Кони Мейсън
Нещо повече от скандал (15)

15

Лара заключи вратата си за Джулиън тази нощ и следващите две, и беше благодарна, че той не вдигна шум. Не лъжеше, когато каза на Кристи, че няма воля, щом става дума за Джулиън. За съжаление, Лара знаеше, че той ще постигне своето, независимо дали това й харесва.

По-тревожна беше липсата на вести за Ема и лорд Блейкли. Като че ли бяха потънали в дън земя. Не ги бяха виждали, не бяха и чули нищо за тях след тръгването им от Лондон. Синджън и Джулиън събраха петдесет души от клана и цели два дни ги търсиха, но, уви, безуспешно.

Джулиън не беше отварял дума за брак след онази първа нощ, когато Кристи ги беше заварила, и това изнервяше Лара. Понеже го познаваше, тя подозираше, че крие нещо. Нещо, което вероятно ще измъкне от ръкава си, когато тя най-малко очаква.

Двудневното издирване на Ема и тежките въпроси около изчезването й, разбираемо напрегнаха всички. Тази вечер Лара облече една от роклите на Кристи, които Мери беше преправила за нея, уви се с шотландското наметало и бързо слезе долу за вечеря. Всички се бяха събрали пред огнището в залата.

— О, колко ти отива тази рокля — възкликна Кристи. — Синьото решително е твоят цвят. А наметалото красиво допълва всичко.

— Съгласен съм — каза Джулиън. Ръката му обгърна талията на Лара и той я привлече към себе си. — Синджън, гостът ни пристигна ли вече?

— Още не, но съм сигурен, че скоро ще бъде тук.

— Гости ли ще имаме? — запита Лара.

— Само един — отговори Джулиън.

На Лара не й хареса дяволитият блясък в очите му. Беше замислил нещо и точно това я изпълваше с безпокойство.

Мислите й се разпиляха, когато Рори се втурна в залата.

— Синджън, тук са!

— Искаш да кажеш, гостът, когото очаквахме? — запита Синджън. — Покани го.

— Не, дойдоха лейди Ема и лорд Блейкли.

— Ема е тук? — възкликна Джулиън възторжено. — Господи, човече, доведи ги.

— Ето ни, Джулиън — каза Ема, докато тичаше към тях. Руди Блейкли я следваше на две крачки. — Извинете ни, че ви притеснихме.

— Къде бяхте, по дяволите? — едва не изкрещя Синджън. Отправи суров поглед към Блейкли. — Какво ви задържа, Руди? И гледай обяснението да е добро.

Руди се усмихна нежно на Ема, очите му светеха от любов. Хвана ръката й и я поднесе към устните си. После твърдо срещна стоманените погледи на братята й, без да трепне.

— Бяхме на меден месец. Оженихме се, преди да заминем от Лондон.

— Какво! — викнаха едновременно Синджън и Джулиън и гласовете им отекнаха като гръмотевица в огромната зала.

— Копеле такова! — изръмжа Джулиън, хвърляйки се към Руди.

— Предател! — настръхна Синджън и бутна брат си, за да докопа Руди.

Ема се изправи пред своя съпруг, за да го защити от гнева на братята си.

— Да не сте посмели да нападате Руди!

— Дръпни се, Ема — заповяда Синджън.

— Сега той е мой съпруг — заяви Ема.

— Мога да се защитя, любов моя — каза Руди и нежно я отстрани.

— Те не разбират — извика Ема. — Аз те обичам и ти ме обичаш, само това има значение. Ние сме женени и те не могат да направят нищо.

— Права е — каза Кристи, заставайки до нея. — Ема е зряла жена. Доверете и се. Тя знае какво прави.

Синджън погледна намръщено към жена си.

— Забравяш, Кристи, че познавам Руди по-добре от когото и да било. Знам всичко, каквото има да се знае за него, и не е достатъчно добър за сестра ми.

— Всеизвестен женкар като тебе не може да го критикува — напомни му Кристи. — Ти се поправи, защо и Руди да не може?

— Благодаря, Кристи — изрече меко Ема. — Не обвинявайте Руди. Аз съм виновна. Знаех, че братята ми никога няма да позволят да се оженим, затова убедих Руди да го сторим тайно. Венча ни съвсем истински свещеник, който лежи обаче в затвора за длъжници. Така правят двойките, които искат да се оженят без съгласието на родителите.

