Елизабет Ноутън
Белязана (16)

Глава петнайста

Кейси разбра, че не е сама в леглото още преди да е отворила очи. Равномерното дишане зад гърба й издаваше неканения гост, както и твърдият му член, притиснат към дупето й.

Всяка нормална жена би се паникьосала, особено като се вземат предвид обстоятелствата. Но Кейси вече не се смяташе за нормална. Дори, без да се оглежда, знаеше, че тялото зад гърба й е на Терон. Наситеният му аромат изпълваше гърдите й. В тишината Акация усещаше тежестта на ръката му върху бедрото си, както и шума на кръвта в ушите си.

Какво, по дяволите, прави той в нейното легло?

Кейси се обърна по гръб много внимателно, за да не събуди спящия полубог. Ръката на Терон се плъзна върху корема й, изпращайки електрически импулси до всичките й нервни окончания. Тя бавно седна и почти успя да се освободи от нея, но застина, когато пръстите им се докоснаха.

Почувства се така, сякаш през тялото й премина електрошоков импулс. Стаята се завъртя и изведнъж Кейси се оказа не в спалнята, а в тъмна и студена гора, видя следите от скорошна питка и усети зловонието на смъртта.

Акация ахна и бавно се завъртя в кръг, питайки се как се озона тук и къде изчезна Терон. Зад гърба й се разнесе грохота на оръдия и стресната, Кейси подскочи. Сухите листа шумяха под краката й. Някъде в далечината се носеха смразяващи кръвта викове, проклятия и стонове.

О, Господи! Беше попаднала в самия разгар на бойни действия! Адреналинът й се вдигна. Огледа се наоколо, усещайки как сърцето й започва да учестява ритъма си, съперничещ на излитащ Боинг 747. И къде беше Терон?

Звукът от стрелбата се повтори, а след това, някъде сред дърветата на не повече от двадесет метра от нея Кейси чу добре познат глас, който извика:

— Patèpac!

Забравяйки за чувството си за самосъхранение, Кейси се втурна към вика. След което гледката, разкрила се пред очите и на малката полята, рязко я накара да спре.

Два пребити и извадени от строя демона лежаха върху твърдата земя, в близост до малък и бълбукащ ручей. Свежата кръв се процеждаше от раните върху лицата им и заедно с някаква гнусотия, изтичаща от вените им, цапаха земята. Мъжът — онзи, когото Кейси видя да стои до Терон в нощта, когато се срещнаха — лежеше на земята само на няколко крачки от нея. От зейнала рана на гърдите му също бликаше кръв. Очите и устата му бяха отворени, сякаш той се намираше в шок. На другия бряг на поточето, също отворил уста и облещил очи, стоеше млад мъж на не повече от четиринадесет години, облечен в жалка сива униформа. В ръцете си държеше димяща пушка.

Вдясно, от гората изскочи Терон и падна на земята до ранения мъж, докато очите му го гледаха невярващо.

— Patèpac, не!

— Терон — въздъхна раненият и хвана с треперещата си и окървавена ръка ризата на аргонавта. — Ти трябва да ги довършиш.

— Аз ще ги унищожа. Аз… Patèpac! — Терон притисна с двете си ръце раната на гърдите му. Трябва да се върнем. Веднага. Ние…

— Окхи — със слаб глас възрази умиращият.

Терон замръзна на мястото си, сякаш не беше чул правилно.

— Окхи — тихо повтори по-възрастният мъж. — Моето време вече свърши. Ти си длъжен… да ги довършиш — присви се от болка той.

Терон погледна към демоните с пълни с мъка очи. Кейси с ужас видя, че независимо от ужасните рани, демоните започнаха да се съвземат.

— Ти си роден, за да заемеш моето място… — проговори раненият, с което привлече вниманието на Терон към себе си.

— Не!

— Ще постъпиш така, както каже царят. Ти няма да подкопаваш авторитета му. Доверявай му се така, както се доверяваше на мен. Помни, че… — възрастният мъж задиша тежко, но продължи с наставленията си — … ние сме от една кръв.

— Patèpac — прошепна Терон.

Ръката на ранения безсилно падна на земята. Клепачите му трептяха, а гласът му се превърна в шепот:

— To peprõmenon phugein adunaton, gios mou.

