Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Вкусът на греха (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Breath Scandal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2018)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Кони Мейсън

Заглавие: Нещо повече от скандал

Преводач: Славянка Мундрова

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Ирис

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указано)

Печатница: „Инвестпрес“ АД — София

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN: 978-954-455-078-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12075

История

  1. — Добавяне

11

Каретата изтрополи по моста и Лондон остана назад. Лара се сви на възглавниците, мъчейки се да гледа навсякъде другаде, само не и към решителния мъж, седящ срещу нея. Едва когато вонята на Темза вече не се усещаше, тя се осмели да му проговори.

— Къде ме водиш?

— А, значи имаш език — пошегува се Джулиън.

— Смятам да ти покажа и колко е остър, ако не отговориш на въпроса ми — отвърна тя кисело. — Наистина, Джулиън, мислиш ли, че това безразсъдно бягство от града е необходимо? Тревожа се за татко.

— Остави му бележка, нали?

— Да, но това няма да го успокои. Надявам се да знаеш какво правиш.

— Лондон не е добро място за нас в момента. Водя те там, където ще бъдеш в безопасност.

— И къде точно?

— Ще оставим каретата в следващия хан за смяна и ще я пратим заедно с кочияша обратно в Лондон — продължи той. — Обикновена карета ще ни отведе до мястото.

— Много си тайнствен.

— Знаеш ли къде да намерим Рамона и Пиетро?

Тя го изгледа изумено.

— Разбира се. По това време на годината винаги отиват на едно и също място. В имението на татко в Кент. Казал им е, че винаги могат да лагеруват там през зимните месеци. Той се грижи да имат достатъчно храна и топли дрехи, за да изкарат студения сезон. — Отправи му замислен поглед. — Защо?

— Смятам, че ще бъдеш в безопасност при Рамона и Пиетро. Враговете ми няма да се сетят да те търсят там.

— А ти? Къде ще бъдеш в безопасност?

— И аз ще бъда там… за известно време. Искам Чакала да сметне, че съм се отказал от разследването, щом вече знаят самоличността ми.

— Наистина ли си се отказал? — запита Лара, зашеметена от новините.

Не изглеждаше да е човек, който лесно се отказва от каквото и да било, още повече пък да остави убиеца на любимата си безнаказан.

Джулиън помрачня като облак.

— Не и докато има дъх в това тяло. Мъжът, виновен за смъртта на Даяна, ще бъде обесен заради престъплението си.

Сърцето на Лара беше съкрушено. Ето ти ново доказателство, че Джулиън никога не би могъл да я обикне така, както е обичал Даяна. Толкова свирепо изражение и разгорещени думи! Тя не каза нищо. Какво можеше да отговори на непоклатимата преданост на Джулиън към мъртвата му годеница?

Каретата спря. Той отдръпна завеската и надникна през прозореца.

— Пристигнахме.

Отвори вратата. Кочияшът спусна стъпалцата. Джулиън излезе пръв и помогна на Лара да слезе. Тя го изчака да вземе чантите и да поговори с кочияша. Той се върна след малко и я въведе в хана.

— Чакай тук, докато разбера дали е дошла каретата, която поръчах — каза Джулиън.

— Наистина се тревожиш, нали?

— Познавам Чакала, Лара, знам на какво е способен. Вървя по петите му повече от две години. Ще го хвана — закле се той. — Няма да допусна да вземе още една невинна жертва.

Лара се топлеше пред огнището, докато Джулиън говореше с ханджията. Едни пари смениха притежателя си.

— Всичко е наред — каза той, когато се върна при нея. — Ето, докарват каретата. Надвечер ще стигнем в хана „Трите пера“.

Изведе я навън, помогна й да се качи в наемната карета и се покатери на мястото на кочияша. Леко плясване на юздите накара конете да потеглят с бърз ход.

Със сумрака се спусна и влажна мъгла, която накара Лара да закопнее за уютна стая с огън. Тогава тя видя светлинните на хана „Трите пера“ да блещукат в далечината и духът й се ободри. Предположи, че Джулиън е въоръжен, но страхът да не ги спрат разбойници я вцепеняваше. Провинциалните пътища не бяха безопасни нощем.

