Брайън Хейг
Врагове по неволя (21)

21

Трябва да й се признае на Катрин — успя да се съвземе с нечовешка бързина. Когато стигнахме до кабинета на Еди, вече беше хладна и спокойна като ледник. Демонстрира огромна самоувереност, когато прекрачи прага и влезе с такъв апломб, сякаш притежаваше този офис; сякаш и съдията, и всички доказателства се намираха в малкото й джобче.

За съжаление Еди не се впечатляваше лесно от такива номера. Изправи се зад бюрото и ни облъчи с най-редфордската си усмивка, която сякаш искаше да каже: „Аз съм разкошното съседско момче, което ще ви накълца задниците на ситни парченца.“

— Мис Карлсън, не можете да си представите какво огромно удоволствие е за мен най-сетне да се запозная с вас — обяви той, топло се ръкува с нея и изобщо изигра перфектния джентълмен.

След това наклони глава и ме погледна с любопитство.

— Вие сте… ммм… Дръмънд, нали? Не се ли познаваме отпреди?

Ако не съм го споменавал досега, Еди Голдън много обича да играе такива игрички. Кимнах срамежливо.

— Да, срещали сме се два пъти, Еди.

— О, да — каза той, сякаш нямаше да се сети, ако не бях опреснил паметта му. — Делото на Дресър преди… Кога, по дяволите, беше това? Лятото на 95-а, нали? И Клайд Уорън, през 99-а. Ти ги защитаваше, нали?

Можете да бъдете сигурни, че Еди помни и най-малките подробности по всяко дело, което е спечелил.

— Точно така, Еди. В килера у дома държа две от твоите бейзболни бухалки.

— Ха-ха-ха — разсмя се той, сякаш искаше да каже: „Знам, че е глупав навик, но просто не мога да го откажа.“

После пак се върна към ролята на най-добрия домакин на света.

— Няма ли да седнете? Мога ли да ви предложа нещо? Кафе? Безалкохолни?

— Не, нищо — отвърна Катрин. — Не сме дошли да си бъбрим.

— Разбира се — отвърна той все още усмихнат, но с точно премерена доза съчувствие.

Катрин и аз се настанихме един до друг. Ощипа ме по крака, за да ми напомни да я оставя тя да води разговора, особено след като Еди вече беше използвал историята на миналите ни сблъсъци, за да ме постави на място.

— И така, какво желаете, майор Голдън? — започна тя.

— Помислих си, че би трябвало да се запознаем, преди делото да е започнало — отвърна той с усмивка, която подчертаваше трапчинките му.

С най-голямо удоволствие бих я изтрил от муцуната му, но нямаше как.

— Аз вече ви познавам. Какво ви е необходимо да узнаете за мен?

— О, няма нужда да разказвате нищо за себе си, мис Карлсън. Ако някой е прочел вестник или списание през последните осем години, той със сигурност ще знае за вашите блестящи юридически подвизи. Пак повтарям, че огромно удоволствие е най-сетне да се запозная с вас. С риск да прозвучи прекалено старомодно, за мен ще бъде чест да кръстосаме шпаги в съдебната зала.

Ако някой друг беше изрекъл тези думи, те щяха да излязат лигави и напълно неискрени. Не и от устата на Еди обаче. Той беше майстор. Можеше да накара съдебните заседатели да станат на крака и да му ръкопляскат. Трябваше да видите изражението и позата му — все едно го представяха на английската кралица.

Молех се Катрин да не се поддаде на тази мазна сценка.

Хвърлих й крадешком един поглед и… боже мой, тя сияеше и се изчервяваше като ученичка от подготвителен клас в гимназията, която капитанът на футболния отбор е поканил на абитуриентския си бал. Кръстоса крака и махна с ръка.

— Благодаря ви, майор Голдън. И аз очаквам делото с нетърпение.

— Наричайте ме Еди, моля ви.

— Разбира се, Еди. А аз съм Катрин.

— Ами да. Сигурни ли сте, че не искате да ви предложа нещо за пиене? — попита я новото й приятелче Еди.

Започна да ми се повдига.

— Не, всъщност не. При тази жега пия по цял ден — отвърна Катрин, като го порази с най-ангелската си усмивка.

Ако не съм го споменавал досега, Катрин е красива жена, но по такъв начин, че едва ли не се боиш да я докоснеш, досущ като крехка порцеланова кукла. Не беше от онзи тип жени, за които си мечтаеш да ги отведеш някой следобед в евтин мотел за див и груб секс. Тя е от тези, с които се молиш случайно да те срещне майка ти.

Разбира се, освен това е лесбийка и сексуалният чар и безупречният външен вид на Еди не би трябвало да имат никакво значение. Но нещата изобщо не се развиваха по този начин. Всъщност тя направо се топеше в лапите му.