Главата на умиращия клюмна настрана и настъпи тишина. Кейси наблюдаваше, как по скулата на Терон се плъзна една сълза, стигна до брадичката му и падна върху лицето на възрастния мъж.

Макар че демоните вече стенеха и ръмжаха в опитите си да се изправят, Терон продължи да действа бавно и методично. Аргонавтът бавно затвори очите на възрастния мъж, след което погледна към момчето, застинало на отсрещния бряг и все още гледащо с потресени очи, толкова широко отворени, че ирисите му ярко контрастираха с бялата ивица около тях.

И макар че Кейси не можеше да види лицето на Терон, знаеше, че сега в погледа му се отразява едно-единствено желание — да убие. Младежът също го видя. Подмокри се, хвърли пушката и побягна с всички сили.

Кейси извика предупреждаващо, когато първият демон се турна в атака. Излишно се вълнуваше. Терон реагира мигновено — извади дълъг кинжал някъде от плаща си и с един удар обезглави поклащащото се чудовище.

Вторият демон, без да обръща внимание на раните си, се изправи с огромния си двуметров ръст и изръмжа:

— Ще си платиш за това, арголеецо!

— Аз не съм обикновен арголеец — също се озъби Терон. — А ти сега ще се отправиш на среща с Хадес!

Кейси ахна, видяла изписаната злоба върху лицето на Терон, отстъпи няколко крачки назад, опря гръб в едно дърво и прикри с ръка очите си, не желаейки да бъде свидетел на нечия смърт толкова отблизо. Този демон, Терон не го отправи бързо в Ада. Не, аргонавтът режеше от него парче след парче, изливайки върху демона цялата си ненавист и мъка.

И когато всичко свърши от уморения Терон се стичаше пот, примесена с кръв — неговата собствена и тази на демона, който лежеше на обезобразена купчина пред него, докато Аргонавтът мълчаливо стоеше, загледан в онова, което беше направил.

Ужасена, Кейси махна ръка и отвори очите си, страхувайки се да помръдне или да заговори и с това да обърне яростта на Терон към себе си. Но това, което видя я шокира. Въпреки че убийственият блясък беше изчезнал от очите му, в изражението на Терон нямаше и намек на разкаяние. Кейси видя как още една сълза се плъзна по бузата му. Без да й обърне внимание, Терон обезглави и втория демон, както беше направил с първия.

И тогава, сякаш най-накрая усетил влагата, докосна с мръсната си ръка лицето си и с изумление се втренчи в сълзата върху пръста си. В този момент Кейси разбра, че Терон никога до сега не е плакал.

Потръпна от студ, премигна и… се събуди. Не се намираше в тъмната гора, насред сражението, а си лежеше в същото легло, в което беше заспала преди няколко часа.

Погледна към Терон, който все още спеше до нея, вкопчил се в ръката й. И без да се учудва разбра, че всичко, на което стана свидетел преди малко, се е случило в действителност. Също както тогава, с момиченцето Мариса, когато току-що бяха пристигнали в колонията.

Така-а-а! Тези видения, както и всичко останало, дяволски я плашеха. С разтуптяно сърце тя се промуши изпод ръката на Терон и стана от леглото. Макар че все още не се беше разсъмнало, на Кейси дяволски й се прииска да види слънцето, да усети топлината му и да остави студа далеч след себе си.

Приближи се до малкия прозорец и отмести пердето. Луната се бе скрила и първите слънчеви лъчи вече оцветяваха небето.

Поемайки няколко пъти дълбоко дъх, Акация се почувства по-добре. После се обърна и погледна към леглото.

Колко дълго съм спала? И кога Терон е дошъл в стаята?

Нейният така наречен „герой“ се обърна по гръб, положил едната си ръка върху широката си гола гръд, а другата отпуснал върху леглото. Беше обут с черни панталони с ниска талия, подчертаващи плочките на корема му, а пътечката от тъмни косъмчета приковаваше вниманието към онова, което се намираше по-надолу. Повдигайки поглед нагоре, по-далеч от изкушението, Кейси се съсредоточи върху мускулестите му ръце. В мъждеещата утринна светлина едва успяваше да различи татуировките от външната страна на ръцете му, но си спомни за фокуса, който Терон беше направил в офиса на Ник.

Акация бързо се обърна отново към стъклото. Хм! Добре де! Спомни си, че това представление не се отрази добре на разклатените й нерви.