— Скоро ще се настаниш в топла стая — обеща Джулиън. — Винаги съм намирал, че храната в „Трите пера“ е добра. — Вгледа се в лицето й, когато тя не реагира.

— Добре ли си? Не си казала и две думи, откакто сменихме каретата.

— Още се опитвам да възприема факта, че някой иска да ме убие. Не ми харесва идеята да бягаме от Лондон като крадци в нощта.

— Знам какво правя, Лара.

— Предполагам — изрече тя с тон, издаващ съмнение. — Просто животът ми беше толкова прост, преди…

— Преди да вляза в него ли? — запита той мрачно.

— Ти го каза.

Джулиън отведе конете в двора и спря каретата. Един коняр дотича, за да се заеме с тях. Джулиън слезе и извади чантите им от задната част на каретата. После бръкна в джоба си за дребни монети.

— Почисти конете и им дай овес — каза той, като подхвърли монетата на мъжа. — Колата да бъде впрегната и докарана отпред в седем часа утре сутрин.

— Да, милорд — отговори човекът.

Един момък изскочи отвътре и пое чантите им, докато Джулиън въвеждаше Лара в хана. Общото помещение беше шумно и препълнено с пътници и местни хора, които сладко хапваха и пийваха. Лара нахлупи качулката на наметката си, но скоро разбра, че не е необходимо, защото никой не обръщаше особено внимание на новодошлите. Застана настрана, докато Джулиън уреждаше стаи, баня и храна.

Качиха се заедно по стълбите, последвани от момъка с чантите.

Джулиън спря пред вратата на стаята и пъхна ключа в ключалката. Отвори вратата и въведе Лара вътре. Момъкът внесе чантите им и протегна ръка. Джулиън намери друга монета и момъкът си тръгна усмихнат.

— Това твоята стая ли е или моята? — запита Лара.

— Нашата стая — отговори Джулиън. — Видя колко е пълен ханът. Това беше последната свободна стая.

Лара замря. Не смееше да дели стая с Джулиън. Прекалено би било да иска това от нея. Не беше престанала да го смята за своя съпруг, не беше престанала и да си спомня как любенето му караше кръвта й да пее във вените и да кара тялото й да се рее във висините.

Гласът й беше тих, но категоричен.

— Не. Ще трябва да спиш другаде.

Развеселена усмивка повдигна ъгълчето на устата му.

— Сгодени сме, Лара. Все едно сме женени.

— Така ли е? — предизвика го тя.

— Няма да си тръгна, скъпа — закле се Джулиън.

Лара отвори уста, за да протестира, но едно почукване на вратата й попречи. Джулиън отвори и пропусна в стаята двама яки момци, които носеха голяма дървена вана. Оставиха я пред огнището и стъкнаха огън. След броени минути процесия от слугини с кофи гореща и студена вода се зададе откъм коридора.

— Изчакайте два часа, преди да ни донесете яденето — нареди Джулиън на последната жена, преди тя да излезе.

— Да, милорд — отвърна напереното момиче, хвърляйки кокетлив поглед към него над голото си рамо, докато затваряше вратата зад себе си.

— Ти си първа — каза той, сочейки към димящата вана.

Лара му обърна гръб.

— Мисля да се откажа от банята, докато не стигнем там, където отиваме.

— От какво се страхуваш, Лара?

Тя изфуча.

— Разбира се, че не от тебе.

Джулиън се засмя и започна да се съблича.

— Не знам за тебе, но тази вода ми изглежда много хубава, за да я похабяваме. Сигурна ли си, че не искаш да влезеш първа?

Лара погледна димящата вана с копнеж. След влажната мъгла, която трябваше да понесе, банята щеше да бъде истински рай.

— Е, добре, но искам да излезеш, докато се къпя.

— Ами, как ли пък не — измърмори той. — Да ти помогна ли да се съблечеш?

