Кони Мейсън
Нещо повече от скандал (5)

5

Джулиън не очакваше с нетърпение празника, определен за тази вечер. Ставаше все по-трудно да устоява на изкушението Лара. Той силно се надяваше, че мъжката му сила още е потисната, но сериозно се съмняваше, че може да продължи да прибягва до това оправдание. Слабините му се бунтуваха и страстта го поглъщаше всеки път, щом погледнеше към Лара.

След като помисли известно време, Джулиън стигна до заключението, че няма причина да си отказва това, стига и двамата с Лара да го желаят. Съпрузите трябваше да консумират съюза си, макар че тя беше единственият партньор в брака им, който го приемаше сериозно. Ако беше невинна, той не би си и помислил да спи с нея, но онзи чувствен танц, който беше изпълнила с Рондо, опровергаваше невинността й.

Възхитителният аромат на печено месо стигна до Джулиън, носен от вечерния бриз. Жените бяха работили цял ден за празника, мъжете настройваха инструментите си. Хората се смееха и си подвикваха весело, но той още се чувстваше неудобно.

Тази вечер Джулиън се изкъпа и облече чистите дрехи, които Лара беше купила за него при последното си ходене до селото. Предполагаше, че облеклото е елегантно като за циганин, но беше далече от онова, което висшето общество очакваше от един богат благородник. Но той беше доволен от избора на Лара — бяла риза, цветна брокатена жилетка, зелен жакет и съчетан с него пояс, както и нови ботуши, направени от хубава кожа, които му ставаха удивително добре.

Той нямаше пари, които да й даде за новите дрехи, но щеше да й се отплати за щедростта веднага щом се върнеше у дома. Решил бе да прати богато възнаграждение на Лара и нейните хора, задето му бяха спасили живота.

Когато се върна, намери лагера много оживен. Всички бяха облекли най-хубавите си дрехи. Жените се кипреха в яркоцветни поли със звънчета, зашити долу по воланите. Големи златни халки висяха на ушите им, красиви камъни блестяха по пръстените на ръцете им.

Мъжете приличаха на перчещи се пауни в ярките си премени. Също като жените и те носеха златни обици на ушите и тежки златни верижки на вратовете си. Джулиън затърси с поглед Лара и я вида да стои до фургона им. Тя трябва да беше усетила втренчения му поглед, защото вдигна очи към него и му се усмихна.

Въпреки цялото оживление около тях те преспокойно можеше да бъдат единствените двама души във вселената. Всичко избледня за Джулиън, с изключение на красивата чувствена жена, която дръзко отвръщаше на погледа му. По него протече вълна от енергия и той потрепери. Въздухът помежду им беше така наситен със сексуално напрежение, че сякаш вибрираше.

Горещият му поглед се спусна по тялото й. Пълните й гърди бяха едва прикрити от ниското деколте на блузата й. Мънички ръкави закриваха горната част на ръцете й, оголвайки златистите рамене и горната част на гърдите й. За Джулиън беше очевидно, че няма нищо между кожата й и блузата, напъхана в колана на блестяща разноцветна пола със звънчета на подгъва. Тръпка пробяга през тялото му, когато осъзна, че набраната червена фуста, която се подаваше изпод полата, вероятно е единствената долна дреха, която тя беше облякла.

Той веднага се втвърди. Стон излезе от гърлото му, когато Лара тръгна към него. Леко полюшващите се хълбоци караха звънчетата на полата й да дрънкат весело. Прииска му се да я сграбчи и да я скрие някъде, където само той да може да я гледа. Тя беше земя. Тя беше светлина. Тя беше ослепителна изкусителна и безизкусна съблазнителка — всичко това в едно тяло, за което повечето мъже биха убили, само и само да го притежават.

Искам я, помисли Джулиън със страх. Искам я повече, отколкото някога съм искал друга жена.

За разлика от Лара Даяна беше деликатна, изящна красавица, праскови и сметана, красива като ангел с русата си коса и плахата си усмивка. Тя беше всичко, за което някога беше мечтал като образ на съпруга. Добро потекло, съвършени обноски и най-вече — Даяна беше дама. Не го беше спряла, когато той поиска да се люби с нея, но би могъл да каже, че страстта му я притесняваше. Той знаеше още от самото начало, че тя беше приела желанието му просто защото го обичаше с чисто сърце, което се издигаше над страстта. Джулиън беше приел това и я обожаваше заради чистотата на духа й и защото тя намираше нещо ценно в него, което да обича.

