Елизабет Ноутън
Белязана (2)

Глава първа

Има такива нощи, в които на хората им се иска да удрят главата си в стената, само и само, за да не се разкрещят. За Кейси Симополус, това беше точно една от тези нощи.

— Ей, сестро! Езикът ми е залепнал за гърлото! Ще си дочакаме ли напитките тази нощ?

Светлокосият грубиян от колежанската групичка в края на нейния периметър разтвори ръце, докато лицето му ясно казваше може-ли-да-си-толкова-тъпа. Двамата идиоти от компанията, седящи на малката кръгла маса заедно с него, се разсмяха и одобрително го тупнаха по раменете, признавайки поведението му за невероятно мъжкарско. Кейси стисна зъби.

Разбира се, в ума й се завъртяха няколко доста язвителни отговора, но като добро момиче, работещо в леговището на порока, вместо да им отвърне, само прехапа устни. Сложи фалшивата усмивка на лицето си, остави халбите с бира на единадесета маса и се отправи към нарушителите на спокойствието.

Кейси вдигна пълния поднос над главата си, докато се промъкваше сред посетителите на „Екс Скрийм“. От тежките басове на тонколоните, скрити в стените, подът под краката й се тресеше, докато мозъкът й сякаш сам се блъскаше в стените на черепа й. Главата я цепеше адски, а нискочестотният тътен през последния половин час буквално рушеше хладнокръвието й. Ако не беше хапнала наскоро, щеше да предположи, че причината за това е ниското ниво на кръвната й захар. Но Дейна буквално я принуди да изяде един цял хамбургер по време на почивката, така че не в това бе причината. При всички случаи, вече се бе уморила да предполага какво не й е наред…

„Престани да се вълнуваш, чу ли? Хайде стига…“ — самоуспокояваше се тя.

Отърси се от тежките си мисли и продължи да лавира между масите — покрай дървосекачи, учители и дори кмета на града. Не, че й беше работа да съди кой виси в стриптийз клуба. От дясно Анна работеше с пълна сила на подиума и с крайчеца на окото си Кейси видя във въздуха да лети сутиенът й — или може би прашките й — но игнорира видяното. Както правеше всяка нощ.

Колежаните, които ходеха по нервите й през цялата вечер, започнаха да подсвиркват и подвикват, гледайки как Анна се обърна със съблазнителна усмивка, наведе се и разтърси съблазнително дупето си. Очевидно, още не бяха успели да доловят факта, че всичкото това сладострастно подмигване и облизване на устни от страна на Анна не е нищо повече от начин да изкара пари. И това не беше за учудване — тази троица глупаци бяха всичко друго, но не и стипендианти на Родс^[1].

Кейси я устройваше, че едва я погледнаха, когато приближи масата им. Миниатюрната ученическа униформа, която носеха всички сервитьорки по настояване на Карл, не беше подходяща за нейния ръст, макар че нямаше метър и осемдесет. С нетърпение очакваше края на смяната си, за да се избави от тези парцалки.

Постави първата халба пред скандалджия номер едно и после мина зад гърба на блондина, пускащ слюнки по Анна и клатещ глава одобрително да-бейби-давай и посегна към следващата халба. Преди пръстите й да обгърнат изпотената дръжка, някой се блъсна странично в тялото й, карайки я да залитне и да разплиска разпенената златиста течност върху подноса и масата.

— Хей! — възкликна Кейси, опитвайки се да стабилизира подноса, за да не го обърне върху себе си — Гледай къде вървиш!

Шумът в главата й се усили и тя едва успя да произнесе последната фраза, когато нещо я прободе в бедрото. Надигналата се остра болка изпрати вълна в основата на гърба й, като с това наруши равновесието й.

Кейси залитна, опита се да се подпре на масата, но едва успя да я докосне с крайчеца на пръстите си. Имаше време само да помисли „О, по дяволите!“ преди да полети към земята под звука на скърцащите столове и удивените викове на колежаните. Но преди да се озове на пода, нечия, сякаш появила се от нищото силна ръка, обгърна талията й, а другата предотврати падането на таблата.