Той се приближи към нея отзад и свали наметалото й. Тя почувства топлината на ръцете му по гърба си и протестът й замря в гърлото. Докосването му накара тръпка на възбуда да пробяга по гръбнака й. Бузите й пламнаха, кожата й изведнъж вече не можеше да побира тялото й. Тя понечи да се дръпне от него, преди да попадне в мрежата на съблазънта му, но той рязко я обърна към себе си и я привлече в прегръдките си.

— Липсваше ми — изрече той с глас, предрезгавял от копнеж.

Лара опря ръце в гърдите му и го задържа на разстояние.

— За тебе аз съм просто заместител на Даяна, Джулиън. Нищо повече от топло тяло. Няма да позволя да ме унизиш отново.

Той притисна борещото се тяло към себе си. Целият беше горещ и твърд; мъжествеността му се раздвижи срещу слабините й.

— Не замесвай Даяна.

— Защо? Тя е напълно жива в сърцето ти. Дотам, че рискуваш живота си, за да отмъстиш за смъртта й. Не искам да бъда заместител на друга жена. Мислеше ли, че съм Даяна, когато се любехме? Някога била ли съм за тебе нещо повече от циганска метреса, недостойна за името ти?

Думите й накараха Джулиън да се замисли. Лара наистина означаваше нещо за него. Просто не можеше да разбере какво. Ако от самото начало беше узнал коя е, може би щеше… Какво? Щеше ли да направи нещо по-различно? Желаеше я още от първия миг, когато усети присъствието й.

— Трябваше да ми кажеш, че си дъщеря на лорд Станхоуп — изрече той огорчено. — Смятах, че си просто една млада циганка, която ми спаси живота, като каза, че съм й съпруг. Искам да се оженя за тебе, Пара, това нищо ли не означава?

— Това е гласът на твоята чест. Честта е нещо хубаво, но аз имам нужда не само от законен съпруг.

— Ами това? — запита Джулиън, докато прокарваше пръсти през косата й и повдигаше главата й. — Ами страстта? Тя е нещо, което имаме в изобилие.

Целуна я, вдъхвайки сладкия й аромат, наслаждавайки се на сатенената гладкост на пищните й устни, на мекотата на гъвкавото й тяло, интимно притиснато до неговото. Целувката му стана по-дълбока. Прекалено много са дрехите помежду им, реши той и трескаво разкопча корсажа й. Ръката му се плъзна по гладката гола плът, но това още не беше достатъчно.

— Да те измъкнем от тези дрехи — прошепна той срещу устните й.

— Не! Престани! Страстта не е достатъчна.

— Искаш ме, Лара. Знам го, истина е.

Устата му отново се впи в нейната. Той погълна протеста й, докато ръката му се движеше неотклонно към набъбналите връхчета на гърдите й. Усети ги да се втвърдяват под дланта му и изстена. Увлече я в дълбоката и ненаситна игра на устните, докато притискаше хълбоците си към мястото, където се съединяваха бедрата й. Когато най-накрая освободи устата й, тя отстъпи и го изгледа гневно. Яростни искри блестяха в тъмните й очи, но това не го накара да я желае по-малко. Напротив, гневът й разпали още повече страстта му.

Лара сви пръсти в юмрук и се прицели в скулата му. Той с лекота блокира удара и изви ръката й зад гърба й. Тогава започна отново да я целува, вкусвайки гнева й и още нещо, дълбоко възбуждащо.

Тя изстена. Устните му бяха твърди, причиняваха й болка, езикът му навлизаше с решимост, която отнемаше волята й за съпротива. Тогава изведнъж устата му омекна, натискът отслабна. Може би заради стона й, или защото тялото й се притискаше силно срещу неговото, но каквато и да беше причината, страстта й внезапно пламна и се разгоря. Когато устата му плени още по-решително нейната, тя засмука езика му в устата си и го задържа пленен там. Той рязко пусна китката й и с две ръце освободи гърдите й от корсажа и ризата. Лара избягваше корсетите. Не можеше да се принуди да облече такова нещо, след като се беше наслаждавала на свободата на циганските дрехи.

Той я задържа до себе си, без да отпуска главата й, и я обърна така, че да може да достига всяка част от устата й. Ръцете му мачкаха гърдите й, обхождаха извивката на ханша й. Когато копнежът я отслаби така, че не можеше повече да се съпротивлява, той я освободи от полите й. Последва ги ризата и тя остана гола, с изключение на обувките и копринените чорапи, вързани с фини панделки на бедрата й.