Винаги щеше да помни Даяна, винаги щеше да скърби за нея и за детето им, което беше загинало с нея. Нямаше да се спре, докато не намери хората, виновни за смъртта им. И никога отново нямаше да хлътне по жена или да създаде друго дете. Загубата им беше твърде болезнена.

Пое си дъх, за да се успокои, и го изпусна полека, когато Лара стигна до него. Страстта ревеше като лъв в гърдите му.

— Ще отидем ли да празнуваме? Жените изнасят яденето и пиенето.

Гласът й изпрати студени тръпки по гръбнака му. Нисък и гърлен, той извика у него представата за знойни нощи и горещ секс. Тя беше простодушна смесица от освободеност и пареща красота. Твърде гореща, за да я докосне, без да избухне в пламъци. Само като си помисли какво би било да бъде в нея, капки пот избиха по челото му.

Той ги изтри и се опита да си спомни какво му беше казала току-що.

Очевидно не подозирайки неудобството му, Лара го хвана за ръката и го поведе към мястото, където бяха подредените за пиршеството маси. Взе една чиния и му я подаде.

— Трябва ние да започнем. Другите ще ни последват.

Джулиън се опомни навреме, за да хване здраво чинията, която Лара беше пъхнала в ръцете му. Не обръщаше внимание на храната, с която я отрупа, и последва Лара без колебание, когато тя го отведе до почетното място около огромния лагерен огън.

Някой му подаде чаша бира и той отпи голяма глътка. Чашата веднага беше напълнена отново и той я изгълта бързо като първата. Започна да яде, но почти не усещаше вкуса на онова, което поглъщаше. Наблюдаваше устата на Лара, докато тя дъвчеше, сподавяйки един стон, когато езикът й се показа, за да обере една трошица от устните й. Той беше омагьосан. Почтеният, трезвомислещ, скучен Джулиън Торнтън, граф Мансфийлд, сега седеше замаян и покорен от една млада циганка.

Но да става каквото ще! И тогава започнаха наздравиците. Вдигаха чаши за тяхно здраве, за брака им, за щастието им, за плодовитостта им, за късмета им. Когато тостовете приключиха, главата на Джулиън се въртеше.

Музикантите взеха инструментите си. Хората се завъртяха в танц под дивия ритъм на барабаните и буйния рефрен на извисяващата се мелодия. Джулиън хвърли кос поглед към Лара. Очите й блестяха както звезди, а гъвкавото й тяло се полюшваше под ритъма на цигулките.

Той искаше да я целуне. Пиян ли беше? Вероятно, но това нямаше да го спре. Изненадвайки дори себе си, той я хвана за раменете и я притегли властно. Устните й бяха разтворени — изкусително влажни. Той вдигна брадичката й и докосна устните й със своите. Вкусът й беше на бира и амброзия. На грях и порочност. На дива наслада.

Той искаше още.

Отново плени устните й, този път не толкова деликатно, решен да изпълни сетивата си с вкуса и аромата й. Отначало реакцията й беше колеблива, почти невинна. Но когато целувката му стана по-дълбока и езикът му проникна в устата й, тя пламна, точно както беше предвидил, че ще стане. Отвърна на целувката му, извивайки се, за да се притисне към него, заравяйки пръсти в гъстите дебри на косата му. Той заглуши стона й с устата си и изстена в отговор. Реакцията й го насърчи. Целувката му стана още по-изискваща, по-дълбока и необуздана.

Кой знае докъде щяха да стигнат, ако ръкоплясканията и възхитеният шепот не му бяха напомнили, че тази вечер двамата са център на вниманието. Той прекъсна целувката и се усмихна плахо.

Цялото тяло на Лара пулсираше, плътта й пламтеше, главата й се маеше. Целувката на Драго я замая от наслада. Можеше да продължи да го целува вечно. Бяха я целували — и Рондо, и един-двама други мъже, но техните целувки бяха просто детска игра в сравнение с целувката на Драго.

— Да се връщаме във фургона.

Сексуалният намек в гласа на Драго я изкушаваше, но тя поклати глава.

— Много е рано. Празникът едва започна.

