — Габровска

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Стефанов

Художник: Кирил Мавров

Коректор: Антоанета Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5780

История

  1. — Добавяне

Книга втора

panpan.png

I
Мемориал за Порт-Тараскон

Дневник на секретаря Паскалон, където е записано всичко казано и сторено в свободната колония, ръководена от губернатора Тартарен

20 септември 1881 година. Започвам да записвам в този дневник най-важните събития, случили се в колонията.

Сам не знам как ще се оправя, защото много работа се стовари на плещите ми: началник-канцелария, водя официалните преписки и щом ми остане минутка свободно време, записвам набързо някой и друг провансалски стих, тъй като не бива службата да убие в мен поета.

Все пак ще се опитам, защото наистина би било интересно някой ден да се прочете за тези първи стъпки в историята на един велик народ. Не съм споделял с никого за делото, което започвам днес, не съм споменал нито дума дори пред губернатора.

Преди всичко трябва да отбележа, че има една седмица, откакто „Тютю-панпан“ отплува, и всичко потръгна на добре. Може да се каже, оправихме се. Знамето на Порт-Тараскон със същите цветове като френското, само че с изображението на Тараска в повече, се развява на блокхауса.

В него се настани губернаторът, тоест Таратарен, заедно с директорите и началник-канцелариите. Неженените директори като мен, господин Турнатоар, началник-отдел здравеопазване, и отец Батайе, главнокомандуващ артилерията и флотата, живеят в управлението и се хранят с Тартарен. Господин Косткалд и господин Екскурбаниес ядат и спят в града.

Ние казваме „в града“ за голямата къща, която поправиха дърводелците от „Тютю-панпан“. Край нея прокарахме нещо като булевард, на който дадохме гръмкото име Стъргало, както в Тараскон. Вече се сдобихме и с нови навици. Подхвърляме си: „Тази вечер ще отидем в града… Ходихте ли в града сутринта?… Няма ли да отскочим в града?“. И всичко това звучи съвсем естествено.

Блокхаусът е отделен от града с поток, който ние наричаме Малката Рона. От канцеларията си, когато прозорецът е отворен, чувам шума от бухалките на перачките, наведени над водата, слушам песните и закачките им на цветистия и звучен провансалски език и като да съм в родния си край.

Само едно ми трови живота в управлението — барутният погреб. Оставиха ни много барут, който сложихме в приземния етаж, заедно с най-различните провизии: чесън, консерви, напитки, оръжия, инструменти и сечива. Всичко това е заключено с катинар; но все едно, само като се сетиш какво огромно количество горивни и избухливи вещества са струпани под краката ти и страх притиска сърцето ти, особено нощем.

25 септември. Вчера госпожа Екскурбаниес се освободи[1] и даде живот на едно едро момченце, първия гражданин, записан в регистрите по гражданското състояние на Порт-Тараскон. Кръстихме го много тържествено в нашата малка временна църква „Сент-Март“, цялата от бамбук, с покрив от широки листа.

Имах щастието да бъда кръстник, а кръстница беше госпожица Клоринд де-з-Еспазет; тя е наистина малко по-висока от мен, но пък беше толкова хубава, толкова мила под слънчевите струи, които се процеждаха през кръстосаните клони на бамбука и лошо подредените листа на покрива!

Целият град беше там. Нашият добър губернатор произнесе чудесна реч, която развълнува всички ни, а отец Батайе разказа една от най-хубавите си притчи.

Този ден работата навсякъде беше преустановена, както се полага в празник. След кръщението — разходка по Стъргалото. Всички бяха радостни; новороденото сякаш донесе надежда и щастие на колонията. Правителството нареди да раздадат двойна дажба риба тон и пампери и върху всички трапези тази вечер димеше по едно допълнително ястие. За нас, ергените, беше опечен глиган, убит от маркиза, най-точния стрелец след Тартарен.

Когато се нахранихме и останах сам с моя добър господар, почувствувах колко сърдечен е той, колко бащински настроен и му признах любовта си към госпожица Клоринд. Той се засмя — каза, че знаел и ми обеща да се намеси, окуражи ме дори.