— Обичам Ема, Синджън. Никога няма да я предам или да я нараня. Ако ти можеш да бъдеш верен съпруг, довери ми се, че и аз също мога да бъда. Понеже влязох във владение на наследството си, съм достатъчно богат, за да я издържам. Нищо няма да й липсва. Аз… съжалявам, че трябваше да го направим тайно.

— По дяволите, Блейкли, не беше хубаво от твоя страна — избухна Джулиън. — За Ема трябваше да устроим голяма сватба, да присъстват семейството и приятелите.

— Тези неща не ме интересуват — настоя Ема. Впери обожаващ поглед в Руди. — Всичко, което искам, го имам и то е тук.

— Какво стана с шестимата стражи, които пратих с вас? — запита Джулиън.

— Освободих ги — изрече войнствено Ема. — Казах им, че нямаме нужда от тях. С Руди отидохме право в затвора „Флийт“ и се оженихме. Прекарахме медения си месец в провинциалното имение на Руди в Нортъмбърленд. Моля ви, не ни се сърдете. Не ни оставихте никакъв избор, затова постъпихме така.

Лара не можеше повече да мълчи. Беше виждала Ема и Руди заедно и интуитивно знаеше, че Руди е искрен. Нежността, с която се усмихваше на Ема, начинът, по който я докосваше, бяха изпълнени се толкова чувства. Може би Джулиън не разпознаваше истинската любов, но тя я виждаше.

— Джулиън, може ли да поговорим насаме за малко?

Той я изгледа свирепо.

— Не може ли да почака?

— Не. Ще отнеме само миг.

— Много добре. — Отдалечи се от другите и изчака Лара да го последва. — Какво има?

— Това, че отказваш да повярваш в любовта, не означава, че тя не съществува. Не виждаш ли колко е щастлива Ема? Не всички получават лукса да се женят по любов.

— Прекалено си сантиментална, за да виждаш ясно ситуацията — изрече насмешливо Джулиън.

— А ти си прекалено коравосърдечен, за да допуснеш, че любовта съществува! — почти извика Лара. — Синджън се е поправил, какво те кара да мислиш, че това не може да стане и с Руди? Ема е твърде чувствителна, за да обича един неразкаял се женкар. Довери се на сестра си, допусни, че разпознава любовта, Джулиън. Възхищавам се на смелостта й да направи онова, което смята правилно за себе си и за мъжа, когото обича.

Очите на Джулиън се присвиха.

— Какво според тебе трябва да направя? Да позволя сестра ми да допусне най-голямата грешка в живота си?

Лара решително повдигна брадичка.

— Позволи й да бъде с мъжа, когото обича. Довери се на Руди. — Гласът й се сниши. — И повярвай в любовта. Нима не виждаш, че тя съществува.

Джулиън не каза нищо, само я изгледа втренчено. После се обърна и отиде при останалите от семейството.

С глас, напрегнат от потискан гняв, той изрече:

— Ема, скъпа, не мога да погледна снизходително на стореното, но съм склонен да дам на Руди шанс да се докаже.

— Твърде късно е да се променят нещата — призна Синджън. — Стореното — сторено. Но това не означава, че няма да наблюдаваме зорко неочаквания зет — добави той, отправяйки към Руди най-строгия си поглед.

— Заклевам се, че няма да имате основание за недоволство — заяви Руди.

Джулиън безмълвно призна мъдростта в думите на Синджън. Ема беше избрала Руди и двамата явно много се обичаха. Кой беше той, че да ги разделя, щом собствената му връзка с Лара далеч не беше съвършена?

— Много добре — изрече неохотно и макар да му струваше много, протегна ръка към новоизлюпения си зет.

— Няма да съжаляваш, Джулиън — грейна Руди, стискайки ръката му.

— Винаги си бил най-добрият ми приятел — призна Синджън, — а сега си ми и зет. Обещавам, че няма да те убия, задето открадна сестра ми, стига да не престъпиш чертата.

Протегна ръка и Руди я стисна. Лицето на Джулиън още не се беше съвсем разведрило, когато вратата се отвори и влезе Гавин, придружен от още един мъж.