Без да обръща внимание на раздразнения му поглед, тя се съсредоточи върху музиката, полюшвайки се и пляскайки в такт. Танцът беше в кръвта й. Майка й Сирина беше чудесна танцьорка. Бяха я канили да танцува много пъти в домовете на богати благородници и в Шотландия, и в Англия. Сирина се беше запознала с бащата на Лара точно при едно такова изпълнение.

— Танцувай, Лара — извика Рондо.

Подкрепиха го още гласове.

Лара скочи на крака, без да забелязва неодобрителното намръщване на Джулиън; музиката я увлече и я отнесе някъде далече. Гъвкавото й тяло се въртеше и извиваше в ритъма на мелодията, а трепкащият огън я преобразяваше във видение, изтъкано само от сянка и светлина. Тя танцуваше в захлас, тялото й се гънеше пред Джулиън в предвечен зов, тъмните й очи блестяха опияняващо.

Подаде му ръка.

Джулиън я изгледа втренчено за миг, преди да положи ръката си в нейната. Лара го дръпна да стане и го привлече в средата на кръга.

— Не мога да танцувам — изръмжа той.

Това не я тревожеше. Той само трябваше да стои, тя щеше да прави всичко останало. Направи пирует около него, полюлявайки ханша си в ритъма на музиката, предизвикваше го, навеждаше се към него, а после се отдръпваше, преди телата им наистина да се докоснат.

Никога досега Джулиън не беше виждал някой да танцува като Лара. Инстинктивно знаеше, че огнената циганка танцува за него, и слабините ме набъбваха от страст по нея. Тя го примамваше с очи и с гънещо се тяло, а после се дръпваше толкова бързо, че ръцете му сграбчваха въздух, щом посегнеше към нея. Проклятие! Тя беше Майката земя и Ева. Далила и Клеопатра. Беше всички съблазнителки, известни на човечеството, слети в едно изкусително тяло, което излъчваше екстаз.

Беше… Лара.

Когато ханшът й се люшна напред, докосвайки слабините му, Джулиън скръцна със зъби и изруга полугласно. Тя наистина ли го мислеше направен от камък? Капки пот се стичаха в очите му. Нямаше ли край мъчението, което му налагаше Лара? Когато тя обви един шал около врата му и леко го дръпна към себе си, Джулиън не можа да не си помисли, че много я бива в тази игра, и се запита колко ли мъже е примамила в мрежата на съблазънта си. Търпението му се пропука точно когато тя се отдалечи с пирует от него, но този път той се оказа по-бърз.

Ръката му се стрелна и се обви около талията й. С тяло, стегнато в решимост, той я дръпна грубо към себе си. Лицето й беше зачервено, тъмните й очи искряха, звънливият й смях му действаше като афродизиак. Това му дойде прекалено много. Тя беше отишла твърде далече. Тялото му беше готово да избухне. Трябваше да я има.

Без да обръща внимание на болката от заздравяващите рани, Джулиън грабна Лара на ръце и я понесе далече от лагерния огън. Аплодиращата тълпа отвори пътека и той се понесе напред, смътно дочувайки смеха и одобрителните викове подире му.

— Драго, не можем да си тръгнем…

— Можем, по дяволите — изръмжа Джулиън и я стисна по-здраво. — Един мъж не може да понесе повече. Но ти си го знаеш, нали? Искаше го и аз ще ти дам точно това, което си просеше.

— Драго! Нямах намерение… Не разбираш… Не мога да се владея, когато танцувам. Сякаш някой друг живее в тялото ми. Понякога дори не знам какво правя.

— Аз знам какво правеше — изхриптя сурово Джулиън, докато отваряше вратата с ритник и я внасяше във фургона им. — Разбраха го и всички мъже, които те гледаха тази вечер. Колко мъже си примамила в леглото си с това твое необуздано държание?

— Пусни ме долу! — изфуча Лара. — Как смееш да ме съдиш и да ме изкарваш лека жена!

— Не те съдя — каза Джулиън, като я остави да се плъзне надолу по тялото му, докато краката й не докоснаха пода.

Засмя се, когато тя го изгледа стреснато и се дръпна назад. Ерекцията му беше толкова огромна, че неизбежно я бе почувствала до тялото си.

— Виж колко съм твърд за тебе, Лара — каза той, хващайки китката й, и постави ръката й на слабините си. — Сега съм напълно способен да ти дам онова, което искаше още от първата нощ, когато легна в леглото с мене.

Тя се опита да се освободи, но той я задържа здраво, отказвайки да пусне ръката й, която още го притискаше.

