Кони Мейсън
Нещо повече от скандал (14)

14

Стигнаха шотландските планини след десет дни. Облечена строго в пътен костюм, какъвто би носила английска дама, Лара не привличаше особено любопитство при престоя им в ханове, където сменяха каретата, или в домовете на благородниците, познати на Джулиън. Първия път, когато той я представи като своя съпруга, тя му хвърли поглед, който не предвещаваше нищо добро. Въпреки че Джулиън моментално го пренебрегна.

— Защо каза на лорд и лейди Комптън, че сме женени? — атакува го тя.

Джулиън я погледна раздразнено.

— Искаш да им бях казал, че си ми любовница, така ли? Името ти щеше да започне да се въргаля в калта много преди да се върнем в Лондон. Помисли колко щеше да се засрами баща ти. Освен това — изрече той с нехайна усмивка — бракът ни е предрешен.

След този случай Лара се научи да стиска зъби и да бъде възможно най-любезна с хората, които я смятаха за графинята на Джулиън. Нека той си вярва каквото си ще, реши тя. Докато не го чуеше да изрече думата „любов“, нямаше да се омъжи за него в английска церемония.

Лара обожаваше шотландските планини. Беше прекарала многобройни чудесни лета сред шотландските тресавища, берейки изтравничета в подножията на извисяващите се планини, сред чистия, свеж въздух. Беше родена в планините, недалече от Инвърнес, и винаги се беше смятала повече шотландка, отколкото англичанка, макар че преди всичко гордо се провъзгласяваше за половин циганка.

Всяка година допреди да навърши тринадесет години и да отиде при баща си, тя беше пътувала с хората от катуна между летните лагери в шотландските планини и зимния им дом в низините. При първия намек за пролет те се връщаха към корените си в планините на Шотландия. Дори острият вятър, който духаше сред тресавищата, не помрачаваше ентусиазма на Лара. В един момент Джулиън й каза, че са вече в земите на Синджън.

— Хубаво е да си дойдеш у дома — каза Лара. — Семейството ми пътуваше из цяла Шотландия, но планините винаги са били нещо по-особено за мене. Едва когато ме заведоха при татко, моите хора започнаха да прекарват зимите в Англия, в татковите земи. Сега е твой ред. Разкажи ми за брат си.

— Синджън е неописуем. Допреди няколко години стремглаво се носеше по нанадолнището. Ожениха го на четиринадесет години по заповед на краля за една седемгодишна шотландка, наследница на Гленмур и бъдеща лердеса на клана Макдоналд. Синджън не искаше да се жени и заживя отделно от съпругата си. Стана най-известният женкар в цяла Англия. Надмина и най-дивите си мечти, когато един ден Кристи Макдоналд се появи в Лондон под името лейди Флора Рандал. Синджън не познал, че това е изоставената му съпруга, но от мига, когато я видял, бил като омагьосан.

— Божичко! — въздъхна Лара. — Защо Кристи не му е казала, че е съпругата му?

— И тя искаше съпруг англичанин не повече, отколкото Синджън — жена шотландка. Но тя се нуждаеше от наследник за Гленмур. Синджън не се беше интересувал нито от Кристи, нито от Гленмур, докато се забавляваше на воля и гонеше фусти, така че нямаше изгледи да се роди наследник, ако Кристи не беше взела нещата в свои ръце. Няма нужда да казвам, че когато се върна в Гленмур след няколко месеца, тя носеше детето на Синджън, а завеяният ми брат нямаше представа, че е взел за любовница собствената си съпруга.

— Божичко! — повтори Лара.

— Всичко се нареди прекрасно — каза Джулиън. — Имат син, Найджъл, и дъщеря, Алтея. Сега кланът на Кристи уважава Синджън, от него излезе чудесен лерд.

— Виж, овце пасат на склона — посочи с ръка Джулиън. — Гленмурски са.

Лара плъзна поглед по обраслите с изтравниче тресавища и зелените хълмове, омаяна от гледката на огромното стадо, пасящо сред сочните треви.

— Ето го и Гленмур! — възкликна Джулиън, когато се показаха кулите и купичките на крепостта. — Чудесно място е това. Синджън направи подобрения и вътре, и отвън. Макар че още не се е сетил да прокара и приличен път в земите си — измърмори под нос.

