Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Троя (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shield of Thunder, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
sqnka (2019)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Дейвид Гемел

Заглавие: Гръмотевичния щит

Преводач: Симеон Цанев

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИнфоДАР

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман (не е указано)

Печатница: Симолини

Редактор: Милена Иванова

Коректор: Нели Байкова

ISBN: 978-05-9305-2228

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10855

История

  1. — Добавяне

X
Чукът на Хефест

Слънцето тъкмо залязваше, когато изтеглиха „Пенелопа“ на плажа. Запалиха няколко огъня за готвене, а после екипажът се разпръсна да събере дърва за по-голямата погребална клада, върху която после положиха осемте тела на мъртвите си другари.

На Лъка на Аполон имаше и три други търговски кораба и екипажите им наблюдаваха мъжете от „Пенелопа“, докато се събираха около кладата. Одисей говори за мъртвите, за верността и смелостта им, и призова великия бог Зевс да води духовете им през Тъмния път. Изляха голяма амфора с масло върху дървата. От един близък лагерен огън се приближиха четирима мъже. Бяха пътуващи музиканти на път за Троя, които предложиха да изпълнят Песента на отпътуването. Одисей им благодари и отстъпи, за да седне при екипажа си. Двама от изпълнителите носеха лири, трети държеше дървено тамбуре, украсено с бронзови нишки. Четвъртият нямаше инструмент. Той бе по-възрастен, а добре поддържаната му брада проблясваше в сребърно.

Изпълнителите започнаха и сред екипажа настана тишина. Музиката от лирите се разнесе сред тях в чисти и сладки тонове. Слабият червенокос мъж с тамбурето го хвана с дясната си ръка и започва да отмерва бавен, но неотклонен ритъм. Гласът на сребробрадия се надигна над звуците на лирите, богат и силен.

Екипажът се засуша в познатите думи на Песента на отпътуването. Умението на изпълнителите бе толкова голямо, че тя звучеше като нова, сякаш създадена специално за тази нощ. Някои сред мъжете пророниха сълзи и всички бяха трогнати. Когато Песента приключи, Одисей отиде при четиримата, за да им благодари, и им даде по един сребърник. После запали погребалната клада. Напоеното с масло старо дърво пламна моментално и пламъкът бе толкова свиреп, че екипажът трябваше да се отдръпне назад. Повечето мъже останаха изправени и смълчани, докато огънят озаряваше плажа, всеки изгубен в спомените си. Други седяха на пясъка с превързани рани.

Одисей отиде до водата, където стояха Калиадес, Банокъл и Пирия.

— Сигурен ли си, че искаш да го направиш? — обърна се той към едрия микенец. — Веднъж видях Левкон да пробива подсилен с бронз щит и да го разцепва през средата.

— Щитът отвръщаше ли на удара? — попита Банокъл.

Одисей се изкикоти.

— Не, не отвръщаше. — После го изгледа дълго и сериозно. — Имаш размерите на борец и приятелят ти ми казва, че притежаваш и сърце на боец. Виждал съм те как се движиш и знам, че силата ти идва от горната част на тялото. Добрият борец удря от рамото. Великият — от петата.

Банокъл се засмя.

— Още една измислица. Юмруци на краката.

— Не, момче. Това е голата истина. Великите борци извиват цялото си тяло, за да вложат тежестта си в удара. Левкон е велик борец. Очаквам да достигне финала в Троя и да донесе още слава на Пенелопа и Итака. Така че няма да е срамно, ако решиш да не се биеш с него.

— И защо бих решил подобно нещо? — попита Банокъл и почеса гъстата си руса брада. После сви пръсти в юмрук. — Наричам това Чукът на Хефест — каза гордо. — Донеси ми щит и ще го строша през средата.

Одисей прехвърли погледа си към Калиадес, после поклати глава и си тръгна.

— Опитваше се да ми разклати самоувереността — каза Банокъл. — Самоувереността е всичко при един боец, нали знаеш?

— Е, на теб никак не ти липсва.

— Така е. Но ти вярваш ли в мен?

Калиадес постави ръка на широкото рамо на Банокъл.

— Винаги съм вярвал в теб, приятелю. Зная, че дори ако боговете застанат срещу мен, ти ще бъдеш на моя страна. Кога се очаква да се проведе борбата?