— Ужасно съжалявам, че ви се е паднало такова дело — рече Еди. — Много е неприятно.

— И защо? — попита Катрин и сладко се усмихна.

— Ами не съществува никаква разумна защита, нали така? Не е било самоотбрана. Обвинението не е скалъпено. А пък сексуалните перверзни, боже мой! Това никак няма да допадне на съдебен състав от армейски офицери.

— Някои дела са по-трудни от други.

— Съгласен съм — отвърна Еди с помирителна усмивка.

— А има и много подробности, за които все още не знаете — добави лукаво Катрин.

— Какви например?

— Е, Еди, едно момиче трябва да си има някои тайни.

Той любезно се изкикоти.

— Така е, разбира се.

Каза го по такъв начин, сякаш думите й бяха абсолютен въздух под налягане, но щом Катрин искаше да си поиграе, той нямаше нищо против.

— И така, Еди, има ли нещо конкретно, за което искаш да поговорим?

За пръв път, откакто бяхме влезли в кабинета му, той свали поглед от нея и се заигра с нещо върху бюрото си. Сякаш наистина не му се говореше по работа, а искаше само да се къпе в блясъка на Катрин. Този тип си го биваше, наистина.

— Всъщност да — каза накрая. — Бих искал да обсъдим възможността за извънсъдебно споразумение.

— Споразумение ли? — попита тя, сякаш самата идея не би могла да бъде по-голяма изненада за нея.

— Трябва да започна оттам — каза бързо Еди и безпомощно вдигна ръце, — че шефовете ми са против. Те искат истински процес. Искат да го използват, за да засилят вярата на корейците в американското правосъдие. Искат Уайтхол да бъде наказан. И няма да бъдат удовлетворени от друга присъда, освен смъртната.

Катрин бързо се наведе напред и широко отвори очи.

— Смъртна присъда ли? О, боже мой!

— Точно така. Но за мен процесът е само губене на време и излишни неприятности. Всички сме наясно, нали? Изходът е очевиден, нали? Освен това, честно казано, никога не съм бил привърженик на смъртната присъда. Какво постига тя? Не връща жертвата към живота, нали? Нито пък премахва престъплението. Тогава какъв е смисълът от нея?

Това беше типично за стила на Еди. Обичаше да те предума да се съгласиш, като ти зададе хиляда реторични въпроса, все едно сам си стигнал до отговорите. Аз лично смятах това за доста гаден фокус. Но на него не му се удаваше. Мога да ви го гарантирам.

А и освен това свиреше на струната на либералните убеждения на Катрин, която със сигурност беше против смъртното наказание. Опитваше се да й внуши, че имат общи позиции.

Просто Еди имаше голям късмет, че не разговаряше с мен вместо с нея, защото аз щях да се почувствам задължен да изтъкна, че Еди дължеше наградата си „Палач на Военния съд“ най-вече на факта, че беше успял да постигне цели четири смъртни присъди. Всъщност беше пратил на смърт повече хора, отколкото трима военни прокурори, взети заедно.

Но Катрин кимаше утвърдително, напълно хипнотизирана от магьосника.

— И какво е споразумението? — попита тя боязливо.

Еди се облегна назад и пъхна палци в колана си. После въздъхна, сякаш му беше крайно неприятно заради тази история и беше поел тежестта на целия свят върху плещите си. Наистина забележително. Трябва да му го призная.

— Той се признава за виновен по всички обвинения. И ще получи доживотна присъда без право на помилване.

— По всички обвинения ли? — попита шокирана Катрин.

Еди извади ръце изпод колана си и се наведе толкова напред, че едва не покри цялото бюро. Беше обърнал длани нагоре, сякаш умоляваше небесата, а очите му излъчваха такова съчувствие, че човек можеше да се закълне, че страда заради нея.

— Катрин, Катрин, трябва да ти кажа, че съм направил и невъзможното да го постигна. Кълна се. Или се признава за виновен по всички обвинения, или няма споразумение.

Сега вече бе решил, че ще успее да я уговори, и мамеше като продавач на автомобили втора ръка — „Ей, наистина много искам да ви продам тази кола, но трябва само малко да вдигнете парите, за да мога да убедя онзи свидлив и глупав мениджър в офиса.“

Катрин седеше изправена като струна на стола, без да откъсва очи от него.

— Значи по всички обвинения? — повтори тя, сякаш не чуваше добре.

— Съжалявам. Наистина. Или всичко, или нищо. Но помисли си само. Каква е разликата? Ако се признае за виновен в извършване на убийство, всички останали обвинения са глупости, нали така? Няма да добавят и година затвор към присъдата му. Това е най-великодушното решение, което мога да предложа. Помисли си сериозно.

