Елизабет Ноутън
Белязана (6)

Глава пета

— Какво ухае толкова вкусно?

От изненада Кейси изтърва лъжицата, която падна със звън върху плота, след което отскочи и се затъркаля по земята. Горещата супа хвръкна върху пуловера и дънките й и тя разсърдено издиша.

— Ската! Добре ли си? — попита Терон, приближавайки я.

— Да, добре съм. — Взе кърпата, закачена на дръжката на фурната, и се опита да махне петната от корема и бедрата си.

„Ловко, Кейс. Много ловко“.

— Не исках да те уплаша.

О, този глас… с този сексуален акцент. Кейси застина, но веднага се удари мислено зад врата и продължи да почиства дрехите си. Мъжът, дори и ранен, се движеше като сянка. Водата в банята престана да шуми преди няколко минути — Кейси беше сигурна в това.

— Не ме изплаши — отвърна тя, опитвайки се да говори невъзмутимо. — Просто се бях замислила.

„Да, ама разбира се!“

Когато Терон се наведе към краката й, за да вдигне лъжицата, Кейси проследи неволно движенията му… О, Боже, не трябваше да го прави!

Когато гостът й се изправи, буквално надвисна над нея с почти двуметровия си ръст и с над сто килограмовата си мускулна маса. Влажните краища на небрежно отметнатите му назад коси се извиваха към гърлото му и сякаш изкушаваха Кейси да зарови пръсти в тях. Купената от нея черна тениска с дълги ръкави плътно обхващаше мускулестите гърди и плещи на „гръцкия бог“, а избелелите дънки стояха ниско на стройните бедра. Босите му крака изглеждаха доста смешно мъжествено на фона на розовия й под.

Спомнила си за това тяло напълно голо, Кейси сподави стона си. Трудно можеше да пренебрегне тези очертани мускули, ясни контури, падини и плочки. А белезите върху гърдите му се бяха запечатали завинаги в съзнанието й заедно с пътечката от черни косъмчета, която приковаваше погледа върху това, което беше по-надолу. И споменът за тази част на тялото на Терон накара Акация да се изчерви.

Дори ранен, той я привличаше неимоверно, но сега, почти здрав и явно отпочинал, „пациентът“ й изглеждаше още по-добре. Истински забранен плод, бонбон, поклащащ се под самия нос на дете. Оживяла секс фантазия на всяка една жена. И по някакво стечение на обстоятелствата този „гръцки бог“ стоеше в нейната кухня. И гледаше нея, макар и предпазливо.

Все още не разбираше, какво точно се беше случило и ако не гледаше към Терон точно тук и сега, щеше да си мисли, че всичко това е някакъв сън. Не, това определено не беше сън. Мъжът беше истински и ухаеше на сапун „Айвъри“ и на любимия й шампоан. Кейси се опитваше да не си го представя гол и мокър под душа, нанасящ козметичните й средства върху кожата си, защото нямаше да издържи на тази представа. Знаеше, че точно сега прилича на глупачка със супените петна върху дрехите си и едва ли не пускаща слюнки пред непознатия.

Кейси премигна и се обърна към шкафа, с усилие разваляйки магията, в която се оказваше всеки път, щом мъжът спреше поглед върху нея.

— Мирише на супа. И ти сигурно умираш от глад. Седни на масата, аз ще ти донеса чиния.

Терон се отмести и се отпусна на стола до кръглата дървена маса. Едва когато промърмори нещо, Кейси си спомни за раната му.

— Как е кракът ти?

— По-добре — отвърна гостът й, когато тя постави пред него чинията с гореща супа. Очите му бързо се отместиха към димящата храна, след което се спряха изучаващо върху нея. — Наболява малко.

Когато Кейси дръпна чекмеджето, за да извади чиста лъжица, Терон се наведе над чинията и внимателно я подуши.

— Какво е това.