Лара сграбчи ръцете му. Отчаяна жажда я накара да посегне нагоре и да вплете пръсти в косата му, да го задържи здраво притиснат до нея. Жаждата за този възбуждащ мъж бе по-силна от волята й. Лара го вкусваше, отвръщаше му с копнеж, също така суров и неуправляем като неговия. Тогава ръцете му се спуснаха между телата им и тя го усети как разкопчава панталоните си. Пое си дъх на пресекулки, когато той я вдигна към себе си и пъхна ръка между бедрата й.

Ръката му излезе, блестейки от влага.

— Готова си за мене, скъпа — изстена той тихо.

Тогава плавно навлезе в нея, плъзвайки се във влажната й копринена цепнатина. Един тласък нагоре го намести удобно в нейната топлина. Тя си пое остро дъх и го прие още по-навътре. Пое го надълбоко, още по-дълбоко, охотно изпълнявайки рязката му команда да обвие краката си около кръста му и да отвръща на мощните му тласъци.

Напорът му ставаше все по-силен, почти яростен, докато той влизаше и излизаше с неотслабваща мощ. Краката му, ръцете му, цялото му тяло се разтърсваше от силата на желанието му.

— Леглото — изпъшка той, залитайки напред.

Лара хвърли поглед през рамо, видя, че бяха стигнали до леглото, и усети как пада назад. Джулиън я последва и падането им го накара да се забие в нея с такава сила, че и двамата изпъшкаха и извикаха. Дъхът му стържеше в ухото, докато тласъците му ставаха все по-силни и по-бързи. Стори й се, че вече е изпитала върховното блаженство последния път, когато той се беше любил с нея, но споменът за онзи миг бледнееше в сравнение с невероятния, зашеметяващ оргазъм, който я разтърсваше сега, разтрошавайки тялото й на милиони нажежени до бяло късчета, едно от друго по-ярки.

Тя усети как той подхваща ханша й и я повдига към себе си, за да поеме тласъците му. Почувства как устата му засмуква зърното й. Тогава го чу да изревава до ухото й и усети изблик на невероятна горещина да облива утробата й. Когато той се отпусна върху нея, тя прие тежестта на тялото му и го задържа плътно до себе си.

Лара се свестяваше полека. Отвори очи и видя Джулиън да се взира в нея. Очите му бяха тъмни и настоятелни, притесняващо напрегнати. Като че ли се опитваше да намери смисъла на това, което току-що се беше случило помежду им. Собствените й мисли бяха съвършено ясни. Ужасно беше да изпитва такава могъща жажда към мъж, който никога нямаше да я обича.

— Прости ми, че не се сдържах — каза Джулиън, отмествайки се от нея. — Исках да го направя бавно, да те вкусвам като хубаво вино. Само ме остави да си поема дъх и ще го направим вече както трябва.

Лара го загледа със сънени очи как сваля палтото и жакета и как разкопчава ризата си. Сериозно се съмняваше, че ще преживее още един негов страстен набег.

— Ваната ще изстине — протестира тя слабо.

— Нека.

Той хвърли настрана ризата и смъкна панталоните. Тя се втренчи в него, смаяна от това, че по стройното му тяло има толкова много мускули. Нито унция излишна плът на нито едно място по това тяло. Раменете му бяха широки, гърдите — маса от мускули, цялата му фигура, чак до изящните му крака, издаваше благородния му произход.

Обувките му тупнаха на пода една след друга. Той се измъкна от панталоните, събувайки и чорапите си заедно с тях. Като го видя да се извисява така над нея, тя не можа да отмести очи от него. Обичаше този мъж, разбра стресната. Обичаше го прекалено много, за да се омъжи за него. Да обича Джулиън със слаба надежда да бъде обикната в замяна — това в крайна сметка щеше да я унищожи.