— Пристигна — каза Гавин. — Преподобният Гордън е тук, за да извърши обреда.

Един висок шотландец с черна свещеническа дреха влезе в залата.

Лара отправи към Джулиън поглед, изпълнен с подозрение.

— Какъв обред? — попита тя. — За какво говори той, Джулиън?

Джулиън се прокашля.

— Чудесна случайност е, че Ема и Руди пристигнаха точно сега. Цялото семейство се събра и ще присъства на сватбата ни.

— Ще се жените с Лара! — възкликна Ема и плесна радостно с ръце. — Колко хубаво! Бях започнала да се безпокоя за тебе, Джулиън. Надявах се един ден да си намериш жена, която да обичаш.

Лара изфуча.

— Джулиън не ме обича и няма да има никаква сватба. Съжалявам, ваше преподобие, че сте дошли напразно в Гленмур.

Джулиън изруга под нос. Никога не беше срещал по-упорита жена.

— Бъдещата ми булка е нервна, ваше преподобие. Моля, започнете церемонията.

Лара го изгледа свирепо.

— Предупреждавам те, Джулиън…

— Може ли да поговоря насаме с Лара? — намеси се Кристи и дръпна евентуалната невеста настрана.

— Няма да промениш намерението ми — изсъска Лара, когато Кристи почти я завлече далеч от тумбата хора, събрани пред огнището.

— Лара, обичаш ли Джулиън, кажи?

— Да — призна тя неохотно.

— Вярваш ли му?

Сега отговорът й не беше толкова уверен.

— Не знам… Изостави ме, защото мислеше, че съм циганка, следователно недостойна за него. Но да, все пак предполагам, че му вярвам.

— Тогава послушай съвета ми и се омъжи за него. Синджън ми разказа всичко за Джулиън и Даяна. Останах с впечатлението, че той е бил много привързан към нея, но не е било огромна страст. Разбирали се са, били са обещани един на друг още от деца. Би било безчестно от негова страна да не обича годеницата си.

— Обичал е Даяна достатъчно, за да й направи дете — атакува Лара. — Тя е била бременна, когато е умряла. Децата, които аз ще му родя, ще бъдат на второ място след онова, което е загубил.

— Джулиън е почтен човек. Доста по-честен от Синджън — разсъждаваше на глас Кристи. — И също като него е страстен мъж. За разлика от Синджън Джулиън не би изневерил на годеницата си. Двамата с Даяна са били почти женени. Имало е законен годеж. Вероятно не са виждали основание да чакат сватбата, за да консумират връзката си. Даяна е мъртва. Това, което имате с Джулиън, е нещо рядко. Видях как те гледа, как те следва с очи. Ако това не е любов, не знам кое е.

— Сърцето ми казва, че Джулиън ме обича, но е твърде упорит, за да си го признае.

— Тогава рискувай, Лара. Омъжи се за него. Гарантирам, че думите, които искаш да чуеш, скоро ще дойдат.

— За какво си говорят според тебе? — обърна се Джулиън към Синджън, докато наблюдаваха как двете жени обсъждат сериозно нещо.

Преподобният Гордън се беше преместил близко до огнището, отпивайки от греяното вино, което Маргот му беше донесла, а Ема и Руди бяха погълнати един от друг, взираха се в очите си и си разменяха нежни думи.

— Кристи вероятно се опитва да влее малко разум на Лара — предположи Синджън.

— Надявам се да я послуша.

— Ти май много обичаш Лара — изрече замислено Синджън. — Не си спомням да изразяваш особено бурни чувства към Даяна. О, знам, казваше, че я обичаш, и ти вярвам, но любовта има различни степени.

— Хм. Какво те прави такъв експерт?

Синджън му се усмихна закачливо.

— Забравяш, че говориш с лорд Грях, всеизвестния женкар. Знам всичко, каквото има да се знае за любовта.

— Знаеш всичко, каквото има да се знае за секса — изсмя се Джулиън. — Ти си последният човек, при когото бих дошъл за съвет относно любовта.

— Няма значение, давам ти го. Не съм глупав. И най-големият наивник може да види, че обичаш Лара. Ако ти не го виждаш, значи си по-голям глупак, отколкото съм подозирал. Много пъти си ми чел конско в миналото, сега е мой ред.

