Кони Мейсън
Нещо повече от скандал (7)

7

Джулиън се отби на кратко посещение в провинциалното си имение, преди да продължи към Лондон. Не искаше Ема или някой от равните нему да зяпа циганското му облекло. Колкото по-малко знаеха хората за пребиваването му при циганите, толкова по-безопасно щеше да бъде за волното племе. Питърс, икономът на Торнтън Хол, му отвори вратата.

— Просяците на задния вход — изсумтя той, поглеждайки високомерно над дългия си нос.

Вратата започна да се затваря пред Джулиън.

— По дяволите, Питърс, аз съм — каза Джулиън и мина покрай смаяния иконом. — Не позна ли собствения си господар?

Обикновено невъзмутимият иконом несъмнено беше поразен.

— Аз… тоест, милорд, не ви познах. Извинете ме. Не съм свикнал да ви виждам облечен като… ъ-ъ… като човек със съмнителна репутация.

— Достатъчно, Питърс. Искам да ми се приготви вана. И то бързо. Помоли госпожа Хауърд да ме нахрани солидно. Умирам от глад. Тръгвам за Лондон веднага щом се приведа в по-приличен вид.

— Много добре, милорд — каза Питърс. — Веднага ще се погрижа.

След един час, прясно изкъпан и обръснат, Джулиън се премени в обичайното си безупречно облекло и седна пред обилното ядене, което му беше приготвила госпожа Хауърд. Изтънчената кухня беше амброзия, сравнена с обикновената храна, на която привикна при циганите, но поради някаква причина не му беше толкова вкусно, колкото простите ястия, които беше споделял с Лара и семейството й.

Лара. Циганската му булка, за която в действителност не беше женен.

Мислите за Лара го бяха тормозили през целия път към дома. Не можеше лесно да забрави последната им нощ заедно. А и не искаше да забравя страстта, която бяха споделяли, макар да знаеше, че тя трябва да остане заровена дълбоко в него, докато преследва убиеца на Даяна.

Но продължаваше да се измъчва заради грубия начин, по който се беше разделил с Лара. Мъчно му беше, че я нарани. Ако тя му беше казала, че е девствена, никога нямаше да я вземе. А след онзи първи път нямаше сили да се възпре. Обвиняваше себе си, че беше действал по-скоро като брат си, женкаря Синджън, по отношение на Лара, но се беше пристрастил към тази жена. Желанието му за нея беше глад, който не можеше да утоли. Трябваше някак си да се научи да живее без пищното тяло на Лара, което го изкушаваше отвъд всякакви предели, но нямаше да му бъде лесно. Вкусът й не задоволяваше, а по-скоро разпалваше апетита му.

Джулиън стигна в Лондон късно същата вечер. Нямаше ключ, затова се наложи да използва желязното чукче, за да си влезе.

След ужасно много време Фартингейл, градският му иконом, отвори вратата; нощната шапчица беше кривната върху посивялата му глава, кльощавите му глезени се подаваха изпод нощницата.

— Лорд Мансфийлд! Добре дошъл у д-д-дома, милорд.

— Заекваш, Фартингейл — каза Джулиън, минавайки покрай смутения иконом. — Загубих си ключа. Ема и леля Аманда излезли ли са?

— Да, милорд. Отидоха на музикалната вечеринка на лейди Маршъл. Виконт Блейкли ги придружава.

— Блейкли ли? Разпасаният приятел на Синджън?

— Точно така, милорд. Лорд Блейкли често идваше на визити, докато отсъствахте.

Джулиън се намръщи. Това не му хареса. Блейкли беше отявлен женкар, какъвто беше и Синджън, преди да се укроти покрай Кристи. Джулиън се закле възможно най-скоро да поговори сериозно с Ема по въпроса за хората, с които се среща.

— Да повикам ли камериера ви, милорд? — запита Фартингейл, явно нямайки търпение да се върне в леглото си.

— Не, остави Еймс да спи. Мога сам да се съблека. Изтощен съм. Лека нощ, Фартингейл.

— Лека нощ, милорд.