Джулиън се приближи към ваната, намокри една кърпа и се върна при леглото. Тя протестира слабо, когато той разтвори краката й и изми остатъците от семето си. После изми и себе си и се отпусна на леглото, а горещия му поглед се изливаше върху нея като топъл мед.

Докосна гърдите й, после сведе глава, за да ги засмуче. Един стон се изтръгна от гърлото й и излезе от устата й като лека експлозия, когато устните му се спуснаха надолу, по корема й и до ръба на чорапите. Той развърза едната панделка с уста и започна да проправя пътека от целувки по крака й, полека навивайки чорапа надолу. Повтори това и на другия й крак. Тялото й пламтеше. Тя се изви към него, когато устата му тръгна нагоре, към триъгълника, скрит между краката й.

— Джулиън…

— Да, скъпа.

— Това не… не бива…

Той зарови лице между краката й и я докосна с език. Тя сграбчи чаршафа и се изви срещу него.

Той вдигна глава и я дари с опустошителна усмивка.

— Какво не бива да правим, скъпа?

Устата му се върна към нежната плът между краката й. Умът на Лара се изключи. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за жадната уста на Джулиън, която я похищаваше. Езикът му се одързости, пъхна се във влажната ножница на нейната женственост с дълго, възбуждащо движение и разумът й излетя през прозореца.

— Какво ме питаше? Не мога да мисля, като… о, Божичко, убиваш ме.

— Не мисли. Искам да те чувствам как трепериш под устата ми, искам да вкуся страстта ти.

Еротичните му думи разпалиха пламъка у нея и тя се заизвива безпаметно под безмилостните му уста и език. Дъхът й отекваше шумно в очаквателната тишина, докато той я отвеждаше все по-високо и по-високо, а тялото й, напрегнато, набъбващо, се домогваше все по-близо до освобождението, което той изискваше от нея. Тогава тя стигна върха, изкрещя името му, стискайки кичури от косата му в страх да не би той да спре, възнасяйки се от всичко, което той правеше с нея.

Тя още трепереше след края на кулминацията си, когато Джулиън се надигна и проникна дълбоко в пулсиращата й ножница. Остана неподвижен за един дълъг, бездиханен миг, после подтикът да достигне върха надделя. Той изстена и навлезе решително навътре. Не му трябваше много време. След мигове потъна във вихъра на опустошителната си кулминация. Семето му се изля в силен тласък и той изкрещя името й.

Джулиън се свести пръв. Лара лежеше до него с отпуснато тяло и сладка усмивка на лицето.

— Да се изкъпем ли сега?

— Не още — измърмори тя сънено.

— Хайде — настоя Джулиън.

Грабна я и я отнесе при ваната. Лара изпищя протестиращо, когато той я потопи във водата.

— Студена е.

— Отмести се — каза Джулиън, прекрачвайки ръба на ваната.

— Няма място.

— Ще направим.

Тя се премести наред; той седна зад нея. Беше тясно, но Джулиън не се оплакваше. Взе кесията за баня, насапуниса я и я прокара по гърба й с дълго, чувствено плъзгане. След като се изкъпаха един друг в тясното пространство, на пода имаше повече вода, отколкото във ваната. Почукване на вратата, обявяващо пристигането на храната им, ги накара да се измъкнат от ваната и да навлекат достатъчно дрехи, за да не шокират прислугата.

Вечеряха, без да говорят. Джулиън беше гладен, а от начина, по който Лара поглъщаше вечерята си, личеше, че и тя е гладна колкото него. След като се нахраниха, Джулиън се облегна назад на стола си и я загледа втренчено.

— Колко време според тебе ще трябва, за да намерим циганския лагер?

— Имението на татко е огромно, но има няколко места, които Пиетро предпочита пред други. Там ще потърсим най-напред. Колко време ще останем при циганите? Не се оплаквам, нали разбираш. Най-добрите моменти в живота ми са било там с Рамона и Пиетро.

— Не знам — отвърна замислено Джулиън. — След няколко седмици ще се върна в Лондон и ще говоря с началника си. Стесних кръга от заподозрени до няколко мъже с връзки по върховете на властта. Той е човек, който има достъп до тайна информация.

— Имаш предвид някого, нали? — запита Лара.