— Оттук до земята има почти сто метра.

При звука на дрезгавия му кадифен глас пулсът на Кейси подскочи нагоре, но тя не се обърна. Той може и да е сексуалният бог, когото тя не може да изхвърли от главата си от онази нощ в нейния дом, но освен това той е онзи мъж… Аргонавтът, който… както и да е… този, който я похити. И Акация искаше отговори. И то сега.

— Моля?

Зад гърба й леглото леко проскърца.

— От прозореца. Сто метра. Най-малко. Проверих. Ако търсиш път за бягство, по-добре потърси друг.

Кейси погледна през рамо.

— Ако исках да си тръгна, нямаше да можеш да ме спреш.

— Кой ти каза тази глупост?

Акация му хвърли раздразнен поглед, на който Терон отвърна само с предизвикателно повдигне на вежди.

Дяволски ядосана, Кейси пусна пердето и се обърна към него.

— Слушай, ти глупав, надут…

Терон се усмихна и свали крака от леглото.

— Хм, виждам, че отново си готова за битка, така ли? Почивката явно ти се е отразила добре.

Кейси стисна устни.

— И виждам, че мозъчето ти направо ще кипне от въпроси. Давай, питай за каквото искаш.

„Мозъчето“ й беше готово направо да се взриви.

— Изобщо ли не те притесни фактът, че ме отвлече и унищожи книжарницата ми? Да не говорим как се възползва от мен онази нощ в дома ми, докато аз само се опитвах да ти помогна?

Терон тежко въздъхна.

— Не съм те похищавал, а спасил. И ако от това ще ти олекне, съжалявам, че магазинът ти изгоря. Но колкото по-малко знаят хората в града за демоните и нашата война с тях, толкова в по-голяма безопасност ще бъдат. И искам да добавя само за сведение — май ще трябва да преразгледаме, кой от кого се е възползвал през онази нощ. Защото, доколкото си спомням, първата крачка я направи ти.

Страните й пламнаха. Но Кейси бързо се взе в ръце и подигравателно изрецитира:

— Всичко, което пожелая.

Терон неудобно се усмихна.

— И това ли помниш?

— Разбира се, че го помня — озъби му се Кейси. — И в интерес на истината сега всичко ми е по-ясно, отколкото тогава. Ти ме излъга!

Аргонавтът се наклони напред и опря ръце на коленете си.

— Нарича се еленкхо. И по-скоро е техника за управление на разума, отколкото лъжа. Макар че, както се оказа, мели, върху нечистокръвните тя не работи.

Кейси игнорира обяснението му, защото изглежда той казваше истината и защото отново успя да я обвини за онова, което се случи между тях.

— Ти така произнасяш думата нечистокръвни, сякаш това означава мръсна дума.

— Не исках да прозвучи по този начин.

— Тогава следи за думите си. И искам само да отбележа, че те предпочитат да се наричат мизоси.

Терон мълчаливо погледна Акация. Съжалението в очите смекчи гнева й.

По дяволите, тя искаше да остане ядосана. Но когато Терон я гледаше така, всичко, за което можеше да мисли Кейси, бе как не сваляше очи от нея в осветената кухня. Как я целуваше и галеше на дивана. И начинът, по който се чувстваше тогава… Можеше да се чувства и сега, стига само да се приближеше до него.

— Искаш ли нещо от мен, мели? — попита той с нисък глас.

Кейси погледна в очите му и видя собствените си желания, отразени в обсидиановите им дълбини.

Секс, като начин да се откъсне от това безумие? Завладяваща мисъл. Но не с него. Кейси беше усвоила урока, който й преподаде.

— Нищичко.

Терон се усмихна, сякаш разбрал за лъжата й.

— Кажи ми, когато си готова.

Тя отново го погледна раздразнено.

— Има да почакаш.

Терон се разсмя.

— О, мели, харесваш ми! Ти не беше и наполовина толкова енергична онази нощ, която проведохме в дома ти.

Кейси се опита да си придаде отегчен вид.

— Ами някак си не стигна до това — ти май беше на умиране. И какво изобщо означава тази дума — мели? Понякога така ме наричаше баба ми.

— Нима?

Кейси кимна и изведнъж си спомни:

— Тя каза, че това е било галеното име на майка ми.

