Елизабет Ноутън
Белязана (23)

Глава двайсет и втора

В просъница усети аромата на лавандула, на кожа и на нещо, наподобяващо… мащерка. Което беше странно, защото този път мащерката не дразнеше стомаха й, както обикновено. Днес тя ухаеше просто божествено.

Кейси пое дълбоко дъх и се опита да се обърне. Пронизващата болка отстрани обаче бързо я накара да отвори очи, опитвайки се да разбере какво, по дяволите, става?

Първото нещо, което забеляза Акация, беше огънят, горящ в огромната мраморна камина в другия край на стаята. Погледна надолу и видя, че лежи в удобно легло с бели чаршафи върху мека възглавница, завита с пухкаво одеяло. Измита, почистена и стоплена, чак до върховете на пръстите си… в съвсем непозната стая.

Кейси се опита да се поизправи, докато мозъкът й бавно се включваше. Последното нещо, което си спомняше, беше дървото и демонът, който го клатеше. След това пръстите й се плъзнаха и…

Акация обърна глава и видя Терон, спящ в креслото до лег лото й.

Косата му бе влажна, сякаш скоро беше излязъл от душа. Беше обут с избелели дънки и черна, леко прилепнала тениска. Босите му крака бяха вдигнати на края на леглото, а главата наклонена встрани, със затворени очи. Изглеждаше така, сякаш дремеше. Приличаше на спящ ангел и въпреки усилията си да сдържа чувствата си, сърчицето на Кейси лекичко подскочи.

Вглеждайки се по-внимателно, тя забеляза по ръцете и лицето му драскотини и синини. Спомни си сражението на поляната и разбра, че пред нея не стои ангел, а истински воин. Терон отново беше успял да я спаси.

Проклетият комплекс на героя.

Тя докосна с пръсти краката му.

— Събуди се, спящ красавецо.

Терон мигновено се събуди и пусна крака на пода. Погледна към Кейси със сънени, сексуални и леко изненадани очи. Тя не успя да долови движението му. Току-що Терон стоеше в креслото до леглото й, премигвайки така, сякаш не знаеше къде се намира, а в следващия — силно я прегръщаше, легнал до нея в голямото легло.

Хм, не беше лош начин на събуждане. Сърцето на Кейси отново подскочи, докато ръката на аргонавта леко я галеше по гърба, а устните му шепнеха в ухото й думи на родния му език.

О, Боже! Тя никога не е била силна в изучаването на езици.

— Или аз съм спала повече, отколкото си мисля, или ти просто се радваш да ме видиш — подразни го Акация.

Той не се разсмя на шегата й, но леко се отпусна.

— Мели, ти проспа почти цели осем часа. Притесних се.

Осем часа — не звучеше толкова зле, като се има предвид, че тя се изключи по средата на битката…

— Къде сме? — попита Акация.

— В моя дом.

В неговия дом? Наистина ли?

— Тук си в пълна безопасност. Демоните не могат да проникнат в Арголея.

Не могат ли? Кейси искаше да попита защо, но се разсея, осъзнавайки, че се намира… в Арголея.

Уха! Това беше просто… страхотно.

— Как попаднах тук? Ник каза, че трябва доброволно да мина през портала. Не помня да съм давала съгласието си.

Терон прокара пръсти през косите й, отмествайки ги назад от лицето й.

— Не беше много на себе си след падането. Ник ми помогна да те пренеса тук. И да, ти се съгласи да дойдеш, макар че тогава ту изпадаше в безсъзнание, ту идваше на себе си. Затова не е учудващо, че не помниш нищо.

— Ник също ли е тук?

Терон поклати глава.

— Върна се веднага обратно.

Обратно ли? За да се сражава с демоните, нападнали неговия народ. Нейният народ.

Кейси стисна Терон за ръката.

— Мариса…

— Тя е добре. Ник и хората му отразиха атаката им. Те го правят много отдавна, мели.

Наистина ли в гласа му прозвуча съжаление или просто така й се стори?

И тогава се сети за Дейна.

Кейси отпусна глава върху гърдите на Терон, усещайки как мъката я поглъща.

— Къде е намерил Дейна?

Ръката му описваше бавни кръгове по гърба й.

— Не зная.

Знаеше. Кейси го усети в гласа му, а и около рожденото й петно трепкането отново се появи. Разбра, че Аргонавтът няма да й каже нищо повече, защото смъртта на Дейна беше някак си свързана с нея.

