Елизабет Ноутън
Белязана (20)

Глава деветнайста

Кейси изгуби представа за времето и не знаеше от кога с Мариса се криеха в пещерата. Но беше сигурна в едно — навън отдавна е паднал мрак. Трябва да са прекарали най-малко шест часа в тази пещера, а от Терон нямаше ни вест, ни кост.

Кейси си представяше всички ужасни неща, които биха могли да му се случат. Мислеше колко ли страда той, докато те се крият тук, но не можа да се застави да излезе и да провери. Воинът я помоли да стоят в скривалището. И всеки път, когато на Акация й се искаше да игнорира заповедите му, си спомняше вчерашното предупреждение на Мариса: „С теб те ще постъпят много по-лошо“.

Защото точно с нея? Когато бягаха от плевнята и демонът се появи пред тях, той се държеше така, сякаш я познаваше. Замисли се, че дори онези твари в книжарницата й, с които Терон се сражава, и те се държаха така, сякаш я познаваха. Но как е възможно това? И какво означаваше?

Дочула драскащ звук в тунела, Кейси посегна към фенерчето на земята до нея. Макар че преди няколко часа го изключи, за да запази батериите му, сега трябваше да види кой идва при тях. С треперещи ръце Акация хвана ножа, придвижвайки се пипнешком напред. Но каквото и да идваше при тях, явно беше голямо. От ниския проход се чуваше сумтене и триене в стените. Кейси не се осмели да включи светлината, а просто насочи оръжието напред, надявайки се, че го държеше в правилната посока.

Шумът стихна. Кейси се страхуваше, че шумното туптене на сърцето й ще издаде скривалището й. Който или каквото беше минало през тунела се изправи, и си пое дъх.

— Гледай да не ме порежеш, Акация.

— Терон!

Кейси хвърли ножа и фенерчето, и се хвърли към гласа му.

Аргонавтът я пое в силните си ръце и я притисна към гърдите си. Кейси сподави риданията си — никога през живота си не се бе радвала така на някого.

Терон се засмя, докато звукът вибрираше в гърдите му и Акация го усети с цялото си тяло — чак до пръстите на краката си.

— Липсвах ли ти, мели? — прошепна той в косите й.

О, Господи! Звукът на гласа му бе музика за ушите й. Акация се вкопчи във влажната му тениска.

— Минаха няколко часа.

— Къде е Мариса?

— Най-накрая заспа. Боже! Как ни намери?

Силната му ръка я погали по косата.

— Казах ти, че винаги мога да те намеря.

Акация не разбра какво имаше предвид Терон, но точно сега нямаше желание да пита. Просто притисна лице към широките му гърди, радвайки се, че е при нея.

— Терон, аз бях толкова… — Не искаше да каже „притеснена“, за да не прозвучи като слабачка. Каквато всъщност си беше. Безумно се вълнуваше за него. Лекичко поклати глава.

— Какво има? Нали ти казах, че аз това правя.

Правел! Той какво, очаквал е, че тя няма да е притеснена, когато чудовище, сякаш излязло от романите на Стивън Кинг е тръгнало след тях? Да бе, точно така!

— Нямаше те толкова дълго. Мислех, че…

— Изпратих ги обратно в Ада, скоро, след като ти и детето избягахте. Не трябваше да се вълнуваш.

Скоро? Кейси се отдръпна от гърдите му и вдигна глава нагоре, опитвайки се да види лицето му. За щастие на Терон, в пещерата беше прекалено тъмно.

— Скоро ли? А какво, по дяволите, прави след това? Ходи на педикюр ли?

— Изчаквах. Исках да се убедя, че няма други демони — отвърна Терон.

И точно в тази секунда, вълнението и щастието се отдръпнаха и на тяхно място се появи гневът.

— Искаш да кажеш, че през последните шест часа, докато си седях тук, представяйки си как онези твари са те разкъсали ни парчета, ти просто ей така си стоял там и си чакал? — Ама че кретен! — Много ти благодаря!

И Кейси с всичка сила го ритна по крака, след което се обърна на пети и се отправи, както тя се надяваше към малката зала. Трябваше да разчита само на късмета си, за да не си блъсне главата в стената.