— Сирена супа с броколи. По рецепта на баба ми. — Подаде лъжицата на госта си, приближи маслото и чинията с топъл хляб и едва не се разсмя, когато той продължи да я гледа внимателно. — Не се притеснявай, няма да те отровя. Аз мога да готвя.

Мъжът намръщи чело, но все пак потопи лъжицата в супата, загреба малко, духна и внимателно я опита. И удивено повдигна вежди.

— Вкусно.

Усмихвайки се, Кейси извади от хладилника кутийка сода, отвори я и я постави пред него. Сипа супа и на себе си.

— Зная, че се смята, че съвременните жени не обичат много да готвят, но на мен това ми харесва. Чувствам се така, сякаш всеки ден извършвам малък подвиг.

Седна срещу него и взе лъжицата си. Терон изчаквателно я гледаше, сякаш за да се убеди, че Кейси няма да падне в конвулсии, получила хранително отравяне. Странно. Кейси изяде още една лъжица супа и се усмихна.

Намръщеното чело на Терон се изглади и той продължи да се храни. На кена пред себе си продължаваше да гледа много внимателно, но в края на краищата го вдигна и погледна в дупката отгоре.

— А какво е това?

— Не ти харесва содата ли?

— Сода?

Завъртя кенчето и прочитайки надписа отстрани, отново обърна погледа си към Кейси в очакване тя първа да отпие от напитката. И едва когато тя го направи, остави кена на масата и продължи да се храни, раненият отпи голяма глътка.

И веднага изплю злощастната „Диетична на Доктор Пепър“ сода, разплисквайки я по цялата маса.

Кейси скочи от стола си, грабна кухненската кърпа и започна да почиства ръцете и устните на Терон.

— Не си почитател на диетичната, така ли?

Той се закашля.

— Нека да ти донеса нещо друго.

Акация изобщо не купуваше обикновена сода, затова извади от хладилника бира „Куърс“ и му я подаде.

Терон отпи внимателно, намръщи се, махна бутилката от устните си и погледна етикета.

— На вкус е като вода.

Кейси извади още една кърпа, за да попие содата, попаднала върху масата.

— Не е „Гинес“ разбира се, но не можеш да я наречеш вода. Откъде всъщност идваш, че не пиеш нито диетична сода, нито безалкохолна бира?

Прокашляйки се, Терон така изучаващо се втренчи в кена с диетичната сода, сякаш той всеки момент можеше да се хвърли върху него и да го ухапе. Допи бутилката и я остави върху масата.

— Идвам от малко селце. При нас… рядко зареждат с чуждестранни продукти.

„Ама че работа!“ Кейси седна на мястото си.

— И къде се намира това малко селце? На Марс ли?

Терон най-накрая отмести очи от кена и погледна събеседницата си право в очите. И отново у нея се появи това чувство на разпознаване. Какво в този мъж я навеждаше на мисълта, че двамата вече са се срещали?

— Това селце е разположено в близост до Егейско море.

— Около Егейско море ли? — Той кимна. Да, това беше разумно обяснение. Вече бе разбрала, че гостът й не е американец. Кейси отново се захвана със супата. — Значи си грък?

— Не точно. — Стори й се, че Терон няма да обясни нищо повече, когато той продължи. — Политическата арена в моята страна се променя бързо.

„Хм, колко странно се изразява“.

Сякаш с всички сили се стреми да мине за обикновен човек.

— Разбирам — отвърна Кейси.

На практика нищо не разбираше. Беше чувала, че в края на 20-ти век войната в Югославия е изменила политическата карта на Балканите. И макар предците на Кейси да принадлежаха именно към онези далечни краища и макар че тя самата достатъчно добре познаваше географията, все пак не можеше с увереност да твърди коя територия към коя страна е останала, след приключването на военните действия.

— Какво те води в Орегон? Пътят до тук не е от кратките.

Гостът й кимна и си взе филийка.

— Търсех някого.

Русата жена от клуба.

Кейси потисна незнайно откъде появилия се пристъп на ревност и продължи да се храни. Но само при мисълта какво ще й разкаже Терон сега, усети как разкаянието се намества като буца в стомаха й.