— Знам, че ми мислиш доброто, Синджън, но има нещо, което не знаеш. Преди да предложа сърцето си на Лара, трябва да се освободя от вината, че съм обичал Даяна по-малко, отколкото би трябвало. Тя умря заради мене, за бога! Направих й дете. Тогава не познавах Лара и нямах представа, че съществуват и по-силни чувства.

— Не се живее лесно с вина. Може би трябва… Внимавай — изсъска Синджън. — Кристи и Лара са приключили разговора. Идват.

Джулиън затаи дъх, когато двете жени се приближиха към тях. Опита се да разгадае изражението на Лара, но тя го беше грижливо маскирала с любезна усмивка. Щеше ли отново да го отхвърли? Няма значение, реши той, затвърждавайки намерението си. Иска или не, тя ще се омъжи за него тази вечер.

Свещеникът видя жените да се приближават и се надигна от мястото си до огнището. Усмихна им се благо.

— Всичко наред ли е? Да започвам ли церемонията?

— Какво ще кажеш, Лара? — запита Джулиън, давайки й избор, преди да бъде принуден да й го наложи.

Когато Лара вдигна поглед към него, Джулиън почти загуби дар слово. Очите й бяха пълни с толкова много любов, че се почувства недостоен. Запита се дали е способен да отвърне със същата преданост. Беше се провалил с Даяна, можеше ли да си вярва, че ще даде на Лара такава любов, каквато заслужаваше?

Мислите му секнаха внезапно, когато Лара изрече:

— Ще се омъжа за тебе, Джулиън, макар че тази английска церемония няма да бъде по-малко обвързваща от циганската. Ще се омъжа за тебе, защото вярвам в тебе и вярвам в любовта.

Съгласието й донякъде успокои Джулиън. Значи правеше каквото трябва. Лара никога нямаше да бъде обект на презрение от страна на висшето общество. Щеше да бъде неговата графиня.

Пое ръката й и я поднесе към устните си.

— Започвайте обреда, ваше преподобие.

Семейството се събра наоколо, когато преподобният Гордън отвори требника си и започна да чете брачната формула. Очите и на Синджън, и на Кристи бяха замъглени, а Ема хлипаше, без да се сдържа. Членовете на клана Макдоналд като че ли извираха от ламперията, изпълвайки огромната зала.

Джулиън забрави да диша, когато дойде време Лара да изрече обетите, но нямаше защо да се безпокои. Тя се врече във вярност с висок и ясен глас. Единственият момент, когато като че ли се смути, беше когато Джулиън извади от джоба си един пръстен, инкрустиран с изумруд, и го надяна на пръста й. Прилегна идеално, точно както си знаеше, че ще стане.

— Беше на майка ми — прошепна той. — Нося го със себе си още откакто обявихме годежа във вестниците.

После я привлече в прегръдките си и я целуна сред избликналите аплодисмент и смях. Беше женен! Най-накрая. По дяволите! Защо му беше толкова добре от това?

Лара се взираше в пръстена, който Джулиън току-що беше сложил на пръста и, и чувстваше как в нея избухва щастие. Беше се противила дълго време, но сега, когато всичко беше свършило, усети как огромен товар се смъква от душата й. Вярваше, че Джулиън я обича, и се молеше да не чака цял живот, докато чуе онези думи от него.

Голям празник последва церемонията. Толкова много хора от клана Макдоналд надойдоха в залата за празненството, че Лара осъзна, как грижливо е планирал този ден Джулиън и как всички са знаели, с изключение на нея. Толкова много храна, помисли тя, докато върху огъващите се маси се поднасяха нови и нови блюда.

Имаше морска пъстърва, стриди, костенурки, печено агнешко и еленско, различни зеленчуци, последни дарове на лятото, и пет-шест вида плодови пити и пудинги. Лара опита само няколко от вкусните ястия, преди да се откаже. Стомахът й можа да побере само толкова.

След яденето дойдоха селските музиканти, придружени от циганска трупа танцьори, акробати и жонгльори. Виното, бирата и хубавото шотландско уиски се лееха като вода. Шотландците бяха буен народ и когато Джулиън я запита дали е готова да се оттеглят, тя се съгласи с огромно удоволствие.