Джулиън се качи по стълбите към стаята си, ужасно уморен. Много време не се беше връщал у дома и в крайна сметка разследването му го беше довело обратно в Лондон. Беше убеден, че Чакала, които стоеше зад кръга контрабандисти, е някой с висока позиция в правителството. Мъжът, който искаше смъртта на Джулиън, виновният за смъртта на Даяна. Но от връщането на Джулиън в Лондон беше произлязло и нещо добро. Щеше да може да държи Ема под око. Очевидно тя беше извън контрол, щом редовно се виждаше с Руди Блейкли.

Джулиън се съблече и се тръшна на леглото. Толкова беше уморен, че заспа, преди мислите за Лара да доведат до неизбежната възбуда.

— Джулиън! Събуди се! Как смееш да изчезваш за цяла вечност и да не се обадиш поне веднъж. Джулиън! Чуваш ли ме? Събуди се.

Някой силно го разтърси и той се събуди. Отвори едно помътено око и видя Ема да стои над него като отмъстителен ангел с ръце на кръста, потупвайки ядосано с крак, докато виолетовите й очи блестяха яростно.

— Престани, Ема. Какво ти става?

— Къде беше? — запита тя.

— Няма значение. Сега съм у дома. Бъди така добра да ме изчакаш в стаята за закуска, ще сляза право там.

— Много добре, но не си мисли, че ще ме успокоиш с несъстоятелните си обяснения и този път. Толкова се безпокоях, че пратих да повикат Синджън. Не знаех дали си жив или мъртъв.

— Както виждаш, съм съвсем жив. Позвъни на Еймс, докато слизаш надолу.

Отмятайки глава, Ема се извърна и се отдалечи, като дръпна шнура на звънеца, преди да изхвърчи от стаята.

Еймс дойде след малко с поднос с чай и филия препечен хляб. Остави внимателно подноса на масичката до леглото, наля сметана и чай в чашата и се усмихна на Джулиън.

— Чудесно е, че се върнахте, милорд. Да ви приготвя ли банята?

— Да — каза Джулиън, прозявайки се. — Дай ми само миг да изпия една-две чаши чай и да си изям филията. Ема е доста ядосана тази сутрин и въобще няма да успея да хапна, докато тя ми проглушава ушите.

Две чаши силен чай, разреден с малко сметана, свършиха работа. Дори препеченият хляб му беше страшно вкусен. Джулиън беше вече в много по-добро настроение, когато се отпусна във ваната с гореща вода. След банята Еймс го обръсна и му помогна да обуе стегнати черни панталони, бяла риза с рюшове, черен жакет и лъснати ботуши. Джулиън се огледа в огледалото. Нищо в приличната му външност не му напомняше за циганина Драго.

Ема го чакаше в стаята за закуска, седнала на обичайното си място. Беше облечена в приятна бледовиолетова дневна рокля, която подчертаваше тъмновиолетовите й очи. Сърцевидното деколте показваше началото на закръглените й гърди, напомняйки на Джулиън, че Ема вече е пораснала. Той се наведе и целуна темето й.

— Добро утро. Къде е леля Аманда тази сутрин?

— Добро утро — отвърна хладно Ема. — Леля Аманда още не е станала и това е добре. Не бих искала да чуе този разговор. Какво имаш да кажеш за свое оправдание, Джулиън? Какво да мисля, когато те няма седмици наред и не пращаш никакво известие?

Джулиън знаеше, че заслужава този упрек, но думите на Ема все пак го засегнаха. Знаеше, че отсъствията му я тревожат, но не можеше да направи почти нищо, освен ако не престанеше да работи за правителството. А още не беше готов да го направи.

— Отговори ми, Джулиън — настоя Ема. — Какво ще кажеш на Синджън? Той скоро ще дойде в Лондон.

— Синджън няма да дойде в Лондон — обясни по-големият брат. — Видяхме се с него преди четири дни и го пратих да се прибира в Гленмур.

— Видели сте се със Синджън? Къде?

— Аз… срещнахме се случайно на панаира в Локърби. Чул, че там има много добри коне, и се отбил да ги огледа.

Тънките вежди на Ема се вдигнаха рязко.

— А ти какво си правил на този панаир?