Остави лъжицата и избърса ръце в салфетката, лежаща на масата до чинията:

— Не зная какво стана с жената, която беше с теб. На паркинга беше само ти — тя беше изчезнала.

Без да отмества очи от чинията си, Терон отвърна:

— С нея всичко е наред.

Какво, по дяволите, означаваше това?

— Откъде знаеш? Когато приближих, ти вече лежеше ранен. Къде отиде тя?

Сякаш осъзнал, че е казал прекалено много, Терон остави лъжицата и я погледна. В мрачния му поглед Кейси успя да прочете знание и тайни. Както и това, че той не възнамеряваше нищо повече да й обяснява.

Акация се облегна на стола и присвивайки очи, се опита да го разгледа по-безстрастно, а не като секс символ или като нейния мъж-мечта.

— Знаеш ли, струва ми се, че в историята ти има прекалено много дупки. Какво всъщност стана на паркинга? Някой те нападна, нали? Не те е удрял автомобил. Няма значение колко пъти се опитвам да убедя самата себе си в обратното, но аз не ти вярвам. Не е ли време да ми разкажеш истината?

Терон светкавично хвана ръката й, притисна я към масата и я обърна с дланта нагоре. Кутрето му обхвана палеца й, докато палецът му се плъзна в центъра и започна да описва бавни кръгове върху кожата й, насочвайки се към китката. При всяко движение на пръстите му, сякаш я удряше електрически разряд. По гърба й сякаш се разпиляваха искри, докато топла вълна обхващаше тялото й.

Кейси затаи дъх. Зениците му ставаха все по-големи и по-големи, докато тя не се потопи в очарованието на тези черни и дълбоки като нощта обсидианови очи. Изведнъж й стана трудно да си спомни какво искаше да си изясни с него преди минута. Макар и да усещаше, че има нещо. Но по някаква причина това нещо й се изплъзваше. Защо не можеше да си спомни?

Докосванията му я лишаваха от способността й да мисли. Такива… греховни, умели и… колкото и да е странно успокояващи докосвания.

Терон бавно заговори:

— Чуй ме внимателно. Ти зави иззад ъгъла, когато аз вървях през паркинга. Беше тъмно, ти беше изморена и затова ме видя прекалено късно. Блъсна ме, след което ме доведе в къщата си, защото се притесняваше прекалено много за мен и се чувстваше страшно виновна. Аз никога не съм бил в американска болница и не исках да ходя в нея без причина. Ти свърши едно добро дело, като ми помогна да оздравея.

Да, изглежда, че всичко се бе случило точно така. Сърцето на Кейси забави ритъма си и тя се отпусна още повече, наслаждавайки се на нежната му ласка. Имаше възхитителни, меки пръсти и топли, изкушаващи ръце. Неволно си представи, как Терон докосва първо раменете, после корема и накрая гърдите й.

— Ти искаш да ми помогнеш — тихо прошепна той с кадифен и дрезгав глас, раздвижвайки хормоните в цялото й тяло. — Ще направиш всичко, каквото пожелая.

Разбира се, че ще му помогне. Нали пострада по нейна вина. Но… чак пък всичко? Скулите й порозовяха. Тя отново си представи как той, гол, лежи върху завивката на леглото й, сякаш поднесен като дар на някакво божество.

И тук Кейси забеляза дяволитата полуусмивка на Терон, който сякаш бе прочел мислите й.

— Да, мели — прошепна той. — Ще направиш за мен всичко, каквото пожелая.

Топлината се плъзна надолу по корема й, спускайки се все по-надолу, носейки със себе си порива на явна възбуда. Терон пусна ръката й толкова внезапно, колкото я и хвана.

Кейси премигна няколко пъти, усещайки странен световъртеж.

Макар че Терон отново беше започнал да се храни, тя все още усещаше докосванията му по китката си. И нещо в нея се бе отворило, някаква тайна част от душата й, която сякаш очакваше точно тази минута през целия й живот.