Подсвирквания, шеги и неприлични подмятания ги последваха по стълбите, докато двамата се качваха на горния етаж.

— Докато вечеряхме наредих да преместят нещата ми в твоята спалня — каза Джулиън, отваряйки вратата на стаята й, и я въведе вътре. — Изгледът е по-хубав… не че ще ни трябва тази нощ.

Лара застана в средата на стаята и се огледа. Сърцето и трепна. Покривката на леглото беше отметната, завесите на прозорците бяха дръпнати. Сладка миризма на теменужки се носеше откъм леглото и Лара разбра, че някой е напръскал парфюм по чаршафите. Работа на Кристи, предположи тя.

Отмести очи към Джулиън и погледът й го обгърна оценяващо. Изглежда, беше заел нещо от Синджън, защото беше елегантно облечен с тъмносин сатенен панталон, светлосиня жилетка и сребрист жакет. Набрана дантела украсяваше маншетите и яката на снежнобялата му риза, обувките му бяха със сребърни катарами.

— Почти нищо не каза тази вечер — изрече Джулиън, докато сваляше жакета си. — Съжаляваш ли, че се омъжи за мене?

— Още не, Джулиън.

— Не изглеждаш убедена. Какво мога да направя, за да променя това?

Погледът му се впи в нейния с почти хипнотична интензивност. След миг напрегнато мълчание тя каза:

— Знаеш, Джулиън, винаги си го знаел.

— Знам, че те искам, скъпа. Тези последни няколко дни без тебе в прегръдките ми, в леглото ми бяха ад. Още някой ден — и щях да разбия вратата ти.

Лара се усмихна. Изобщо не се съмняваше в това.

— Ела тук, любов моя.

Разтвори ръце и тя пристъпи към него. Той я прегърна и Лара се почувства така, сякаш най-после е у дома. Беше се държала настрана колкото можа, но този решителен Джулиън не приличаше на никоя друга сила на света. Беше сломил съпротивата й, а съветът на Кристи я беше тласнал към окончателното решение.

— Искам те гола — прошепна Джулиън до ухото й. — Ще се любя с тебе цяла нощ.

— Да, Джулиън, люби ме — изрече тя тихо.

Щеше да има поне тялото му, ако не сърцето му.

Тъмносините очи на Джулиън блестяха от страст, докато я целуваше. Това, което започна като нежно сливане на устни, стана горещо, жадно, изпълнено с още повече страст, властно. Тя вплете пръсти в гъстата му коса и го притисна към себе си, докато отваряше уста под напора на неговата. Езикът му се вмъкна вътре, навлизаше дълбоко и парещо. Телата им се напрегнаха едно срещу друго, дъхът им излизаше на накъсани пъшкания, ръцете им докосваха, възбуждаха, обладаваха. Но това не беше достатъчно.

Той отдели устата си от нейната. Светлината на свещта разкриваше лице, напрегнато от жажда и силен копнеж. Ръцете му се стегнаха около талията й, за да я отделят от нея. Тогава той започна да я съблича, дори откъсна единия й ръкав, нямайки търпение да я види гола. Сграбчи роклята й, вдигна я и я изхлузи с един замах. С треперещи пръсти отвърза шнура на фустата й. Тя се свлече около краката й, той я вдигна и избута дрехата с крак.

Тя стоеше пред него по риза, очаквайки той да свали и нея, но блясъкът в очите му я предупреди, че му е хрумнало нещо друго.

— Можеш ли да свалиш останалото сама? — запита Джулиън. Гласът му беше нисък и разтапящ, очите — замъглени и потъмнели.

Тя кимна безмълвно. Той седна на ръба на леглото и свали обувките и чорапите си. Лара усещаше желанието му, виждаше го в решителното му изражение и в напрегнатото очакване на тялото му. Усещаше гърдите си набъбнали, чувстваше влага да се събира между краката й.

Предизвикателно бавно тя развърза жартиерите си една по една, навивайки чорапите надолу първо по единия крак, после по другия, а накрая ги свали заедно с обувките. Чу го да си поема дъх със свистене.

— Ризата — изпъшка той. — Махни я.