— Това, любопитна сестричке, не е твоя работа.

Джулиън си взе няколко сладки от бюфета и зае обичайното си място начело на масата.

— Как е леля Аманда?

— Добре. Много е мила. Не знам как щях да се справя без нея, след като вие двамата със Синджън ме изоставихте.

Джулиън я изгледа остро.

— Никой не те е изоставял, скъпа. Очаквам да остана в Лондон за неопределено време. Ще бъда на разположение и ще ви придружавам двете с леля Аманда на всички събития, които вие, дамите, изглежда, много обичате.

— Не искам да те затруднявам — наежи се Ема. — Имаме си чудесен придружител, виконт Блейкли. Руди много ни помагаше, докато ти скиташе някъде.

Гневът на Джулиън изригна.

— Лорд Блейкли едва ли е компанията, която бих избрал за тебе, скъпа Ема. Репутацията му на женкар и развратник е добре документирана. Забрави ли приключенията му със Синджън? Брат ти се поправи, но Блейкли не показва признаци, че ще промени порочния си живот.

— Руди винаги е бил джентълмен и нищо друго — извика в отговор Ема.

— Въпреки това прекратявам визитите на Блейкли, след като съм си у дома.

Ема стана рязко и хвърли салфетката в чинията си.

— Не съм дете, Джулиън. Защо трябва да се държиш като гадняр? Животът ти толкова ли е лишен от човешка топлота и приятелство, че искаш същото и за мене? — Тропна с крак. — Няма да го допусна! Ще продължа да се виждам с Руди и не можеш да ме спреш.

И Ема изскочи от стаята, а Джулиън остана да гледа след нея с отворена уста. Какво, по дяволите, е ставало в негово отсъствие? Как Блейкли се е сближил толкова много с Ема? Накъде отиваше връзката им? Ако Блейкли компрометира сестра му, той, Джулиън, щеше да му откъсне главата.

Жестокото му изражение се смекчи, когато леля Аманда влезе в стаята за закуска.

— Джулиън! Колко хубаво е, че се върна. Ема ми каза, че си тук. Какво си й сторил, че да я разсърдиш така?

— Забраних й да поддържа отношения с виконт Блейкли. Изглеждаш много добре, лельо — продължи той, сръчно сменяйки темата. — Надявам се одухотворената ми сестра да не те е затруднявала особено много.

— В никакъв случай! Ема е сладко и привлекателно момиче. Кара ме отново да се чувствам млада. — Тя замълча и изгледа пронизително Джулиън. — Какво имаш против лорд Блейкли? Винаги е бил много мил с нас. Ескортът му беше много ценен, докато те нямаше. Синджън го помоли да бди над Ема, докато ти беше далече от Лондон, и скъпото сладко момче правеше точно това.

— За един и същи лорд Блейкли ли говорим? — запита Джулиън смаян. — Блейкли и Синджън са от един дол дренки.

— Синджън се поправи, значи и Руди може — възрази Аманда.

— Въпреки това спокойно можем да минем без компанията на Блейкли сега, когато съм си у дома.

— Хмм, както кажеш, Джулиън — изрече Аманда, премигвайки невинно.

Джулиън довърши закуската си, докато Аманда бъбреше за маловажни неща. Той слушаше разсеяно, докато набелязваше какво трябва да обсъди с Уилям Рандал, граф Чатъм, когато отиде да съобщи какво е открил.

Излезе от стаята за закуска и отиде право в кабинета си, където се зарови в отчетите, изпратени му от управителя на Торнтън Хол. Всичко там, изглежда, беше в ред. Другите му имения също бяха добре. Той прочете доклада за доходите и със задоволство узна, че инвестициите му са в добро състояние. Общо взето, богатството на фамилията Торнтън беше в задоволително състояние и нарастваше.

След като обядва, Джулиън поръча да докарат каретата му и отиде в Уайтхол, за да докладва на Рандал. Не го оставиха да чака много, преди да го поканят в кабинета на Рандал.

— Лорд Мансфийлд — приветства го топло Рандал. — Започнах да се страхувам, че сте станали жертва на мръсна игра. Седнете. Нямам търпение да чуя доклада ви. Бренди?