— Одисей каза, че ще бъде след като „Ксантос“ дойде тук. Хектор не обичал да изпуска добрия бой. — Той снижи глас, въпреки че никой, освен Пирия, не можеше да го чуе. — Дали ще ни помни от Троя. Няма да забравя как онова огромно копеле разкъсваше момчетата ни сякаш са деца. Единствения път в живота ми, когато съм бил изплашен, беше когато видях Хектор да ни атакува. И нямам нищо против да знаеш… макар че ако кажеш на някой друг, ще те нарека лъжец.

— Няма да кажа. И аз бях така. В един момент почти повярвах, че това е самият бог на войната.

Вечерният бриз бе хладен и тримата се качиха нагоре по брега до група дървета, където събраха сухи дърва. После се върнаха при скалите и Калиадес напали малък огън. Пирия седеше кротко с гръб, опрян в един камък. Някъде наблизо изпълнителите започнаха да пеят при друг огън. Стара песен за любов и загуба. Калиадес потрепери и придърпа наметалото по-плътно около раменете си.

Когато и последната светлина на деня изчезна от небето, той видя „Ксантос“. Огромното платно с черния кон бе навито, а двата реда гребла се движеха бавно, докато корабът се приближаваше към плажа. Банокъл се бе проснал на пясъка и спеше до огъня. Пирия също наблюдаваше великия кораб. Когато се приближи по-близо до брега, моряците вдигнаха греблата, а носът заора в пясъка. От кърмата паднаха тежки камъни, завързани с дебели въжета, които да задържат задната част на съда неподвижна. После екипажът започна да слиза. Калиадес видя Хектор да прескача парапета, за да скочи направо на плажа. Одисей отиде до него и двамата се прегърнаха. Хектор поздрави топло и цар Нестор и синовете му. После бързо стисна ръката на Идоменей. Въпреки разстоянието между тях, Калиадес веднага разбра, че между Хектор и царя на Крит няма много топли чувства. Нищо изненадващо. Дори Калиадес, който не бе канен на съвещанията на генерали и царе, знаеше, че между Троя и армиите на Микена и съюзниците й предстои война. Идоменей беше роднина на Агамемнон и бе позволил два микенски гарнизона да слязат на остров Крит. Нищо чудно, че троянският принц го поздравяваше студено.

Калиадес си спомни за нападението над Троя миналия месец. Великата порта бе отворена от предатели, ала той помнеше високите стени и улиците отвъд тях. Ако някоя армия трябваше да превземе стените, загубите щяха да са огромни. Вътре в града пък стените можеха да се защитават и всяка крачка напред щеше да се заплаща с кръв. А след това идеше дворецът крепост на Приам, с високите си стени и непристъпната порта. Нападателите бяха убедени, че троянците са слаби бойци. Но това беше лъжа. Личната охрана на цар Приам — двеста мъже, известни като „царските орли“ — се оказаха свирепи и упорити — мъже със смелост, умения и издръжливост. И когато се появиха други троянски войни, те се биеха с не по-малко настървение от всеки микенец.

Агамемнон бе решен да плячкоса Троя и да заграби легендарното й богатство. За това обаче щеше да му е нужна армия с огромни размери. Калиадес знаеше, че ще са нужни всички царе от континента, както и други от островите.

— За какво си мислиш? — попита тихо Пирия.

— За нищо важно — излъга той.

Тя изглежда прие отговора и се загледа в спящия Банокъл.

— Не изглежда притеснен от предстоящата битка.

— Той не е от хората, които се поддават на тревоги — отвърна Калиадес е усмивка. — Не обмисля миналото и не се страхува от бъдещето. За Банокъл има само сега.

— Иска ми се да бях като него. Но миналото не ме пуска, а бъдещето ме заплашва. За известно време знаех къде съм и бях щастлива с живота си. Но това не продължи дълго.

— Значи тази нощ ще бъдем като Банокъл — отвърна той. — Ще седим в безопасност до огъня с пълни стомаси. Звездите блестят и няма опасност. Нека се порадваме на това, докато продължава.

 

 

Банокъл се събуди рязко, когато Калиадес го срита не особено нежно в ребрата.

— Какво има? — попита той сънливо.

— В случай че си забравил, очаква се да се биеш с Левкон — каза високият млад войн.

Банокъл се ухили и седна.