За секунда, Терон замислено гледаше Акация, след което каза:

— Това е арголейска дума. В свободен превод — любима.

— Но откъде е могла майка ми да го знае?

— Може би баща ти галено я е наричал така.

Кейси повдигна вежда:

— Това е онзи, който е цар, така ли? Аха! Точно така! Какво става? В твоя свят има дефицит на жени ли? И на мъжете ви се налага да си ги търсят в света на обикновените хора?

Аргонавтът отново се разсмя и прокара ръка по тила си.

Защо той толкова се забавляваше с нещо, което Кейси изобщо не считаше за смешно.

— Не, в нашия свят има много жени. Наричаме ги гинейки.

— Това е гръцка дума.

Терон кимна.

— По-голяма част от нашите думи имат гръцки корен. Що се отнася до баща ти, нека да го кажем така — нашите хора минават през портала, но на това не се гледа с добро око.

— И ти не можеш да ги спреш?

— Това не влиза в задълженията ми. Твоят баща… обичаше да посещава смъртния свят. Хората винаги са го очаровали.

— Но теб хората не те интересуват?

Терон стисна зъби и премълча.

Кейси си припомни неотдавнашното видение, но инстинктивно разбра, че ако спомене за него, воинът просто ще откаже да говори на тази тема. А тя така и не беше сигурна, дали иска да разбере как да го ядоса и да го накара да излезе от кожата си.

Затова само изсумтя и отново се обърна към прозореца, любувайки се на изгрева на слънцето.

— Тогава не ме наричай повече мели. И двамата знаем, че не съм твоята любима.

— Акация…

— И между другото, докато не съм забравила. За кого, по дяволите, се мислиш, че си позволяваш да лягаш в леглото ми?

— А на теб хареса ли ти присъствието ми в леглото ти? — тихо попита той.

Кейси почувства как топлината и горещината обхващат гърдите й. Тя бързо погледна през рамо и тутакси съжали за това. Същото първично и примитивно желание, което обхвана всяка частичка от тялото й, се четеше във всяка черта върху красивото лице на Терон.

О, да! Този мъж определено беше истински сексуален бог и манипулираше майсторски.

— Харесва ми, когато ме гледаш така, мели. Това кара кръвта ми да пулсира във вените. Но още повече ми харесват ръцете ти. И как ме галеха онази нощ, когато лежахме на дивана ти.

Спомените накараха сърцето на Кейси да се забърза. Възбудата украси страните й в розово, а между бедрата си усети горещина. Усети, че изпада в същия транс, както през онази незабравима нощ. Горещината на тялото му, ароматът на кожата му, чуждестранният акцент — от всичко взето заедно тя буквално се разтичаше в локвичка в краката му. Терон протегна ръка, изкушавайки Акация да я хване.

— Ела тук, мели. Позволи ми, да ти припомня!

Кейси сведе поглед към ръката му и си припомни начина, по който той я протегна към нея в книжарницата й вчера. И си спомни несигурността, проблеснала за миг в очите му.

Герой, който е уверен в себе си, не показва несигурност. Което означаваше едно — той я лъжеше.

Сексуалната мъгла в главата й се разнесе, при което Кейси дръзко вдигна брадичка и кръстоса ръце пред гърдите си.

— Добър опит! Но за щастие, аз не съм толкова глупава, че да се хвана на същата кукичка за втори път. Предполагам, че е настъпило времето, да отговориш на въпросите ми.

Терон тежко въздъхна и отпусна ръка.

— Какво още искаш да знаеш?

„Толкова лесно? Внимавай!“

Кейси наклони глава:

— Какво е Аргонавт? Ник каза, че ти си Пазител. Това нещо като генерал ли е?

— Нали знаеш историята на първите Аргонавти?

— От гръцката митология ли? Разбира се. Група от герои, отплували с Язон на „Арго“, за да търсят златното руно. Ако не греша, били са петдесет.

— Петдесет и пет. На практика те са основателите на нашата раса. Основно мъже, няколко жени плюс онези герои, които не отплавали с Язон, но които все пак се броят за Аргонавти. Когато създали семейства и се родили техните наследници, боговете им подарили нашия свят — Арголея, чието име носи и расата ни.

Кейси седна в креслото, следейки разказа внимателно.