За нещастие маркизата произлиза от рода Д’Ескюдел дьо Ламбеск и е много горда с произхода си, а аз съм съвсем обикновен човек. От добро семейство, разбира се, никой в нищо не може да ни упрекне, но сме скромни хора. Освен това съм срамежлив, пък и леко заеквам. Плюс другото започвам и да оплешивявам малко по малко… Вярно, че не е леко да си началник-канцелария на моята възраст…

Ах, де да беше само маркизът! На него едно му дай — да ходи на лов… Не е като маркизата с нейното родословие. За да разберете колко е надменна тая личност, ще ви дам един пример. Всички в града се събират вечер в общия салон. Това е много мило; дамите плетат; мъжете играят вист. Госпожа Де-з-Еспазет обаче, каквато е горда, остава с дъщерите си в тяхната килийка, която е толкова тясна, че когато дамите си сменят роклите, трябва да се събличат една след друга. Та казвам ви, маркизата предпочита да прекарва вечерите си там, да приема гости и да поднася на поканените, които се чудят къде да седнат, чай от липа или от лайкучка, но не се смесва с останалите, защото се ужасява от простолюдието. Такова е положението.

И все пак аз още лелея надежда.

29 септември. Вчера губернаторът отиде в града. Той ми обеща да говори по моята работа и когато се върне, да ми разкаже всичко. Представяте си с какво нетърпение го чаках! Но когато се върна, той не отрони нито дума.

По време на обеда беше нервен и като разговаряше със своя капелан, не се сдържа и подметна:

— Право да си кажа, в Порт-Тараскон май ни липсва малко повечко простолюдие…

Тъй като госпожа Де-з-Еспазет дьо Ламбеск вечно произнася презрително тая дума „простолюдие“, помислих, че той се е срещал с нея и моето предложение е отхвърлено, но не можах да узная истината, защото губернаторът веднага заговори за доклада на директора Косткалд по селскостопанските въпроси.

Катастрофален доклад. Безплодни опити: нито царевица, нито жито, нищо не расте. Няма чернозем, няма слънце, прекалено много вода, непропусклива почва, просто удавени посеви. Накратко, всичко, за което беше предупредил Безюке, и дори още по-мрачно.

Трябва да добавя, че директорът по селскостопанските въпроси може би нарочно представя нещата по-трагично и ги дава в най-лоша светлина. Зъл човек е този Косткалд! Вечно завижда на славата на Тартарен и таи дълбоко в душата си омраза към него.

Преподобният отец Батайе, който не си поплюва, направо поиска неговата оставка, но губернаторът му отговори с онази негова далновидност и сдържаност, които му са така присъщи:

— Да не се палим!…

После стана от масата, влезе в кабинета на Косткалд и му каза спокойно, сякаш нищо не се е случило:

— И така, господин директоре, какво става със селскостопанските култури?

Без да помръдне, Косткалд остро му отговори:

— Представих доклада си на господин губернатора.

— По-кротко, по-кротко, Косткалд. Вашият доклад е малко мрачен.

Косткалд цял пожълтя.

— Такъв е, какъвто е, а пък ако не ви харесва…

Изрече тези думи безочливо, но Тартарен се въздържа, тъй като те не бяха сами.

— Косткалд — каза той и две пламъчета светнаха в малките му сиви очи, — ще ви кажа две думи, когато останем сами.

Ужас, усетих как ме облива пот…

30 септември. Знаех си, че така ще стане. Предложението ми е било отхвърлено от семейство Де-з-Еспазет. С много нищожен произход съм. Канят ме да ходя у тях както преди, но без никакви надежди…

А на какво ли се надяват самите те?… Единствени благородници в колонията. На кого смятат да дадат дъщеря си? Ах, господин маркиз, зле постъпвате с мен.

Какво да правя?… Какво решение да взема?… Клоринд ме обича, знам това. Но е твърде послушна, за да пристане на един млад човек и да се ожени другаде. Пък и къде ще идем, след като на този остров сме отрязани от целия свят.

Бих могъл да разбера техния отказ, когато бях прост ученик в аптеката, но днес, с моето обществено положение, моето бъдеще…

Колко момичета биха били поласкани и щастливи от моето предложение. Няма защо да ходим по-далеч, например малката Франкбалм, чудесна музикантка, свири на пиано, учи сестрите си, ето една девойка, на която родителите ще ахнат от радост, само пръста си да помръдна!

Ах, Клоринд, Клоринд… Край на щастливите дни!… И сякаш за да бъда довършен напълно, от сутринта вали проливно, вали безспир, на бразди, удави всичко, просна сива пелена върху света.

Безюке не беше излъгал. В Порт-Тараскон вали, та се къса… Дъждът ви заобикаля отвред, затваря ви и ви притиска като в телен кафез за щурци. Небе и море се сливат. Само дъжд и дъжд. Той наводнява сушата, бразди морето, падащите дъждовни струи се смесват с морските пръски и с водния прах…

3 октомври. Прав беше губернаторът — май ни липсва малко повечко простолюдие! Множко са благородните родословия, множко са висшите чиновници, ако имаше повече водопроводчици, зидари, тенекеджии, дърводелци, всичко щеше да потръгне по-добре в колонията. През тази нощ неспирният дъжд, който се лееше като из ведро, проби покрива на голямата къща и в града стана наводнение. През цялата сутрин се чуваха жалби и вайкания, непрекъснато между града и управлението сновяха хора.