Терон я хвана, преди да успее да направи и три крачки. Обви ръце около талията й и я повдигна от земята, докато тя риташе с крака.

— Свали ме долу! — изсъска му тя, стараейки се да не събуди Мариса. — Достатъчно са ме опипвали за един ден.

— Дръж се, мели — отвърна Терон и я премести така, че да не може да го ритне в слабините и притисна ръцете й със своите Кейси продължаваше да се мята, макар че осъзнаваше безполезността на действията си. Дори ако беше здрава, Терон бе и пъти по-силен от нея. А сега страхът, изтощението и болестта в тялото й я бяха превърнали в стръкче трева, люлеещо се на вятъра. — Ако мислех, че е безопасно, щях да дойда по-рано.

— Ще ти дам съвет: тук за теб не е безопасно, така че изчезвай, откъдето си дошъл.

Той разхлаби захвата си, но все още я държеше здраво.

— Мели!

Дяволите да го вземат! Защо тази глупава дума превръщаше вътрешностите й в желе? Особено, когато Терон я произнасяше толкова нежно?

Акация спря да се съпротивлява. И прехапа устни, за да не се разреве като малко момиченце.

— Ти нямаш представя, какво преживях.

— Ш-ш-шт — той отслаби хватката си и я обърна с лице към него. — Ах тази тъмнина…

Терон толкова нежно отметна косата от лицето й, че Акация се зарадва, че в този момент не можеше да види очите му. Вече два пъти спасяваше живота й и макар че тя изобщо не го разбираше, започваше да подозира правотата му. Предопределението или съдбата, в които Кейси не вярваше и не искаше да повярва, сякаш ги тласкаха един към друг.

Единственият въпрос беше, защо?

— Всичко вече свърши, мели.

— За теб — прошепна тя. Слава Богу, че тук бе тъмно. — Но тези твари… Кажи ми истината, Терон. Те търсят мен, нали?

И когато той просто я прегърна по-силно, без да отговори, Кейси разбра, че е права. По някаква причина демоните търсеха точно нея. И тя подозираше, че това е свързано с неизвестния й досега баща и светът, толкова чужд за нея, колкото и Китай, например.

— Какво стана с фенерчето, което ти дадох? — попита Терон.

Кейси усети как той се опитва да смени темата, но беше твърде уморена, за да настоява. Хвана се за едната му ръката, когато той отпусна своите — не защото искаше, а тъй като опасността да падне по дупе бе много голяма и имаше нужда от опора.

— Изпуснах го някъде.

По каменния под се разнесоха тежки стъпки. След няколко секунди лъч светлина прониза мрака. Терон огледа пещерата, обикаляйки с фенерчето стените.

Кейси посочи към по-малкото помещение и тихо каза:

— Мариса спи там. Дадох й якето си.

Терон насочи светлината натам.

— Това е добре. Навън сега е тъмно. Нека да поспи до утре, а след като се събуди, ще тръгнем към колонията. — Обърна се и вдигна нещо от земята зад него. Мини.

И това просто й дойде в повече. Убийството на тримата демони, които искаха нея, явно му се е сторило малко. О, да! И той, Терон, лидерът на Аргонавтите, потомъкът на Херкулес, най-великият герой сред героите в историята, се е втурнал да спасява глупавата кукла, за да може след това да я донесе на момиченцето, толкова нещастно от загубата й!

Кейси седна на пода и се подпря на стената, докато гневно бършеше сълзите си. Върху лицето на аргонавта се изписа тревога и Акация съжали, че батериите на фенерчето не се бяха разредили много преди това. Не се нуждаеше от съжалението му. Тя така и така усещаше, как се влюбва в него.

Герой! Страхотно! От всичките извършени от нея глупости, тази спокойно можеше да оглави списъка им. Да забрави, че принадлежат към различни светове. Да забрави, че е болна и изглежда няма да оздравее. Дори ако бяха поставени наравно, Кейси никога не би била достойна за Терон. Беше видяла отвращението върху лицето му, когато разбра, че е човек. И сега, знаейки какво се случило с баща му, чудесно го разбираше.

— Не плачи, мели. — Той седна до нея и я придърпа в скута си.

Искаше да се отдръпне, но имаше ли смисъл? И без това беше твърде слаба, за да се съпротивлява.