— Дори не знаех, че тя е една от тях. От нас. Като мен. А трябваше да се досетя. Винаги съм усещала, че тя е друга. Тя… Кейси стисна очи. — Ние ги доведохме в колонията.

— Не, ти нямаш вина за това, която се случи с приятелката ти, а и с другите. Просто… така се подредиха обстоятелствата. Понякога лошото се случва без причина.

Кейси го знаеше. Целият й живот беше изпълнен с такива обстоятелства. Но все пак беше трудно да си признае. И тъгуваше за Дейна. Болка, която едва ли нещо можеше да излекува.

След няколко минути Акация пусна Терон и леко се отдръпна от него. Видя всичките онези синини и драскотини по лицето му и си спомни какво беше направил. Прокара пръсти, галейки раните му.

— Изглеждаш така, сякаш си се бил с пума.

Тъжната й усмивка едва не разтопи сърцето му.

— Добре съм, мели. Ти беше онази… — Терон стисна устни и се опита да се овладее. — Когато чух вика ти… не трябваше да те оставям сама.

От емоциите, прокраднали се в гласа му, сърцето на Кейси заби по-бързо и тя сложи ръка върху неговата. Пръстите им се преплетоха и пред нея проблесна картина от битката. Терон се сражаваше — демон след демон — спасявайки живота на мизосите, когато чу вика й. Хукна към дървото и го достигна точно навреме. Кейси видя как пада отгоре му, как се затъркаляха по тревата и как Терон пое най-силния удар върху себе си, опитвайки се да я предпази. След което скочи на крака и започна да се сражава с демона до дървото — същият, който така искаше да я убие.

„Моят герой!“

Тези думи се въртяха в главата на Кейси, докато гледаше Терон. И в тази минута тя разбра — нямаше значение дали тя е неговата единствена половинка или не е. Акация се беше влюбила в този съвършен и безподобен герой, който проникна в живота й и го преобърна с краката нагоре. Преди два дни му беше толкова ядосана, че не можеше да мисли ясно. А сега…

— Какво? — попита Терон.

— Нищо. Аз просто…

Обичаше го.

Гърдите й се свиха при тази мисъл. Боже Господи, възможно ли беше? Можеше ли тя… да обича някого? Особено него. Той беше Аргонавт. Един от Пазителите. И тя още не беше сигурна защо той я доведе тук? А и най-важното — Терон презираше хората.

— Мели, добре ли си?

Не, не беше добре. Тя беше на ръба на лудостта. Кейси поклати глава, опитвайки се да проясни мислите си. Погледна към сплетените им ръце и си спомни за видението си, в което Терон и баща му се сражаваха с демоните в гората.

— Какво ти каза той?

— Кой?

— Баща ти. Преди да умре, той каза: „To peprõmenon phugein adunaton, gios mou.“. Какво означава това?

Лека сянка премина през лицето на Терон.

— Той каза: „От съдбата не можеш да избягаш, сине мой“.

Кейси отново погледна към сплетените им ръце. Съдбата! Нима й е било предопределено да дойде тук? И да се запознае с него? Тя не вярваше на тези глупости за родствените души и за търсенето на онази единствената, с която ти е отредено да прекараш остатъка на живота си. И в същото време Кейси не можеше да отрече, че нещо още от самото начало я подбутваше към него. Нещо… по-висше от нейната воля.

Дали това не беше любовта?

Нежната ръка на Кейси беше напълно скрита в дланта на Аргонавта, който с палеца си нежно галеше кожата й.

— Това е старинна гръцка поговорка. Напомняне, че всеки един от нас се ражда с определена цел.

Цел. Имаше смисъл.

— И каква е твоята цел, Терон?

Терон спря да гали ръката й и я погледна от горе на долу. Стори й се, че в черните му очи виждаше вечността.

— През целия си живот съм правил това, за което съм бил обучаван, в името на благополучието на моя народ. Но сега… вече не съм сигурен.

Сърцето й пропусна удар. И още един. И още.

И тогава Кейси разбра.

Обичаше го. И това непознато за нея чувство едновременно я ужасяваше и изпълваше с енергия. По някакъв начин през последните няколко дни, тя се беше влюбила в този голям и опасен Пазител, така се беше влюбила, че нямаше връщане назад. И това, че самият Терон все още се опитваше да се разбере с чувствата си, само усилваше притеглянето.