Усмихвайки се съблазнително, тя я плъзна нагоре мъчително мудно. Той стана, за да свали панталоните си, после отново седна. Горещият му поглед се плъзна по нея като топъл мед; възхитителни тръпки пробягаха по гръбнака й. Стаята беше толкова тиха, че тя не чуваше нищо, освен пращенето на свещите в свещниците и острото си, възбудено дишане.

Джулиън я дръпна към себе си и тя застана между разтворените му бедра, положила ръце на раменете му. Изстена тихо и затвори очи, когато почувства как пръстите му се забиват в седалището й. Тежка влага като мъзга се събираше между краката й, усилвайки все по-нарастващото й желание за този мъж.

— Толкова си красива — прошепна той. — Когато циганите танцуваха тази вечер, си те представях как се въртиш пред мене. Никога не съм виждал някой да танцува като тебе, моя дива, красива циганко. Музиката отприщва нещо необуздано в това твое невероятно тяло.

— Джулиън, не си длъжен да казваш тези неща — изрече Лара, изненадана от откровеността му. — Сега сме женени.

Сериозно ли говореше той?

— Защо се съмняваш в мене? Говорех сериозно.

Ръцете му се раздвижиха, дланите обхванаха пълните й гърди, а езикът му започна да дразни зърната. Тя изстена и се изви срещу него, когато той засмука едното във влажната топлина на устата си. После освободи зърното и я привлече в скута си.

— Това е брачната ни нощ — прошепна срещу устните й.

— Имахме брачна нощ преди седмици — напомни му тя.

Той се обърна изведнъж и тя се озова под него; твърдото му тяло я притисна към дюшека.

— Джулиън!

Тя трепереше, изгаряна от горещина, измъчвана от жестоки вълни на желание. Пръстите й се вплетоха в косата му, за да доведат устните му до нейните. Целувката му беше всичко, което тя искаше, от което имаше нужда, но не, и това не беше достатъчно.

Тя като че ли знаеше точно какво й е необходимо. Ръката му се плъзна по корема й, тежестта му се премести, когато той пъхна колене между нейните, разтваряйки ги широко. Дъхът й спря, когато усети как пръстите му я разделят. Тогава устата му започна да я вкусва. Тя раздвижи ханша си, копнеейки за това, което само Джулиън можеше да й даде, но той не бързаше, вкусваше я задълбочено, езикът му беше греховен меч, който проникваше отново и отново във влажния й център, а после облизваше нежната пъпка на женствеността й.

Лара изкрещя, изви шия, раменете й се отделиха от леглото, когато влетя в окото на бурята, устремена към диво, разтърсващо освобождение.

Когато се свести, го намери клекнал над нея, с лице, помрачняло от жажда и неутолим копнеж. Пръстите й се свиха около китките му и го притеглиха нетърпеливо.

— Ела вътре, Джулиън, моля те.

Той се надигна и голямото му, тъмно тяло се извиси над нея, а ноздрите му трепнаха.

— Лара — изрече с остър шепот, — ти си моя. Цялата си моя.

— Винаги съм била твоя, Джулиън.

Той не даде знак, че я е чул, когато пъхна ръце под седалището й и я настани срещу горещия си, влажен връх.

— Сложи ме вътре — изстена той. — Отведи ме в рая.

Ръката й се стегна около члена му, въвеждайки го в отвора. Чу дъха му в ухото си, когато той се вмъкна във влажната й ножница, разтягайки я, изпълвайки я със своята топлина и сила, докато не се озова заровен толкова дълбоко, че й се стори, че пронизва душата й.

— Не помня кога съм бил толкова твърд — изпъшка Джулиън.

Взря се дълбоко в очите й, надигна се на лакти и започна да влиза и да излиза. Напред-назад, усилвайки темпото, докато и двамата не започнаха да се задъхват.

Тя се вкопчи в гърба му и обви крака около диво извиващия се негов ханш. Пое си дъх и го привлече още по-надълбоко. Той влизаше и излизаше още по-ускорено, още по-властно, всеки тласък я издигаше все по-нависоко, докато тя почти не припадна от невероятно удоволствие.

Той сведе глава, устата му пое дивите й викове на наслада, които тя дори не усещаше, че издава. Усещанията се засилваха, трупаха се едно върху друго, докато тя се стремеше към върха, който изкусително се мержелееше в обсега й. Тогава усещанията избухнаха в нея, над нея, вътре и наоколо като разтърсващо кресчендо от вихрени цветове и възторжен екстаз.