Кейси дори не успя да ахне. Тайнственият непознат, който едва не я събори на земята, я обърна с една ръка, сякаш бе лека като перце и я постави на крака. Подавайки подноса й, мъжът кимна и произнесе с тежък акцент:

— Извинете ме.

Кейси загуби способността си да говори.

Непознатият беше огромен — почти два метра, със сто килограмово тяло, изградено от здрави мускули; с бедра, приличащи на стволове на дървета, и гърди — толкова широки, че Кейси не виждаше нищо друго. А лицето му? Истински древногръцки бог — със смугла кожа, коса до раменете — черна като нощта, и очи, тъмни като грях. Но точно неговият ответен поглед я хвана неподготвена. Сякаш я познаваше, но не можеше да си спомни откъде. Сякаш двамата вече се бяха срещали някъде и тези спомени изобщо не го радваха. Сякаш тя беше последният човек на земята, когото той искаше да види точно сега.

— Исусе… Ти какво, съвсем тъпа ли си? — възкликна един от колежаните зад нея.

О, по дяволите! Тези глупави колежанчета.

Кейси имаше намерение да се обърне, за да успокои обстановката, когато „гръцкият бог“ я изпревари. Хвърленият към скандалджията изпепеляващ поглед сигурно можеше да превръща в камък, защото той затвори уста, а останалите зяпачи притихнаха.

Нито един от приятелите му от колежанската компания не рискува да отправи думичка в неин адрес.

И за пръв път тази вечер Кейси усети, че болката в главата й отслабва. Искаше й се да се обърне и да погледне към изненаданите лица на скандалджиите, но не можеше да отмести очи от мъжа пред себе си. Той изглежда го забеляза, защото й хвърли още един озадачен поглед, след което рязко поклати глава и се отправи в другия край на клуба.

И едва когато той се отдалечи, Кейси успя най-накрая да си поеме дъх.

Ама че работа! Какво, по дяволите, беше това?

Дробовете й сякаш изведнъж станаха прекалено малки и тесни. Пое си въздух, потърка с ръка челото си и се опита да регулира дишането си, като не откъсваше очи от непознатия. Той се спря до едно сепаре в задната част и макар че Кейси нямаше как да види изражението на лицето му, мъжът явно разговаряше с някого, седящ пред него.

Този някой се оказа дребничката блондинка, влязла в клуба преди около тридесет минути и скрила се в тъмната му част, за да гледа шоупрограмата.

Понякога в „Екс Скрийм“ идваха такива самотни жени, затова Кейси не обърна внимание на появата й, но сега го направи. След като красавицата-русокоска беше завладяла вниманието на нейния герой в черно, Кейси определено искаше да узнае повече.

— Ти цяла нощ ли ще зяпаш или ще си вършиш работата?

Гласът зад гърба й разсея мъглата в главата й и я върна към действителността. Обръщайки се, тя се съсредоточи върху тримата колежани, гледащи я така, сякаш беше пълно ку-ку. Раздразнението им явно бе преборило по-ранния им страх от загадъчния непознат. Подносът в ръката й се разклати, но Кейси успя да го стабилизира, попречвайки на двете полупразни халби да се обърнат.

— Извинете — измърмори тя, вземайки парцала от подноса и обирайки разлятото от масата. Какво не е наред с нея? — Съжалявам.

— Господи — възкликна русокосият, изтръсквайки бирата от пръстите си. — Ама ти какво? Малоумна ли си?

Кейси пропусна коментара покрай ушите си и довърши почистването.

— Ще ви донеса още три бири — за сметка на заведението, разбира се.

— Дяволски си права — ироничен бе колежанинът отдясно, след което отново се обърна към стриптийзьорката, танцуваща на подиума недалече от него.

Кейси пропусна покрай ушите си и това, обра празните чаши, след което погледна към скрития в сенките гигант, седнал на масата наблизо.

— Тези момчета досаждат ли ти? — попита Ник Блейдс, когато Кейси го приближи.

— Не повече от нормалното.

