Алфонс Доде
Порт-Тараскон (12) (Последни приключения на знаменития Тартарен)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тартарен Тарасконски (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Port-Tarascon (Dernieres aventures de l’illustre Tartarin), (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Иван Пешев (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Алфонс Доде

Заглавие: Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски

Преводач: Пенка Пройкова

Година на превод: 1980

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1980

Тип: роман; трилогия

Националност: френска

Печатница: ДПК „Д. Благоев“, ул. „Н. Ракитин“ № 2

Излязла от печат: XII. 1980

Редактор: Добринка Савова — Габровска

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Стефанов

Художник: Кирил Мавров

Коректор: Антоанета Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5780

История

  1. — Добавяне

IV
Мемориал на Паскалон
Продължение

4 декември. Днес, втората неделя от постите преди Рождество, клисарят Галофр, инспектор от мореплаването, както всички сутрини отишъл да види лодката и не я намерил на мястото й.

Халката, веригата, всичко било изтръгнато; лодката беше изчезнала.

Отначало решиха, че това сигурно е пак някаква лоша шега на Негонко и неговата банда, защото ние продължаваме да гледаме на тях с недоверие, но в дупката, откъдето беше изтръгната халката, беше пъхнат мокър и изкалян широк плик, адресиран до губернатора.

gubern.png

Този плик съдържаше визитните картички на Косткалд, Барбан и Рюжимабо; на картичката на Барбан се бяха подписали, че подават оставка и четирима войници: Кесарг, Буйарг, Трюфенюс и Роктаяд.

От няколко дни лодката беше готова, натоварена с провизии, тъй като преподобният отец Батайе се готвеше да предприеме нова експедиция. Онези мизерници се бяха възползували от това положение. Бяха отнесли всичко, дори компаса, и като капак и пушките си.

Като си помисля само, че първите трима са женени и оставят зад себе си жени и цял рояк деца! Жените, как да е, те си заслужават да ги зарязват така, но децата!

Цялата колония беше страшно потресена от това събитие. Докато имахме лодката, все още ни оставаше надеждата, като бродим от остров на остров, да получим помощ отвън; сега като че ли всички мостове с останалия свят бяха прерязани.

Отец Батайе изпадна в страшна ярост и призова всички небесни стихии над бандитите, разбойниците, дезертьорите и още по-големи мръсници дори! Екскурбаниес търчеше насам-натам и викаше, че сами са си виновни, дето не са ги разстреляли като кучета, а сега за назидание трябвало да избият жените и децата им.

Единствен губернаторът запази цялото си хладнокръвие.

— Да не се палим — каза той. — Все пак това са тарасконци. Да ги пожалим, да помислим за опасностите, на които се излагат. Между тях единствен Трюфенюс има понятие как да си служи с платната.

После му хрумна щастливата мисъл да отгледаме изоставените деца за сметка на колонията.

Всъщност аз мисля, че той беше много щастлив, задето се е освободил от своя смъртен враг и неговите съучастници.

Още същия ден негово превъзходителство ми продиктува следната заповед, която беше разлепена из града:

ЗАПОВЕД

Ние, Тартарен, губернатор на Порт-Тараскон и неговите владения, кавалер на орден, първа степен и т.н., и т.н., призоваваме към спокойствие населението.

Виновните ще бъдат преследвани, подведени под отговорност и най-строго наказани.

С изпълнението на настоящия указ е натоварен командуващият артилерията и флотата.

И за да отговори на тревожните слухове, които упорито се разпространяваха от известно време, той ме накара да добавя бележката:

„Чесън ще има.“

6 декември. Заповедта на губернатора даде чудесни резултати в града.

Наистина бихме могли да си зададем въпрос: „Ще преследваме ли виновните? Как? Къде? С какво?“. Но ненапразно ние си имаме една нашенска поговорка: „Добрата дума железни врата отваря“. Тарасконското племе си умира за големи приказки, така че никой не постави под съмнение думите на губернатора.

Един слънчев лъч след проливния дъжд и всичко живо засиява. По Стъргалото започват танци, леят се смехове. Ах, чудесен народ! И толкова лесен за управляване!

10 декември. Бях удостоен с нечувана чест — произведоха ме във висш чиновник.