И я изпълваше със сила.

Трябваше да направи нещо, преди да се е показала като страхливка.

Без да обръща внимание на болката от удара в земята, Акация се надигна към него и го целуна. Терон сдържа дъха си, когато тя притисна устни в неговите, а след това се отпусна под докосванията й.

Кейси се усмихна. Беше завладяващо как една нейна целувка можеше да превърне този воин в желе. И колко вълнуващ бе начинът, по който той й откликва.

Както никой друг. О, тя бе имала любовници — в колежа, а и след това, когато пътешестваше — но никой от тях не я беше възбуждал така, както Терон. Никой някога не се е опиянявал от нея така, както този мъж.

Терон наклони глава и отвори устни, задълбочавайки целувката и открадвайки инициативата. Заплел пръсти в косите й, воинът я придърпваше все по-близо и по-близо към себе си, докато тя не се притисна към гърдите му и не седна върху коленете му така, както тогава в пещерата.

О, да, лесно би могла да свикне с това. Начинът, по който Терон вземаше онова, което искаше, като в замяна й даряваше своята нежност. Сякаш нейната наслада означаваше за него много повече, отколкото неговата. Защо тя не се поддаде на чара му по-рано?

— Мели, какво правиш с мен. О, Богове! — прошепна Терон, премествайки краката си и обръщайки я по гръб в леглото.

От желанието, препълнило гласа му, Кейси цялата затрепери.

Притегли го към себе си и той внимателно, удържайки теглото си на лактите си, се намести върху нея така, че възбуденият му член се пристисна между разтворените й крака. Но вместо веднага да я съблече и да потъне дълбоко в тялото й, Терон отмести назад с двете си ръце косата от лицето й и се загледа в нея толкова дълго, че Акация отново усети онова трепкане около белега си.

Нещо не беше наред.

— Ти си толкова красива — шепнеше Аргонавта, прокарвайки палец по слепоочието й. — Толкова красива и така крехка. Усещам те като изискан кристал в ръцете си.

Добре, много мило, но… той премълчаваше нещо. Разбра го по очите му. Гледаше я така, сякаш знаеше нещо, което за самата нея беше тайна. Тя искаше отговори и се вглеждаше в лицето му, за да ги получи. Но в главата й се въртяха единствено думите му: „красива“, „крехка“ „слаба“

Това бяха думите, с които можеше да се опише, когато боледуваше.

И изведнъж, всичко си дойде на мястото.

Какво, ако тайнствената болест, която откри д-р Джил, изобщо не беше такава загадка. Какво, ако това е свързано с нейната арголейска половина? И какво, ако точно това е причината за болестта й? Това обясняваше защо отдавна изгубеният й баща изведнъж си е спомнил за нея. Това обясняваше и защо Терон беше изпратен спешно да я търси и да я доведе тук, преди да е станало прекалено късно.

Проклятие! С какво време разполагаше?

Акация внимателно се вгледа в лицето му, надявайки се да е сгрешила. Но така и не намери нищо друго, освен… съжаление. На гърлото й сякаш застана камъче.

— Колко ми остава?

Дори въпросът й да го учуди, Терон не го показа. А с това само потвърди опасенията й.

— Не зная — отвърна тихо воинът.

Така. Ето какво значи настроението ти да пропадне. Кейси беше толкова потресена, че не усещаше нищо друго, освен недоверие, когато автоматично прокарваше пръсти през тъмните му коси, толкова меки, сякаш от копринени нишки, и толкова истински.

— Ще направя всичко, за да ти помогна, Акация. — Решителният му тон привлече вниманието й. — И нищо не се е променило. Аз все още съм твой защитник.

Срещнала решителния му и пронизващ поглед, Кейси разбра, че пред себе си има мъж, който винаги успява да се наложи и който не знаеше значението на думата загуба.

— Но ти не можеш да ми помогнеш, нали? Защото това, което става с мен, не може да бъде излекувано, нали? — прошепни Кейси.

Терон мълчаливо отмести поглед към кичура коса, с който си играеха пръстите му. Върху лицето му се четеше не само съжаление, но и тъга. И тайна.

— Не го дръж в тайна, Терон. Ако знаеш какво не е наред с мен, искам да го знам и аз.

Той въздъхна, сякаш не искаше да отговори на въпроса й, но явно не виждаше друг начин.

— Не зная всичко.

