Елизабет Ноутън
Белязана (27)

Глава двайсет и шеста

Кейси рязко се събуди. И откривайки очи, първото нещо, което видя, беше небето. Кристално синьо, чисто и ясно като планинско езеро.

Значи така изглеждаше Раят!

Пое дълбоко дъх, след това още веднъж. Невероятно! Усещаше се по-добре. Умората и слабостта бяха изчезнали, а силата беше изпълнила тялото и ума й.

Уха, добре! Значи Раят не бил толкова зле!

Кейси обърна глава настрани и за своя изненада забеляза Изадора, пълзяща към нея по прашната земя.

Не, не, не! Не трябваше да умират и двете. Само аз!

— Какво правиш тук? Ти трябваше да останеш там. Ти…

— Всичко е наред, Кейси. Можеш ли да се движиш? — Изадора нежно махна мръсотията от косата на сестра си.

— Да се движа ли? — Кейси се приповдигна на лакти. — Хм, не! Искам да кажа, да. Аз… — Думите й заглъхнаха, когато се огледа наоколо. И двете все още стояха в Каменния кръг. Хадес и Персефона стояха настрана, а зад невидимия щит, създаден от повелителя на Подземния свят, подобни на статуи, стояха група невероятни мъже — изглежда същите онези знаменити Аргонавти.

— Еха! Какви ли не повреди стават! — Кейси докосна с треперещата си ръка главата си.

— Да, няма спор — промърмори Изадора.

Все още в мъгла Кейси потърси с очи Терон сред мъжете и доста се притесни, когато не го видя. След това сърцето на Акация трепна, видяла коленичилия Терон — безстрашният и непреклонен воин, полускрит зад тялото на Хадес, гледащ към сестрите със същото удивление, както всички останали.

Изадора се изправи и се обърна към боговете.

— Какво се случи?

— Глупав късмет — отвърна Хадес и зацъка с език. — Изглежда, че и двете се оказахте по-силни, отколкото си мислех.

Думите му привлякоха вниманието на Кейси. Усещайки неловкост, че все още лежи на земята, тя стана и изтърси праха от дрехите си.

— Не разбирам. Излиза, че пророчеството не се е изпълнило, така ли?

— Изчакай за минута.

Изадора и Кейси озадачено се спогледаха. Аргонавтите в края на щита обсъждаха нещо с приглушени гласове. И точно тогава то се случи.

От дълбините на Ада се раздаде вопъл с такава сила, че цялото царство затрепери, сякаш започна земетресение с минимум десета степен по скалата на Рихтер.

Кейси беше хвърлена към Изадора и двете сестри продължаваха да стоят вкопчени една в друга, докато трусът не премина. И когато най-накрая всичко приключи, тишината беше нарушена от доволния смях на Хадес.

— Какво беше това? — широко отворила очи попита Кейси.

— Това беше една много разярена жена. — Отвърна богът със самодоволна усмивка, обвил ръка около талията на жена си.

— Аталанта — досети се Изадора.

— Аха! — отвърна той. — Определено си е гадно, отново да станеш смъртен.

Сестрите се спогледаха и Кейси, сякаш прочела мислите на Изадора, попита:

— Аз мислех, че една от нас трябва да… разбирате нали?

— Тази кучка Аталанта трябваше да направи така, че в света никога да не се появи идеалната арголейка, чиито половини — човешката и божествената — да са еднакво силни — поясни Персефона. — И тук нещата не опираха до чистата кръвна линия, а до душевната чистота. Смъртна и в същото време безсмъртна. Половинки на едно цяло се раждат във всяко поколение, но демоните на Аталанта ги търсеха упорито по целия свят и затова досега Избраните не се бяха срещали.

— До този ден — продължи вместо жена си Хадес. — Изобщо, в пророчеството никога не се е твърдяло, че една от вас ще умре, а само че по-силната ще оцелее.

— Значи ме излъга — каза Изадора. — Убеди ме да заменя душата си за безопасността на сестра ми, но си знаел, че тя ще живее.

— Излъгал е силно казано — отвърна Хадес, — защото и аз не знаех със сигурност, дали сестра ти ще оживее. Искам обаче да отбележа, малка царице, че ти успя да ме развеселиш. Беше ми любопитно колко далече можеш да стигнеш, за да спасиш сестрата, която за теб беше напълно непозната.

Изадора присви очи.

— Бих казала, че по-далеч от това, няма накъде.

Хадес се разсмя и погледна към жена си.

— Изглежда, че от нея все пак ще излезе по-добра кралица, отколкото очаквахме.

— Хм! — отвърна Персефона, гледайки на Изадора отвисоко. — Времето ще покаже най-добре, предполагам.

Усетила, че на моменти не улавя същината на разговора, Кейси вдигна ръка:

— Почакайте! Аз все още не разбирам…

Очите на Хадес проблеснаха и Кейси прекъсна думите си, усетила, че търпението на бога виси на косъм. А след всичко видяно, не искаше гневът му да се стовари върху нея.

— Това „аз не разбирам“ през цялото време започна да ме отегчава, затова, позволи ми да ти поясня ситуацията, за да мога да се измъкна от тази шибана дупка и да се върна в своя свят. Твоята сестра така или иначе вече ми дължи душата си. И ще дойде ден, когато тя ще стане моя. — Хадес обходи с поглед стройното тяло на Изадора.