Намерих заповедта тази сутрин на закуска под чинията си. Губернаторът явно беше много щастлив, за да ме удостои с такова високо отличие. Франкбалм, Бомвией и негово преподобие явно също много се радваха на повишението ми, което ме прави равен на тях.

Вечерта отидох у семейство Де-з-Еспазет, където вече знаеха новината. Маркизът ме целуна пред поруменялата от удоволствие Клоринд. Само маркизата изглеждаше безразлична към моите нови длъжности. За нея наметката на висш чиновник не поправяше ниския ми произход. Какво иска още тя? Най-висш чиновник!… На моята възраст!…

14 декември. Странно нещо става в правителството, толкова странно, просто не смея да го доверя на дневника.

Губернаторът е влюбен!

И в кого? Обзалагам се, че никой не може да познае! В своята малка кръщелница принцеса Ликирики.

Той, Тартарен, нашият велик Тартарен, който се отказа от толкова блестящи бракове, като не пожела друга спътница в живота си освен славата, влюбен в маймунка! Маймунка с царска кръв наистина, при това приела християнска вяра, но в душата си все същата дивачка, лъжла, лакома, крадла и с толкова смешни нрави и привички: с вечно парцаливи дрехи, покатерена по върховете на палмите, щом спре да вали, откъдето се забавлява да хвърля твърди като камъни орехи по оголелите глави на нашите старци. Нали така едва не уби почтения Миежвил!

Пък и разликата във възрастта. Тартарен е вече шестдесетгодишен; той побеля, надебеля. А тя да е най-много между дванадесет и петнадесет години; възрастта на малката Флоранс от нашенската песен.

Взе я той съвсем мъничка,

тя без фуста бе дори.

И ето това момиченце, тази дивачка от островите, ще бъде наша владетелка!

Отдавна бях открил някои признаци за това. Например благоволенията на губернатора към бащата, тоя стар негодник Негонко, когото толкова често канеше на нашата трапеза въпреки мръсотията му — тази гнусна горила яде с пръсти и се налива с ракия, докато се търкулне под стола.

Тартарен приемаше всичко това „от веселата страна“, а пък ако на малката принцеса, истинска дъщеря на баща си, и хрумнеше да се пошегува, стряскайки ни например, като ни налее вода в гърба, нашият добър учител само се усмихваше, обгръщаше я с бащински поглед, за да я извини, и казваше:

— Тя е още дете.

Но независимо от всички тези твърде явни доказателства, както и някои още по-убедителни, не можех да го повярвам; сега обаче няма вече място за съмнение.

18 декември. Тази сутрин губернаторът откри пред съвета намерението си да се ожени за малката принцеса. Той ни увери, че го прави по политически причини, спомена дипломатически брак, интересите на колонията. Порт-Тараскон бил отрязан от света, далеч сред океана, без съюзници. Оженвайки се за дъщерята на папуаския крал, Тартарен осигурявал на колонията флота и армия.

Никой от съвета не възрази.

Екскурбаниес пръв го подкрепи, като затропа възторжено с крака:

— Браво!… Чудесно!… Кога ще вдигнем сватбата?… Ха-ха-ха!

А кой знае какви гнусни приказки ще разпространява тази вечер в града!

Цицерон Франкбалм както обикновено приведе своите неопровержими доводи „за“ и „против“, че „ако, от една страна, колонията… трябва да се признае, че от друга страна… че понякога в този или онзи случай… verum enim vero…“ и накрая се присъедини към мнението на губернатора.

Бомвией и Турнатоар го последваха. Колкото до отец Батайе, той, изглежда, беше осведомен предварително и изобщо не възрази.

Смешни бяха нашите лицемерни физиономии, когато се преструвахме, че вярваме, подкрепяйки с одобрително мълчание, в уж колониалните интереси, от които се ръководи Тартарен.

Но внезапно добрите очи на губернатора се овлажниха от радостни сълзи и той каза тихо:

— Пък и разберете ме, приятели, не е само това… аз обичам това момиченце!

Тези думи бяха изречени така просто, така от сърце, че всички се разтопихме.

— Е, оженете се, господин губернатор, оженете се!

И ние го заобиколихме, последваха ръкостискания.

20 декември. Намеренията на губернатора предизвикаха голямо оживление в града, но преценките не бяха чак толкова строги, колкото си представях. Мъжете говореха за това шеговито, по тарасконски, с мъничко лукавство, каквото влагат винаги в приказките си, когато се отнася до любов.