Отделите си прехвърляха едни на други отговорността. Отделът по селскостопанските въпроси твърдеше, че това е работа на секретариата, секретариатът поддържаше, че въпросът се отнася до отдел „Здравеопазване“, той пък препращаше оплакващите се към мореплаването, защото ставало дума за ремонти.

В града растеше недоволство от съществуващия ред, при това силно недоволство.

Междувременно отворът се разширяваше; водата се изливаше като водопад от покрива и във всички помещения хората седяха мокри и разярени, с отворени чадъри и се караха, викаха, обвиняваха правителството.

За щастие никак не ни липсваха чадъри! В личните вещи, които носехме, за да правим размяна с диваците, имаше почти толкова чадъри, колкото и нашийници за кучета.

За да приключа с наводнението, ще кажа, че най-сетне една девойка на име Алрик, прислужница на госпожица Турнатоар, взе от склада една тенекия и я закова на покрива. Губернаторът ме натовари да й напиша благодарствено писмо.

Споменавам за тая злополука, защото именно при тези обстоятелства открих слабите страни на колонията.

Чудесна администрация, усърдна, дори бих казал твърде сложна, чисто френска, но за колонизацията не ни стигаха сили: много книжа, малко работна ръка.

Порази ме освен това още едно нещо — всеки от нашите важни клечки се беше заел да върши работа, за каквато нито беше способен, нито беше подготвен. Ето например търговецът на оръжие Косткалд, който беше прекарал целия си живот сред пистолети, саби и всякакви оръжия за лов, сега завеждаше селското стопанство. Екскурбаниес нямаше равен на себе си в производството на арлски наденици, а на ти сега, след злополуката с Бравида стана командир във военното ведомство и на опълчението. Отец Батайе се зае с артилерията и с флотата, защото имаше войнствен нрав, но в края на краищата той си знае най-добре да отслужва литургии и да разказва разни легенди.

В града — същото нещо. Там има чудесни хора, дребни рентиери, търговци на платове, бакали, сладкари, които притежават земни участъци и не знаят какво да правят с тях, тъй като нямат понятие от земеделие.

Според мен само губернаторът си разбира истински от работата. Ах, той знае всичко, всичко е видял, всичко е прочел и има страшно богато въображение!… За нещастие много е добър и никога не хваща вяра в злото. Ето сега например все още вярва на белгиеца, оня престъпник, оня измамник херцог дьо Монс. Още се надява, че той ще пристигне тук с колонистите, с провизии и всеки ден, като вляза в кабинета му, първата му дума е:

— Е, как е, Паскалон, и тази сутрин ли няма кораб на хоризонта?

И като си помисли човек, че такъв благодушен, такъв прекрасен губернатор има неприятели! Да, той си има неприятели. И го знае, но само се надсмива на това.

— Съвсем естествено е да ме мразят — казва той понякога, — след като аз представлявам за тях съществуващия ред.

8 октомври. Цялата сутрин правих списък на населението, който прилагам тук. Този документ, отнасящ се до началния период от създаването на колонията, ще бъде много интересен, тъй като е написан от един от нейните основатели, един от хората, вложили силите си за нейното добро от първия час.

Зад всяко име поставям малка бележка, за да се знае кои са „за“ и кои „против“ губернатора. В списъка не влизат жените и децата, тъй като те не гласуват.