— Тогава кажи какво мислиш.

Аргонавтът толкова дълго мълча нерешително, че Кейси почти беше сигурна, че няма да й отговори.

— Мисля, че тялото ти не е достатъчно силно, за да издържи на случващите се в него промени.

Промени. Казано накратко, нейната незнайно откъде появила се арголейска половина. Което обясняваше и възникналите внезапно видения от миналото.

— Това ли е начинът, по който твоята раса обикновено получава способностите си? Всички претърпяват някакви промени?

Терон отново я погледна в очите и поклати глава. Кейси не пропусна да види в тях сърцераздирателна скръб.

— Не, но при полуарголейците може да е различно. Ник трябва да знае. И ние трябва да го попитаме.

Ние. Една думичка, която едновременно я уплаши и я възбуди. Защото Кейси искаше да й придаде много по-голямо значение, отколкото беше вложил в нея Терон.

Ама че глупост. Та нали тя слабееше с всеки изминал ден. Ник не можеше да й помогне. Ако можеше, досега щеше да го е направил. Значи, битката е изгубена. И Терон го знаеше. Гърдите на Акация така се присвиха при тази печална действителност, че всичко се сви до една мисъл — да забрави.

Тя плъзна пръсти в косите му и доближи устните му до своите.

— Просто ме целуни, Терон.

За миг Аргонавтът се поколеба и Акация, усетила вътрешната му борба между желание и дълг, докосна с пръсти скулите му и въздържаността му се изчезна. Терон покри устните й с дълбока целувка, натисна бедрата си към нея, пристискайки я в матрака, завладявайки не само устата й, но и сърцето и душата й.

— Да, да, да… — шепнеше тя.

Точно това искаше Акация още в онази първа минута, след като го видя, но просто се боеше да го направи. А сега? Сега, нямаше причини да се сдържа. Кейси прокара пръсти нагоре по гърба му и простена, когато Терон премести тежестта на тялото си така, че да притисне онази точка от тялото й, която най-много се нуждаеше от докосване.

Езикът му продължаваше да я гали, докато Акация не откликна на ласката му с цялото си тяло. Лекичко захапа долната й устна, предизвиквайки болка, след което се зае да осмуква местенцето така, че Кейси просто се разтопи. И когато й се струваше, че няма да може да издържи на повече дразнения, Терон продължи с целувки от брадичката към ухото й, напипа края на тениската й и плъзна ръка по корема й, изпращайки огнени тръпки по цялото й тяло.

— Ти си истински подарък, Акация — прошепна Аргонавтът във врата й, докато го целуваше, засмукваше и ближеше. — Подарък, който не съм очаквал.

Кейси гореше, а Терон едва беше започнал да я целува. Тя отново се протегна към устните му:

— Не, ти си подаръкът.

Това очевидно му хареса, защото той отново се притисна в нея, а когато дланта му покри гръдта й, и двамата простенаха.

В този момент у Акация не беше останала и следа от умора или изтощение. Усещаше само сила. Харесаше й това, какво правеха устните на Терон с нейните и пръстите му с гърдите й, но тя определено искаше още. Искаше всичко, което само той можеше да й даде, и толкова дълго, колкото се получи. И да му върне всичко десетократно.

— Терон — прошепнаха устните й. — Желая те! Сега! Тук! Не искам да чакам повече.

Той леко се отдръпна, но достатъчно, за да я погледне.

— Не искам да ти причиня болка.

Тя прокара пръсти по V-образното деколте на тениската му.

— Мисля, че огледах това, с което разполагаш, така че имам представа какво ме очаква. — Кейси повдигна бедрата си срещу тялото му и видя как в очите му избухна желание. — И съм уверена, че ще се справя. — Прокара пръсти надолу по гърдите му към колана на дънките. — Зная, какво искам.

Аргонавтът простена и потърка възбудения си член в най-чувствителното й място така, че тя затрепери.

— Дразниш ли ме, мели?

Тя се усмихна, играейки си с копчето на дънките му.

— Не, Пазителю, честна дума.

Терон бавно се усмихна, преди отново да завладее устните й. Намери закопчалката на сутиена й и най-накрая започна да гали Кейси така, както тя искаше — кожа срещу кожа. Зърната й се превърнаха в островърхи камъчета. Прохладният въздух обви тялото й, когато той вдигна тениската й и притисна устни към гърдите й. Докосна връхчето с език и сякаш хиляди искри пробягаха по всички клетки тялото й.

