Кони Мейсън
Нещо повече от скандал (3)

3

Джулиън се събуди от болка и от вълнуващото усещане, че е жив. Макар да нямаше представа къде се намира, знаеше, че леглото, на което лежи, не е неговото. Първата му мисъл беше, че е пак на кораба на контрабандистите, но чистите, ароматни чаршафи скоро го убедиха, че не е така.

Опита се да си спомни нещо, но без успех. Помръдна, но това се оказа огромна грешка. Остър пламък изригна от рамото му и се спусна по гърба, изгаряйки всичко в тялото му. Болката беше толкова остра, че почти го накара да си пожелае да беше умрял. Опита се да преглътне, но, устата му беше суха като пустиня. Копнееше за вода. Беше ли изрекъл думата на глас? Вероятно, защото някой веднага поднесе чаша студена вода към устните му. Той отпи жадно. Когато утоли жаждата си, се опита да фокусира погледа си върху своя ангел спасител.

Зрението му се проясни полека, разкривайки привлекателно видение, което неясно помнеше от сънищата си. Опита се да вдигне ръка, за да докосне лицето на ангела, но силите не му стигнаха и ръката му се отпусна на леглото.

— Истинска ли си? — изхриптя той.

Дрезгавият й смях хипнотизираше. Но гърленият й глас го накара да осъзнае реалността.

— Истинска съм. Добре дошъл в света на живите. Известно време се страхувахме, че няма да се върнеш при нас.

— При вас ли? Къде съм?

— В цигански катун. Аз съм Лара, а това е моят фургон.

Джулиън се намръщи, опитвайки се да си спомни нещо важно, което беше забравил. Името на жената му прозвуча познато.

— Откога съм тук? Какво ми е?

— Не помниш ли?

— Не всичко. Припомни ми.

— Намерих те на морския бряг и те донесохме в нашия лагер. Тук си вече няколко дни. Баба извади един куршум от гърба ти, а втората рана в рамото беше загнояла. Щеше да умреш, ако не беше умението на баба ми.

Паметта на Джулиън още не можеше да се проясни.

— Куршуми ли?

— Да. Простреляли са те два пъти. Веднъж в рамото и втори път в гърба. Не помниш ли кой е стрелял по тебе?

Мъглата в мозъка му се разкъса и Джулиън си спомни защо бяха стреляли по него и кой го беше направил. Но нямаше да каже нищо на това непознато циганско момиче, дори името си. Последното, което би искал, беше да навлече неприятности на хората, които бяха спасили живота му.

— Не мога да ти дам отговорите, които търсиш — изрече той със слаб глас. — Най-добре е да не знаеш нищо. Не искам да навлека неприятности на твоите хора.

Лара се замисли над думите му.

— Можеш ли поне да ми кажеш как се казваш?

— Наричай ме както искаш.

— Докато си тук, ще те наричаме Драго.

Джулиън смръщи чело. Къде беше чувал това име?

Смътно си спомни… Не, споменът мигом изчезна.

— Дойдоха за тебе, нали разбираш.

— Кой е идвал за мене?

— Мъжете, които искаха смъртта ти.

Джулиън се напрегна.

— Какво стана?

— Рамона ги уплаши, че имаш едра шарка. Аз казах, че си Драго, един от нашите хора.

Джулиън затвори очи, обмисляйки всичко, което му беше разказала Лара. Спомни си как скача от кораба на контрабандистите и как куршумите плющят по водата наоколо му. Почти не помнеше какво беше станало, след като един куршум го беше улучил в гърба. Нямаше представа как е стигнал до брега жив.

— Съжалявам, че ви причинявам толкова главоболия. Ще си тръгна веднага щом мога.

— Не си мисли за тръгване, докато не оздравееш. Тук, с нас, ще бъдеш в безопасност. Няма ли да ми кажеш нищо за себе си?

— Колкото по-малко знаете за мене, толкова по-добре е за вас — отвърна Джулиън, опитвайки се да помръдне, и трепна от усилието.

— Боли те — каза Лара. — Ще доведа баба, тя знае какво да направи.

Джулиън я загледа как се отдалечава; не го болеше чак толкова много, че да не може да се възхити на полюшването на стройните й хълбоци под цветната пола или да забележи златистото съвършенство на раменете й, които бяха изкусително голи под ниско изрязаното деколте на селската блуза. Въздъхна.

Младата циганка беше прекрасна гледка. Запита се кой ли щастливец е спечелил сърцето й.

Болката беше превзела цялото тяло на Джулиън, когато Лара се върна с баба си. Рамона погледна лицето му и извади едно шишенце от джоба на огромната си пола. Отля малко от съдържанието му в една чаша и я поднесе към устните му. Джулиън се поколеба.