— Супата ти изстива, мели.

Кейси отмести поглед от грубовато-симпатичното му лице и се втренчи в чинията си. Точно така. Вечерята. Трябваше да се съсредоточи върху нея, а не върху великолепния мъжки екземпляр пред себе си и странните си, непонятни усещания.

Бавно, защото ръката й трепереше, поднесе лъжицата към устните си и преглътна. Не почувства вкус. Защото онова, което в действителност искаше да усети върху езика си, нямаше как да се побере в лъжица.

 

 

Терон стоеше в кухнята, наблюдавайки как Кейси мие чиниите след вечеря. От вградените тонколони на тавана звучеше някаква инструментална музика, а върху масата, в голям фенер, гореше свещ, която пълнеше стаята с мека светлина и изпълваше въздуха с аромат на ванилия. Но нито музиката, нито свещта привличаха вниманието на Терон така, както жената пред него.

Жената. Проклет да е Хадес! Смъртната жена, която той не можеше да изхвърли от главата си. По време на вечерята Терон размисли и реши да не си тръгва. Държейки ръката на Кейси в своята, той видя желанието в очите й. По неизвестна причина, съдбата му бе подарила шанс да отдъхне с тази красавица, като едновременно с това и се доизлекува. Защо да се съпротивлява?

Кейси миеше посудата, обърната с гръб към него. Терон й предложи помощта си, но тя му каза да седне, да си почива и да не дразни раната си. Ако предполагаше, как точно Терон смятате да си отпочине, изобщо нямаше да бъде толкова спокойна.

Тесните дънки обвиваха тялото й като втора кожа. В обикновения си бял пуловер с остро деколте Кейси изглеждаше много по-привлекателна от всички арголейки, с който Терон бе успял да преспи през годините. А гинайките обикновено носеха много красиво бельо. Докато я наблюдаваше, кръвта нахлу към слабините му и дънките му станаха толкова тесни, че Терон се принуди да промени положението на тялото си, за да намали натиска на плата.

Отпи малка глътка от бутилката, която държеше в ръка, надявайки се течността да охлади огъня във вените му. Беше му се налагало да опитва и нещо по-силно, но и бирата вършеше работа. И беше по-добре от газираната вода.

Въпреки всичко, хората имаха странен вкус, макар че компанията на Кейси определено му харесваше. Нея можеше да я гледа цяла нощ.

Каква ирония! Преди известно време Терон чете конско на Зандер именно поради нездравословното му и прекалено увлечение по смъртни жени. И ето че сега, той самият правеше същата грешка.

Терон наблюдаваше как Кейси се наведе и постави тенджерата на най-долния рафт на шкафа. Дънките й се опънаха върху дупето с форма на обърнато сърце, смъкнаха се ниско на талията й и под тях се показа бяло дантелено бельо. Пулсът на воина подскочи до тавана, а шумът на кръвта отекна в ушите му.

Акация отвори шкафа от дясната си страна и се повдигна на пръсти, за да постави чиниите на мястото им. Виждайки, че спасителката му не достига до най-високия рафт, Терон бавно се приближи, за да й помогне. Не усещаше болка в бедрото си — тя беше преминала в тъпо пулсиране, а и не виждаше причина да уведомява Кейси за това.

Доближавайки я, Терон долови аромата на лимон и лавандула, останал след шампоана, от който и самият той се възползва под душа, както и на още нещо непознато, като лосион или парфюм. Застана зад гърба й и взе чинията от ръцете й.

— Нека да помогна.

Усетила докосването на пръстите му до своите, Кейси се напрегна. Ръцете и краката й се стегнаха, докато гостът й долепи гърдите си до гърба й, за да сложи чиниите горе и прокара леко лакът по рамото й, дразнейки кожата й с докосването си.

— Благодаря — тихо каза Кейси, отпускайки се назад.

И в крайна сметка се притисна към бедрата му с онова съблазнително дупе, на което той толкова се възхищаваше преди малко, и което сведе на нула всичките му опити да задържи ерекцията си.