Лара се вгледа в сивия замък, изплувал от мъглата. Стори й се величествен. Досега никога не беше влизала в истински замък. Имението на баща й в провинцията беше строено сравнително неотдавна и по никакъв начин не можеше да бъде описано като крепост. Лара нямаше търпение да проучи отблизо древните каменни кули.

Минаха по моста и през отбранителната стена. Тъй като в този отдалечен край на Шотландия нямаше много врагове, нямаше и охрана на портата, макар че се виждаха мъже, патрулиращи по укрепленията. Джулиън и Лара минаха безпрепятствено и спряха пред редица каменни стъпала, водещи към напукана дървена порта, четири пъти по-голяма от Лара.

Тъкмо се готвеха да слязат от седлата, когато един мъж излезе от една външна постройка. Извика им и хукна към тях, за да ги приветства.

— Това е Синджън — каза Джулиън.

Лара се взря в него и дъхът й спря. Джулиън беше пропуснал да спомене колко красив е брат му. Беше висок и мускулест, усмивката му би могла да накара и листата да паднат от дърветата. Тя доста се изненада, като осъзна, че Синджън е облечен в килт^[1] — дреха, забранена след битката при Кулодън.

— Джулиън! Добре дошъл. Щях да ти пращам вест в Лондон, а ето че си тук. Тревожех се. Много си потаен. — Изведнъж очите му се присвиха и той си пое дъх. — Нещо не е наред, усещам го! Какво има? — Преди Джулиън да успее да отговори, погледът му се спря върху Лара. — С тази дама ли те видях на панаира?

Изведнъж Лара си спомни, че беше видяла Синджън с Джулиън на панаира. Джулиън й беше казал, че Синджън бил просто човек, който искал да купи един от конете на Пиетро.

— Паметта ти е все така добра — проточи Джулиън.

— Синджън, това е лейди Лара, дъщерята на лорд Станхоуп. Лара, това е брат ми Синджън. Ще обясня всичко, след като влезем вътре, тук е ужасно студено.

Очите на Синджън имаха същия цвят като на Джулиън, осъзна Лара, докато сравняваше двамата мъже. Синджън беше по-млад, но не по-малко красив от брат си. И двамата имаха тъмни коси, тъмносини очи и обезоръжаваща усмивка, но за Лара Джулиън беше много по-привлекателен. Мистерията и опасността, които го обкръжаваха, му придаваха безспорно предимство пред брат му.

Синджън се поклони над ръката на Лара.

— Добре дошла в Гленмур, милейди. Влезте вътре, на топло. — Изтича нагоре по стъпалата и отвори вратата. — Кристи ще се радва да те види, Джулиън. Мисля, че още не си виждал дъщеря ни.

Очите на Лара се разшириха, когато влезе в голямата зала. Тя беше направо огромна; по варосаните й стени бяха накачени цветни стенни килими, а на прозорците имаше истински стъкла. Прислужниците се суетяха насам-натам, заети с шетня и бъбрене. Синджън ги заведе при столовете, поставени пред голямо огнище, което доминираше над едната страна на залата.

Една красива жена с карирани шотландски дрехи се втурна към тях с чаши затоплена бира.

— Маргот, къде е Кристи? — запита Синджън.

— В приемната е, Синджън. Да пратя ли да я повикат?

— Да. Кажи й, че имаме гости.

— Прислугата ти казва Синджън? — запита Джулиън, изненадан от фамилиарността в Гленмур.

— Маргот е роднина на Кристи. Ще видиш, че тук всички сме едно семейство и английските титли не означават кой знае какво за планинците.

Лара се отпусна назад на стола си, затоплена от огъня и бирата. Очите й се затваряха, започваше да се унася, когато един остър вик и тупуркане на малки крачета я стреснаха. Тя вдигна очи точно когато едно момченце се втурна в ръцете на Синджън. Той се засмя и го подхвърли високо във въздуха за голямо удоволствие на детето.

— Ето го Найджъл — поясни Синджън с нескривана гордост. — Това малко дяволче не върви, само тича.

Стара прегърбена жена с бяла престилка над карираната шотландска дреха се втурна след детето.