— Това е сватбената ни нощ — напомни й той.

Само като си помислеше какво иска да прави с нея, устата му пресъхваше.

— Не сме женени наистина. Ти сам го каза.

Той се вгледа в лицето й.

— А ти мислиш ли, че сме женени?

— Циганите следват собствените си закони. Моите хора смятат брака ни за истински.

— Не те питах това — изръмжа Джулиън. — Ти вярваш ли, че сме женени?

Мълчание.

— Лара, отговори на въпроса ми.

— Да! — прошепна тя.

— Макар да знаеш, че трябва скоро да си тръгна? Че между нас не може да има нищо трайно?

— Да, по дяволите! Получи си отговора, сега ме пусни.

— Не. Ще се любя с тебе, моя дива, огнена циганко. Ако страстта ти за танцуване стига и до леглото, предстои ми фантастична нощ.

Лара се взря в решителното лице на Драго и разбра, че няма волята да го спре. Красивите му мрачни черти издаваха какъв опасен мъж се крие у него. Напълно съзнаваше тайнствеността около личността му и клопките, ако решеше да го обикне. Опасността го преследваше. Той не беше обикновен човек. Интелигентен, загадъчен и пропит от обезпокоителна мистериозност. Би била луда, ако обикнеше мъж, чието име дори не й беше известно.

— Лара, не мисли. Просто чувствай. Знам, че се съмняваш, че не смееш да ми се довериш, но се кълна, че ще те ощастливя тази нощ. Не мисли за другите мъже, които са се любили с тебе в миналото. Престори се, че съм ти първият любовник.

Изведнъж замря и я изгледа странно, взирайки се напрегнато в лицето й.

— Аз съм единственият ти съпруг, нали?

Лара се размърда нервно.

— Никога досега не съм се омъжвала.

Усети облекчението му и се почуди. Той така и така щеше да си замине, защо му е да се тревожи дали е имала друг съпруг? Харесваше я, може би дори й се възхищаваше, но нямаше да стигне по-далече от това.

Мислите й се разпиляха, когато ръцете на Драго се стегнаха около нея и устата му грубо плени нейната. Очите й се затвориха и сетивата замряха от стремителния му напор. Тя беше изгубена. Съвършено и дълбоко изгубена. Надигна се на пръсти, обви ръце около врата му и отвърна на целувката му с цялото си тяло и душа.

Стонът на Драго беше нисък и гърлен, устните му — взискателни и властни, докато ръцете му се движеха решително по извивките на тялото й. Тя се размърда неспокойно, искаше още, искаше го по-близо. Гърдите й се притискаха към неговите, ръцете й стискаха раменете му.

— Свали си дрехите — изръмжа той, докато ръцете му отмахваха обърканата й коса, за да освободят връзките, държащи блузата й.

Тя помръдна с рамене и дрехата се свлече до талията й. Отдолу нямаше нищо. Чу го да изругава неясно, после пое с устни тъмната корона на зърното й.

Лара ахна и се изви към устата му. Пръстите й отчаяно сграбчиха тъмните кичури на косата му, тялото й се олюля от сладки, опияняващи вълни, които я заливаха с всяко близване на езика му. Затрепери, смаяна от горещия прилив на неподозирана наслада, която проникваше дълбоко в корема й и между бедрата й. Искаше още; властно желание караше коленете й да треперят. Той навярно беше усетил отчаянието й, защото я грабна на ръце и я отнесе на леглото сред вихър от разлюлени поли.

— Това трябва да се махне — изхриптя той, сграбчи дрехата и я дръпна.

Полите и фустата се спуснаха надолу по ханша и бедрата й и той ги хвърли на пода. После се отпусна пред нея и се наведе над корема й; дъхът му я пареше, докато езикът му се пъхваше във вдлъбнатинката на пъпа й. Сякаш всяка нейна частица крещеше за нещо, но тя не знаеше за какво. Дъхът й спря, когато Драго разтвори краката й и пъхна пръсти във влажната цепнатина между бедрата. Тя почувствува горещия му, пронизителен поглед и се вгледа в очите му, очаквайки задъхано, но и тревожно какво ще бъде следващото му движение.

Той започна да я гали, от което тя веднага стана хлъзгава, а пръстите му проникнаха дълбоко вътре в нея. Лара не можа да сподави стреснатия си вик, когато устата му замести пръстите. Потръпна и се изви към него, а ръцете й се вкопчиха в косата му.