По това, как Кейси застина, Терон разбра, че тя е почувствала възбудения му член. По време на вечерята разговаряха за маловажни неща — за района, езерото и съседите. Кейси го гледаше така, сякаш не знаеше какво да очаква от него. Известно време предполагаше, че тя се страхува от него, но след това разбра, че не е това. Начинът, по който тялото й се напрягаше, начинът, по който рязко си поемаше дъх и нежеланието й да прекъсне контакта им, свидетелстваше за възбудата и желанието й.

И двамата мълчаха. Терон чувстваше как се забързва пулса на сърцето й. Повдигна кичур коса от рамото й и го остави да се изплъзне между палеца и показалеца му. Харесваше гладките й копринени коси и нямаше търпение да види как тази черна маса се разлива върху корема му, докато устните й галят тялото му, спускайки се все по-надолу и по-надолу. Воинът поднесе кичур коса към носа си и вдиша аромата му.

— Портокал или грейпфрут?

Кейси преглътна:

— „Бед Хед“.

Терон леко повдигна вежда, но с периферното си зрение Кейси забеляза и обясни:

— Това е марка шампоан. — След което бавно се обърна, отстъпи назад и прекъсна контакта между телата им. — Ти наистина живееш на изолирано място, нали?

Той просто кимна. Кейси го погледна със съмнение, сякаш търсейки отговор на неизречен въпрос.

— Аз почти приключих тук — каза Акация. — Музиката също. Ако искаш иди в гостната и избери друг диск — някой, който харесваш, става ли? Плейърът е в музикалния шкаф.

Едва след думите й Терон забеляза, че музиката е спряла.

— Ако нямаш нищо против, останаха още няколко конеца в раната на крака ми, които трябва да се извадят. Ще се радвам на помощта ти.

Кейси сведе поглед към бедрото му и веднага забеляза нарастващата му възбуда. Очите й леко се разшириха, а скулите й пламнаха.

Бързо се върна към последната посуда.

— Да, разбира се. Ще взема всичко необходимо и ще дойда в гостната.

Терон се усмихваше с лукава усмивка, докато се насочваше към стаята. Кракът му се подобряваше с всяка изминала минута и в интерес на истината, нямаше нужда останалите шевове да се свалят. Тялото му щеше да ги абсорбира до утре сутринта, но воинът не беше против използването на всякакви хитрости, за да получи красивата смъртна жена точно там, където искаше да бъде.

Отваряйки музикалния шкаф и оглеждайки гостната, Терон откри, че спасителката му е изтъкана от множество противоречия. Когато я попита как се е озовала на паркинга зад онзи клуб, ги му беше обяснила, че работи в него. Опита се веднага да си я представи в „Екс Скрийм“, но безуспешно. Да, беше достатъчно висока за жена и имаше тяло на стриптийзьорка, но невинността в очите й не съответстваше на жените, работещи в такива клупове. И начинът, по който се бе погрижила за него след нападението — непознат, един повече или по-малко, излязъл и паднал зад клуба — съвсем не беше свойствено за безпринципната жена, каквато трябваше да бъде, за да работи в подобно заведение. Терон се опита да свърже двете предполагаеми страни от аурата й, но не успя.

А и този дом. Преди да влезе в кухнята, той огледа цялата къща както отвън, така и отвътре. Домът беше стар, но във вътрешния интериор преобладаваше бялото — дървените бели панели бяха украсени с фини орнаменти във вид на корона. Стаите не бяха големи — височината им надминаваше неговия ръст само с около 30-тина сантиметра. Старинна мебел, която според него не беше купена от Кейси, защото обстановката в тази стая коренно се отличаваше от тази в спалнята й — диван в червено кадифе и пухкави златисти възглавнички, в които лесно можеше да си представи как потъва Акация. Съвременни картини на стената и огледало в сребърна рамка, отразяващо всичко в стаята.

