Фьодор Абрамов
Братя и сестри (28)

Двадесет и седма глава

Привечер след работа Степан Андреянович отведе Настя настрана.

— Ти, Настя, си понагледай хората, че сме станали за резил!

Настя учудено се взря в него с ясните си, открити очи.

— Тъй ами! Гледам одеве Альона счетоводителката — навряла се в матаевската ливада да коси, та й думам де: коси си за своята крава от целините. А тя: „Мене по декрет, по закон ми се полага на по-близките ливади“.

— По декрет ли? Че какво общо има тя с декрета?

— Е… разправят там хората, с Николаша се била оплела.

Настя тръгна към селото направо, без да избира пътя. Вървеше бързо, почти тичаше. Гъстата, вече росна трева я шибаше по коленете. Лицето й гореше като от плесница. Какъв срам само!

Альона беше сама в къщи, миеше пода.

— А, добре дошла, дружке, как си се сетила?

Тя се изправи, захвърли настрана мокрия парцал и изтри с ръкав потното си лице, като дишаше тежко.

Настя вторачи очи в издутия корем, който надигаше подвития мокър край на полата.

— Ти… как я докара дотук? — извика тя със злоба и отвращение.

Альона се намръщи и облиза пълните си сочни устни. Зелените й очи затрептяха злобно:

— Ти за корема ли, а? — и като се наслаждаваше на Настиното объркване, поясни: — Не знаеш ли как се получава такъв корем? Спала съм с мъж!

На Настя й идеше да потъне в земята. Но се овладя и погледна студено Альона:

— Ами другият?

Пълните заоблени рамене на Альона потръпнаха, но тя пак се усмихна:

— Петка ли? Значи, прав му път…

— Прав му път ли? На Петка ли прав му път? Как можа? Той за тебе… за такава, кръвта си пролива, а ти? Комсомолка!

— Какво като съм комсомолка? — все така предизвикателно продължи Альона, като сложи ръце на бедрата си. — Да не би да е забранено на комсомолката да спи с мъж? Ей това е! Чукнаха ми вече двайсет и петте. А войната кой знае кога ще свърши. Пък и дали ще се върне? Ако пък се върне, мислиш, веднага ще се затича… няма да си намери по-млада, нали? Не, миличка, мераклии на стари гъби не съм виждала. Всеки гледа младичка да откъсне. А мома на трийсет години е по-лошо и от мухоморка. Такава като Дунярка може и да почака, няма за какво да бърза, ала за мене е вече късничко.

— Но ти, безсрамнице, си му дала дума?

— Какво като съм дала? Дала съм, пък сега си я вземам. Това да не си ти — върти ти се там някой си из акъла… Дори картинката му носиш в пазвата си.

— Слушай!… Аз с такъв като… — Настя искаше да каже Николашка, но вместо това тропна с крак — за нищо на света! Никога!

— Я, я виж ти, принцесата! Като че е сокол във висинето… чувала ли си го? Ами това чувала ли си: мъж да е, пък макар и от кал да е? Че какво му е на момъка?

Настя вече беше хванала мандалото на вратата с мисълта колкото може по-скоро да се измъкне на въздух, когато Альона изведнъж падна тежко на колене и се разтърси от ридания:

— Ох, какво направих, какво направих?

Това беше толкова неочаквано, че Настя около минута не помръдна, гледаше натежалото й, потръпващо от риданията тяло, белите й, изпръскани с мръсна вода крака, разбра изведнъж всичко и се хвърли към нея.

— Ох, не ме утешавай… Не ме измъчвай, Настя… Върви си, за бога!

Альона вдигна мокрото си подпухнало лице и заговори през сълзи:

— Вчера дойде писмо… „Чакай ме, Альона, пази нашата любов…“ И хич и не знае, че съм с тумбак. Гадина! Кучка! — закрещя тя обезумяла. — Ще се удавя, ще си метна въжето!

Настя почти не можа да се познае, когато каза примирително:

— Е, сега вече няма какво… За детето трябва да се мисли.

— И с кого го подмених? — нареждаше Альона. — Ох, какво направих, какво направих!

— Е, стига де! — повиши глас Настя. Не можеше да гледа чуждото нещастие и против съвестта си започна да я утешава: — Николаша не е лош, работник човек…

Альона поклати глава:

— Остави, Настенка. Виждам аз — не съм сляпа. Преди от всички най-много му се присмивах. А сега… Като че ли чавка ми изпи акъла. На крака му ходех в ковачницата. Изплаших се май, че ще остана мома. По-добре цял живот да си бях останала мома!

Альона обгърна краката на Настя и задавена от сълзи, зашепна с глухо стенание:

— Кажи ми, Настенка… Какво да правя? Къде да се дяна?

Скръцна врата. В пруста се чуха стъпки.

Настя подхвана Альона и й помогна да се изправи.