— Тук ли си, палавник такъв. Недей да безпокоиш татко си и гостите.

— Няма нищо, Мери, нека да остане. Това е чичо му Джулиън и неговата… приятелка лейди Лара.

— Ще отседнат ли в замъка?

— Да, Мери, ще им приготвиш стаи, нали? Помоли Рори да внесе багажа им и да се погрижи за конете.

— Да — отвърна Мери и излезе бързешком.

— Джулиън! Колко се радвам да те видя. Какво те носи в планините? Да се надявам ли, че си искал да видиш племенника и племенницата си?

Вниманието на Лара беше привлечено от видението, което току-що изпълни залата. Помисли си, че лердесата на клана Макдоналд е най-красивата жена, която някога е виждала. Коса с цвят на бакър се спускаше по раменете, а стройната й фигура не издаваше, че е родила две деца. Носеше карираната дреха на клана Макдоналд с вродена гордост.

— Кристи! — Джулиън скочи и прегърна снаха си. — По-красива си, отколкото те помня. Бракът и майчинството ти се отразяват добре. Надявам се сестра ми да не те е отегчила с обичайните си чудачества. Къде е Ема, впрочем?

— Ема ли? — изрече Кристи, разменяйки озадачен поглед със Синджън. — Трябва ли да е тук?

Джулиън пребледня.

— Пратих я на север преди известно време. Би трябвало отдавна да е пристигнала.

Изражението Синджън стана мрачно.

— Ще кажа на Рори и хората му да започнат веднага да я търсят. Ако Ема е дошла тук, ще разберем до ден-два. Доколкото ми е известно, по това време няма никаква опасност за пътниците. Сама ли пътува?

— Дадох й шестима стражи, а и Руди Блейкли предложи да я придружи, макар че бях против това. Знаеше ли, че той поиска разрешение да я ухажва? Аз отказах, разбира се, но май забраната не е подействала. Познаваш Ема.

Синджън извъртя очи нагоре.

— Така е. Обаче точно Блейкли ли? Сигурно се шегуваш. Репутацията му е почти толкова лоша, колкото беше моята, преди да се кротна оженен.

— Не е толкова лош — обади се Кристи. — Има нужда само от подходяща жена, която да го преобрази. — Бляскавият й поглед се спря върху Лара. — Някой няма ли да ме представи на дамата на Джулиън?

— Извини ме — каза големият брат. — Това е лейди Лара Станхоуп, моя… оу.

Потърка крака си, където Лара го беше ритнала.

— С Джулиън сме познати — каза тя, преди той да успее да довърши изречението.

Не искаше семейството му да я смята за негова съпруга, щом самият той отказваше да признае циганския им брак.

Синджън се вгледа в Лара, видимо объркан.

— Мога да се закълна, че видях лейди Лара в цигански дрехи в деня, когато се натъкнах на тебе на панаира.

— Майка й е циганка — обясни Джулиън. — Тя още прекарва всяко лято при баба си и дядо си, след като е отишла да живее при баща си. Прекарваше последното си лято с тях, преди да се установи за постоянно в Лондон, когато я срещнах.

— Разбирам — каза Кристи, поглеждайки към Лара.

— Сами ли пътувате? Къде е придружителката на лейди Лара?

— Вижте, явно не мога да скрия нищо от вас двамата — въздъхна Джулиън. — Много добре, ето каква е работата. Лара ме измъкна от морето и в буквалния смисъл ми спаси живота. Баба й излекува раните ми, а циганите ме защитиха от враговете ми, когато дойдоха да ме търсят.

— Бил си ранен? Някой се опитвал да те убие? — ахна Кристи.

— Да, има хора, които искат смъртта ми.

— И сега си в опасност — заключи Синджън.

— Да. Лара също. Имаше покушения и срещу двама ни.

Синджън си пое остро дъх.

— Време е да се откажеш от опасния живот и пак да си бъдеш просто Джулиън Торнтън, граф Мансфийлд.

— Подозирам, че си прав. Самоличността ми като таен агент е компрометирана. Но отказвам да се оттегля, докато не отмъстя за смъртта на Даяна.

— Къде е мястото на лейди Лара в тази картина? — осмели се Кристи.