Дамите общо взето бяха по-враждебни, особено госпожица Турнатоар и нейното обкръжение. Като иска да се жени, защо не избере някоя от съгражданките си? Много от тях имаха пред вид самите себе си или дъщерите си.

Екскурбаниес, като отиде вечерта в града, се присъедини към дамите и изтъкна слабите страни на този брак: такъв тъст, без никакво държане, пияница, канибал, пък и самата годеница, която сигурно също си е похапвала тарасконско месо. Тартарен трябвало да се замисли по-сериозно по това.

Като слушах приказките на този двуличник, усетих как в мен се надига гняв и излязох бързо-бързо от общата зала, защото ме беше страх да не му цапна един по лицето. В Тараскон всички сме с буйна кръв, ей богу!

Оттам отидох у семейство Де-з-Еспазет. Маркизата беше много отслабнала и все лежеше горката жена, понеже отказваше да хапне от чесновата супа на Турнатоар. Щом ме видя, тя ми каза:

— Е, господин шамбелан, новата кралица ще има ли придворни дами?

Тя очевидно се подиграваше, но на мен изведнъж ми хрумна мисълта, че от това можем да се възползуваме ние. Ако станеше придворна дама или дворцова дама, Клоринд щеше да живее в управлението и тогава можехме да се виждаме непрекъснато… Какво щастие!…

Когато се върнах, губернаторът вече си беше легнал, но аз не можах да изтърпя до другия ден и отидох да му кажа плановете си; той се съгласи, че добре съм го измислил. Останах дълго до леглото му, поговорихме си двамата за неговата и за моята любов.

25 декември. Вчера беше бъдни вечер и цялата колония се събра в голямата зала: правителството, висшите чиновници, всички отпразнувахме нашия чудесен провансалски празник на пет хиляди левги от отечеството.

Отец Батайе отслужи полунощната молитва, а после поставихме „полей огъня“. Това е пън, който най-старият от присъствуващите разнася из залата, а после го хвърля в огъня и го полива с бяло вино.

Принцеса Ликирики също беше тук и церемонията много й харесваше, както и нугата, орехчетата, медените сладкиши и безбройните местни лакомства, с които изкусният сладкар Буфартиг беше украсил масата.

Пяхме стари коледни песни.

Ето идва кралят-мавър

с поглед смръщен, като змей;

синът божи заридава

и да влезе той не смей.

Песните, сладкишите, пламтящият огън, около който седяхме, всичко ни напомняше родния край въпреки тракащия по покрива дъжд, въпреки отворените чадъри в залата поради пролуките.

Неочаквано отец Батайе, акомпанирайки си на хармониума, запя прекрасната песен на Фредерик Мистрал „Жан Тарасконски, пленен от корсарите“ — историята на един тарасконец, попаднал в ръцете на турците, който безсрамно си сложил тюрбан и бил готов да се ожени за дъщерята на един паша, когато изведнъж чул от брега провансалска песен — пеели моряците от една тарасконска лодка. И тогава:

Както плисва вода под греблото,

бликват сълзи

от таз душа черна,

и безродний си спомня родина,

и тъгува

сред турци неверни.

При думите „Както плисва вода под греблото“ всички заридахме. Самият губернатор преглъщаше сълзите си, оборил глава, и виждаше се как лентата на неговия орден, първа степен, се издигаше върху атлетическата му гръд.

Ето как само от една песен на великия Мистрал биха могли да се изменят много неща.

29 декември. Днес в десет часа сутринта бракосъчетание на негово превъзходителство Тартарен, губернатор на Порт-Тараскон, и потомствената принцеса Негонко.

Подписаха брачния договор: негово величество Негонко, който нарисува кръстче вместо подпис, началниците и висшите чиновници в колонията също сложиха подписа си, а тържествената церемония се състоя в голямата зала.

Много прост обред, много тържествен, войниците в пълно въоръжение, всички в официални дрехи, само Негонко развали всичко. Държането му като крал и баща беше просто плачевно.

За принцесата не може да се каже нито една лоша дума, тя беше хубава в бялата си рокля и с кораловите си накити.

Вечерта — голямо празненство, двойни порции, топовни гърмежи, състезания на нашите стрелци по консерви, викове „ура“, всеобща радост.

А навън вали!… Вали като из ведро!…