— Драго! Не!

Подобна интимност сигурно беше нещо греховно.

Джулиън й се усмихна.

— Никой от любовниците ти ли не е правил така?

Не изчака тя да отговори, а зарови глава между краката й и започна да се наслаждава на нежната й плът, езикът му се стрелкаше яростно напред-назад, сякаш тя беше някакъв екзотичен деликатес.

— Аз… аххх… моля те… спри!

Джулиън вдигна глава.

— Да спра ли?

— Прекалено е.

Той се отпусна назад на пети.

— Права си. Страстта ни гори твърде силно и просто няма да издържим. Може би по-късно.

Лара нямаше представа за какво говори той. Знаеше само едно — че тялото й пулсира от сурова, греховна наслада, но онова, което той правеше с нея, не можеше да бъде пристойно.

Той изведнъж се дръпна от леглото и започна да се съблича. Лара наблюдаваше омаяна как копчетата се разхвърчават из фургона. След броени мигове той стоеше пред нея гол, превръзките му се открояваха с ярката си белота на фона на великолепното му тяло, открито пред погледа й. Членът му се издигаше, плътен и мощен, сред гнездо от тъмни косми.

Лара просто занемя. Такова набъбнало и твърдо нещо никога нямаше да може да влезе в тялото й. Той щеше да я разкъса. Овладя я паника и тя се опита да я потисне, но се намери притисната към дюшека от тежината на тялото на Драго, когато той разтвори краката й и се настани между тях. Тя се разсея за миг, когато той я целуна и разбира се, трябваше да отвърне на целувката му. Тогава езикът му започна да се бори с нейния и главата й се замая, но след миг почувства твърдостта му да прониква между краката й. Вцепени се, очите й се отвориха.

Силата на собствената му страст караше Джулиън да не обръща внимание на видимия страх на Лара, докато напредваше неотклонно напред и навътре, без да бърза, искайки да удължи удоволствието. Почувства как ножницата й се разширява, за да го поеме, и се изви, за да навлезе още по-навътре. Не си спомняше някога да е бил по-твърд, по-набъбнал и по-подлудял от желание. Беше така потънал в изживяването си, че не забеляза, че тялото й е напрегнато или че страхът заменя страстта в блесналите й очи.

Тя изстена и той я погледна озадачен.

— Боли ли те! По-голям ли съм от другите ти любовници?

— Не съм имала други любовници.

Джулиън се засмя.

— Не лъжи. Съмнявам се дали има циганка над тринадесет години, която още да е девствена. Знае се, че циганите имат много връзки.

— Колко циганки познаваш? — предизвика го Лара.

Хвана го неподготвен. Той знаеше много малко за циганите. Почти само слухове. Но щеше да разбере сам след още миг. Трябваше само един тласък на ханша и…

Проникна през щита на нейната невинност с един дързък удар. Замръзна, невярващо вгледан в нея.

— По дяволите! Наистина си девица.

Беше по-скоро ядосан, отколкото доволен. Съблазняването на девици не му беше в характера.

Очите й блестяха от непролети сълзи.

— Вече не — изхлипа тя.

Жалният звук бодна съвестта му и добави фино острие в гнева му. Той остана неподвижен в нея.

— Много е късно за съжаления. Ако не беше искала, трябваше да ми кажеш.

Брадичката й се вирна рязко.

— Женени сме. Знам, че това правят женените хора.

Гласът му трептеше от напрежение, самообладанието му полека се изпаряваше.

— Проклятие! Ти може да си се омъжила, но аз не съм се оженил. Нямаше да се любя с тебе, ако знаех, че си девица. Но вече съм в тебе, така че ще доведа това до задоволяващ край и за двама ни. Обещах да ти дам удоволствие и говорех сериозно. Още ли те боли?

— Малко.

— Отпусни се. — Навлезе още малко, после се дръпна. — Усещаш ли ме? — Тя кимна. — Добре. — Навлезе отново. — Съсредоточи се върху това и остави усещането да се засили.

Навлезе отново по-навътре, после започна да се движи напред-назад — веднъж, два пъти, три пъти. Чу я да си поема дъх накъсано и усети как тялото й губи сковаността си. Пот изби по челото му, докато полека разтегляше движенията на ханша си. Почувства първата й колеблива реакция и благодари на бога, защото бързо губеше остатъците от самоконтрола си. Тогава тя изведнъж пламна, започна да се надига, за да посрещне ритъма му, докато той решително влизаше и излизаше от нея.