КОЛОНИЯ ПОРТ-ТАРАСКОН
СПИСЪК НА НАСЕЛЕНИЕТО
Име Длъжност и звание Особени бележки
Негово превъзходителство Тартарен Губернатор, кавалер на орден, първа степен
Тестаниер (Паскал), наречен Паскалон Началник-канцелария, висш чиновник Чудесен, осмелявам се да го твърдя
Негово преподобие отец Батайе Командуващ артилерията и флотата, капелан на губернатора, висш чиновник Здравомислещ, но избухлив
Екскурбаниес (Спиридион) Началник на военното ведомство, командуващ опълчението и ръководител на певческото дружество, висш чиновник Да се наблюдава
Доктор Турнатоар Началник отдел „Здравеопазване“, главен лекар на колонията, висш чиновник Чудесен човек
Косткалд (Фабиюс) Директор по селскостопанските въпроси, висш чиновник Отвратителен човек
Франкбалм (Цицерон) Началник на правния отдел, висш чиновник Много добър човек, но скучен
Торкбио (Мариюс) Заместник началник-канцелария, по-нисш чиновник Добър човек
Безюке (Фердинан) Заместник-директор отдел „Здравеопазване“, заместник главен лекар и аптекар на колонията Добър човек
Галофр Клисар и артилерийски инспектор Много добър човек
Рюжимабо (Антонен) Сътрудник в селскостопанския отдел Много лош човек
Барбан (Сенека) Сътрудник в селскостопанския отдел Много лош човек
Маркиз Де-з-Еспазет Лейтенант от опълчението Добър
Бомвией (Досите) Колонист Добър
Космий (Тимоте) Колонист Добър
Ескара Колонист Добър
Барафор (Алфонс) Колонист Подозрителен
Рабина (моряк) Колонист Добър
Кудонял (моряк) Колонист Подозрителен
Руменгас (моряк) Колонист Подозрителен
Дуладур (моряк) Колонист Добър
Миежвил (моряк) Колонист Добър
Менфор (моряк) Колонист Добър
Буске (моряк) Колонист Добър
Лафранк (моряк) Колонист Добър
Траверсиер (моряк) Колонист Добър
Буфартиг (Нерон) Сладкар Добър
Пертюс Кафеджия Много лош
Рьобюфа Сладкар Добър
Бердула (Марк) Барабанчик Добър
Фуркад Тръбач Добър
Бекуле Тръбач Лош
Везане Войник Подозрителен
Малбос Войник Добър
Кесарг Войник Много лош
Буйарг Войник Много лош
Абидос Войник Добър
Труиас Войник Добър
Рейранглад Войник Добър
Толозан Войник Добър
Маргути Войник Подозрителен
Пру Войник Подозрителен
Труш Войник Добър
Сев Войник Подозрителен
Сорг Войник Добър
Кад Войник Много добър
Пюеш Войник Много добър
Боск Войник Много добър
Жув Войник Добър
Трюфенюс Войник Отвратителен
Роктаяд Войник Отвратителен
Барбюс Войник Отвратителен
Барбоен Войник Лош
Руньонас Войник Много добър
Сосин Войник Много добър
Соз Войник Добър
Рур Войник Добър
Барбигал Войник Добър
Меренжан Войник Подозрителен
Вантбрен Войник Добър
Гаво Войник Лош
Марк-Орел Войник Много добър
Кок-дьо-Мер Хорист Добър
Понж (старши) Хорист Добър
Гаргас Хорист Добър
Лапалю Хорист Добър
Безус Хорист Добър
Понж (младши) Хорист Лош
Пишрал Хорист Добър
Мезул Ловец Добър
Устале Ловец Добър
Терон (Марк-Антоан) Ловец Добър

10 октомври. Маркиз Де-з-Еспазет и още неколцина изкусни стрелци, понеже не можеха да излязат поради дъжда, измислиха и поставиха като мишени стари тенекиени кутии от тон и сардини или пампери и през целия ден стреляха по тях от прозорците.

Сега, когато е трудно да се подновяват каските и каскетите, нашите бивши ловци на каскети станаха ловци на консерви. Само по себе си чудесно занимание. Но Косткалд убедил губернатора, че за това упражнение се разхищава барут, и беше издаден указ, с който се забраняваше стрелбата по кутии. Ловците на консерви се разяриха, благородниците се разсърдиха. Само Косткалд и неговата шайка си потриваха ръцете.

В края на краищата в какво можехме да упрекнем горкия губернатор? Оня престъпник белгиецът излъга и него като нас. Да не би той да е виновен, че вали непрекъснато и поради лошото време не можем да устроим борба с бикове.

Сякаш някакво проклятие преследва тия злополучни борби, а нашите тарасконци толкова се радваха, че ще могат пак да ги гледат тук. Нарочно бяхме довели няколко крави и един камаргски бик на име Римлянина, прочул се по заветните южняшки празненства.

Държахме животните в обора поради дъжда, който ни пречеше да ги водим на паша, но ето че неизвестно как — няма да се учудя, ако и в това е замесен Косткалд — Римлянина избяга.

Сега той броди из горите съвсем подивял, истински бизон. И всички бягат и тичат, вместо да го карат него да тича.

Да не би и за това да е виновен нашият Тартарен?…

Бележки

[1] Така казват в Тараскон. „Мемориалът“ е пълен с подобни изрази; изглежда, са решили да не ги поправят. — Б.а.