— Не мога да те гледам тъжна.

— Не плача заради теб, глупак такъв. — Тя избърса сълзите си и го удари с юмрук по рамото с остатъците от последните си жалки сили. — Аз съм просто… уморена.

Той изключи фенерчето и го сложи на пода до бедрото си. В тишината Кейси чуваше единствено равномерния ритъм на сърцето му.

— Ти добре се справи там, мели. И отново ме спаси. По-добре моите събратя да не узнават за това, защото ще ме изритат по задните части и ще приемат теб за Аргонавт.

Кейси въздъхна и се разхлаби в обятията му. Боже, толкова добре се чувстваше в прегръдките му. Толкова бе топло и правилно. Въпреки че Терон целият беше в пот и… други течности, за които не искаше да мисли точно сега.

— Мразя тези твари.

Той прокара пръсти през косата й и я привлече към себе си, принуждавайки я да се притисне към рамото му.

— Ние всички ги мразим.

В настъпилата тишина Кейси зададе въпроса, който я измъчваше още от времето на нападението в книжарницата й.

— Защо не използвате огнестрелно оръжие?

— В битката ли?

— Да.

— Всичко опитахме. Куршумите просто отскачат от демоните. Докато острието чудесно разрязва плътта им и им нанася повече вреди. Макар че Титус, един от моите Аргонавтите, постоянно изпробва в битките нови оръжия.

Интересно.

— Коя я тази Аталанта?

Ръката му в косите й замръзна.

— Откъде знаеш за нея?

— Демонът, който ни пресрещна, спомена за нея. Каза: „Аталанта отдавна те чака!“

Мълчанието на Терон започваше да я дразни и точно когато се канеше да вдигне глава и да попита какво крие, той заговори:

— Тя е продала душата си на Хадес в замяна на безсмъртие и власт над демоните. Аталанта винаги е смятала, че не са я приели в редиците на Аргонавтите, само защото е жена.

— Тя е била сред онези петдесет и пет героя на борда на „Арго“?

— Съдейки по записаното, да.

— И нея какво? Изгонили ли са я?

— Възможно е. Преди три хиляди години към жените са се отнасяли по различен начин. Дори и да бъдат избрани за Аргонавти, те все пак си остават по-слаби от мъжете. Затова от всяко семейство на пазители, избраните обикновено са момчета.

— Една жена може да бъде президент и да служи в армията, но не може да се сражава. Предполагам, че този сексизъм не признава граници, а?

Смехът на Терон докосна всичките й нервни окончания.

— Акация, струва ми се, че ти не разбра добре. Гинайки — това са майките, съпругите, дъщерите. От жените зависи разцветът на нашата раса. Нито един а̀ндрас със здрав ум, не би позволил на своята единствена половинка да служи при Аргонавтите. И нито един Аргонавт никога няма да допусне своята възлюбена на бойното поле.

— А Аталанта имала ли е възлюбен?

Терон се размърда под нея, намествайки по-добре дупето и в скута си. На Кейси й се стори, че сякаш усети допира на вече будения му член до бедрото си. Но това не може да е истина, нали? Той би трябвало да е напълно изтощен от битката и освен това водеха разговор, който изобщо не предразполагани към такива сексуални искри.

— Някои твърдят, че е имала. Баща й мечтаел да я омъжи, но Аталанта е отказала. И затова таткото, желаейки да надвие упоритата си дъщеря, решил да устрои състезание по надбягване. Този, който успеел да я надбяга, щял да получи ръката й. Успял да го направи само Хипомен и те в крайна сметка се оженили. Но мнозина смятат, че не са били сродни души.

— И защо не?

— Защото за целия си живот, Аргонавтът получава любовта само веднъж. Както ти разказах, това е наказанието, измислено от Хера и Лахезис, една от мойрите. Не е тайна, че Херкулес е имал невероятен сексуален апетит. Той е съблазнявал мъже, жени, богове и смъртни, без да се интересува от последствията. Когато Зевс подарил Арголея на наследниците на Херкулес и на наследниците на другите Аргонавти, Хера направила всичко, за да повлияе върху съдбите им.

— Като им е дала сродна душа? Повече прилича на благословия.

