Елизабет Ноутън
Белязана (25)

Глава двайсет и четвърта

След като Акация заспа, Терон дълго гледа към тавана.

Богове, колко е приятно. Дори прекалено. Тя е тук, в леглото му. Скрита от всички. Топла, уютно устроена и само негова.

Негова. Това беше ключовата дума. Иронията на ситуацията сякаш го прободе с нож в корема.

Терон се обърна на страни, за да може още да се полюбува на спящата Кейси. Знаеше, че не разполага с много време. Вероятно царят вече е събрал останалите Аргонавти. Това, което каза Терон в царските покои, и при това пред Зандер, се смяташе за държавна измяна и предателство. Аргонавтът очакваше, че един от воините му всеки момент ще се появи и ще го отведе оттук.

Той сякаш можеше да чуе как те обсъждат участта му. Церек, миротворецът, ще ги убеди да почакат до сутринта. Аргонавтите ще дойдат с изгрева на слънцето. Първо, ще се опитат да се обърнат към чувството му за чест. След това Трифон ще се опита да пусне шега за здравето на царя в жалък опит да му повиши настроението. На Зандер няма да му пука, освен ако това, което се случи с Терон по някакъв начин не се отрази върху него. А Деметрий… да, Деметрий се ще постарае да го изпрати право на бесилото.

Прекалено късно Терон разбра, че никога не е казвал на Аргонавтите си колкото ги уважава. Макар че носеха службата си заедно и воюваха заедно, рамо до рамо, те никога не са били близки. И гледайки към Акация, спяща по корем, свила ръце под себе си, с обърнато към него лице и крак, допрян до неговия, Терон си даде сметка, че никога преди не беше мислил за Аргонавтите като за личности.

За него те винаги са били само събратята му във войната, за която са ги обучавали още от деца. А сега? Сега, сякаш очите му се отвориха.

Прокара пръсти по скулата на дълбоко спящата Акация, гледайки как се повдигат и спадат гърдите й. Гледаше как миглите й хвърлят островърхи триъгълни сенки върху бледите й страни. И не спираше да се удивява на храбростта й. Миналата нощ готовността на Кейси да му хвърли предизвикателството го изненада. Нито една жена в целия свят не би се осмелила да се изправи срещу него, когато настроението му бе гадно, но това не спря Акация. Тя беше безстрашна. И както каза на царя, абсолютно безкористна. В нея имаше всичко, което той никога не би пожелал в своята единствена половинка, но сега не можеше да си представи живота си без нея.

Още от първата целувка аргонавтът знаеше, че Кейси му принадлежи. Много дълго, преди още да я вземе. И ако той беше обръщал повече внимание на човешката си половина, то щеше да го осъзнае още тогава, в дома й, когато я целуна за първи път. Но Терон остана сляп и глух за чувствата си. Защото единствено тя можеше да освободи онази част от душата му, която беше свикнал винаги да потиска.

Кейси беше неговото проклятие. Неговата сродна душа. Неговият живот. Но Терон не можеше да направи нищо, за да я спаси.

Воинът прокара пръст надолу по рамото й, след това по гърба, докато не стигна до завивката, покриваща симпатичното й дупе. Отмести тъканта надолу, повдигна се на лакът и внимателно се вгледа в рожденото й петно.

О, Богове! То беше съвсем избледняло. И в рамките на няколко дни, щеше да изчезне напълно.

Някой сякаш притисна гърдите му. И макар че Терон не искаше нищо друго, освен отново да влезе в нея, като по този начин я събуди, знаеше, че не трябва да го прави. Кейси трябваше да събира сили, а не да се уморява, доставяйки му удоволствие.

Хвърли поглед към прозореца и видя, че луната се е скрила и скоро щеше да настъпи утрото. Стараейки се да не я събуди, той внимателно придърпа завивката нагоре, загърна раменете й и се отправи към душа.

Нейният аромат го обгръщаше, като едновременно го дразнеше и разсейваше. Стоейки под горещата вода, Терон се убеди, че постъпва правилно. Царят беше прав в едно — понякога просто трябваше да направиш голяма жертва.

Спря водата, взе хавлията и подсуши косата си. Подсуши краката си и обу нови джинси. Понечи да преметне хавлията върху раменете си и… замря.

Някой седеше на верандата му.

Ската! Беше се заблудил. Аргонавтите вече бяха тук.

Иззад затворената врата на банята се чу нисък мъжки глас. А след това изненадания и предпазлив глас на Акация.

Сърцето на Терон подскочи.

Не, той сбърка. Те бяха дошли за нея.

 

 

Макар че не се беше събудила напълно, Кейси усети, че не е сама.