— Нямах представа, че тя е дъщеря на граф, докато не се върнах в Лондон след няколко седмици и не я срещнах на бала, който баща й даваше в нейна чест. Поради… необикновените обстоятелства на нашите… отношения сметнах за дълг на честта да й предложа брак. Враговете ми забелязали интереса ми към нея и решили да я използват, за да стигнат до мене.

— И трябваше да избягате от Лондон преди сватбата — предположи Кристи.

Лара реши, че е време да сложи край на предположенията.

— Не точно. Отказах да се омъжа за Джулиън поради мои лични причини.

Челюстта на Джулиън се втвърди.

— Ще се оженим, не се заблуждавай. Изложих репутацията ти на сериозна опасност.

Кристи се прокашля.

— Изглеждате изтощени. Ще заведа Лара в стаята й. Тук в планините вечеряме рано, но има достатъчно време да се освежи и да подремне.

— Вземи и Найджъл — каза Синджън. — Заспива в ръцете ми.

Лара стана, докато Кристи вземаше сина си, благодарна за навременната намеса на красивата шотландка.

Последва я нагоре по вита каменна стълба, водеща към приемната.

— Първо ще занеса Найджъл в детската стая — каза Кристи. — Време е да спи.

Лара се дръпна настрана, докато Кристи влизаше в една стая след най-горната площадка. Една млада жена пристъпи и пое момченцето от ръцете на майка му.

— Това е Ефи — каза Кристи. — Тя се грижи за децата. Ефи, това е лейди Лара. Ще ни гостува известно време.

Ефи се усмихна плахо на Лара.

— Добре дошла, милейди.

Лара се усмихна в отговор, после погледът й падна върху люлка, където лежеше малко бебе.

— Това трябва да е дъщеря ти?

— Да — изрече гордо Кристи. — Искаш ли да я видиш?

— О, да, много бих искала.

Докато Ефи слагаше Найджъл в леглото, Кристи вдигна дъщеричката си от люлката и я подаде на Лара.

Израснала в цигански катун, където винаги има много бебета и деца, Лара непринудено гушна детето.

— Хубава е — изрече Лара, омаяна от морскозелените очи на детето и червеникавия мъх по главичката му. — Колко е голяма?

— Алтея кара третия месец — каза Кристи — и вече върти баща си на малкото си пръстче.

— Не е за чудене — отвърна замислено Лара. — Иска ми се…

Не довърши изречението и върна бебето на Кристи.

— Ще я взема, Кристи — предложи Ефи.

— Да — каза Кристи. — Ще дойда да я накърмя по-късно, след като заведа лейди Лара в стаята й.

Стаята на Лара беше малко по-нататък по тесния коридор. През високите прозорци тя зърна извисяващи се планини, сини небеса и обрасли с изтравниче хълмове. Тъкано килимче покриваше пода, а около високото легло бяха окачени тежки кадифени завеси, които можеше да дръпне, за да се предпази от студа. Стенни килими закриваха каменните стени, на прозорците бяха окачени кадифени завеси, които предпазваха от зимния студ.

— Избрах тази стая за тебе заради великолепния изглед — каза Кристи. — Дрехите ти вече са разопаковани и са подредени в раклата в долния край на леглото. Не си донесла много неща, така че се чувствай свободна да искаш каквото не ти достига.

Изгледа критично Лара.

— По-висока съм от тебе, но Маргот е магьосница на иглата. Повечето ми лондонски дрехи ще се похабят тук, в планините, защото предпочитам тукашните платове и обикновените блузи.

Кристи не бързаше да си тръгне, затова Лара заподозря, че има нещо предвид. Наистина беше така, както скоро стана ясно, а красивата водачка на планинския клан не беше от хората, които говорят със заобикалки.

— Не мога да си представя някоя жена да откаже предложение от Джулиън. От това си вадя заключението, че ти е безразличен.

Лара се изчерви. Само да знаеше Кристи колко не й е безразличен…

— Джулиън е… изключителен мъж — каза тя, подбирайки внимателно думите си. — Коя жена би била безразлична към него?

— И аз така си помислих — каза самодоволно Кристи.

— Има ли конкретна причина за отказа ти?

Лара се поколеба.

— Да.