— Давайки им само една-единствена сродна душа, мели. При това такава, каквато сам не би избрал нито един Аргонавт. А най-лошото е, че за да намери сродната си душа, Аргонавтът трябва да се обърне към човешката си половина, а нас не са ни обучавали на това.

— Но защо? Не разбирам.

Терон тежко въздъхна.

— Защото, когато се събудят емоциите, те пречат на изпълнението на нашите задължения. Нашата божествена част… Да го кажем така: Нашата божествена част не прави голяма разлика между правилно и неправилно. Тя не разбира такива понятия като съвест и безкористност. Ние не се молим на дванадесетте олимпийски богове. За нас те са само паднали ангели, отвърнали се от Създателя си поради своя егоизъм. Боговете не разбират истинските чувства — любов, омраза, саможертва това са все емоции, които те никога не са изпитвали. Не и техния истински и чист вид. И като ги потиснем, ние се избавяме от онова, което ни прави слаби и уязвими. Рядкост са Аргонавтите, открили в себе си човешката страна и продължаващи да бъдат Аргонавти. Затова повечето от тях никога не намират своята единствена сродна половина.

Кейси намръщено разсъждаваше върху думите на Терон. Тя е човек. Точно това, което той мрази и явно презира. Нима съдбата напук не му е пробутала смъртна за възлюбена?

Въпросите накараха главата й да забучи. Нима наистина беше повярвала на историята му? Кейси леко тръсна глава и се съсредоточи върху разговора им.

— Но Аталанта е срещнала сродната си половинка, нали? И това не е бил Хипомен?

— Не. Мнозина смятат, че нейната сродна душа е бил Мелеагър — гръцки принц и свиреп воин, избил много хора, за да привлече вниманието на красавицата. По непонятни причини тя му отказва, след което става прекалено късно и той бива убит. След това, години наред тя живее като в мъгла — велик воин, но без сърце. В края на краищата, баща й с измама я омъжва за Хипомен, но тя не го е обичала. И след това го убила. Може би отчаянието, обхванало Аталанта след смъртта на двамата мъже, е разпалило гнева й, когато не са я включили в редиците на Аргонавтите. И може би точно това е причината, да сключи този договор с Хадес.

— А ако Аргонавтът така и не срещне своята единствена?

— Остава си такъв, какъвто е бил и преди — жива, дишаща машина за убийства, признаваща единствено чест и дълг.

Терон толкова безстрастно описа себе си, че по гърба на Кейси пробяга тръпка. Това обясняваше много от действията му. Тя си спомни как ги видя заедно с баща му.

— Ами деца?

Той сви рамене.

— Да, възможно е. Дори се насърчава един Аргонавт да има деца извън брака. В края на краищата боговете и сега се придържат към мотото „Плодете се и се размножавайте!“, без да обръщат внимание на пречките. Това мислене е било мултиплицирано в гените ни в десетократен размер. Секс за удоволствие… или секс за създаване на потомство, ако за една гинейки времето е подходящо. Свободният Аргонавт никога няма да се привърже емоционално към децата си. Между тях няма нищо общо.

Този тип мъж, който описваше Терон, нямаше нищо общо с мъжа, когото тя познаваше. Кейси беше усетила нежността му още онази нощ в дома си, когато не знаеше кой е той. Със сигурност един Аргонавт, който още от самото начало се обръщаше към нея с „любима“, не можеше да бъде толкова безсърдечен.

И тогава в главата й се завъртя една мисъл, от която стомахът й се сви и чак й призля.

— Ти имаш ли деца?

— Не.

— Но ти каза, че…

— Моят баща беше един от щастливците, мели — Аргонавт, кой то е намерил своята половинка. За разлика от моите Аргонавти, и аз израснах сред любящи родители. И ако аз имам деца, то те ще бъдат само от гинайката, която ще е моята сродна душа.

Кейси облекчено въздъхна. А всъщност не можеше да обвини дори на себе си, защо отговорът му толкова много я зарадва. По причини, над които не искаше да се замисля, не можеше да понесе мисълта Терон да е в нечии други женски обятия. Поне не и сега, докато Акация седеше върху коленете му, а той я галеше по гърба — бавно и чувствено, докато не й се прииска да си отхапе от него.

Спомни си думите, които Терон каза по пътеката.