Лара усети болката да отстъпва, заменена от доста по-приятно усещане, докато Драго се движеше в нея. Той беше огромен. Но тя някак си успяваше да се разтегне, за да се нагоди към него, да поеме повече от него. Съсредоточи се върху това чудесно усещане, върху нарастващото напрежение, върху замайващите вълни, които обливаха цялото й тяло. Чу как някой изстенва и стресната, осъзна, че това е собственият й глас. Вдигна поглед, за да види дали Драго я е чул, и срещна втренчения му поглед.

Спря насред движението.

— Добре ли си?

— Много… си… голям — призна тя шепнешком.

Драго затвори очи и изруга полугласно.

— А тебе боли ли те? — запита Лара. — Говориш така, сякаш те боли.

— Да ме боли ли? По дяволите, убиваш ме! Не знам още колко ще мога да се сдържам.

Невинният й въпрос вероятно беше дошъл в повече на Джулиън, защото стоновете му станаха все по-високи и гърлени, а в същото време ръцете му се плъзнаха под ханша й и я повдигнаха, а членът му започна да влиза и да излиза още по-силно и бързо. По нея пробяга тръпка, после още една, докато цялото й тяло не започна да се тресе неудържимо, но той само я държеше плътно и потъваше все по-дълбоко, докато между тях не остана друго, освен гореща, влажна кожа.

Тя го чу да шепне трескаво, да възхвалява сладостта й, страстта й — думи на насърчение и окуражаване. Тя усещаше горещина и нарастващо чувство на настоятелност, докато телата им се сливаха, докато той навлизаше все по-дълбоко, тласъците му ставаха все по-бързи и по-силни. Сега виковете й не можеха да бъдат задушени, а и тя не се опитваше да ги сдържа. Тялото й вече не й принадлежеше. Драго притежаваше душата й, волята й, отвеждайки я на места, които само беше сънувала, докато тя трепереше и се разтапяше под него.

Спазмите дойдоха неочаквано, нахлуха в тялото й като река от напоена с наслада горещина. Тя го стисна още по-здраво, пръстите й се забиха в раменете му, докато тялото й се мъчеше сякаш да го всмуче докрай. Удоволствието я обвиваше от всички страни. Тялото й пламтеше. Тя повдигна ханша си още повече в усилие да облекчи властната наслада, която я заливаше.

— Драго, моля те! Направи нещо.

Нямаше представа какво иска, но интуитивно знаеше, че Драго може да й го даде. И ако не го получеше скоро, щеше да умре.

— Да, моя дива, огнена циганко — изохка Джулиън срещу устните й. — Хайде, хайде с мене сега. Наблегна по-дълбоко. — Имаш ме целия.

Люшкайки глава от една на друга страна, дишайки тежко и бързо, Лара не усещаше нищо друго, освен мокрото, засмукващо плъзгане на твърдостта му в нейната мекота. Той наблягаше напред, тя се изтласкваше трескаво с всеки негов ритмичен удар. Изведнъж очите й се разшириха; вик затрептя в гърлото й. Тялото й експлодира, нажежено до бяло и искрящо. За един бездиханен миг душата й се отдели от тялото, когато нещо дълбоко задоволяващо, нещо надхвърлящо и най-голямата позната й до момента наслада, профуча през нея.

Скърцайки със зъби, за да не излее семето си, Джулиън не можеше да си спомни кога е бил така завладян от сексуалния акт. Гореща кръв струеше във вените му и блъскаше в слепоочията му. Лара беше всичко, което беше очаквал, и повече. Девственото й тяло беше пламнало под него и реагираше с подобна на неговата страст.

Инстинктите го предупреждаваха, че не беше честно да я вземе. Да намери недокосната девица, скрита в страстното нежно тяло на Лара, беше последното, което очакваше. Беше я смятал за поредната развратна циганка. Осъзна, че не е трябвало да се отказва от строгия си морал. Правеше точно това, срещу което проповядваше пред Синджън. Но сега бе прекалено късно. Беше така набъбнал от страст, така ужасяващо готов да експлодира, че нищо нямаше значение, освен собственото му удоволствие.