Джулиън кимна. Рандал напълни две чашки и му подаде едната. Джулиън завъртя кехлибарената течност в своята, а после я гаврътна на една глътка. Така подсилен, се зае да излага отчета си.

— Контрабандистите имаха достъп до тайна информация, милорд. Очакваха агент да се внедри в редиците им. Разкриха ме и ме хванаха, докато товарех контрабандата заедно със селяните. Отведоха ме на борда на техния кораб. Чакала беше там. Не го видях достатъчно добре, за да го идентифицирам. Но знам, че е важна личност и познава плановете ни.

Рандал се наведе напред.

— Казвате, че не сте разпознали Чакала?

— Беше тъмно и лицето му беше в сянка. Раниха ме при опит за бягство и бях в безсъзнание, когато са ме натоварили на кораба. Чакала знаеше, че ще бъда там и че в Корнуол са очаквали контрабандистите. Те отминаха обичайното място за разтоварване и свалиха стоката си на пуст бряг близо до Дъмфрийс в Шотландия.

— Слава богу, че сте оживели, за да разкажете за станалото. Но как избягахте? И къде бяхте през последните седмици?

— Скочих в залива на Солуей, преди корабът да пристане, и отнесох един-два куршума. Не си спомням много какво стана след това, но се свестих в един цигански фургон.

— Цигански фургон — повтори Рандал, очевидно заинтригуван.

— Да. Една от техните жени ме видяла на брега и накарала да ме занесат в лагера им. Там една старица излекува раните ми. Тя ми спаси живота. Останах при тях, докато раните оздравяха напълно.

— Предполагате ли, че според Чакала сте загинали в морето?

— Не знам. Той прати хората си в циганския лагер да ме търсят, но циганите ме защитиха. Сега, щом съм вече в Лондон, възнамерявам да открия кой от нашите е предател. Той граби печалби, които по право принадлежат на правителството.

Джулиън знаеше, че според Рандал съдбата на Великобритания е да стане най-великата търговска нация в света и че той няма да се спре пред нищо, за да види как страната му постига тази своя цел. Надяваше се разказът му в този момент да убеди шефа му в нуждата да продължи разследването си.

— Скорпиона беше разкрит — изрече замислено Рандал. — Ако продължите разследването си, това може сериозно да застраши живота ви. Ще възложа на друг да следи Чакала.

— Не! — протестира Джулиън. — Знаете историята ми, милорд. Чакала уби годеницата ми. Аз трябваше да умра в онзи инцидент с каретата. Убеден съм, че Чакала знае самоличността ми, но това е още една причина да продължа. Сега ще внимавам повече. Присъствието ми в Лондон ще изведе Чакала от укритието му.

— Не знам — отвърна Рандал с леко съмнение в гласа. — Много е рисковано. Привързах се към вас, Джулиън.

— Нямам намерение да умирам — изрече напрегнато Джулиън, — но хващането на предателя е по-важно от живота ми. Ето какъв план имам. Ще ходя на всякакви събития, частни и обществени. Ще стана примамка, така да се каже. Чакала няма да устои да не направи още един опит за покушение срещу мене. Този път ще бъда готов. Този път нямам годеница, която да нарани. Имам само сестра си, но мога да я пратя при Синджън в Шотландия.

Рандал поглади брадичка, потънал в размисъл. Джулиън седеше на ръба на стола в очакване на решението му.

— Чакала трябва да бъде спрян — каза той решително.

— Не сме по-близо до контрабандистите, отколкото бяхме, когато разследването ви разкри заговора. А той продължава да лишава правителството от дължимите мита.

— Да, милорд, и аз мисля така. Имам ли разрешението ви да продължа разследването?

— Имате го, макар и дадено неохотно. Тъй като смятате, че в редиците ни има предател, най-добре е да не се свързвате с мене тук. Ако трябва да се срещнем, ми пратете съобщение у дома.

Джулиън стана.

— Много добре, милорд. С Божията воля следващия път, когато се срещнем, ще съм сразил Чакала.