— Първите най-силни седем полубогове — Херкулес, Ахил, Тезей, Одисей, Персей, Язон и Белерофон — били издигнати за Пазители и им била дадена титлата Аргонавти. И във всяко поколение се избира по един представител от тези седем семейства, за да продължат делото на предците си. Моят род произхожда от рода на Херкулес или както вие, американците, предпочитате да го наричате Херакъл, — добави Терон с крива усмивка.

— Най-великият сред героите, — промълви Кейси, опитвайки се да си спомни какво знаеше за тази легенда. — И затова ти си техният командир?

— Да.

— Нима корабът не беше на Язон?

Терон сви рамене.

— Това са само незначителни детайли.

В очите му проблесна някакво непонятно изражение, което наведе Кейси на мисълта, че Терон премълчава доста неща, но сега беше по-важно да го попита за друго:

— Значи сега сте седем?

— Да, моето семейство. Братята ми по оръжие. Всеки един от нас има различни способности, свързани с качествата, характерни за нашите предци. Аз, например, съм необикновено силен. Всички арголейци притежават някакви способности, но при Аргонавтите те се проявяват много по-силно.

Кейси се замисли над тази информация, преди да попита:

— И какво правиш… ти и твоите събратя?

— Защитаваме нашия народ — безизразно отвърна той.

— Ловувайки демони ли?

— Наред с другите неща.

— Но ти се занимаваш не само с това, нали така? Иначе нямаше да си тук.

— Да, така е — нерешително потвърди Терон.

Настъпи пауза и Кейси разбра, че няма да получи по-задоволителен отговор. Затова се намести в креслото по-удобно, сви крака под тялото си и реши да смени тактиката.

— На колко години си?

— На двеста и две.

Буквално зяпна, но бързо затвори уста, когато осъзна колко глупаво изглежда.

— О, Господи! Ама ти… сериозно ли?

Аргонавтът кимна.

— И колко дълго живеете?

Той присви рамене:

— Аргонавтите и членовете на кралското семейство около седемстотин години. Някои малко по-дълго. Ние сме най-силните представители на нашата раса.

— Уха. — Кейси остана без думи. Сбръчка чело. Чакай малко, може би тя също… — А колко ще живея аз?

— Голяма част от арголейците живеят около петстотин години. Според мен, нечистокръвните… мизосите — поправи се Терон, преди Кейси да успее да го коригира — живеят също толкова.

Да, в тона на аргонавта определено звучеше неприкрито отвращение. Ама той, какво? Счита се за по-висша класа от хората ли? Или проявява нетърпимост към другите раси? Не че и пукаше, де. Нека вярва в каквото си иска. Но на нея все още й бяха необходими отговори.

Отново се концентрира върху думите му. Спомни си и вчерашното позвъняване на Джил и множеството изследвания, на които трябваше да се подложи. Петстотин години. А тя е едва на двадесет и седем. Само ако не беше наследила от баба си предразположение към този вид тумор.

Гърлото й се сви:

— А възможно ли е да умреш преди това?

— Искаш да попиташ дали сме смъртни?

Кейси кимна.

— Да — отвърна Терон, — смъртни сме. — Ние можем да бъдем убити, също като хората. Но нашият имунитет против болестите и нашата способност бързо да се изцеляваме е много по-висока от човешката.

„Благодаря ти, Боже!“, въздъхна Акация облекчено.

— Но мисля, че за мизосите не е точно така.

От облекчението й не остана и следа. Не, тя определено не можеше да има такъв късмет, нали?

— Ясно — мрачно промълви Акация. — Предполагам, че това обяснява твоето чудотворно изцеление тогава в дома ми.

Но не обясняваше видението, което аргонавтът й беше предал в съня си. И свила вежди, Кейси попита:

— Почакай малко. Ако това е истина, защо баща ти не се излекува?

— Какво? — За пръв път, откакто отвори очи, поглъщайки я жадно с поглед, чиито искри можеха да подпалят стаята като коледна елха, Терон беше като зашеметен.

— Баща ти. Защо той не можа да се изцели след онзи изстрел? Видях как ти се излекува от същите тежки наранявания. Прекалено стар ли беше?

Аргонавтът объркано се намръщи:

— Откъде… ти откъде знаеш за неговата смърт?

— Ти сам ми я показа.