— Пий, Драго — настоя Рамона. — Това е лауданум. Ще облекчи болката ти и ще те накара да заспиш. Лара ще седи при тебе.

Последното убеди Джулиън да изпие горчилката. Хареса му идеята Лара да бди над него.

— Лара каза, че си ми спасила живота, Рамона. Благодаря ти.

— Ще говорим по-късно за това — каза Рамона и стана. — Ще ти приготвя бульон и ще го пратя по Рондо. Лара ще те нахрани. Опитай се да изядеш колкото можеш. Тялото ти има нужда от течности.

В мига, когато тя излезе, Джулиън заспа. Когато се събуди, Лара беше още при него. Усмихна му се. Тогава един млад циганин дойде с бульона, който Рамона беше приготвила.

Рондо подаде на Лара купата и лъжицата.

— Това е Рондо — каза тя на Джулиън.

Той веднага забеляза красивото лице на мъжа и се запита дали Рондо не е съпругът на Лара… или любовникът й.

Рондо загледа как Лара сипва топлата течност в устата на Джулиън.

— Каза ли ти как се казва? — запита Рондо.

— Казва се Драго — отвърна Лара.

Думите на Рондо тежаха от горчивина.

— Искаш да кажеш, че дори не знаеш името на мъжа, за когото се омъжи? Какво те прихвана, Лара? Трябваше да оставиш гаджите да го вземат.

Джулиън слушаше разговора, но не схващаше нищо. Кой се е омъжил за Лара? Сигурно не говореха за него, нали? Ако можеше, щеше да се изсмее на тази представа.

— Стига толкова — изпъшка той и отблъсна лъжицата. Стомахът му беше поел колкото можеше от бульона. Сънят почти го беше завладял, когато чу Рондо да казва:

— Гаджото знае ли, че ти е съпруг?

— Сега трябва да се справя с много други неща. Освен това и двамата знаем много добре, че това беше цигански брак. Няма да означава нищо за него.

— Но означава нещо за нас — възрази Рондо. — Тя сама го заяви три пъти пред нашите хора. Сега си омъжена жена.

Лара ядосано поклати глава.

— Спасих живота на един човек, нали? Хайде, Рондо, Драго трябва да си почива.

Джулиън усещаше въздействието на лауданума върху ума си, но чу добре всяка дума от разговора между Лара и Рондо. Ушите му вероятно му погаждаха някакъв номер. Това, което току-що беше чул, не можеше да бъде истина. Въпроси гъмжаха в ума му, докато се унасяше в сън, а в главата му танцуваха образи на златиста кожа и полюшващи се хълбоци.

След три дни Джулиън се събуди с бистър ум. С помощта на Лара успя да се надигне в леглото и да приеме малко твърда храна. Съвсем не беше оздравял, но поне умът му, изглежда, действаше отново.

Лара тъкмо беше влязла във фургона с обяда му.

Той я приветства с усмивка.

— Благодарих ли ти както трябва, на тебе и на хората ти, че ми спасихте живота?

— Няма нужда. Отвори уста.

— Няма да ви създавам неприятности по-дълго, отколкото ми се налага — каза Джулиън, отваряйки уста, за да поеме лъжица задушено.

— Не ставай глупав — скара му се Лара. — Тук засега си в безопасност, макар да подозирам, че онези мъже няма да се откажат от тебе. Май много искат смъртта ти.

Изражението му стана мрачно.

— Да, много. Ако твоите хора не възразяват, бих искал да остана, докато си възвърна силите.

Облекчението на Лара беше осезаемо.

— Рамона предложи да те намажем с орехово масло, за да потъмнееш и да не се отличаваш от нас.

— Трябва да се опитам да походя — изрече Джулиън, — но като че ли… ъ-ъ… съм си загубил дрехите. — Една тъмна вежда се вдигна въпросително. — Ти ли ме съблече?

Бавна руменина пропълзя по шията на Лара.

— Рамона и Рондо те съблякоха и изгориха дрехите ти. Ще ти намеря нещо да облечеш, да подхожда на новата ти самоличност.

Той попила брадата си.

— Сърби. Бих се зарадвал на един бръснач, ако има.

Лара кимна.

— Ще се погрижа.

Той докосна бузата й.

— Много си добра към мене, Лара. Съпругът ти не ревнува ли от времето, което прекарваш с мене? Рондо ли е щастливецът?

Лара го изгледа втренчено. Джулиън разбра недоизреченото зад мълчанието й. Очевидно Рондо беше нейният любовник, а не съпруг. Знаеше се, че циганките раздават безразборно ласките си.

— Ще отида да ти донеса някакви дрехи — каза Лара, докато се обръщаше, за да излезе навън.