Скочи в леглото и се втренчи в мрака. Горящата свещ на ниската масичка в другия край на спалнята осветяваше седящия до камината мъж.

— Не, не… продължавай да спиш — произнесе мъжът с нисък глас. — Аз толкова обичам да наблюдавам невинността.

Кейси се притесни и придърпа завивката до брадичката си. Тръпките около белега й се усилиха толкова, че от болка й се виеше, но Акация дори не отвори уста. Някакъв вътрешен инстинкт я предупреждаваше, че трябва да мълчи.

Непознатият бавно се изправи и дори при слабия пламък на свещта тя видя, че той е просто огромен. Беше повече от два метра и излъчваше такава сила, която създаваше усещането, че само с кутрето си можеше да унищожи не само нея, а и цялата къща в допълнение.

Не, определено не беше Аргонавт. Този мъж беше… бог.

По дяволите! Значи не сънува.

Непознатият се приближи към леглото.

— Да, аз съм бог. Искаш ли да предположиш кой?

Кейси преглътна буцата в гърлото си и притисна по-здраво завивката към гърдите си, усещайки остро голотата си под тях. И с ужас помисли: „Ами ако… ако той може да вижда през завивките?“

Неканеният гост тихо и заплашително се усмихна.

— Разбира се, че мога. Но не се притеснявай, не съм дошъл тук за секс, смъртна. Имам си достатъчно мои обожателки. Освен това, гостът, дошъл в Тартар да моли за душата ти, имаше достатъчно арголейско потекло.

— Хадес! — прошепна Кейси.

Богът злобно се усмихна и кимна.

— Той самият. Бих казал, че ми е приятно да се запозная с теб, но не искам да лъжа. Аз винаги говоря само истината. А сега ме попитай, кой идва при мен? — попита я той, присвил очи.

Сърцето на Кейси затуптя силно срещу ребрата й. Потърси с поглед Терон, но той не беше в стаята.

Преглътна с труд и отново погледна към Хадес:

— Никой не би дошъл при вас, за да моли за мен.

Очите му, черни като греха, заблестяха.

— Освен твоята сестра.

Вратата на банята се отвори с трясък. Терон, обут само в чифт дънки, ниско стоящи на бедрата му, с голи гърди и влажна коса, сякаш току-що излязъл от душа, се нахвърли върху бога.

Само с едно движение на ръката си, Хадес го отхвърли към стената и воинът рухна на пода. Картини и разбито стъкло заваляха като град върху него. Хадес пак протегна ръка и създаде невидим щит, който не позволяваше на Аргонавта да се изправи.

След това отново погледна към Кейси с бездушни черни очи.

— Твоята сестра сключи с мен сделка, за да можеш ти да живееш.

— Акация…

Хадес с нова сила удари Аргонавта със заряд с такава сила, че цялото тяло на Терон конвулсивно подскочи.

— Спрете! — Кейси се изправи на колене в леглото. Хадес погледна отново към нея. Знаеше, че не може да се мери с бога, но се насили да говори спокойно и безстрашно заради Терон. — Прекратете! Не го наранявайте. Аз… аз нищо не разбирам.

— А защо да очаквам да ме разбереш, човешко същество? — И Хадес се втренчи с отвращение в Терон. — След като твоят Аргонавт предпочете да премълчи за какво точно те доведе тук.

Ако тръпненето около белега й трябваше да се усили още повече, то определено сега беше моментът за това. Акация погледна към Терон, който се мъчеше да се поизправи и да се подпре на стената.

— Какво не ми е разказал той?

Хадес се усмихна, и Кейси разбра, че богът изпитва наслада от случващото се.

— Аз ли да й разкажа, Аргонавт? Или ти искаш сам да го направиш?

— Върни се обратно в Тартар! — изръмжа Терон.

И отново конвулсивно потръпна от силата на новия удар.

— Престанете! — Кейси безпомощно протегна ръка, напразно опитвайки се да задържи завивката си и да спре жестокия бог. — Моля ви, просто… спрете. Кажете защо той ме доведе тук.

— Не го слушай — прошепна Терон.

— За да изпълни пророчеството — каза ясно Хадес. — Произнесено преди хиляди години, когато Аталанта ми продаде душата си в замяна на своето безсмъртие. Ти си половината част от това пророчество, Акация Симополус. И доказателство за това е знакът на гърба ти. Твоята полусестра, принцеса Изадора, бъдещата царица на Арголея има същия знак. Както и ти, тя също е болна и умира. Но в нейния случай тя губи арголейската си половина, а ти — своята човешка. Поотделно вие ще умрете, но ако се съедините, ще оживее по-силната. В резултат на това Аталанта ще стане смъртна и ще настъпи краят на войната й с арголейците.