— Прости ми — извини се Кристи. — Не искам да любопитствам, но Джулиън, изглежда, няма търпение да се ожени за тебе. Стори ми се странно, защото беше казал на Синджън, че никога няма да се задоми или да създаде дете, след като Даяна умря. — Вдигна ръка към устата си.

— О, извинявай. Понякога говоря прекалено много.

— Няма нищо — увери я Лара. — Знам всичко за Даяна и вендетата на Джулиън срещу виновниците за смъртта й. Точно тя е причината, поради която не желая да се омъжа за Джулиън. Искам мъжът, с когото встъпва в брак, да ме обича толкова, колкото и аз го обичам.

— Но Даяна е мъртва — възрази Кристи.

— Призракът й стои помежду ни — настоя Лара. — Няма да се омъжа за Джулиън, докато той не я погребе окончателно.

Кристи докосна ръката й.

— Надявам се това да стане скоро. Ще те оставя да си почиваш, а аз ще се погрижа за дъщеря си. Искаш ли да се изкъпеш? Вечерята е в шест и половина. Може ли да ти казвам Лара?

— Разбира се, а аз ще ти казвам Кристи. Баня — това звучи чудесно, Кристи.

Джулиън и Синджън седяха пред огъня, обсъждайки ситуацията.

— Страхувам се, че нещо се е случило с Ема — заяви загрижено Джулиън. — Ако Блейкли допусне тя да пострада, ще го извикам на дуел.

— Ако Рори не успее да научи нещо за импулсивната ни сестра, ще събера разузнавателна група. Мислиш ли, че са ви проследили дотук?

Джулиън се замисли.

— Не и доколкото ми е известно, но няма как да бъда сигурен. Но не се заблуждавай, враговете ми няма да оставят камък непреобърнат, докато не ме открият.

— Защо искат смъртта ти?

— Много малко ми остава, за да разкрия самоличността на човека зад доходоносната контрабанда, която лишава правителството ни от законни приходи. Стесних съмненията си до трима мъже. Единият от тях е бащата на Лара, но се моля да съм сгрешил за него.

— По дяволите! Каква бъркотия! Станхоуп би ли навредил на собствената си дъщеря?

— Не мога да повярвам такова нещо за него, но и не го изключвам напълно. Затова доведох Лара тук. Разчитам на тебе и на клана да я защитавате.

— Можеш да разчиташ на нас, Джулиън — закле се Синджън. — Ще предупредя вождовете да внимават за непознати.

— Мога да се грижа за себе си, знаеш. Но се тревожа за Лара. Тя не заслужава всичкото това. Спаси ми живота и заяви… е, няма нужда да го казвам, но й дължа много повече, отколкото някога бих могъл да й върна.

Синджън се намръщи.

— Затова ли искаш да се ожениш за нея? От това, което видях, ми се струва, че с нея сте… е, повече от приятели.

Джулиън се изчерви и отвърна поглед.

— Наистина сме повече от приятели. Сигурно така и така ще го разбереш, затова мога да ти кажа. С нея сме любовници. Не знаех, че е дъщеря на граф, когато… отнех девствеността й. Редно е да й предложа името си.

— Лара като че ли се колебае да приеме предложението ти. Защо?

— Вероятно е свързано с Даяна — допусна Джулиън. — Лара мисли, че обичам една мъртва жена.

Веждите на Синджън се вдигнаха полека нагоре.

— Така ли е?

— По дяволите, Синджън, и ти ли? Даяна е мъртва много отдавна. Смъртта й ми се отрази много сериозно и няма да се спра, докато не отмъстя за нея. Но Лара е от плът и кръв. Изпитвам много чувства към нея, а сред тях е и такава страст, каквато никога не съм изпитвал към Даяна. Не мога да не се упреквам, че предавам Даяна, задето съм толкова увлечен от Лара, но не е сега моментът да се задълбочавам в душевните си бъркотии. Първо трябва да заловя убиеца на Даяна.

— Нямам намерение да ти давам съвети — каза Синджън, — но ми се струва, че е грешка да отричаш силните си чувства към Лара. Поучи се от моите грешки, братко. Упорствах и не скланях да кажа думите, които Кристи искаше да чуе, а това едва не ми коства съпругата и децата.