Изражението на Катрин стана умолително.

— Сигурен ли си, Еди? По всички обвинения? Не можеш ли да се откажеш от някои незначителни — като например участието в хомосексуални актове? Дори заради мен?

Той успя някак си да се придвижи още по-напред по бюрото си, буквално се надигна от стола и нелепо красивото му лице се доближи на сантиметри от нейното.

— Съжалявам, Катрин, но така трябва да бъде — прошепна.

— Майната ти! — изрева тя толкова силно, че дори аз подскочих.

Еди отхвръкна назад.

— А?

— Майната ти, Голдън! Искаш ли да ти го кажа по букви? Аз ще спечеля това дело и ще ти го навра толкова дълбоко в задника, че ще ти смачкам сливиците! Ти си един арогантен нещастник! Нямаш представа какви гадни изненади сме ти подготвили с Дръмънд! Само почакай, и ще видиш, надут пуяк такъв!

Горкият Еди изпадна в пълен шок. Точно като генерал Спиърс, и той беше получил първата си неочаквана доза от лекарството, с което Катрин ме беше тъпкала с години. Беше се държала толкова женствено, сякаш беше омекнала в опитните му ръце. Беше го подвела да поеме по горската пътека, обсипана с цветя. В един момент горкият тъпанар вече крачеше щастлив по средата на голяма, равна и обляна в слънце поляна, и изведнъж — Бааам! — върху него се беше стоварила ледена лавина.

Катрин рязко се изправи и аз я последвах навън. Едва ми стигна времето да се обърна и да покажа среден пръст на Еди Голдън. Беше адски детинско, но какво пък; бях се поддал на въодушевлението.

Когато излязохме от сградата, вече не можех да се сдържа. Буквално сграбчих Катрин, вдигнах я и я завъртях във въздуха. Тя започна да се кикоти, а после ми заповяда да я пусна, иначе ще ми забие такова коляно в слабините, че ще ми спука тъпанчетата. Пуснах я и извиках:

— Господи, беше страхотно!

— Не, беше само забавно — поправи ме Катрин. — Щеше да бъде страхотно, ако имах нещо конкретно предвид с тези заплахи.

— Вярно — признах и въодушевлението ми започна да преминава.

— Боже мой, ама той наистина е ловък негодник, а?

— Ловък ли? Мислиш, че това вътре беше ловкост? Почакай само да го видиш в съда — печално я предупредих аз.

Стигнахме до портала в мълчание, вглъбени в собствените си мисли. Най-сетне Катрин попита:

— Защо искат споразумение?

— За да намалят риска да загубят, особено това дело. И искат да ни попречат да унижим министър Ли, като разкрием сексуалността на сина му. Сигурно подозират, че разполагаме с нещо.

— Смяташ ли, че зад всичко може да стои твоето посещение в дома му?

— Да, така мисля. Сигурно затова Дженсън беше толкова бесен. Ако не греша, някой с много важен пост, може би Брандуейт или Спиърс, е наредил на Голдън да търси споразумение. Дженсън навярно е възразил, загубил е спора и толкова се е разгневил, че е решил да си го изкара на мен.

Запазих за себе си факта, че генерал Клапър, председателят на Военния съд, също можеше да е автор на тази идея, защото, ако изгубехме делото, винаги можех да обжалвам въз основа на злоупотреба със служебното положение и да го призова в съда. Всъщност колкото повече си мислех за това, толкова по-вероятно ми се струваше, че зад всичко стои Клапър.

— Мисля, че грешиш — каза тя. — Според мен се боят от шестстотинте демонстранти, които Организацията изпрати тук.

— И това може да е фактор — признах.

— Фактор ли? Те се боят до смърт от следващата стъпка, която ще предприемем. Всъщност вече дойде времето да им припари под краката.

— И каква ще е целта? — попитах, искрено разтревожен от възможните отговори.

— Мисля, че ако през следващите пет дни нещата не се подобрят, ще трябва наистина да помислим за споразумение. Затова нека да видим дали не можем да ги убедим да подсладят малко отровата, която ни предлагат.

— Как?

— Като ги накараме да отпаднат обвиненията в извършване на хомосексуални актове и сближаване с редовия състав.

— И какъв е смисълът?

— Просто това са двете обвинения, които искам да отпаднат — отвърна тя, без да се впуска в подробности. — Довери ми се — добави. — Ще цитирам твоя приятел Бързия Еди: ако те постигнат присъда за убийството, останалите обвинения са глупости.

Тъй като добре познавах Катрин, не можех да повярвам и за секунда, че е избрала точно тези две обвинения напълно случайно. Не знаех какво беше замислила, но със сигурност имаше някакъв план.