— Жалко, че нямам какво да заложа. Не ми се струва редно да се бия без залог.

После се надигна и забеляза Пирия, седнала в сенките на скалите. Тя не беше негов тип, но сякаш бе минала цяла вечност, откак бе спал с жена. Ухили й се и в отговор тя се намръщи. Може би е вещица, реши Банокъл, и знае какво си мисля. Отмести виновно поглед. При огъня на „Пенелопа“ видя Левкон, който размахваше ръце над главата си, а после изви тяло от една страна на друга.

— Поне изглежда като борец — каза Банокъл.

— Значи можем смело да заключим, че е такъв — отвърна Калиадес. — Обсегът му е по-голям от твоя. По-добре бързо да влезеш под тези дълги ръце и да атакуваш тялото. Бий се отблизо.

— Добър план — каза Банокъл. — Трябваше обаче да има залог.

— Нямаме какво да заложим. Всичко, което бях взел от Арелос, го дадох на Одисей за пътуването.

— Мога да заложа нагръдника си.

— Просто се концентрирай в битката.

— Ами тогава да започваме. Готов съм да убивам за чаша вино.

Заедно двамата мъже отидоха до екипажа на „Пенелопа“ и големия им лагерен огън. Банокъл видя троянеца Хектор, седнал до Одисей. Не изглеждаше толкова заплашителен в тази мирна пролетна нощ, но стомахът му се сви при спомена за пристигането на гиганта в битката в Троя. Тогава бе изглеждал непобедим.

Одисей стана на крака и се приближи към тях, викайки междувременно Левкон да застане до него. Идоменей също се присъедини. Царят на Крит носеше блестящия си нагръдник, покрит със злато и сребро. Металът блестеше на светлината на огъня.

— Ще си направим ли приятелски залог? — попита той.

— И аз това предложих по-рано — каза Банокъл. — Но нямаме нищо. Освен нагръдника ми.

— Имате меча на твоя приятел — каза Идоменей. — Ще заложа собствения си нагръдник срещу него.

— Точно така! — възкликна Банокъл. — Меча, Калиадес. Забравихме го.

— Да, забравихме го — отвърна Калиадес и изгледа студено Царя на Крит. Банокъл забеляза, че и Одисей изглежда раздразнен. Странна работа. Калиадес имаше шанс да спечели невероятен нагръдник, а сякаш не искаше. В ума му се прокрадна една тъмна мисъл.

— Нали вярваш в мен? — попита той.

— Винаги — отвърна Калиадес. — Нека тогава е мечът — каза той на Идоменей.

Одисей пристъпи напред.

— За този бой ще следваме олимпийските правила — каза той. — Знаеш ли ги?

— Да — каза Банокъл, макар изобщо да нямаше представа за какво става дума.

— Може би е по-добре да ги обясниш — вметна бързо Калиадес.

— Боят ще е само със затворени ръце. Без сграбчване, дърпане, удар с глава, ритане или хапане. Само юмруци.

— Ба! — Банокъл се намръщи отвратен. — Къде му е умението на това? Ударите с глава са част от изкуството на юмручния бой!

— О, очевидно не съм достатъчно ясен — каза Одисей приветливо. — Нека го кажа иначе. Ако нарушиш тези правила, ще ти строша ръцете и краката със сопа и ще те оставя да изгниеш на този плаж. — Той се приближи към лицето на Банокъл. — Не ми се хили, полуумен кретен такъв! Това не е шега. Погледни в очите ми и ми кажи дали виждаш хумор в тях.

Микенецът се вгледа в свирепия поглед на Одисей. Човекът не се шегуваше.

— Добре — каза той. — Без удари с глава.

— И без хапане, дърпане, ритане или ритници, докато другият е паднал.

— Ей, това последното не го каза преди малко — отбеляза Банокъл с хитра усмивка.

— Сега го споменавам. Ако някой бъде съборен, опонентът му отстъпва. Падналият трябва да стане и да докосне копието, което ще забием в пясъка. Ако не иска да продължава боя, ще издърпа копието и ще го пусне на земята.

— Ами ако е в безсъзнание? — попита Банокъл с невинно изражение.

— В името на боговете, да не би някой бик да ти е стъпвал на главата като бебе?

— Съвсем логичен въпрос си е — възрази микенецът. — Ако е в безсъзнание, не може да докосне копието, нали?