И добре, че бе тъмно, за да не може да види как Кейси се изчервява, преди да започне неуверено:

— Хм… за това, което каза, че има един-единствен начин да се разбере, дали това е сродната ти душа… Предполагам, че ти доста си го практикувал, докато си я търсил?

Терон отново се размърда под нея, и… о, да! Този път нямаше грешка, защото с бедрото си усети ерекцията му. Кожата й потръпна и Кейси си спомни за еротичното му докосване на дивана онази нощ в дома й. И ако тя леко се обърне и преметне крак върху бедрото му, то ще може да седне точно върху твърдия му като стомана възбуден член и да се притисне към него с онова свое място, което също толкова много го желаеше.

— Нямаше причина да търся нищо — отвърна Терон тихо. — До този момент.

Сърчицето на Кейси подскочи и в тишината на пещерата той сигурно го беше чул.

— Защо? — попита тя, стъпвайки на опасна пътечка.

— Защото още не те бях срещнал. И изобщо нямаше да ми дойде на ум да търся сродната си душа сред смъртните.

О, Боже! Той наистина ли каза това, което тя чу? Добре де, ако пропуснем онази част за сродната душа, нима е възможно никога досега да не е спал със смъртна жена?

Кръвта й кипна. Този воин беше на повече от двеста години и излъчваше такава сексуална енергия, че би заставил и най-безстрастната жена да се хвърли в краката му и да свали всичките си дрехи, стига просто да я повика с пръст. И съдейки по своите спомени, тя направи точно това. Което свидетелстваше за неговия голям опит в сексигрите. Но самата мисъл, че той го беше правил единствено с жени от своята раса, а не със смъртни… о, да! Това просто я наелектризира. Дивото и необуздано желание я обхвана цялата. Излизаше, че това беше едно съвсем ново усещане за него, също както и за нея.

Сладка болка запулсира в тялото й и се събра между бедрата й. Наложи се да ги стисне, за да не простене.

Интересно, какъв любовник ще се окаже? Твърд, горещ и взискателен — тя беше сигурна в това. Щеше ли да бъде достатъчно силна, за да го приеме? И нямаше ли да й бъде все едно, когато той приключеше нея?

Страстни видения се завъртяха в главата й — ето, устните му са върху нейните, а телата им — сплетени. Тя лежи на дивана, а той — надвесен над нея, се готви да нахлуе в тялото й.

Ръката, галеща гърба й, се плъзна върху бедрото. По кожата на Акация пробягваха тръпки, и тя можеше да мисли само за това, колко добре би се почувствала, ако можеше да усети ръката му с голата си кожа.

— Чувам как тупка сърцето ти — прошепна Терон в тишината.

О, нима? Кейси трябваше да захапе устната си, когато той започна бавно да прокарва връхчетата на пръстите си по бедрото й.

— Добре ли си?

Не, не се чувстваше добре. Беше изтощена и слаба. Към болестта се прибавяше и фактът, че не беше яла от два дни. Имаше чувството, че може просто да спи цял месец и пак да не й стане по-добре. Но в тази минута нищо нямаше значение. Цялата й енергия бе фокусирана върху това, което правеха изкусните пръстите на Терон с тялото й само с леки докосвания.

— Акация?

Топлият му дъх докосна лицето й, показвайки на Кейси, че той е много по-близо, отколкото си мислеше. Само едно леко движение и тя ще може да завладее устните му. Палците му се придвижиха по-нагоре и почти докоснаха лоното й. Кейси задържа дъх и застина.

— Страх ли те е от мен? — попита той.

Милиметър. Трябваше да се наклони напред само един милиметър и щеше да го целуне.

— Какво казва то? — прошепна тя.

— Какво казва кое?

— Сърцето ми.

Дъхът му отново докосна лицето й, докато пръстите му влудяващо бавно се плъзнаха нагоре към гърдите й. След това ръката му легна точно над сърцето й.

— Надявам се същото, което казва и моето.

Кейси преглътна с труд. И разбра, че няма път назад.

— А ти имаш ли сърце, Терон?