— Трябва да следвам съвестта си — обясни Джулиън. — Но ще се оженя за Лара, преди да се върнем в Лондон, независимо дали е съгласна. Възможно е да носи детето ми.

Синджън се подсмихна.

— А мене ме наричаше женкар.

— Не разбираш — продължи сериозно Джулиън. — С Лара сме женени според циганските закони. Тя се омъжи за мене, за да спаси живота ми, когато хората на Чакала дойдоха да ме търсят. Разбира се, никога не съм смятал този брак за законен или обвързващ, но не мога да отрека, че исках да спя с Лара, след като раните ми заздравяха. Тя не ми каза, че е графска дъщеря.

— А аз си мислех, че с Кристи сме имали проблеми — поклати глава Синджън. — Така или иначе вие двамата с Лара ще трябва сами да се справите със ситуацията. Но можеш да разчиташ на мене за всякаква закрила, която ви е необходима.

— Благодаря — изрече тържествено Джулиън. — Знаех си, че мога да разчитам на тебе.

— Наваксвате си с новините май? — запита Кристи, влизайки в залата. — Обсъдихте ли какво може да се е случило с Ема?

— Отивам да говоря с Рори и Гавин — каза Синджън и стана. — Ще покажеш ли Джулиън стаята му? Сигурно ще иска да се преоблече преди вечеря.

Синджън излезе от залата, а Джулиън последва Кристи нагоре към приемната.

— Може ли да видя племенницата си? — запита той.

— Найджъл и Алтея спят, но можеш да надникнеш — отвърна Кристи.

Тя отвори вратата на детската стая и Джулиън влезе вътре тихичко, сепвайки Ефи, която шиеше, седнала до люлката.

— Няма нищо, Ефи, това е Джулиън, братът на Синджън. Иска да види Алтея.

Джулиън се приближи и се взря в човечето, спокойно заспало в уютното си легълце. Не можа да устои на подтика да погали бузката й с опакото на дланта си, учуден от мекотата й. Един ден с Лара можеше да си имат дете като това, мина през ума му. Тази мисъл го сепна, но му се видя и доста привлекателна. Потънал в размисъл, се обърна и излезе от стаята след Кристи.

— Тук настаних Лара — каза тя, посочвайки една затворена врата по-нататък по коридора. — Сигурно сега се къпе. Твоята стая е на отсрещната страна.

Джулиън искаше да протестира срещу отделните стаи, но се въздържа. Тук не беше собственият му дом; трябваше да спазва правилата, наложени от домакинята. Но да изненада Лара във ваната й — това си беше истинско изкушение.

— Вечерята е в шест и половина. Разчитам да придружиш Лара долу — каза Кристи, докато отваряше вратата на една голяма стая, обзаведена със солидни мебели като за мъж. — Дрехите ти са разопаковани. Ако имаш нужда да попълниш гардероба си, сигурна съм, че Синджън ще намери нещо, което да ти става! Той напоследък носи предимно килт и има много дрехи, които така и не облича.

— Благодаря, ще го имам предвид — отговори Джулиън, поглеждайки с копнеж към леглото.

Тясното одърче, на което бяха спали последната нощ в хана, доста го беше измъчило.

Щом остана сам, закрачи из стаята като неспокойно животно. Господ знае, че би могъл да подремне, но стаята на Лара го теглеше непреодолимо и го държеше буден. Освен това искаше да разбере какво мисли тя за Синджън и Кристи, как й се вижда Гленмур, дали е настанена добре и… Просто не можеше да се стърпи. Нямаше да се успокои, докато не говори с Лара.

Не видя никого, когато излезе в коридора. Бързо прекоси тясното пространство и почука леко на нейната врата. Когато не чу отговор, завъртя дръжката и влезе вътре. Тя още се къпеше — лежеше, опряла глава на ръба на ваната, поставена пред камината.

Отблясъкът от трепкащите пламъци смекчаваше златистия цвят на кожата й. Объркани черни къдрици се спускаха над ръба на ваната. Очите й бяха затворени, сякаш бе заспала. Джулиън се приближи, тялото му беше напрегнато, копнеещо. Щеше ли някога да угасне страстта му към дивата циганка, каквато беше неговата любовница?

Като че ли усетила присъствието му, тя отвори очи.