Почти целият дом бе обзаведен от възрастен човек. Спалнята й оставаше единственото изключение.

Терон си напомни да я попита за тази разлика, но след това се отказа. А и отговорът й нямаше да е от особено значение. След тази нощ той повече никога нямаше да я види.

Намери стереоуредбата и тъкмо отвори CD-то, когато Кейси влезе в стаята. За появата й обяви ароматът на лавандула, който сигнализира с горещи вълни слабините му.

— Избра ли си някаква музика, която искаш да чуеш?

Терон хвана първия диск, който му попадна от купчината и прочете името на изпълнителя:

— Бинг Кросби^[1]?

Кейси се разсмя. Терон се обърна, дочул заразителният й смях, но недоумяващ какво точно го е предизвикало. Но всъщност се наслаждаваше на реакцията й. За последните два часа той разбра, че хората могат да бъдат крайно и много по-емоционални от арголейците.

— Какво не му е наред? — нерешително попита той.

— Нищо, освен ако не си навършил осемдесет. — Кейси приближи и застана толкова близо до него, че той усети топлината на кожата й. Преравяйки купчината дискове, тя докосна пръстите му със своите, с което предизвика потръпване във всичките му нервни окончания. — Голяма част от дисковете бяха на баба ми. Тя обожаваше добрият стар Бинг.

Кейси намери два диска с новогодишни елхи на обложките. Терон достатъчно добре познаваше човешката култура, за да разпознае символите на празника.

— Слушаше тези дискове през цялата година. Независимо от това, дали беше юни или декември.

Акация сложи диска на Бинг отгоре и прегледа още няколко, докато не намери този, които й харесваше.

— Опитай да послушаш този. Той е мой. А през това време аз ще донеса аптечката.

Терон огледа обложката му. Оттам го гледаше мъж в бяла риза и голяма каубойска шапка. Арголеецът нямаше понятие, що за музика е тази, но реши, че ако го е избрала Кейси, то тя няма как да е лоша. Музиката започна в момента, в който Терон се отпусна на дивана.

Меката мебел не му позволяваше да се изтегне в цял ръст, но въпреки всичко той протегна крака и се облегна на възглавничките. Чуваше как Кейси рови в шкафчето на банята и се усмихна. Бяха минали няколко години, откакто за последен път му се бе наложило да съблазнява жена. Арголейките с удоволствие се отдаваха на знаменития воин. Ако му беше необходима партньорка, трябваше само да вдигне и размаха пръст.

Спасителката му се върна в стаята, седна на крайчеца на дивана извън неговия досег и сложи аптечката на ниската масичка встрани.

— Обожавам Кени Чесни^[2]. Гласът му е страхотен.

За момент, Терон се замисли кой по дяволите е този Кени Чесни и как да го намери и да го понатупа. Но когато Кейси започна да припява в такт с музиката, воинът разбра, че тя имаше предвид певеца, записал този диск.

Каква беше тази странна реакция? Ако беше човек, щеше да сметне, че е израз на ревност, но на Аргонавтите такава реакция не им беше позната.

Терон успя слабо да се усмихне.

Акация скептично го погледна в лицето, след което погледът й случайно попадна върху краката му и отново се върна на лицето му. Скулите й пламнаха, карайки отново кръвта на Терон да закипи.

— Ти трябва… — Кейси се прокашля, — трябва да си свалиш дънките, ако искаш да погледна, хм… бедрото ти.

Като едва сдържаше усмивката си, Терон, изправяйки се от дивана, нарочно потръпна, имитирайки болка в крака си, който всъщност отдавна не го болеше, и сложи пръсти на горното копче на дънките си. Кейси го проследи с поглед и сякаш застина в очакване на това, което Терон смяташе да демонстрира.

В главата на аргонавта се зароди порочна мисъл, от която всичката му кръв отново се насочи към слабините му.

„Всичко, което пожелая!“

Откопча само горното копче и спря.

— Все още се чувствам малко слаб, мели. Мисля, че няма да се справя без теб. Помогни ми!