— Мислех, че нямам — дрезгаво отвърна воинът. — Но сега не съм толкова сигурен. — Аргонавтът застина, едва докосвайки устните й със своите, плъзна ръка към рамото й. — Целуни ме, мели, целуни ме както тогава…

Кейси не го остави да довърши. Притисна устните си към неговите и го зацелува така, че усети главозамайване. Инстинктивно се притисна към гърдите му, обгърна врата му и отмести от лицето му падналите кичури коса. Терон се напрегна, преплете ръце с нейните и я придърпа по-плътно към тялото си.

От устните му се откъсна стон. Леко наклони глава и промени ъгъла на целувката, прокара език по устните й и я призова да го пусне. За секунда Кейси се запита дали не прави грешка. Но когато Терон я притисна към слабините си, простена и се предаде, инстинктивно отваряйки се срещу него, пускайки го дълбоко в себе си. С един замах Акация отхвърли всички колебания и се съсредоточи върху невероятното удоволствие, което й даряваше Терон и колко добре се чувстваше тя от това.

Усещаше ласките му не просто с кожата и тялото си, а и с душата си. Наклони глава и прокара език по неговия. Връзката между тях, която Терон беше почувствал от самото начало, пламна с нова сила. Доволно ръмжене се изтръгна от гърдите му, но това само усили жаждата й. Акация обхвана с длани лицето му, задълбочавайки целувката им и усети как тялото му се напрегна под нейното. Желанието им просто литна неудържимо нагоре.

— Мели — прошепна Терон в устните й. — Мечтаех да те докосна пак така.

Мечтал? О, Боже! Кейси бързо изгуби контрол, но не й пукаше. Устните му се преместиха към ухото й, леко хапейки по пътя си. Горещото му дишане пареше кожата й и заставяше тялото й да трепери, а онова местенце между краката й да се свива. Наклони глава, все още придържаща лицето му с ръце, даде му достъп до гърлото си и му позволи да я ласкае така, както той иска, наслаждавайки се на всеки допир, леко близване или засмукване.

Двамата съвсем забравиха за времето и обстоятелствата, принудили ги да се скрият в тази пещера — те просто бяха без значение. Кейси можеше да се съсредоточи единствено върху това, да свали дрехите, разделящи телата им и да гали голата му кожа дотогава, докато Терон не изгуби контрол и не я изпълни със своята жар.

Аргонавтът не преставаше да покрива с целувки врата на Акация, докато пръстите му повдигаха ризата й нагоре и се плъзгаха върху голата кожа на корема й. Кейси мигновено се напрегна, обърна се и отново завладя устните на Терон. От гърдите й се откъсна дрезгав стон, когато пръстите му докоснаха връхчетата на покритите й с коприна гърди.

Акация се размърда върху бедрата му, плъзна крак върху неговите и седна в скута му. Продължавайки с една ръка да дразни връхчетата на гърдите й, Терон плъзна другата към бедрата й, придърпа я по-напред и я намести точно върху възбудения си член, след което започна да се отърква точно там, където тя го искаше най-много.

— Мели! — Гласът на Терон звучеше почти отчаяно, докато устните му безчинстваха върху нейните. Преди Акация да се опомни, той вече беше разкопчал дънките й и плъзнал пръсти между влажните й къдрици. — Искам да усетя как свършваш.

Кейси го прегърна по-силно, стенейки от удоволствие във врата му. Затвори очи и лекичко се надигна, за да му осигури по-голям достъп. Пръстът на Терон се плъзна по-надолу, докато устните му не се отделяха от гърлото й — воинът отново започна да ближе и засмуква нежната й кожа. И само след миг, удоволствието просто я взриви. Кейси потръпна бурно още при първото докосване. Достатъчно беше само Терон да плъзне пръсти между нежните й гънки и сякаш електрически разряд мина през лоното на Акация и продължи към всяка клетки на тялото й.

Той се усмихна срещу врата й, забавяйки ласките си, но продължи да я дразни и измъчва с леки докосвания.

— О, Богове, какво удоволствие ми достави!

Гърдите й бурно се повдигаха и отпускаха, докато Акация се опитваше да си поеме дъх. Би трябвало да е притеснена. Никога не беше свършвала толкова бързо, след толкова малка стимулация. Изглежда, че този мъж, Аргонавт или не, имаше странна власт над нея.

— Само не се възгордявай!