— Ако е в безсъзнание, значи е изгубил, дебил такъв!

— Трябваше просто да го кажеш — отбеляза Банокъл миролюбиво.

— Първият, който бъде съборен пет пъти, ще се смята за изгубил — продължи Одисей. — Ясно ли е всичко това?

— Да. Кога започваме?

— Когато си готов — отвърна Одисей.

Банокъл кимна, а после заби свирепо десния си юмрук в устата на Левкон, събаряйки едрия моряк на пясъка.

— Готов съм — каза микенецът.

Левкон скочи на крака с яростен рев и се затича към него.

— Ей, трябва да докоснеш копието — извика Банокъл и отскочи грациозно назад.

Одисей сграбчи Калиадес за ръката и го издърпа настрана. Левкон отиде до копието и заби длан отгоре му. После се обърна и тръгна към противника си. Банокъл обаче се затича директно към него… и се натъкна на прав ляв юмрук, който разтърси всяка кост от тялото му. Само инстинктът го накара да приклекне, точно когато един идващ отгоре десен прониза въздуха над него. Той бързо нанесе два удара в корема на Левкон. Сякаш удряше дървени трупи.

Това ще продължи повече, отколкото мислех, осъзна той точно преди едно ляво кроше да го удари в слепоочието и да го запрати над земята, а после обратно в пясъка. Изправи се замаян, поклати глава и изплю малко кръв.

— Можеш да удряш, признавам ти го — каза на Левкон.

Сега целият екипаж се събра наоколо и други моряци от близките лагери също дойдоха да гледат боя.

Банокъл отново се приближи към противника си, но този път по-внимателно. Това не му помогна. Лявата ръка на Левкон не спираше да пробива защитата му и да го удря по главата. Той падна на пясъка още два пъти и още два пъти стана, за да удари копието. Левкон стана по-наперен и сега нападаше с комбинация от удари — леви и десни крошета, които се носеха като в мъгла. Банокъл ги поемаше до едно, търсейки пролука. Левкон пропусна с един ляв и микенецът се впусна в атака, забивайки изотдолу юмрук в откритата челюст на противника си. Удари с цялата тежест, която бе в състояние да събере, и разтърси големия мъж, който отстъпи назад. Не го остави и го удари още два пъти с дясната си ръка, а после заби един страничен ляв в главата на Левкон, запращайки го на пясъка.

Той обаче се изправи веднага.

Банокъл се биеше смело, но започваше да осъзнава, че наистина го превъзхождат. Притисна Левкон с няколко добри удара, но едрият моряк просто разтърсваше глава и продължаваше да запраща юмруци по главата и тялото му. Сега микенецът се биеше през море от неспирна и неотслабваща болка, но не се отказваше, надявайки се на онзи един-единствен удар, който да реши изхода от съревнованието.

Когато шансът дойде, се оказа истинска изненада. Левкон сякаш се подхлъзна. Челюстта му се издаде напред. Банокъл вложи цялата сила, която имаше, в удара и едрият мъж залитна и падна на пясъка. После, съвсем изненадващо, не стана. Ревът на тълпата заглъхна. Банокъл остана изправен, примигвайки на светлината на огъня. Наведе се да погледне по-отблизо падналия, а после се свлече на колене. Одисей отиде до Левкон и сигнализира, че боят е приключил. Калиадес дотича до Банокъл и го вдигна на крака.

— Успя, приятелю — каза той. — Добър бой.

Банокъл не отговори нищо. Едното му око бе подуто и затворено, а лицето го болеше от челото до челюстта.

— Малко вино ще ми дойде добре — измърмори той.

Калиадес му помогна да стигне до малкия им лагер при камъните. Банокъл легна със стон до отслабващия огън. Пирия пристигна с кофа морска вода и парче плат. Избърса внимателно кръвта от лицето му. Накрая взе един плосък камък от кофата и го притисна леко към подутото око. Усещането беше приятно хладно и Банокъл въздъхна.

Пръстите й отместиха кичур руса коса от челото му.

— Трябва да почиваш — каза му тя. — Това беше ужасен бой.

— Но спечелих, нали?

— Ти си смел боец, Банокъл.

— Мисля… мисля, че сега ще поспя — каза й той.

И мракът го погълна.