Джулиън се върна у дома замислен. Щеше да продължи разследването си, като придружава Ема на обичайните обществени събития тази вечер и през целия сезон. Влезе в приемната и с изненада видя сестра си и леля Аманда да пият чай с виконт Блейкли.

— Лорд Мансфийлд — каза Руди, като стана, за да поздрави Джулиън. — Ема тъкмо ми разказваше, че си се върнал у дома. Каза, че сте се видели със Синджън. Как е лердът на Гленмур?

— Много е добре. — Джулиън погледна към Ема. — Мисля да пратя лейди Ема на дълго гостуване в Шотландия.

— Джулиън! Насред сезона ли? Не, много те моля. Много ще се радвам да посетя Синджън и Кристи след няколко месеца, но не точно сега.

— Ще видим — каза Джулиън.

Отпусна се в едно празно кресло. Ема наля чай и му подаде чашата.

— Руди ще ни придружи тази вечер на бала у Уексингам. Няма да бъде проблем, нали?

— Ескортът на лорд Блейкли няма да бъде необходим — изреве строго Джулиън. — Тъй като сега съм тук, аз ще ви съпровождам на всички публични събития.

Ема хвърли недоволен поглед към Джулиън, но той се направи, че не е забелязал.

— Руди, ще се видим там, нали? — запита Ема.

— Не бих пропуснал събитието — отвърна кавалерът.

Джулиън стана внезапно.

— Да поговорим в кабинета ми, ако обичаш, Блейкли.

Очевидно Руди разпознаваше заповедта, щом я чуеше.

— Разбира се, Мансфийлд. След тебе.

— Надявам се Джулиън да не се държи грубо с Руди — прошепна Ема на леля Аманда, докато мъжете се отдалечаваха по коридора. — Руди наистина е мил, любезен мъж. Изобщо не е такъв закоравял женкар, какъвто беше Синджън, преди да се поправи.

— Лорд Блейкли ухажва ли те, Ема, скъпа? — запита Аманда. — Така ми изглежда, но, разбира се, Джулиън има последната дума да му позволи да те ухажва.

Ема се изчерви и отвърна поглед.

— Аз… привързана съм към Руди, лельо, и ми се струва, че не съм му безразлична, макар че не сме обсъждали отношенията си. Джулиън ще каже, че Руди е много стар за мене, макар че едва шест години ни делят. За негово щастие Руди ще наследи някой ден титлата на баща си и значителното му състояние. Не може да бъде чак толкова неприемлив.

— Джулиън ще реши това, скъпа — отговори Аманда.

Кандидат ухажорът на Ема седеше срещу Джулиън с чаша бренди в ръка. Джулиън се взираше в него над ръба на чашата. Виждаше, че Блейкли би могъл да завърти главата на всяка млада девойка. Беше красив и миловиден, маниерите му бяха безупречни. Но Джулиън много добре познаваше слабост на Блейкли към жените, силните питиета и хазарта, не непременно в този ред, и искаше да предпази Ема да не стане жертва на женкарския чар на Блейкли.

— Какви са намеренията ти към сестра ми, Блейкли? — запита Джулиън, насочвайки се право към сърцевината на въпроса.

Кафявите очи на Блейкли се разшириха и той едва не изпусна чашата си.

— Да не би да ме обвиняваш в неуважително държание спрямо лейди Ема, Мансфийлд?

— Просто добре познавам репутацията ти. Ема е невинна, мой дълг е да я пазя.

— Лейди Ема е в безопасност с мен, милорд — увери го Блейкли. — Аз много я уважавам. Бих искал да ми позволиш да я ухажвам.

— В никакъв случай — изрече рязко Джулиън. — Вмъкнал си се под кожата й, докато ме нямаше, но няма да позволя това да продължи. Сигурен съм, че има други жени, които ще се зарадват, ако им обърнеш внимание.

— Във всеки случай, милорд, Ема е единствената жена, която бих искал да ухажвам.

— Не позволявам — сряза го Джулиън. — Сега, ако ме извиниш, имам работа.

Руди го изгледа смразяващо и се изправи.

— Решителен съм колкото тебе, Мансфийлд. Синджън се промени; какво те кара да мислиш, че аз не мога?