Тя се изви, предлагайки му още. И… простена от отчаяние, когато воинът се откъсна от гърдите й и повдигна глава.

— Не спирай, Терон…

— Шт-т-т.

Кейси отвори очи и видя как той напрегнато се вслушва в нещо.

Едновременно дочуха отекналите отвън тежките стъпки. Терон бързо стана от леглото и с три дълги крачки се озова до вратата.

— Остани тук! Няма да се бавя.

Той излезе от спалнята и плътно затвори вратата след себе си. Зашеметена, Кейси сложи възглавницата на мястото й, дръпна тениската си и опъна чаршафите. После се заслуша внимателно. Чу дълбокия глас на Терон, последван от други два непознати мъжки гласа, но не можа да разбере смисъла на думите.

Терон каза, че демоните не могат да проникнат в Арголея, а Ник се е върнал обратно в колонията. С кого тогава говори?

Стъпките се отдалечиха и настана тишина. Кейси очакваше Терон да се завърне в стаята, но той не го направи.

Любопитството й надделя и тя най-накрая стана от леглото, облече се и се отправи към вратата.

В спалнята се влизаше по дълъг коридор. Остъклени участъци в сводестия таван пропускаха слънчевата светлина и хвърляха сенки на пода. Кейси закрачи с босите си крака върху тъмното дърво и се отправи натам, където предполагаше, че се намира гостната. С приближаването си, отново дочу гласовете на Терон и на двамата непознати.

Ароматът на мащерка се засилваше. Стигна до края на коридора и прекрачи прага на гостната — огромна, цялата в зелено и бордо. Таванът сигурно беше висок поне шест метра, с дебели борови греди и дървена облицовка. Камината, изградена от речни камъни, заемаше цялата стена. До нея морето от прозорци откриваше дивния вид на гората, състояща се от диви маслини, мирта и ягодови дървета^[1].

Кейси ахна и спря, виждайки цялата тази красота. С крайчеца на очите си долови движение, обърна глава и откри, че събеседниците на Терон я зяпат така, сякаш виждат чудовище с три глави.

— Проклета да е Хера! — каза блондинът. — Тя е човек!

Терон веднага се приближи до нея.

— Акация! Защо не си в леглото? Все още ти е рано да ставаш и да се разхождаш.

— Аз… — Тя погледна през рамо към гостите на Терон със същото изумление, с което те гледаха нея, без да знае какво да каже.

Мъжете бяха толкова високи, колкото Терон, и върху външната част на ръцете им имаше същите странни знаци. Блондинът притежаваше красотата на Дейвид Бекъм — с младежко лице и дяволит поглед в сребристите очи. Разрошените му къси коси, тънки мустачки и брадичка му придава неочаквано сексуален вид.

Другият гост беше тъмнокос и загадъчен, с очи, видели много повече, отколкото изглеждаше. Тънък белег преминаваше над горната му устна, а златистата му кожа сияеше на светлината, лееща се през прозорците.

Но не тяхната външност накара Кейси да застине, а силата, която се излъчваше и от двамата. Сякаш телата им излъчваха енергия, която завибрира във въздуха наоколо. Веднага разбра, че това са събратята по оръжие на Терон, Пазителите. Двама от Аргонавтите. Точно пред нея, в плът и кръв.

Какво беше казал Терон? Че жените сами се хвърляли в краката им.

Да, сега вече Кейси трябваше да му повярва.

Блондинът тръгна към нея, но Терон прегради пътя му и заставайки пред него заговори на непознат, различен език, наподобяващ гръцки.

Светлокосият пазител спря на няколко крачки от Кейси. Погледна я подозрително над рамото на Терон, докато той му говореше нещо с рязък тон. Кейси се надяваше, че това беше предупреждение, да не я наранява. Другият хранител не помръдна, но продължаваше да я гледа с такова изумление, че Кейси едва успя да преглътне страха си. Ако някой от тях пожелаеше, само за миг можеше да я смачка като досадна муха.

Когато Терон замълча, блондинът погледна към Акация, после към командира си и обратно. А след това направи нещо неочаквано — продължи напред, отпусна се на едно коляно пред нея и склони глава.

Кейси го гледаше с широко отворени очи, но преди да успее да попита какво става, Терон го хвана за ръката и го изправи.

— Достатъчно, Зандер!