Тя внимателно вдигна салфетките от масата му и ги сложи върху таблата си. Ник бе почти толкова висок, колкото и „гръцкият бог“, но сходството им приключваше до тук. Блейдс носеше светлата си коса по военному — късо подстригана, бе притежател на множество странни татуировки и пиърсинг, да не говорим за неравния белег от слепоочието до челюстта от лявата страна на лицето му. Такъв като него нямаше как да не бъде забелязан. Винаги сядаше в нейния периметър на обслужване в залата и макар че Кейси си повтаряше, че той не представлява опасност за нея, трудно успяваше да се убеди в това сама. Беше видяла със собствените си очи на какво бе способен Ник и въпреки своята благодарност не искаше отново да става свидетел на действията му.

Кейси отбягна внимателния му поглед.

— Изглеждаш ми леко разсеяна…

Тя се забави с отговора си, прехвърляйки мислите си към огромния „гръцки бог“ и изчервявайки се, продължи да прибира масата на Ник. Беше съвсем нормално такъв мъж да не я забележи, а да обърне внимание на красавица, като онази жена в ъгъла. Мъжете обикновено не забелязват слабите като клечки амазонки, когато наоколо има блондинки с приятно закръглени форми.

— Ще пиеш ли още една, Ник?

Не получила отговор, Кейси най-накрая погледна към Блейдс, който, присвил очи и стиснал зъби, се взираше в „гръцкия бог“ и русокосата секс бомба. Но в погледа му нямаше нито възхищение, нито любопитство, нито ревност. Не, Ник гледаше към тях със злоба, сякаш съвсем добре познаваше двойката.

Странно. Как такъв като Ник можеше да познава такива като тях?

— Ник?

Той отмести очи от двойката в ъгъла и безстрастно я погледна.

— Да, ще пия още една.

Кейси отново усети изтръпване в долната част на гърба си, след като се отдалечи от масата.

— Веднага ще я донеса.

Оставяйки Ник, тръгна към бара, напомняйки си пътьом, че не се интересува от мнението на Блейдс за който и да е. Тя си имаше достатъчно свои проблеми. Въздъхвайки дълбоко, остави подноса на полирания до блясък плот и протегна към барманката листчето с поръчките.

Дейна завъртя кранчето и напълни три халби за колежаните, които Кейси разля преди няколко минути, след което огледа залата и отбеляза:

— Виждам, че поклонникът ти пак е тук.

Кейси се намръщи. Не й харесваше да наричат Ник неин поклонник.

И ако трябваше да бъде откровена, изобщо не желаеше той да бъде назоваван по някакъв начин. Кейси не бе разказвала на никого, дори и на Дейна, какво се беше случило в действителност, и не смяташе да го прави сега.

— Зная.

— Много мило от негова страна, макар че не е твой тип — отвърна Дейна.

Кейси никак не го смяташе за мило. В последно време, само като го видеше, тръпки преминаваха през цялото й тяло. Но за показност си наложи да свие рамене.

— Аз нямам определен тип.

Барманката се усмихна и постави чашите на подноса.

— Но ако имаше такъв, то ти определено нямаше да клъвнеш на имиджа на лошото момче-байкър^[2].

„Нима съм толкова предсказуема?“ — Кейси леко се разстрои.

— Не съди за една книга само по корицата, Дейна.

Дейна я прикова с поглед, докато наливаше водка и добавяше портокалов сок от каната.

— Говориш като истински продавач на книги. Между другото, как вървят нещата с книжарницата? — Сложи вишна в чашата и я остави върху подноса.

— Добре. Нямам толкова клиенти като клуба, но аз и не предлагам секс между страниците.

— А може би трябва.

Кейси не можа да сдържи усмивката си.

— Да, може и да си права.

Потропвайки с пръсти върху плота на бара в такт със „Секси гръб“ на Джъстин Тимбърлейн, Кейси чакаше Дейна да приключи с приготвянето на поръчката. Видя, че на подиума танцуваше Джесика, която вече събуваше секси шортите си, но Ник едва я удостои с поглед.

Кейси се огледа и за секунда се замисли какво би казала баба й, ако можеше да я види сега.