Още един или два тласъка… Изви ханша си и се заби докрай. Втори тласък не беше необходим. Той реагира със силно разтреперване, когато собствената му кулминация се разрази в него. Вдигна глава и изкрещя, разчупвайки тишината, докато изливаше семето си в нея.

— Добре ли си, миличка? — запита той, когато си възвърна гласа.

— Повече от добре — отвърна замечтано Лара. — Беше… Никога не съм подозирала…

Той се отпусна, но остана целият в нея.

— И аз не очаквах да намеря девица. Съжалявам. Не биваше да докарвам нещата толкова далече.

Лара замря.

— Съжаляваш?

— И двамата знаем, че трябва скоро да си замина и не мога да те взема със себе си. Ти не си за моя свят и аз не съм за твоя. Имам отговорности в Англия, а ти тук имаш семейството си. Някога бях сгоден, щях да се женя, но тя умря. Много бях привързан към нея. След смъртта й реших никога да не се женя.

Думите му я нараниха.

— Не очаквам да се обвързваш.

Тя се размърда под тежестта му.

Джулиън си пое дъх.

— По дяволите, не мърдай.

Още беше твърд в нея и ставаше все по-твърд и по-голям с всяка изминала минута.

Лара го изгледа изумено, разширила очи в неверие.

— Още си… искам да кажа… как е възможно?

— Още те искам. — Изви ханша си и навлезе още повече. — Можеш ли пак да ме поемеш?

И още как и колкото пъти поиска, помисли Лара, докато се движеше свободно срещу него. Струваше й се редно да има Драго в себе си, около себе си, върху себе си. Този път знаеше какво да очаква и с готовност го прие, втурвайки се с цялото си същество към още една неземна кулминация.

Тялото й още пулсираше от наслада, когато Драго достигна собствения си зенит и се дръпна от нея. Тя беше съвършено изтощена, потънала в блаженство и твърде изтощена, за да протестира, когато той намокри парче плат и почисти кръвта и спермата между бедрата й. Щом се върна в леглото, тя въздъхна щастливо и се сгуши в прегръдката му.

Зората се разпукваше на хоризонта, когато приятна тръпка накара Лара рязко да се събуди. Отвори очи и се вгледа в тъмнокосата глава на Драго. Почувства подръпване в зърното си и осъзна, че той го е засмукал. Изстена и се изви на дъга, намествайки се по-удобно за ласките му. Той, изглежда, беше разбрал кога се е събудила, защото смучеше нежно, а после успокояваше болката с грапавата възглавничка на езика си.

Ръцете й го обгърнаха и го дръпнаха върху нея.

— Драго! Моля те.

— Харесва ми как реагираш — прошепна той накъсано. — Създадена си за любов. Чувал съм, че циганките са жени с гореща кръв.

Отговорът й потъна в целувката му. Тогава тя пламна. Той започна отново да я люби, а после спаха, докато слънцето не се издигна високо в небето.

Когато Лара се събуди, Драго го нямаше. Тялото я болеше на места, за които и не беше подозирала, че съществуват. Тя тъкмо се измъкваше от леглото, когато Рамона почука един път и влезе. Дойде до леглото и се взря в Лара, а тъмните й очи бяха пълни със загриженост.

— Добре ли си, малката ми?

— О, бабо, какво направих? — изхлипа Лара. — Какво ще си помисли татко? Има толкова големи надежди за мене. Какво да му кажа? Че съм се омъжила за човек, за когото не знам дори как се казва? Толкова потаен мъж, че не ми казва нищо за себе си. Какво да правя?

— Драго живее в интриги, внучке.

— Само това ли можеш да ми кажеш? Знам, че трябва всеки да върви по собствения си път, но ще се срещнем ли отново?

— Дай ми ръката си, малката ми.

Лара протегна ръка с дланта нагоре, изненадана от готовността на Рамона да отгатне съдбата й. В миналото упорито й бе отказвала.

— Какво виждаш?

Рамона се намръщи още повече, докато се взираше напрегнато в дланта на Лара.

— Опасност.

— Каква опасност?

Тя стисна здраво дланта на Лара и очите й се премрежиха.

— Здраво ще се свържеш с мъж, който не ти е безразличен.

Лара знаеше, че Рамона не просто чете по дланта й; тя черпеше дълбоко от психичните си сили, за да предскаже бъдещето на внучката си.

— Драго ли е този мъж? Ще се срещнем ли в Лондон?

— Няма да срещнеш мъж на име Драго в Лондон.