Последният се изправи, но отново наведе глава.

— Извинявам се. Не разбрах коя е тя.

Терон някак неловко погледна към Кейси, след което се обърна към Аргонавтите и отново заговори на родния си език, който Акация започваше тихомълком да ненавижда.

Тогава тъмнокосият Аргонавт каза:

— Леонидас иска да те види.

Нейният баща?

Терон присви очи.

— Как е разбрал, че съм тук?

— Не знаеше — отвърна Зандер. — Затова Церек и аз дойдохме да проверим дали си вкъщи. Смятахме да минем през портала и да те потърсим отвън, но… както виждам вече няма нужда. — Той кимна към Кейси. — Предполагам, че ще доведеш и нея.

Скоропостижно Терон изрече нещо на родния си език, което обърка Аргонавтите. Кейси не разбираше нищо от думите. Само усещаше, че нещо не е наред. Алармените звънчета в главата й запяха.

Какво крие от тях Терон? И от нея?

— Терон — изрече Церек с успокоителен тон. — Това е глупаво…

— Достатъчно — извика Терон така, че Кейси подскочи. — Това не подлежи на дискусия. — След което погледна към светлокосия аргонавт. — Зандер, ти ще дойдеш с мен, а ти, Церек, оставаш тук.

Кейси погледна към тъмнокосия воин. Той изглеждаше също толкова ентусиазиран от нареждането, колкото и тя.

Тя докосна ръката му:

— Терон, аз…

Той се обърна към нея и Акация видя същия мъж, който се сражаваше с демоните в книжарницата й преди няколко дни груб и безчувствен, вървящ към цел, която нямаше нищо общо с нея. До този момент Акация не беше осъзнала, доколко Терон беше смекчил отношението си към нея.

Сякаш осъзнал какво вижда тя, Аргонавтът нежно взе ръката й и я поведе към коридора.

— Да вървим, мели. Трябва да си почиваш.

Акация се остави да я поведе към спалнята, отчасти, защото нямаше сили да спори и защото все още се опитваше да проумее смисъла на странния разговор. Но зад гърба си, чу думите на Церек:

— Ската! Ти чу ли как я нарече той току-що?

Ново трептене се появи около белега на кръста й, когато Терон я въведе в спалнята и я намести в масивното легло.

— Няма да се бавя — каза той. Очите му отново станаха нежни, но в тях имаше тревога, която по-рано липсваше.

— Ако искаш, мога да тръгна с теб…

— Не! — категоричен беше той.

Кейси се отдръпна и Терон бързо седна на края на леглото до нея. Взе ръката й, обърна дланта й нагоре и с палеца си започна да потърква вътрешната страна на китката й.

— Не — вече по-меко повтори той. — Това е работа на Аргонавтите. По-добре да останеш тук, за да си починеш.

— Ти каза, че демоните няма как да влязат в Арголея.

— Така е, порталът добре се охранява.

— Тогава защо нареди на Церек да остане тук?

— Защото ще ми бъде по-спокойно, ако зная, че той е тук, това е всичко. Няма от какво да се притесняваш, мели.

Да, направо му повярва! Кейси смяташе направо да попита какво става, когато погледна надолу и видя къде точно я докосва.

— Ти нали не се опитваш отново да ми приложиш онзи фокус с управление на съзнанието?

Той се усмихна.

— Ами да! Получава ли се?

— Ами не!

Терон вдигна глава и се усмихна. Същата онази сексапилна усмивка, от която тя едва не се стопи. Както в дома й, в пещерата и сега тук.

— Никога не ми се е получавало, както трябва.

Спря да се усмихва, пусна ръката й и се изправи.

— Ще се върна скоро. Ако имаш нужда от нещо, обърни се към Церек. Той няма да ти навреди.

Кейси занервничи при последните му думи, но преди да успее да попита какво означават те, той се наведе към нея. Инстинктивно тя вдигна лице, за да посрещне целувката му и почувства разочарование, когато я усети върху челото си. След което той излезе.

Намръщена, Кейси се отпусна върху възглавницата. Можеше да усети аромата на Терон толкова силно, сякаш воинът лежеше до нея. Ароматът на мащерка в спалнята не беше толкова силен, но все пак се усещаше.

Акация затвори очи и се опита да разбере какво става. Защо Терон не й казваше истината?

Умът й заработи, но преди да успее да обмисли всичко, сънят я завладя.