Джулиън я изчака да излезе, после спусна крака от леглото. Прониза го остра болка, но не чак непоносима. Той се изправи полека, олюля се, но се хвана за леглото. Направи една стъпка. После още една и така полека стигна до другия край на фургона. Доволен от напредъка си, се върна при леглото, седна и дръпна одеялото над слабините си, очаквайки завръщането на Лара.

Докато нея я нямаше, Джулиън разглеждаше с интерес вътрешността на фургона. Изграден върху солидна дървена основа, той имаше дървени стени и покрив, също от дърво, а височината беше колкото той, Джулиън, да може да стои изправен. Уютното малко пространство беше запълнено с цветни възглавници, пейки и кошници. Незапален мангал стоеше в единия ъгъл, а ниският таван беше драпиран с ивици плат, които правеха стаичката да изглежда много приятна и интимна. Единственото прозорче, изрязано във вратата, пропускаше слънчевата светлина, падаща на малко петно върху пода.

Лара прекъсна огледа му, пристигайки с купчина мъжки дрехи, преметнати на ръката й.

— Някои са на Рондо, други — на дядо ми — обясни тя. — Още не си се запознал с Пиетро, но и това ще стане. Той ще дойде след малко да те обръсне.

Джулиън огледа дрехите и избра чифт торбести раирани панталони, свободна бяла риза и червен жакет в тон с пояса.

— Имаш ли нужда от помощ? — запита Лара.

— Мисля, че ще се справя сам.

Изправи се. Одеялото се смъкна от слабините му, но това не го смути. Циганките не се славеха с плахост. Всеизвестно беше, че знаят повече за отношенията между мъже и жени, отколкото английските дами от добро потекло, и мъжките тела не са им непознати.

Лара се опита да отвърне поглед, но не можа. И преди беше виждала тялото на Драго, но тогава той беше болен и не можеше сам да се обслужва. Сега изглеждаше различно. Опитвайки се да държи очите си над равнището на кръста му, тя се съсредоточи върху лицето. Косата му беше гъста и черна. Веждите му бяха с остър наклон и изглеждаха странно изящни. Очите му с гъсти мигли имаха цвета на среднощно небе. Погледът й се спря на небръснатите му бузи; тя се запита как ли ще изглежда без брадата.

Погледът й се плъзна надолу, към широките му рамене и гърди. Объркани тъмни косми растяха около плоските му зърна и продължаваха в стесняваща се ивица надолу по стегнатия корем и към… Тя ахна стреснато. Беше виждала мъжествеността му, когато се беше грижила за него, но сега членът му внезапно беше заживял собствен живот. Не беше точно възбуден, просто… жив.

Погледът й се стрелна нагоре, към невероятните тъмни очи, и тя изпита благодарност, че Драго, както изглежда, не подозира как го оглежда смаяно, не вижда пламналите й бузи.

— Обувките ми поне можаха ли да бъдат спасени? — запита Джулиън, докато обуваше панталоните. — Знам, че не са кой знае какво, но ми бяха много удобни.

Тя донесе обувките му.

— Почистих ги и ги изсуших. Още има живот в тях.

Когато се обърна, с облекчение видя, че Драго е навлякъл ризата и увива пояс около тънката си талия. Тя остави обувките му на пода и му помогна да облече жакета.

— Сега изглеждаш като циганин. След като ти потъмним кожата, никой няма да заподозре, че не си един от нас.

На вратата се почука. Влезе Пиетро.

— Това е Пиетро, дядо ми — каза Лара. В гласа й и по начина, по който гледаше стареца, се долавяше гордост.

— Дядо, не си се запознал официално с Драго.

Пиетро пристъпи напред. Погледът му опипа лицето на Джулиън за един дълъг миг.

— Ти си късметлия, момче. Ако Лара не те беше намерила, сигурно щеше да умреш.

— Вечно ще й бъда задължен — закле се Джулиън.

— Така е. Не се радвам особено за избора й, но щом един гаджо й харесва, кой съм аз, че да отсъждам? Лара каза, че искаш да се обръснеш. — Не изчака отговора на Джулиън. — Седни, ще те обръсна.

Разположи принадлежностите за бръснене, които беше донесъл.

Лара метна една кърпа на раменете на Джулиън. По смутеното изражение на Драго съдеше, че той не знае как да разбира думите на Пиетро.

— Иди да помогнеш на Рамона да приготви ореховото олио, малката ми — каза Пиетро.

Лара хвърли загрижен поглед към дядо си и още един към Джулиън, преди да излезе. Знаеше, че Пиетро иска да говори насаме с Драго, и имаше много добра представа какво ще му каже, а това я безпокоеше. Какво ще направи Драго, когато научи, че се е оженил за циганка?