— Джулиън! Какво правиш тук? Това е моята стая.

— Искам да видя дали си настанена удобно. Когато не отговори на почукването ми, реших да вляза.

— Предпочитам да излезеш — изрече тя рязко.

Джулиън я изгледа втренчено.

— Какво има, скъпа? Не възразяваше, когато те гледах как се къпеш в хана снощи.

— Тук е домът на брат ти, Джулиън. Всичко е съвсем различно.

Той изфуча.

— Нищо не е различно. Сватбата ни ще се състои веднага щом намеря Ема. Ще станеш моя съпруга, още преди да замина оттук. В селото има черква и свещеник, който, сигурен съм, ще бъде щастлив да извърши церемонията.

— Ще видим — възрази Лара.

— Междувременно — каза Джулиън, отправяйки й похотлива усмивка, — няма причина да си отказваме някои малки радости.

Лара нададе стреснат вик, когато той потопи ръце в изстиващата вода и я извади от ваната. Грабна една кърпа и я обви с нея, докато я носеше към леглото.

— Джулиън, пусни ме. В дома на брат ти сме и…

— И какво?

— Трябва да пазим приличие.

— Приличието да върви по дяволите! Хрумва ми, че през по-голямата част от живота си съм бил прекалено предпазлив и благоразумен. Някога Синджън ме наричаше непоносим педант и трябва да се съглася, че е така. Това правят с човека отговорността и дългът. Но ти промени всичко това, диво мое циганче. Не мога да мисля за нищо друго, освен да разтворя краката ти и цял да потъна в теб.

Думите му пробудиха зов в кръвта на Лара — зов, който тя отчаяно се опита да потисне. Но любовта й към този невъзможен мъж беше толкова силна, че тя не можеше да му откаже почти нищо.

Дюшекът хлътна под тежестта на Джулиън. Той й се усмихна.

— Имаме много време преди вечерята.

— Не сме женени, Джулиън, сам го каза. Ще изпитвам вина, че съм злоупотребила с гостоприемството на Кристи.

Той дръпна кърпата от тялото й.

— Кристи няма да разбере. Освен това тя не е глупава. Сигурно е отгатнала, че сме любовници.

Той сведе тъмнокосата си глава над ъгълчето на устата й и остана за един дълъг миг, обсипвайки го с нежни целувки.

— Всеки път, когато сме заедно, увеличаваме риска да зачена детето ти — възрази Лара.

Той намери устата й. Лара въздъхна тихо и се предаде. Той започна да я целува така, че я остави без дъх, после вдигна глава и каза:

— Да, знам, знам.

Лара се вдигна на лакти.

— Искаш да забременея! Не разбирам.

— Казах ти, че ще се оженим. Изобщо няма да има значение, ако бъдеш бременна, когато разменим брачните си обети. Поне няма да имаш извинение да отказваш.

Лара се взря в искрящия му, решителен поглед и му отправи треперлива усмивка.

— Обичаш ли ме, Джулиън?

— Има ли значение? — прошепна той срещу устните й.

— За мене има. Ще се откажеш ли от вендетата срещу убийците на Даяна?

— Да се откажа? — ахна Джулиън, видимо поразен. — Не и докато тези копелета не попаднат в затвора.

Сърцето на Лара беше съкрушено. Как можеше толкова лесно да се подмами? Джулиън не я обичаше. За един кратък миг си беше помислила — не, беше се надявала, — че той най-накрая е слязъл в тъмните кътчета на сърцето си и е открил любовта.

— Ще уредя всичко, Лара — продължи Джулиън. — Взех специален лиценз, преди да напусна Лондон, макар да се съмнявам, че ще има нужда от него в шотландските планини.

Надигна се и започна да се съблича.

— Не се тревожи за Кристи или Синджън. И те са били любовници. Освен това Синджън вече знае за циганския ни брак.

— Казал си му? — ахна Лара.

— Трябваше да обясня как е между нас двамата. — Свали и последните части от облеклото си и я покри с тялото си. — Сега ще замълчиш ли и ще ме оставиш ли да те любя?

— Няма да стане — каза Лара и се измъкна изпод него. Взе пеньоара си и напъха ръце в ръкавите. — Ще се омъжа за тебе и ще те оставя да ме любиш, когато кажеш, че ме обичаш, и го кажеш сериозно.