Излезе, преди Джулиън да успее да отговори.

Джулиън остана да гледа затворената врата. Ема не би се съгласила, но беше абсолютно необходимо да я пази от самата й безразсъдна природа. Той знаеше, че тя го смята за суров и неотстъпчив. Често го беше обвинявала, че няма сърце, и до известна степен имаше право.

Мъж със сърце би ли изоставил жена, която не е познавала мъжки допир, преди той да отнеме девствеността й? Съмняваше се. Лара беше неопитна и той я беше взел жадно и страстно, възползваше се от нея, защото я желаеше до смърт. Дори сега я желаеше. Страдаше от загубата й така остро, както от смъртта на Даяна.

Понякога, в редките моменти на самовглъбяване, Джулиън се питаше дали с Даяна щяха да се радват на щастлив брак. Тя щеше да бъде съвършена графиня. Хладна, сдържана, царствена, всичко, което някога беше искал да бъде неговата съпруга. Жена, достойна за граф.

Но едва когато срещна и превзе една циганска красавица, той научи цената на женската пламенност. След смъртта на Даяна беше имал любовници, но те не бяха събуждали особена страст у него. Бяха отдушници за физическите му нужди, но бързо ги забравяше, докато страстта на Лара беше честно дадена и дарена с любов.

Лара е циганка, напомни си той. Не е достойна да стане съпруга на граф, колкото и да е красива и желана. Обществото никога нямаше да я приеме. Тя щеше да бъде нещастна. Свободният й дух щеше да посърне и да умре под ограниченията, налагани от възпитаното общество.

Буйният танц на Лара се беше врязал с потресаваща сила в паметта му. Ярко си припомни стройното й златисто тяло, което се въртеше и извиваше под звуците на огнения първичен ритъм. Кръвта й беше гореща, страстта й — зашеметяваща и Джулиън не можеше да понесе мисълта друг мъж да я има. Но проклетият му дълг към семейството и страната правеха невъзможно да приеме Лара, който му поднасяше Лара със самата себе си.

Мислите му бяха пръснати от Ема, която нахлу, без да почука.

— Какво си казал на Руди? Излезе оттук кипнал. Заклевам се, Джулиън, ако ми съсипеш това приятелство, никога няма да ти простя.

Джулиън въздъхна уморено. Животът беше толкова ужасно сложен. Като глава на семейството имаше големи отговорности. Толкова много хора зависеха от него, че почти си пожела да можеше да се върне към простия живот като циганина Драго.

— Ти си млада, Ема. Във висшето общество има подобри мъже от Блейкли, сред които можеш да избираш. Ще се видим на вечеря — каза той покровителствено.

Вече навел глава над счетоводната книга, той чу затръшването на вратата след Ема.

Вечерята мина напрегнато. Гневът на сестра му кипеше, едва сдържан, а мълчаливото неодобрение на леля Аманда към властното му държание стържеше по нервите на Джулиън. Той се извини преди десерта и отиде да се разхожда напред-назад из стаята си, докато дойде времето да се облече за събитието същата вечер.

Балът беше скучен, губене на време, поне според Джулиън. Настроението му не се подобри, когато Ема изчезна в градината с Руди, докато той издирваше предателя сред присъстващите равни нему благородници. Не научи нищо тази вечер, не стана и мишена на покушение. Може би прибързваше с очакванията си. Ядосваше се. Знаеше, че се държи грубо с Ема, но нямаше никаква представа как да поправи положението, без да отстъпи пред нелепата молба на Блейкли да я ухажва.

Следващите седмици преминаха във водовъртеж от светски събития. Джулиън възстанови познанството си с хора, които смяташе за първостепенни заподозрени в своето разследване, а в същото време наблюдаваше сестра си, която за негово притеснение видимо беше омаяна от Руди Блейкли.

По едно време му хрумна да си намери нова любовница, но бързо отхвърли идеята. Нямаше нито време, нито енергия за интимни връзки в сегашната ситуация. Освен това след Лара мисълта да легне с друга жена го отблъскваше. Младата циганка го беше похабила за другите жени. Беше го омагьосала и той не можеше да се отърси от магията й.