„Акация, мели, какво е станало с теб?“

„Нищо, гигия. Това е само временно.“

„С теб всичко е временно, мели.“

— Скоро ли приключваш?

Гласът на Дейна прекъсна мислите й и Кейси кимна в отговор.

— Да, Слава Богу! Още петнадесет минути и след това ще си почина няколко дни. Книжарницата е затворена утре и в понеделник.

— Добре. Много работиш, Кейс. Дори не мога да си представя как се справяш. През деня в книжарницата, а през нощта — тук в клуба. Успокой ме, мила, и ми кажи, че планираш да отидеш на гореща романтична среща.

— Да, с хубава книга — отвърна Кейси, вземайки подноса.

— Трябва по-често да излизаш, Кейс. Намери си симпатичен младеж, който ще ти напомня за смисъла на живота.

Кейси отново си помисли за „гръцкия бог“. Можеше да се хване на бас, че точно този мъж щеше изключително добре да й напомня за смисъла на живота.

Бързо отхвърляйки тези мисли, вдигна подноса и се обърна към залата.

— Нямам време за романтични срещи. Твърде заета съм.

— След като разнесеш тези поръчки, можеш да си починеш. Ще те прикрия — извика Дейна след нея.

Кейси се обърна.

— Сигурна ли си?

Барманката сви рамене и се усмихна, полирайки чашата. Светлорусата й коса с рижав оттенък блестеше под приглушеното осветление на клуба.

— Да, сигурна съм. Тръгвай! Ако стане нещо, ще помоля Джейн да поеме и твоите маси.

— Благодаря ти. — Кейси издиша, чувствайки се невероятно уморена.

— И още нещо. Като се прибереш вкъщи, погледни дали не съм си забравила телефона, когато бях у вас последния път. Не мога да го намеря.

— Разбира се. Ще ти позвъня на домашния.

Дейна й подмигна:

— Благодаря. Приятни почивни дни, Кейс. Заслужила си си ги.

Кейси спря до масата на колежаните, постави бирите им, след което погледна към далечния ъгъл на залата. Блондинката тъкмо се изправяше иззад масата, но залитна и се спъна, едва стъпила на крака. Странно, клиентката изобщо не беше поръчвала алкохол. „Гръцкият бог“ я задържа така, както и Кейси преди това.

Не, не така.

Вглеждайки се, тя забеляза, че с тази жена той бе много по-внимателен. Притискаше я към себе си, сякаш беше направена от стъкло и само след няколко секунди вече я държеше на ръце.

След това се отправи към задния вход на клуба, също като в сцена от „Офицер и джентълмен“^[3].

Само че този мъж бе поне десет пъти по-едър и милион пъти по сексапилен от Ричард Гиър.

Страните на Кейси порозовяха, докато ги наблюдаваше, и някъде в гърдите й трепна завист — това бе единствената дума, с която можеше да се опише това странно пристягане в гърдите. Интересно, какво е усещането, когато такъв мъж е толкова внимателен към теб?

Вратата зад тях се затвори, оставяйки само полумрака и шума от тътнещите звуци в клуба.

Не си струваше да мисли за нещо, което никога нямаше да й се случи.

Не си струваше и да го изживява — тя и без това нямаше време за него. Трябваше да приключи смяната си, да се прибере вкъщи и да се наспи, за да може да се избави от странния вирус, с който се бореше от няколко дни. След това да събере сили и отново да отиде на работа във вторник сутринта.

Кейси приближи до Ник и му подаде колата.

— Ник, аз си тръгвам. Ако искаш още нещо, Дейна ще се погрижи.

Той взе чашата си. Дългите му ръкави и особените ръкавици, които винаги носеше, оставяха открити само върховете на пръстите му.

— Добре. И… Кейси?

Тя се обръщаше, но замря и го погледна през рамо:

— Да?

— Помниш ли мъжа, който те бутна? Ако го видиш в града, искам да ми кажеш.

Кейси се намръщи:

— Защо?

— Лично е.

Добре, това също беше много странно.

— И ще направиш добре, ако стоиш по-далеч от него. Колкото можеш по-далеч. Той е опасен — тихо добави Ник.