— Да.

— Кажи ми.

— Не. Знанието е опасно. Близо съм, знам го. Чакала показва признаци на страх. Отвръща на удара с удар, като заплашва тебе и семейството ми.

— Това не ми харесва, Джулиън.

— Съжалявам, че те забърках в това. Ще обясня всичко на баща ти, когато бъда сигурен, че не е замесен.

Лара скочи на крака.

— Мислиш, че татко се занимава с контрабандисти? Да не си луд?

Джулиън разбра, че е допуснал грешка. Не би трябвало да споменава лорд Сганхоуп като заподозрян. Нямаше достатъчно факти, за да докаже или да опровергае подозрението си.

— Подозрителен съм към всеки евентуално свързан с човека, който би могъл да бъде Чакала.

— Искаше да ме отдалечиш от татко, затова почти ме отвлече — нападна го Лара.

— Отчасти — призна Джулиън. — Но всъщност нападенията срещу тебе ме убедиха да те отведа.

— Татко никога не би ми сторил зло.

— Надявам се — каза неуверено Джулиън.

— Ужасно ме дразниш! — избухна Лара. — Настоявам да ме върнеш у дома. Татко няма да ме излъже. Ще го питам направо дали е замесен в контрабандата.

— И дума да не става — възрази Джулиън. — Няма значение дали лорд Станхоуп е замесен или не. Група безскрупулни хора си разиграват коня из Лондон. Докато не разбера истината, ще стоиш при дядо си и баба си.

— Ще си лягам — изфуча Лара.

— Сърдиш ми се.

Тя се нахвърли върху него:

— Разбира се, че ти се сърдя! Какво очакваше? Най-напред се опитваш да ме накараш да се омъжа за тебе, като всъщност не искаш да се жениш, после ме отвличаш от Лондон и обвиняваш баща ми в заговор.

— Не се залъгвай, Лара, ние ще се оженим.

— Не. Ти грешиш, милорд. Аз съм си циганка, забрави ли?

— Половин циганка — поправи я Джулиън. — И дъщеря на граф. Ами ако носиш моето дете?

— Сред моите хора не е грях женени да имат дете.

— Ако говориш за циганския ни брак, бъди сигурна, че обществото няма да го приеме. Както разбрах, това е трябвало да бъде последното ти лято с Рамона и Пиетро, баща ти е искал да си намериш съпруг с неговия ранг или по-висок. Той не би могъл да излезе с изправена глава сред хората, ако родиш копеле. Английските закони имат предимство пред езическите.

Лара изфуча възмутено.

— Езичница ли ме наричаш?

Джулиън въздъхна раздразнено.

— Не искам да споря с тебе, скъпа. Да си лягаме. Искам утре да станем рано.

— Намерете си друго легло, милорд. Няма да деля своето с мъж, който ме смята за езичница.

Джулиън загледа развеселено как Лара измъква нощницата от чантата си, нахлузва я над дрехите си и се съблича под нея. После тя се пъхна в леглото, дръпна одеялото чак до врата си и се обърна с гръб към него.

— Съжалявам, скъпа, това е единственото налично легло и имам сериозно намерение да го споделя с тебе.

Съблече се бързо и се пъхна при нея. Когато се опита да я прегърне, тя замря и се дръпна към ръба на леглото.

— Много добре, Лара, както желаеш. Исках само да те прегърна.

Лара не искаше Джулиън да я прегръща. Беше прекалено уязвима с него, прекалено наранена отвътре. Как можеше той да подозира, че баща й се е забъркал с контрабандисти? Баща й беше честен човек. Тя самата бе живото доказателство за любовта и великодушието му. Нищо не го задължаваше да я прибере, когато се беше появила на прага му тринадесет години след кратката му история с майка й, но го беше направил.

Лорд Станхоуп би могъл да отрече, че е познавал майка й, и никой нямаше да го обвини. Но я беше приел, без да задава въпроси, и я обичаше безрезервно.

Лара щеше да намери да докаже, че баща й е невинен, че подозренията на Джулиън са глупави.