Джулиън беше в Лондон вече цял месец, когато Ема го осведоми на закуска, че довечера са поканени да отидат на бала, на който дъщерята на граф Станхоуп ще дебютира в обществото.

— Добре ли познаваш тая дъщеря? — запита Джулиън, за да поддържа разговора, докато прелистваше сутрешния вестник.

— Не съм се запознавала с нея. Малко хора дори знаеха, че лорд Станхоуп има дъщеря, докато не покани отбраното общество на бала й. Предполагам, че досега е живяла в провинцията.

— Хм — отвърна Джулиън, примирен с перспективата за още една скучна вечер, запълнена с усмихващи се девойки и майки-ястреби, търсещи добри кандидат-съпрузи за дъщерите си. Предположи, че момичето на Станхоуп е от същия дол дренки.

Джулиън пристигна подобаващо в дома на Станхоуп, разположен близо до Хайд Парк на Парк Лейн. Редицата карети, чакащи да стоварят видните си пътници, бяха забавили пристигането им и балната зала вече беше препълнена.

Джулиън познаваше повърхностно Станхоуп, но не го видя сред навалицата. Затова се приближи към група млади благородници, докато Ема и Аманда се присъединиха към свои познати дами. Разговорът беше скучен и Джулиън се отдалечи, търсейки друго развлечение. Тълпа мъже, събрани около един мъж и една жена, привлече вниманието му. Заинтересуван, той се приближи. Застанал отстрани, протегнал шия, изведнъж усети как в тялото му плъпва странна възбуда.

Лорд Станхоуп стоеше в центъра на заинтригувана тълпа, възторжено вгледан в жената, която държеше под ръка. Тя се беше обърнала, така че Джулиън не виждаше лицето й. Беше дребна, с пищно тяло, облечена в зашеметяваща сребриста рокля, която подчертаваше тъмната й коса и златистия тен. Студена тръпка изправи космите по тила на Джулиън. Младата жена вдигна глава и се усмихна на един от обожателите си. Джулиън ахна. Сякаш някой го беше бухнал в корема. При това силно.

Лара! Сякаш привлечена от ръката на съдбата, тя го намери над морето от глави. Погледите им се срещнаха и останаха слети. Джулиън усети, че тя не е очаквала да го види тук, защото кожата й пребледня и очите й се разшириха неимоверно.

Какво, по дяволите, прави Лара с лорд Станхоуп, запита се Джулиън. Изсумтя отвратено. Очевидно необузданата циганка го е последвала до Лондон и си е намерила покровител. Лорд Станхоуп, вдовец, вероятно е бил лесна мишена. Никой не помнеше съпругата му, а богатата му дъщеря скоро щеше да бъде продадена на предложилия най-висока цена.

Проклятие! Проклятие! Проклятие! Как е посмяла! Не й е трябвало много, за да скочи от едно легло в друго. Беше я научил на страст и тя беше възприела чудесно уроците му. Но защо е дошла в Лондон, за да търси друг любовник? Рондо не е ли бил достатъчно добър за нея?

Коленете на Лара трепереха. Ако не беше успокояващото присъствие на баща й, щеше да хукне към най-близката врата. Мразеше тези превземки и преструвки. Мъжете, състезаващи се за нейното внимание, го правеха от любопитство, а не защото я смятаха достойна за съпруга. Беше видяла как майките си шепнат зад ветрилата си, без съмнение коментирайки тъмната й кожа и необикновени очи. Дори младите дами на нейна възраст гледаха така, сякаш тя не беше нищо друго, освен кал под краката им.

Лара знаеше, че зестрата й е достатъчна, за да й гарантира съпруг, но мъжът, който би поискал ръката й, трябваше да има отчаяна нужда от пари, за да се ожени за полуциганка. Горкият татко, безмълвно изхлипа тя. Имаше толкова големи надежди за нея. Лара знаеше, че той ще е разочарован, ако тя не се омъжи за някое от тези кипрещи се контета. Но тя беше непреклонна. Ако не може да има Драго, не иска никого.