Отзад, ниско на гърба й, нещо пак потръпна и Кейси вирна брадичка. Едно нещо е да я предупреди, и съвсем друго — да й казва как да се държи. И макар че дълбоко в душата си бе сигурна, че повече никога няма да види „гръцкия бог“, точно сега нравоученията на Блейдс не й се слушаха.

— Да, Ник, непременно ще последвам съвета ти — промърмори тя, обърна се и тръгна към съблекалнята.

* * *

— Терон, пусни ме! — Изадора се опита да го отблъсне със свободната си ръка, но всичките й действия предизвикваха у спътника й само раздразнение.

Той не смяташе да губи самообладание. Дяволите да го вземат, търсеше я от четири дни, макар че в момента това не беше от значение. Беше се измъкнал от събратята си, за да я намери. Сега просто щеше да я отведе вкъщи, преди Съветът да е разбрал за изчезването й и да се е развихрил огромен скандал.

— Терон, сериозна съм — отново заговори Изадора, когато вратата на клуба се затвори зад гърба му, а той продължи да се отдалечава.

— Време е да се прибереш вкъщи, Изадора. Ти вече добре се позабавлява.

Тя се обърна през рамото на Терон и хвърли към клуба разстроен поглед.

— Ти не разбираш… Имам нужда от нея.

Нужда от нея? По-скоро от Ада. Той беше единственият, от когото тя имаше нужда. Ако баща й узнаеше какво бе направила Изадора…

Стисна зъби, без да спира да върви.

Ако зависеше от него, никой нямаше да узнае къде бе прекарала Изадора последните няколко дни и какво правеше. Последното нещо, което той — лидерът на Аргонавтите, потомъкът на Херкулес и най-могъщият сред героите искаше, е неговите събратя-аргонавти да разберат, че бъдещата му съпруга се интересува от жени от човешкия род.

Терон се намръщи на мислите си — както на „човешки жени“ така и на „бъдеща съпруга“.

Изадора отново се размърда в ръцете му, но накрая с въздишка отказа да се съпротивлява повече. А това го устройваше, тъй като в момента изобщо не бе в настроение да играе ролята на добър и разбран мъж.

Въздухът бе свеж, но воинът едва го усещаше. Зад гърба му се чуваха приглушените ритми на ударните инструменти, носещи се от клуба. Изадора тихо изрече:

— Красива е, нали? Грациозна и висока. Аз… аз не очаквах, че тя ще е толкова стройна…

Объркан от поведението и думите на Изадора, Терон ускори крачка. И едва когато тя въздъхна и отпусна глава на гърдите му, си спомни колко пияна е тя и колко силно я стиска той.

Разхлабвайки ръце, Терон се опита да говори по-меко, макар че в собствените му уши, гласът му прозвуча рязко и надменно:

— Изадора, ти не можеш да бягаш така…

— Аз… аз зная — въздъхна тя, отпускайки се в ръцете му. След което затрепери и се опита да се притисне още повече към него. — Аз само исках…

Затихващият й глас припомни на Терон колко трудно тя успя да се стане от стола в клуба. И едва сега осъзна, че на масата пред нея нямаше нито една чаша. Или мокри отпечатъци, ако някой беше отсервирал всичко преди идването му. Обхвана я с една ръка, докато другата сложи на челото й — хладно и влажно.

Раздразнението на Терон се замени с безпокойство. Тя изобщо не беше пияна. Тя беше болна.

Ската! Трябва да я върне обратно в Арголея. И то още сега.

— Дръж се за мен — решително прошепна той на ухото й, премествайки я така, че да може отново са сложи ръката си под краката й.

Изадора затвори очи и за момент се присви, сякаш изпитвайки невероятна болка и мъка, след което кимна с голямо нежелание.

— Да. Да. Прав си. Мина много време. Заведи ме вкъщи, Терон. Направи крачка напред с Изадора в ръцете си и усети промяната — за част от секундата влажният и топъл въздух беше станал леден. Без да се оглежда, Терон разбра, че вече не са сами.