Действията му си спечелиха едно плясване по тила от Персефона. Ядосан, Хадес се обърна към нея:

— Ако го направиш още веднъж, кълна се…

Съпругата му само се усмихна.

— Обещания, обещания…

В очите на бога заискри желание.

— Но ти ги гарантирам.

Персефона се обърна към Кейси и Изадора.

— Моят съпруг иска да каже, че ако една от вас не падне от висока скала или не бъде блъсната от автомобил, двете ще доживеете до дълбока старост по мерките на Арголея.

Кейси ахна, усетила как се подкосяват краката й.

— Петстотин години?

Персефона безразлично сви рамене.

— Може и повече.

За щастие, Изадора успя да я задържи.

— Но Изадора…

— … е добре. Всичко е наред — успокои принцесата сестра си. — А Аталанта?

Персефона се усмихна.

— Аталанта отново е смъртна. Тя, заедно с демоните си е изхвърлена от Подземния свят, така че, както разбрахте преди малко, това за нея не е малка криза.

— И това е всичко? — попита Кейси. Не вярваше, че всичко ще свърши така. И двете живи, но Изадора да я очаква цяла вечност в Тартар? Нечестно е. Не трябваше да бъде така.

Черните очи на Хадес станаха сериозни. Толкова, че по гърба на Кейси пробягаха тръпки. Акация разбра, че е по-добре да не пита за нищо друго.

— Не, смъртна, това не е всичко. Аталанта не може да попълва с нови души демоническата си армия, но тя и без това си има достатъчно. Дори и без божествените си способности, тя все още представлява голяма заплаха, както когато беше безсмъртна. Сега Аталанта отново може да минава през портала. И когато събере отново подчинените си, ще започне да преследва не само теб, но и всички арголейци, които може да намери… в този свят и в света на хората. И аз горя от нетърпение да видя това.

— Мизосите все още са в опасност — прошепна Кейси, размишлявайки върху думите на Хадес и спомняйки си за жителите в колонията.

— Уязвими са по същия начин, както и ти. Забавно, нали? А, и още нещо. — Лека усмивка се появи в крайчеца на устните му, когато наклони глава и се вгледа в Изадора. — Сега демоните на Аталанта не ми плащат с душите на арголейците и не могат да черпят енергия и сила от Тартар. Но те все пак трябва да се хранят, така че в менюто им сега са включени и смъртните. А тях е много по-лесно да убиеш, отколкото нечистокръвните.

На Кейси й се догади при мисълта какво представляват онези чудовища и на какво са способни. Изадора, съдейки по тревогата, изписана върху лицето й, си мислеше за същото.

Излъчвайки самодоволство, Хадес погледна към Персефона.

— Е, какво, любов моя, мисля, че достатъчно объркахме нещата тук, нали?

— Съгласна съм. — И Персефона сложи ръката си в тази на съпруга си.

— Почакайте! — извика им Кейси. — Защо го направихте? Защо ме доведохте тук? Със сигурност мога да твърдя, че не ви интересува дали арголейците ще победят Аталанта.

Хадес наклони глава.

— В подземния свят може да има само един безсмъртен владетел и това съм аз. Освен това заплащането… — добави той, отново оглеждайки Изадора — … си струваше усилията да се намеся.

От гладния му поглед, обещаващ бъдещи мъчения, Кейси настръхна и без да отмества очи от него, стисна ръката на Изадора.

— О, и да не забравя за малкия проблем — самодоволно добави Персефона. — Ти и сестра ти сте Избраните, затова между вас има връзка. Не се отдалечавайте една от друга, иначе ви очакват неприятности.

Хадес се огледа със скучаещ вид.

— Стига вече с тая малка драма. Ние със съпругата ми имаме недовършена работа, преди за нея да се е появила онази зла вещица от запада.

— Хадес! — предупредително провлече името му Персефона.

Хадес се усмихна и я притегли към себе си.

— Да вървим, вещерска дъще.

Персефона с усмивка го погледна през рамо, когато Хадес я придърпа в прегръдките си и я целуна.

— Не забравяй за нашата сделка, малка царице. Един месец. — И с тези думи боговете изчезнаха.

— Един месец какво? — попита Кейси Изадора, когато останаха сами.

Принцесата пребледня и отмести очи.

— Нищо! Виж, силовото поле на Хадес изчезна.

Кейси се обърна. Аргонавтите, заедно с една разкошна красавица, бавно влязоха в кръга и се отправиха към сестрите. Всички пазители бяха високи и мускулести и всеки един от тях по-красив от следващия. Истински герои. Ако преди две седмици Кейси предполагаше, че такива умопомрачителни красавци в природата не съществуват, то сега беше заобиколена от цяла група. Бързо научи, че красавицата е личната лекарка на царя, вероятно призована да се погрижи за Изадора, след изпълнението на пророчеството.

Изадора представи Кейси на всички Аргонавти, но тя почти не обърна внимание на имената им — само протягаше ръка и се усмихваше, защото продължаваше да се оглежда и да търси сред тях Терон. Но той не се виждаше никъде.