Терон отново се разсмя и ниският, дрезгав звук сякаш я стопли отвътре. По същия начин, по който го направиха отново и устните му, плъзгайки се по гърлото към ухото й и след това спряха върху нейните.

Без да изважда ръце от дънките й, Терон я хвана за дупето и я притегли напред, докато Кейси не се усети допряна до възбудения му член. Задълбочи целувката и в тишината тя чу сърцето му да тупти в един и същи ритъм с нейното.

Да, той наистина имаше сърце. Ако Терон просто искаше да постигне своето, то нямаше да й достави такова удоволствие. Дори сега, след оргазма, докато Кейси се усещаше обезсилена и удовлетворена, Аргонавтът лесно можеше да я свали по гръб и да си вземе своето, без да чуе и думичка против. И той го знаеше. Но не постъпи така. Вместо това продължи бавно и нежно да я целува, желаейки да удължи момента. Така, сякаш държеше на нея.

Кейси посегна към копчетата на панталона му, осъзнавайки, че има намерение да го приеме толкова дълбоко в тялото си, колкото пожелаеше партньорът й. И не защото искаше да разбере дали бяха предназначени един за друг, а просто защото и тя го желаеше. Още от онази първа среща.

— Да, мели — измърка Терон. — Докосни ме! Искам да усетя ръцете ти върху мен. Така, както ти желаеш.

Пулсът й се ускори, докато желанието стисна гърлото й. И тъкмо когато Акация се канеше да бръкне в панталона му и да вземе нещата в свои ръце, зад себе си чу глас:

— Кейси? Къде си?

Кейси застина. Здравият й разум се завърна и тя се почувства като хванат в крачка тийнейджър — скочи от скута на Терон и бързо оправи дрехите си. Лицето й гореше и изпитваше срам, че толкова лесно успя да забрави, че не са сами.

И, Слава на небесата, че беше тъмно!

Цялата почервеняла, Кейси бързо се изправи на крака, но рязкото движение я накара да се олюлее. Терон я сграбчи отзад в ръцете си и я задържа. Воинът се движеше безмълвно като сянка и Кейси дори не го беше чула.

— Кейси? — отново извика Мариса, но вече с изплашен глас.

— Тук съм, скъпа. — Протегнала ръце напред, Кейси тръгна към звука на гласа й и не спря, докато не я притисна в прегръдките си. — Всичко е наред. Вече всичко е наред.

Мариса набута куклата в ръцете й.

— Погледни! Мини ни е намерила!

Акация коленичи пред детето.

— Зная, слънце. Терон я донесе.

— Той тук ли е?

В противоположния край на пещерата светна лъч. Ярката светлина за миг я ослепи, но след това очите й привикнаха и тя видя стоящия отсреща Терон — мрачния и сексуален герои, от чието тяло преди няколко минути Акация едва не смъкна всички дрехи.

Отново се изчерви и отмести поглед към Мариса. Момиченцето доволно се усмихваше, местейки поглед от Терон към Акация и обратно. „Дали е възможно детето да се досеща с какво се занимавахме двамата тук преди малко?“

— Казах ти, че той ще дойде за теб — каза Мариса и побутна Кейси по рамото. — Онази възрастна жена с конеца ми каза.

Кейси се намръщи.

— Виждала ли си я преди?

Мариса кимна.

Ами ако момиченцето говореше за Лахезис? Мойрата, която плете нишката на живота? Да предположим, че Акация повярва на всичките тези митологически неща и ако Мариса наш тина вижда в бъдещето, може би детето щеше да знае отговора на въпроса, измъчващ Терон. И дали им е предначертано да бъдат заедно…

Кейси взе ръчичките на детето в своите.

— Мариса, мила… Какво още ти разказа жената с нишката?

Мариса я погледна със замъглено кафяво око.

— За теб ли?

Кейси поклати глава.

— Не. За нас. За мен и Терон.

Мариса се втренчи в Кейси и точно когато тя се канеше да махне пред лицето му, за да го извади от транса, зеницата на момиченцето се разшири и запълни почти целия ирис. Сякаш в окото на детето, по средата на бялото, беше зейнала черна дупка.

— Тя каза, че ти ще видиш Тартар. И причината да отидеш там е Терон.