Четири демона с остри рога и оголени зъби, чудовища от подземния свят, затворени между света на хората и боговете, се появиха сякаш от нищото. Единият застана точно пред Терон, двама минаха вдясно, а четвъртият — в ляво. Човешките им тела бяха облечени в кожа и непромокаеми плащове, които се развяваха от течението при всяко тяхно движение. Уродливите им лица представляваха смесица от чертите на лъв, вълк и козел.

Изадора се опусна в ръцете на Терон. Той не беше сигурен дали тя е заспала или вследствие на болестта е изпаднала в безсъзнание, а и в момента не беше важно. За нея бе по-добре да не вижда с какво се бяха сблъскали.

— Пусни принцесата, Аргонавт, и ще ти запазим живота — хрипливо и дрезгаво произнесе демонът, стоящ пред него.

Терон криво се усмихна, трескаво мислейки как да се измъкнат от тази ситуация.

Неговите събратя бяха далеч оттук. Терон реши сам да търси Изадора.

— И откога демоните проявяват милосърдие?

Главният звяр заръмжа.

— Това е всичко, на което можеш да разчиташ. Дай ни я! Сега! Няма да имаш втори шанс.

Терон разбираше, че няма изход. Погледна към изгубилата съзнание Изадора в ръцете си. Почти двеста години служеше на своята раса, изпълнявайки дълга си. И заради запазването на мира беше готов дори да се ожени за принцесата, макар и без особено желание. Но тази гинайка бе бъдещата кралица на Арголея, затова тази вечер той щеше да й служи — в името на нейния живот и този на народа си. Дори ако това означаваше да загуби собствения си живот.

Двата демона отдясно се приближиха. Терон затвори очи и използва всяка частица от силата си, за да образува силно защитно поле около Изадора. Заклинанието изчерпа всичките му сили, оставяйки го на практика без нищо в предстоящата битка.

Знаейки, че принцесата ще бъде защитена от демоните, той внимателно я постави на земята в краката си. Изадора леко се обърна върху хладния асфалт, но така и не дойде в съзнание. Терон се изправи в целия си немалък ръст и погледна към четирите демона, които все още се извисяваха над него.

— Момчета, ако искате да я получите, елате и си я вземете!

Този, който стоеше в средата и явно командваше останалите, се усмихна.

— Високомерност, така ли, Аргонавт? А ти си в капан. Аталанта ще се позабавлява с дързостта ти.

— Аталанта е една жалка вещица с хронична мания за командване. И нека да позная… Какво получаваш ти, че си момче №1 за биене? Правото да й бършеш задника ли? — Терон се разсмя, макар да разбираше, че само е разярил чудовищата. Ако му е писано да загине, то той ще го направи в блясъка на славата. — Друго обаче ми е интересно, кучешка муцуно. Толкова незначителна и маловажна ли е расата ви, че Хадес толкова лесно и просто ви предлага на една себична кучка като Аталанта?

И четирите демона заръмжаха едновременно. В очите на водача им засвети зелен огън.

— Можеш да се присмиваш колкото си искаш, Аргонавт. След няколко минути ти сам ще ни молиш да те убием. — И едновременно тръгнаха към него, сякаш подчинени на един разум.

Без да се колебае, Терон притисна ръцете си така, че знаците от външната им страна засветиха. Порталът светкавично се отвори и затвори, оставяйки го насаме с демоните на хладния паркинг.

Тишината, настъпила за миг, обгърна воина като тъмен облак, раздран от чудовищния рев, въплътил яростта на демоните в такава сила, слушана само от боговете.

— Изпращайки принцесата вкъщи, ти направи последната грешка в живота си, Аргонавт — изръмжа демонът-водач.

Хвърлиха се вкупом върху него, събаряйки го на земята с такава сила, че Терон дори не успя да извади оръжието си.

С озъбени муцуни и оголени зъби демоните започнаха да разкъсват плътта му.

Удряйки гърба си в твърдата земя и лишавайки се от последните си сили, у Терон се промъкна една мимолетна мисъл:

„Работата беше лоша. Но преди всичко да свърши, щеше да стане много по-лошо“.