— Обичам те, Джулиън!

И да го беше чул, Джулиън не даде никакъв знак, защото се беше устремил към собствената си кулминация. Тя го усети да замира, чу острото му издишване и почувства топлината на семето му да избухва вътре в нея.

След това заспаха. Тя се събуди по някое време през нощта и усети ръцете на Джулиън да се плъзват по корема й и надолу между краката й. Без колебание тя се обърна в прегръдката му и му позволи отново да я люби.

Джулиън се събуди пръв на следващата сутрин. Протегна се и се усмихна. Не можеше да си спомни кога е бил толкова гладен или кога се е чувствал толкова добре. Устата му се напълни със слюнка, когато си помисли за яйца, резен бекон, бъбреци и горещо кафе. Изкъпа се, обръсна се и се облече, без да буди Лара, после тихо излезе от стаята. Семейството се беше събрало долу в залата за закуска.

— Къде е Лара? — запита Кристи леко развеселено.

— Още спи — отговори Джулиън с ужасна мъжка арогантност. — Не спа добре нощес.

Синджън се изхили гръмогласно.

— И чия беше вината, питам се?

— Много харесвам Лара, Джулиън — каза срамежливо Ема. — Моля те, не бъди проклет с нея.

Джулиън се намръщи.

— Това какво трябва да означава?

— Нали… ти преживя толкова много и… ами…

— Давай, Ема, говори!

— Не вади душата на съпругата ми, Джулиън — каза Руди, плъзвайки ръка около талията на Ема.

— За какво спорите?

Всички се обърнаха, когато Лара влезе в залата и седна до Джулиън.

— Мислех, че спиш — каза той.

— Спях, но се събудих, когато ти излезе.

Джулиън изгледа предупредително Ема.

— Няма никакъв спор, скъпа.

Точно тогава Мери влезе в залата и постави димяща купа пред Джулиън.

— Какво е това? — запита той, мръщейки се на лепкавата маса, трепереща пред него.

Със сигурност не можеше да е закуската му.

— Овес, милорд — изрече весело Мери. — Щом брат ви може да го яде, и вие можете.

Синджън скри смеха си с кашлица, когато Джулиън вдигна вежда към него.

— Не обичам овес — каза той.

Мери се засмя, очевидно наслаждавайки се на смущението на Джулиън.

— И брат ви не го ядеше, но се научи да го харесва.

— Опитай — настоя Лара. — Според мене дава сила. И аз бих искала една купа, Мери.

Грейнала, Мери се върна в кухнята за закуската на Лара. Джулиън метна свиреп поглед след нея, но все пак гребна една лъжица от купата. Помъчи се да потисне гаденето, когато овесът се спусна в гърлото му, но загуби битката.

— Свикнал съм нещо по-засищащо — оплака се той.

— Хайде, Джулиън, не е толкова лошо — упрекна го Синджън. — Свикваш, когато го ядеш всеки ден. Дори заобичах bannocks.

— Слава богу, скоро ще се върна в Лондон и ще имам пак цивилизована закуска с яйца, бъбреци, препечен хляб и бекон.

Преглътна със затруднение още една халка и направи гримаса. Почти беше довършил овесената каша, когато Мери се върна. Постави чиния с яйца и бекон пред Джулиън и взе опразнената купа.

— Ще се справите, ваша светлост — каза тя доволно. — Брат ви не се справи по-добре от вас първия път. Ето любимите ви яйца.

Все още ухилена, тя се запъти обратно към кухнята.

Синджън и Кристи прихнаха да се смеят.

— Издържа изпитанието, Джулиън — каза Синджън, бършейки сълзите от очите си. — На мене ми отне малко повече време.

Мери дойде след миг с купа овесена каша за Лара.

— Ще искате ли яйца, милейди?

Лара погледна към яйцата на Джулиън и почувства как стомахът й се преобръща. Отвърна поглед с отвращение. Пое си дълбоко дъх, за да успокои бунтуващия се стомах, и поклати отрицателно глава.

— Кашата ми е достатъчна, Мери, благодаря все пак.

Лара успя да преглътне две лъжици, преди да отмести настрана купата.

Кристи вероятно беше забелязала внезапната загуба на апетит, защото я посъветва.