— Много съм привързан към тебе — каза Джулиън и посегна към нея.

Тя му се изплъзна.

— Защо се пазиш толкова от това чувство? Даяна е мъртва. Защо се отвращаваш от това, да откриеш любовта с друга жена?

Джулиън скочи на крака.

— По дяволите, Лара, какво искаш от мене? Душата ми ли? Любовта е опасна. Да обичаш отчасти означава да умреш, когато някой, към когото си привързан, ти бъде отнет. Е, сега доволна ли си?

Лара зяпна смаяно. Никога не би предположила, че Джулиън се страхува да обикне отново. Че се бои да не би отново да загуби някого. Че го е страх да не би човекът, когото обича, да му бъде отнет.

— Значи предпочиташ да таиш чувствата си дълбоко у себе си, вместо да обичаш свободно — изрече тя мрачно. — Жал ми е за тебе, Джулиън. Когато осъзнаеш колко си грешил, може да реша, че не си заслужава да те чакам.

— По дяволите, Лара, няма да има никакво чакане. Ще се оженим след няколко дни и няма да приема „не“ за отговор.

Той скъси разстоянието помежду им и я привлече в прегръдките си.

— Давай, инати се, отказвай ми ласките си, но щом се оженим, ще спим в едно легло всяка нощ.

Целуна я властно, силата на решимостта му я завладя. Джулиън наистина я обичаше. Наистина. Просто още не го осъзнаваше. Или ако го осъзнаваше, беше прекалено упорит, за да си го признае.

Ниско ръмжене се изтръгна от гърдите му, когато я вдигна и я отнесе обратно в леглото. Тя вдигна очи към него; горещият му поглед накара кожата й да настръхне.

Очите й се спуснаха по великолепното му тяло, омаяни от играта на мускулите по него. Белезите от раните му не намаляваха неговата съблазнителност. Правеха го дори още по-привлекателен. Погледът й слезе надолу, към неудържимата му ерекция, и дъхът й замря.

— Продължавай да ме гледаш така, скъпа — прошепна той пресипнало, — и се кълна, че никога няма да излезеш от това легло.

Очите му блестяха, когато се отпусна на постелята. Точно когато посегна към нея, някой почука на вратата. Секунди по-късно вратата се отвори и влезе Кристи.

— Надявам се да не съм те събудила, Лара — каза домакинята. — Донесох ти наметка, да има с какво да се загръщаш. В замъка има доста течение по това време на годината и… о…

Джулиън изстена и посегна към панталоните си.

— Прости ми — каза Кристи. Очите й блеснаха развеселено. — Не знаех, че имаш компания. Само ще оставя наметката на скамейката.

Лара порозовя от притеснение, но Джулиън, видимо несмутен, спокойно се напъха в панталоните си.

— Няма нужда да си тръгваш, Кристи — каза той, щом се прикри прилично. — Аз ще си тръгна. — Погледна към Лара. — Ще продължим този… разговор по-късно.

Събра останалите си дрехи и излезе от стаята.

— Нямах намерение да ви прекъсвам — извини се Кристи, след като Джулиън излезе.

— Радвам се, че го направи — отговори Лара. — Както виждаш, волята ми е слаба пред Джулиън.

— Трябва да се омъжиш за него — посъветва я Кристи.

— Ти би ли се омъжила за човек, който не те обича? Страстта е нещо хубаво, но аз искам повече.

— Омъжих се за човек, когото не обичах — призна Кристи. — Всъщност, ненавиждах Синджън, когато го видях за първи път. Разбира се, бях само на седем години и цялото ми семейство, с изключение на дядо ми беше избито от англичаните. Никога не съм мислила, че ще се влюбя в Синджън, когато отидох в Лондон да го съблазня. Дай на Джулиън време да разбере колко много означаваш за него. Той е решен да се ожени за тебе, знаеш го.

— Хм — изсумтя Лара.

— Помисли си, Лара. Джулиън нямаше така да иска да се ожените, ако не те обичаше.

— Честта му…

— Честта да върви по дяволите — каза Кристи. — Джулиън те обича. Омъжи се за него и го избави от мъките му.