Хадес кимна към Терон.

— Твоят баща, царят, изпрати този Аргонавт да те доведе тук и да те срещне със сестра ти, за да спаси нейния живот и да отнеме твоя.

Кейси бавно погледна към Терон, който стоеше със затворени очи, прислонил се до стената, притискащ с ръка корема си.

Тя очакваше, че воинът ще започне да отрича думите на Хадес и ще каже, че богът лъже, но Терон така и не си отвори устата. И дори не погледна към нея.

— Не, това… не е истина — прошепна Кейси.

— Това е чистата истина. Дори твоята сестра разбра, колко е несправедливо героите да се опитват да управляват вашите съдби. И поради това, тя дойде при мен, за да се пазари за душата ти. И го направи въпреки желанието на баща си и годеника си.

— Годеник ли? — повтори Кейси, съвсем объркана от думите на бога.

— Ама че работа — Хадес щракна с палци. — Предполагам, че твоят Аргонавт е забравил да ти каже и това. — Обсидиановите очи на бога светнаха. — Великият герой Терон трябва да се ожени за Изадора веднага след като пророчеството се изпълни.

Сърцето на Кейси се удари в ребрата й със силен тласък, когато погледна към Терон. Аргонавтът не опроверга и тези думи. Дори не отвори очи. Виновното изражение на лицето му просто потвърди откровенията на Хадес.

В този миг сърцето й просто се разби и милионите му късчета полетяха в краката й. Болката от предателството беше толкова силна, че сякаш прониза гърдите й с нож.

Хадес протегна ръката си към нея.

— Ела с мен и аз ще ти покажа истината, Акация Симополус. И когато видиш, ще повярваш.

Терон скочи на крака.

— Акация, недей!

Хадес отново стовари божествената си сила върху него и Терон отново се вряза в стената. Простена и рухна на земята, като този път върху главата му се посипаха големи парчета мазилка.

— С мен ще бъдеш в пълна безопасност, човешко същество! Давам ти дума, че и косъм няма да падне от главата ти.

Сълзите пареха в очите на Кейси, докато гледаше към протегнатата ръка на бога. Всичко, което Терон беше казал, всичко, в което тя започна да вярва, се оказа една голяма лъжа. Акация застина нерешително. Но едно, единствено нещо, споменато от Хадес се загнезди в съзнанието й.

Имаше сестра. Непозната сестра, която се беше отправила в Тартар, за да откупи нейната, на Кейси, душа. Имаше поне един човек на този свят, на когото тя беше нужна.

— Нямам дрехи…

Хадес победоносно се усмихна.

— Вече имаш!

И върху Кейси се появиха широка бяла блуза и подходящи свободни панталони.

Тя отметна завивката и сложи ръката си в тази на бога.

— Акация! Недей! — извика Терон.

 

 

Тя летеше във въздуха. Отстрани се чу гласа на Хадес, но когато Кейси обърна глава, видя само гъста като супа мъгла.

— Жалко, че при теб не всичко с генетиката е наред. Ти трябваше да станеш царица.

— За какво говориш? — Богът здраво я прегърна, сякаш за да й попречи да се разпадне на хиляди микроскопични молекули във времето и пространството.

— Твоята сестра е слаба. От нея ще излезе ужасна царица, но за нейно щастие, тя е родена арголейка, а ти не.

— Да, но определено притежава храброст, за да дойде при вас. Това е признак на лидерство, нали?

Той се усмихна.

— Безнадеждност. Това е думата, с която се наричат отчаяните действия. Тя е тази, която трябва да пали тамян, а не ти. И не се самозалъгвай, вярвайки в обратното.

В думите му нямаше никакъв смисъл и Кейси леко се разсея, докато се питаше защо и къде я води богът.

— За да видиш армията. И повярвай ми, скоро ще разбереш, — каза той.

— Престани да четеш мислите ми. Грубо е — озъби му се Кейси. Богът я стисна по-здраво и за секунда Кейси се изплаши, че Хадес ей сега ще разтвори ръце и тя ще се разлети на хиляди парченца. Давайки воля на темперамента си, постъпи глупаво. А богът още по-заплашително се разсмя. Звукът — дрезгав и плашещ, идваше сякаш от нищото.

— Да, от теб щеше да излезе много по-добра царица. Искрено съчувствам на демона, който ще се опита да те довърши. Знаеш ли, аз те наблюдавах тайно, чудех се как ще се подредят нещата. Другите, в миналите поколения, бяха пълно разочарование. Но ти… ти просто ще се справиш.