— Може би чай и препечен хляб ще ти дойдат добре тази сутрин, Лара.

Лара отправи благодарен поглед към Кристи.

— Да, сигурно.

Маргот се надигна да я обслужи.

— Довърши си закуската, Маргот, ще си ги донеса сама.

Джулиън се наведе към нея и запита:

— Добре ли си? Много ли бях груб към тебе снощи?

Лара му отправи окуражаваща усмивка.

— Много съм добре, Джулиън. Никога не ям много на закуска. — Бутна назад стола си. — Връщам се след малко. Сигурна съм, че Мери няма да възрази, ако нахълтам в кухнята й.

Кристи стана.

— Ще дойда с тебе. Мери може да не е в кухнята, а не знаеш къде стоят нещата.

След като излязоха от залата, Кристи докосна ръката на Лара.

— Какво ти е, мила? Изглеждаш малко бледа тази сутрин. Да не би Джулиън да ти е прекалил снощи?

— О, не, нищо такова — увери я Лара. — Той никога не би ме наранил. Стомахът ми е малко разстроен тази сутрин, но това едва има нещо общо с брачната ми нощ.

Кристи я изгледа многозначително.

— Спомням си това усещане. Бременна си, нали?

— Възможно е — допусна Лара. — Надявам се, не мислиш лоши неща за мене. Нали разбираш, с Джулиън сме женени от доста седмици. Оженихме се по циганската традиция и живяхме като мъж и жена, макар че той отказваше да признае брака. Беше ми много болно, когато ме изостави, сякаш не означавам нищо за него. Бях някаква си циганка, недостойна за високото му положение.

— Синджън вече ми разказа малко от историята ви, но не знаех, че Джулиън те е изоставил в циганския лагер.

Лара въздъхна, отпускайки си щедра доза самосъжаление.

— Той не мислеше, че ще се видим отново. Срещнахме се случайно в Лондон.

— Кога ще му кажеш за детето?

— Когато се уверя — каза предпазливо Лара.

— Много добре, ще пазя тайната ти — обеща Кристи. — Не бях честна със Синджън и това едва не ми струва брака. Имай го предвид.

Влязоха в кухнята.

— Мери е тук — каза Кристи. — Ще говорим по-късно.

Синджън и Джулиън се задържаха в залата след закуска, защото чакаха жените си.

— Лара изглежда бледа тази сутрин, братко — смъмри го Синджън. — Изобщо почивала ли си е тази нощ?

Джулиън има благоприличието да се изчерви.

— Бях малко груб с нея, но тя нямаше оплаквания.

Синджън извъртя очи нагоре.

— Едва ли на света има жена, която да се оплаче след нощ с някой Торнтън.

— Говори за себе си, Синджън — изрече рязко Джулиън. — Не съм всеизвестният фустогонец и любовник, какъвто си ти.

Синджън се засмя.

— Онези дни отминаха окончателно. Искаш ли да излезем на езда днес? Трябва да се уверя, че селяните са подготвени за зимата. Миналата година сложиха нова слама на покривите, къщичките бяха поправени, но искам да проверя от какво имат нужда, преди да падне първият сняг.

— Добър стопанин си, Синджън — каза Джулиън. — Гордея се с тебе. Ще бъда готов за тръгване веднага щом кажа на Лара, че заминавам.

 

 

Високо над хълмовете над Гленмур десетина мъже се криеха зад едрите камъни, наблюдавайки замъка.

— Сигурен ли си, че Скорпиона е тук, Крокет?

— Чакала ме увери, че ще го намерим заедно с жена му в Гленмур, Доркс — каза Крокет. — Тоя глупак лорд Станхоуп толкова се тревожи за дъщеря си, че не му и идва на ума, че дава сведения на Чакала. Знаеше, че ще ги намерим при циганите, и наистина ги намерихме. За съжаление, Скорпиона избяга, преди да го хванем. Шотландските планини са единственото място, където мисли, че е в безопасност. — Изсумтя. — Хич и не подозира колко се лъже.

— Досега не сме го видели — оплака се Доркс. — Не е излизал от тая проклета крепост.

— Търпение, Доркс. Не може да мръдне, без да го видим.

— Тогава какво?

Крокет се ухили.

— Тогава го убиваме.