Накрая тя потъна в сън, но когато се събуди на сутринта, видя, че се е сгушила в прегръдките на Джулиън, преплела крака в неговите, притиснала се уютно към него. Погледът й се стрелна към лицето му. Очите му бяха отворени и той й се усмихваше. Ако кажеше само една дума за близостта им в леглото, тя щеше да изтрие самодоволната усмивка от лицето му с камшика си.

— Събуди се — изрече той лениво. — Време е да ставаме. Ще се измия пръв. Докато ти се занимаваш с тоалета си, ще поръчам закуска и ще се погрижа каретата да бъде готова, за да тръгнем навреме.

Лара кимна и полека се измъкна от ръцете му. Докато той се миеше, бръснеше и обличаше, тя се обърна с гръб и гледаше в стената. Едва след като Джулиън излезе, тя стана, за да се оправи. След това излезе от стаята и го намери седнал на една маса в общото помещение долу.

— Поръчах солидна закуска — каза той доволно.

Лара кимна, все още твърде сърдита, за да подхване разговор с него.

Тя закуси мълчаливо, а гневът й растеше с всяка погълната хапка. Как може Джулиън да е така самодоволен, когато тя кипеше вътрешно? Нямаше търпение да се събере с Рамона и Пиетро. Дядо й и баба й като че ли винаги знаеха какво е най-доброто за нея. Може би биха могли да й помогнат да реши дилемата си, свързана с Джулиън. Така, както го виждаше тя, Джулиън никога нямаше да я обикне, така че защо да се омъжва за него с гаджовска церемония?

Тревожеха я и подозренията на Джулиън, че баща й е способен да й навреди. От този факт я болеше почти толкова, колкото и от това, че Джулиън не я обичаше. Размишленията й секнаха, когато той приключи със закуската, стана и я изведе навън. Настани я в каретата, която ги чакаше, и седна при нея. Потеглиха сред тракане на колела и дрънчене на конска сбруя.

Слънцето беше стигнало най-високата си точка, когато Станхоуп Манър се появи в полезрението им.

— В земите на татко сме — обяви Лара.

— Ще заобиколя къщата — каза Джулиън. — Ако прислугата ни види, това ще обезсмисли идването ни тук. Никой не бива да знае къде си.

— Отбий от главния път — посъветва го Лара. — Тръгни към дърветата вдясно. Ще видиш тясна алея за фургони, която трябва да ни отведе до едно от любимите места за лагеруване на Пиетро.

Джулиън последва указанията на Лара и скоро стигнаха до една полянка край бълбукащ поток.

Разочарование се промъкна в думите й:

— Няма ги тук. Тръгни покрай потока надолу по течението. Наблизо има друго място за лагер.

Каретата продължи покрай тревиста делта. Лара започна да се страхува, че баба й и дядо й са решили да зимуват другаде. Тогава чу гласове в далечината.

— Те са! — викна тя, плясвайки възбудено с ръце. — Малко по-нататък.

Десетина или повече колоритни цигански фургони скоро се показаха пред очите им. Бяха пръснати в огряната от слънце полянка до криволичещия поток. Едно циганче ги видя и викна на останалите. Понеже земята беше на лорд Станхоуп, те знаеха, че няма защо да се страхуват от новодошлите, защото малцина се осмеляваха да пресекат границите на чуждо владение, освен ако не са поканени.

Лара веднага разпозна Пиетро и му махна. Усмихна се, когато лицето на Пиетро грейна от радост. Той й махна в отговор и тръгна към тях, за да ги поздрави. Рамона вървеше плътно след него. Джулиън дръпна юздите и скочи долу, за да помогне на Лара да слезе. Но Пиетро го изпревари, свали внучката си от каретата и тя попадна в здравите му ръце. Той я прегърна силно, преди да я предаде на Рамона.

Рамона прегърна бързо Лара, после я отстрани на една ръка разстояние и проницателният й поглед се плъзна по нея. Тогава мургавото й лице грейна в широка усмивка.

— Не предсказах ли, че ще се намерите с Драго в Лондон? — Изведнъж усмивката й угасна и изражението й стана мрачно. — Опасност! И двамата сте в голяма опасност, затова сте тук.