И тъкмо Акация се канеше да му каже да престане с играта си, когато изведнъж мъглата изчезна и двамата се озоваха на края на висока и стръмна скала. Кейси ахна и размаха ръце, опитвайки се да възвърне равновесието си. Дребни камъни се посипаха под краката й и полетяха от почти сто метровата височина към обгорената долина, простираща се долу.

Хадес я дръпна назад от ръба.

— Още не сега! И не тук! Имам други планове за теб. Погледни надолу, Акация! Виж армията, която събира Аталанта. — И той показа с дългите си пръсти към долината.

Кейси рязко пое въздух, осъзнавайки, че вижда долу хиляди демони. И вглеждайки се по-внимателно, разбра, че точно тяхната кожа създава илюзията за изгорялата земя долу. Тя отстъпи три бързи крачки назад и се блъсна в бога.

— Те не могат да те видят, смъртна, така че се вгледай по-внимателно.

Кейси трепереше, докато кръвта застиваше във вените й. Толкова много демони… Чудовищата се упражняваха. Някои в ръкопашен бой, други — с мечове и оръжия, които тя не беше виждала преди. Тренираха и се подготвяха за война.

В средата стоеше жена, облечена в кървавочервена рокля, с развяващи се черни коси и даваше заповеди и нареждания.

Когато един от демоните започна да отстъпва на другия в юмручния бой, жената вдигна камшика, който стискаше в ръката си, и започна рязко да налага неумелия демон. Върху земята се проля кръв, същата като цвета на роклята й.

Всичко наоколо спря, но нито един демон не се застъпи за наказания. Жената продължаваше да го удря отново и отново, докато той остана да лежи неподвижно на земята в локва кръв.

Прикрила с ръка устата си, Кейси гледаше как пребитият демон беше извлечен настрани от тренировъчната площадка. Събратята му го оставиха мъчително да се гърчи на земята и се върнаха към упражненията си.

— Знаеш ли как се става демон? — прошепна Хадес на ухото й.

Тя преглътна с труд и поклати отрицателно глава.

— Демоните, това са душите на хората, хванати в капан в Полетата на Асфодел.

— Чистилището? — промълви Кейси.

— Нещо такова — весело потвърди Хадес. — Аталанта обожава да лови нещастните души и както виждаш, доста от тях е съумяла да убеди, че службата при нея е хиляди пъти по-добра от срещата с мен. Някои наистина са зли. И са изпратени тук за наказание. Други са просто глупави. С нея те се превръщат в онова, в което тя иска — силни бойци, без съвест. В чудовища. Но разбира се, има една малка уловка.

Веселието в гласа на Хадес разтревожи Кейси.

— Ако ги убият повторно, то попадат при мен завинаги. И са обречени на вечни мъки в Тартар, независимо от това, дали са виновни или не са.

— Не беше ли Бог онзи, който й даде безсмъртие?

— Да. Аз съм бог, който винаги се радва на добра сделка. Така поддържам равновесието във Вселената. А нейното желание? Центърът на отмъщението й? О, няма как да измислиш по-добро!

Белегът на Кейси отново започна да пулсира.

— Какво предложи тя в замяна?

— Душите на всички убити от нея арголейци, а също така и мизоси.

Кръвта на Кейси се вледени, след което сякаш й прилоша.

— Защо ми показваш всичко това?

— Искам да видиш и да повярваш. — Богът се наклони към ухо то й. — Как мислиш, Акация, какво смята да направи тя с такава армия? Уверявам те, че тя не е само за показност. — Без да дочака отговора й, Хадес се приближи, докато не притисна тялото си и гърба й. Стомахът й се сви. — Те ще погълнат мизосите. Ще унищожат Аргонавтите. И когато воините вече не охраняват портала, арголейците ще започнат да преминават в света на хората и там ще бъдат унищожавани направо на тълпи. А демоните ще се разпространят в Арголея като пожар.

— О, Боже! — едва имаше сили да прошепне Кейси.

Хадес се усмихна до ухото й. Горещият му дъх плъзна под дрехата й, разпространявайки тръпки по цялото й тяло.

— Твоят човешки бог няма да им помогне. Мисля, че е време да видиш това, което Аталанта толкова ненавижда.

Сложи длани върху раменете на Акация и отново полетя заедно с нея в мъглата, докато не я пренесе на друго възвишение. Само че сега, гледката долу приличаше по-скоро на чудна фантазия — тучна зелена долина, обкръжена от гори и поляни и величествени планини със заснежени върхове. В центъра се намираше блестящ град, направен от камък, подобен на мрамор, а по главния площад сновяха хора. И освен това там, долу, имаше замък, сякаш излязъл от приказката за Пепеляшка.