След като Терон я погледна така, сякаш вместо коса имаше змии на главата, Кейси добави:

— Когато спеше. Видях как се биехте с демоните и младежа от другата страна на реката. Той не застреля баща ти нарочно, нали? А се опитваше да убие чудовището, с което се сражавахте.

Лицето на Терон пребледня и той попита с тих глас:

— Акация, ти имала ли си такива сънища преди?

— Не бих ги нарекла сънища. По-скоро… видения, не знам. Всъщност да, изглежда съм имала.

— Кога?

Начинът, по който се промени гласът на Терон, накара в главата на Кейси да зазвънят алармени звънчета. Кожата в долната част на гърба й, около рожденото й петно, започна да трепка.

— Още първата нощ, когато се срещнахме. Бях зашила раните ти, ти заспа. Аз легнах на дивана и ви видях — ти и баща ти да разглеждате бойното поле. — Акация погледна Терон в очите. — О, Боже мой! Това беше Гражданската война, нали? Видях сини и сиви военни униформи.

Той бавно кимна и се изправи.

— Да. А друг път? Кога още си имала видения?

Добре де, този негов безумен поглед изобщо не я успокояваше. Честно казано, Терон започваше да я плаши. Кейси знаеше за нечовешката му сила, беше я виждала в действие. Аргонавтът притежаваше такива способности, за които обикновените хора можеха само да си мечтаят. И ако сега съдеше правилно по реакцията му, не Терон й беше предал виденията си. Тя самата ги беше предизвикала.

Потръпването се усили.

— Вчера. Когато се добрахме до тук. Помниш ли как към нас се втурна малкото момиченце? Аз… когато докоснах ръката й, видях семейството й и демоните, които бяха нападнали дома им.

Терон се напрегна. Развълнувана, Кейси пусна крака на пода.

— Мислех, че имам халюцинации. След всичко онова, което се случи вчера…

Аргонавтът внимателно я погледна с широко отворени очи, но не отговори.

— Какво? — ставайки от креслото попита Кейси.

— Ти имаш дар да виждаш миналото.

Миналото ли? Е, не звучи толкова зле.

— Това е хубаво, нали?

Терон не отговори. Само я гледаше озадачено, след което се обърна и започна да разглежда стаята, сякаш я виждаше за първи път.

— Трябва да намеря Ник.

Ник? Нечистокръвният, който едва търпеше? Опа, значи работите бяха зле.

Сграбчи ризата си от облегалката на стола, облече я, след което се наведе, обу ботите си и започна бързо да ги връзва.

— Терон, какво става?

В коридора се чу шум, при което и двамата се обърнаха към вратата. Спогледаха се за кратко. Той се изправи, отиде до вратата и я отвори, като внимаваше да държи тялото си така, че Кейси да е в безопасност зад гърба му.

Покрай него в коридора се втурна Хелън. Терон я сграбчи за ръката, за да я спре.

— Какво се е случило?

Хелън погледна в стаята към Кейси.

— Мариса е изчезнала. Никой не може да я намери. Те се канят да изпратят хора да я търсят…

— Не — отряза Терон.

Кейси изблъска Аргонавта от вратата и хвана Хелън за ръката.

— Къде са я видели за последно?

— В спалнята. — На изящното лице на Хелън проблесна страх. — Вечерта майка й я сложила в леглото, но когато станала сутринта, Мариса била изчезнала.

Кейси си спомни момиченцето, с което се запозна вчера, а след това и думите й: „Мини знаеше, че той ще те доведе, за да ни спасиш“.

Акация стисна ръката на Хелън.

— Ще си взема връхна дреха.

Кейси се втурна обратно в стаята, плъзна крака в обувките си и хвана якето си, без да губи време в сресване, миене на зъби или пиене на кафе. Но когато се обърна, видя, че изходът на стаята е преграден от едно голямо и солидно тяло.

— Акация, ти няма да ходиш никъде. Това не те касае.

Не я касае? О, я върви на…

Кейси стисна устни.

— Това е моят народ. Детето принадлежи към моята раса, така че не смей да ми говориш как това не ме засяга. — Очите й блеснаха и макар че между тях във въздуха запрескачаха искри Кейси не отстъпи. За пръв път в живота си имаше за какво да се бори.

— Не можеш да ме накараш да остана тук, Терон! Така или иначе, аз ще отида да търся Мариса. Затова или разкарай задника си от вратата, или бъди така любезен да ми помогнеш и търсенето.