Насили се да изобрази учтива усмивка към лорд Денби, който тъкмо беше направил комплимент на роклята й, и си пожела всички тези хора да изчезнат. Празните им ласкателства я оставяха безчувствена.

Изведнъж усети как някакво предчувствие полазва по гръбнака й. Тревожният й поглед прерови тълпата кандидат-поклонници и срещна тъмния, загадъчен поглед на мъжа, когото не се надяваше повече да види. Той се взираше в нея така напрегнато, че коленете й започнаха да се подгъват и тя се хвана за бащината си ръка, за да се задържи.

— Лара, скъпа, лошо ли ти е? — запита лорд Станхоуп, придържайки омекналото тяло на Лара.

— Толкова е задушно тук, татко — прошепна тя. — Може ли да отида в стаята за почивка на дамите?

— Разбира се, скъпа. Лично ще те заведа дотам.

Той изпълни маневра, която ги отведе далече от балната зала и тълпата почитатели.

— Жънеш успехи, Лара — изрече радостно Станхоуп. — Всички млади мъже са в краката ти. Знаех си, че ще те харесат. Имам толкова големи надежди за тебе, дъще. Ти си прекрасно допълнение към обществото.

Не ме е грижа за обществото, помисли Лара. Не искаше да разочарова баща си, но тези обожаващи я млади мъже не мислеха за брак. Тя беше достатъчно умна, за да знае, че тя ги интересува като евентуална любовница, а не като съпруга. Можеше ли баща й да е толкова сляп?

Когато Лара беше срещнала погледа на Драго над главите на поклонниците, й се беше дощяло да потъне в ламперията. Беше й се видял зашеметен и ядосан, макар да нямаше причина да й се сърди. Напротив, страдала беше именно тя, след като той я беше изоставил без намек за разкаяние или съжаление.

Но изглеждаше така красив, че тя не можеше да откъсне очи от него! Беше облечен в скъпи вечерни дрехи — светлосин сатенен жакет, сребриста жилетка, сиви панталони, бели чорапи и кожени обувки с катарами, обилно посипани със скъпоценни камъни, които подозрително приличаха на диаманти. Нищо у него не й напомняше за Драго… нищо, освен блестящите тъмносини очи.

— Ще те изчакам тук и ще те отведа обратно в балната зала — каза лорд Станхоуп, когато стигнаха до стаята за почивка.

Лара поклати изящно фризираната си глава.

— Не, татко, върни се при гостите си. Ще си почина малко и ще те намеря, когато ми стане по-добре. Всичко това е толкова ново за мен.

Станхоуп я целуна по челото.

— Гордея се с тебе, дъще. Толкова приличаш на прелестната си майка. Ако бях разбрал за тебе, щях да се оженя за Сирина и щях да ви взема да живеете при мене. Моля те, прости ми, че не направих каквото трябваше за майка ти, преди да умре.

— С мама нищо не ми липсваше. И не само ти, и тя е виновна да узнаеш за мене едва когато станах на тринадесет години.

Станхоуп се усмихна.

— Обещавам да те компенсирам за всичко. Все трябва да има един достоен мъж сред тези младоци, които те зяпат облещени. Не стой тук много дълго, ще ни липсваш.

Лара влезе в стаята за почивка и за радост я намери празна. Според нея единственият достоен мъж за нея наистина беше в залата, но той не я искаше.

Постоя известно време сама и замислена, после открехна вратата и излезе навън в коридора.

— Време беше — изрече провлечено един познат глас. — Трябва да поговорим.

— Драго!

— Да, моя необуздана циганко.

Той я хвана за ръката и я дръпна към отворения френски прозорец, който водеше от коридора право в градината. Щом излязоха, я поведе сред сладките ухания на цветята, после навлязоха в лабиринт от жив плет. Драго спря едва когато стигнаха обляната в лунна светлина беседка в средата на лабиринта.

Извърна я грубо и я накара да го погледне.

— Какво, по дяволите, правиш в Лондон? Проследи ли ме?

Лара не можеше да повярва на ушите си. Обвиненията му я ядосаха. Не тя го беше напуснала, а той нея — тогава защо толкова се гневи? Ако погледите можеха да убиват, Драго вече щеше да се е представил пред Създателя.