Беше същият град, който Акация видя от прозорците в дома на Терон, само че сега по-близо и по-реално.

— О… Боже! — Нещо в центъра на гърдите й странно се затопли. Сякаш най-накрая се беше озовала у дома.

— Впечатляващо! — изрече Хадес. — Тайрънс — белият град. Явно създаден за герои, нали? — Кейси можеше само да кимне в отговор. — Жалко, че той и цялата Арголея ще изчезнат.

— За какво говориш?

— Твоята сестра, Изадора, е единственият наследник на царството. Според арголейските закони само член на кралското семейство има право да управлява страната. Твоят баща, царят, умира от старост. А сестра ти е болна, също като теб. Ако и тя умре, без да остави наследник, управлението на Арголея ще премине в ръцете на Съвета на старейшините, които вярват, че Аргонавтите напразно ги плашат. Представи си, Акация, какво ще се случи, ако сестра ти умре.

Страхът пропълзя в гърдите на Кейси и тя разбра защо Хадес й показа Подземния свят.

— Армията на Аталанта ще ги заличи от лицето на света.

— Да!

Замисли се за долината и за разбитото си сърце, което остави в една къща там долу.

— Има само един начин това да се спре — каза Хадес.

— И какъв е той?

— Потърси отговора дълбоко в душата си.

Кейси го послуша. И тогава разбра.

Решението беше само едно — сестра й трябваше да живее. И сякаш чувайки го за хиляден път, пророчеството, споменато от Хадес, отново премина през ума й.

А после си спомни за Терон и причината, поради която той беше изпратен да я търси. Всичките му действия изведнъж придобиха смисъл, освен едно… погледът, с който я гледаха очите му само преди няколко часа… Нещо не се връзваше.

Той я доведе тук едва вчера и все още не я беше предал на баща й. И когато се прибра предната вечер у дома, беше ядосан, но не на нея, а явно на царя.

И тогава Акация разбра.

Той беше променил решението си. Още преди да се любят в неговото легло. Макар да осъзнаваше, че действията му ще обрекат на гибел неговия свят, Терон не смяташе да й позволява да умре, за да спаси сестра си. Своята годеница.

— Отговори ми само на един въпрос. Аз ли съм неговата единствена? — тихо попита Кейси, гледайки към замъка и знаейки, че Хадес чете мислите й. Но тя трябваше да ги произнесе на глас.

— Да.

Тя само въздъхна.

— Отвратително подаръче от жената на моя брат. Хера знаеше, че когато Терон те намери, никога няма да позволи да изпълниш предназначението си.

Нейното предназначение. Кейси едва не се разсмя от иронията на ставащото. В този случай, откъдето и да се погледне, тя беше обречена да умре. И това беше най-отвратителното нещо, защото тя току-що беше намерила мястото си в живота и открила мъжа, за когото бе предназначена. Но животът на Акация никога не е бил лесен. Логично е и въпросът със смъртта й да стои по същия начин.

Единственият въпрос беше, как щеше да стане това.

Тя погледна към стоящия до нея бог.

— Мен също ли ще ме измъчват в Тартар?

Хадес нежно се усмихна, което противоречеше на всичко, което тя знаеше за него.

— Не, ти ще попаднеш на Острова на Блажените.

Кейси погледна към замъка.

— Не звучи толкова зле.

— Не, не е. Всъщност е доста хубаво.

— И ако аз отида при нея? При сестра ми?

— Тя ще управлява до края на живота си.

Не звучеше толкова зле.

— А какво ще стане с Терон? Какво ще се случи с него?

Хадес вдигна рамене:

— Съдбата на Аргонавта изобщо не ме интересува.

— Но все пак я знаеш.

Лицето на бога придоби скучаещо изражение.

— Ако отидеш при Изадора? Нищо. За него всичко ще продължи постарому. Ако решиш да се върнеш в колонията на мизосите… — И той повдигна безучастно рамене. — Възможно е да го накажат за неподчинение на заповедта на царя.

Кейси присви очи и погледна събеседника си:

— Възможно?

Хадес се усмихна дяволито.

— Аз не съм оракул, Акация.

— Но си Бог.

— Да, но дори великите Богове не могат да виждат в бъдещето. Нали знаеш, свобода на избора и всички онези глупости…

Свобода на избора!

Кейси погледна към долината. Затвори очи и се съсредоточи върху усещанията си. И когато не усети потръпванията около белега си, знаеше, че е получила отговор на своя въпрос.

Отвори очи и погледна към Хадес.

— Отведи ме вкъщи.