Джулиън седеше неподвижно, докато Пиетро бръснеше брадата му. Той знаеше, че старецът има да казва нещо, и чакаше с все по-голямо нетърпение той да започне. Дали Пиетро ще му каже, че трябва да си върви? Джулиън не би могъл да го обвини, ако стане така. Пиетро не знаеше нищо за него. Лара го беше намерила при мистериозни обстоятелства и острите сетива на Пиетро сигурно бяха го предупредили, че ако позволи на непознатия да остане при циганите, това ще бъде опасно за хората му.

Нервите на Джулиън бяха опънати до крайност, когато Пиетро накрая изрече:

— Не бях доволен от избора на внучката ми, но тя взе решение и аз ще го уважа.

Джулиън нямаше представа за какво говори Пиетро, освен ако не намекваше, че Лара е трябвало да го остави да умре на брега.

— Рамона каза, че това е божията воля — продължи Пиетро. — Не съм толкова сигурен. Ако Лара трябваше да се омъжи за гаджо, защо да не може да избере някой достоен за нея? Не знаем нищо за тебе, освен това, че някой много иска смъртта ти. Замесен ли си в нещо, което ще донесе позор на внучката ми?

Джулиън премига. Не може да повярва на това, което чуваше. Според Пиетро, а Джулиън нямаше причина да не му вярва, Лара е негова съпруга. Оженили са ги без негово знание? Как? Защо? Не схващаше смисъла.

Джулиън изчака Пиетро да остърже космите от гърлото му с острия бръснач, преди да изрече:

— Сигурно грешиш, Пиетро. Не си спомням никаква сватба. Никога не бих се оженил за Лара или за която и да било друга жена. Отдавна се отказах да се женя.

Острието замря под брадичката му.

— Лара каза, че си неин съпруг — каза го три пъти и то пред свидетели, а ти потвърди думите й. Това е всичко, което се иска за цигански брак.

Джулиън премига.

— Защо го е направила?

— За да те защити от онези, които искаха да те убият. За циганите, вие с нея сте съпрузи. Ще я опозориш, ако се откажеш от брака.

Джулиън долови предупреждението.

— Оценявам това, което Лара е направила за мене, и съм й вечен длъжник. Но ти знаеш, че трябва да си замина, щом оздравея. Моят живот е в Лондон.

Пиетро му отправи загадъчна усмивка.

— Ние сме само кукли на конци. Трябва да изпълняваме онова, което бог желае.

Джулиън се размърда смутено, смразен от думите на Пиетро. Почувства огромно облекчение, когато Лара се върна с Рамона.

— Готово — каза Пиетро, избърсвайки последните следи от пяна по брадата на Джулиън.

— О, божичко — възкликна Лара.

Джулиън я погледна, питайки се защо го зяпа така. Дали не го е харесвала повече с брада? Не че има някакво значение, каза си той. Трябва скоро да поговорят с Лара за тази работа с женитбата.

— Донесохте ли ореховото олио? — запита Пиетро.

— Ето го — отвърна Рамона. — Сега ние с Лара поемаме младежа.

Пиетро излезе от претъпкания фургон и Джулиън се остави в ръцете на Рамона и Лара, които започнаха да мажат кожата му с орехово олио. Когато свършиха, Лара му подаде малко огледало. Оттам го погледна един мъж с тъмна кожа и черна коса, който лесно би могъл да мине за циганин. Джулиън почти не се позна и подсвирна смаяно.

Той погледна с копнеж през прозореца.

— Много ми се иска да се поразходя навън.

— Лара ще ти помогне — каза Рамона, докато прибираше шишенцето с ореховото олио. — Но трябва да обещаеш, че ще се върнеш във фургона, веднага щом усетиш, че се уморяваш. Това ти е първият ден извън леглото.

Джулиън обеща, макар да имаше други идеи. Как да си възвърне силите, ако не ги изпробва докрай? Щом Рамона излезе, той стана и предложи ръка на Лара.

— Ще излезем ли?

Джулиън не осъзнаваше колко е слаб, докато не понечи да слезе по трите стъпала, водещи навън. Без помощта на Лара не би се справил.

— Да се поразходим ли из лагера? — запита Лара.

Това бе добре за начало.

Ще бъде по-трудно, отколкото си го представяше, разбра Джулиън, докато се съсредоточаваше върху задачата да мести единия крак пред другия. Макар че болката не беше малка, той я понасяше стоически.

— Лара, колко е хубаво, че мъжът ти е вече на крака — усмихна се една млада жена, докато се разминаваше с тях.

— Дано бракът ви донесе радост и много деца — извика друга подире им.

Джулиън стисна зъби и не каза нищо. Хвърли кос поглед към Лара. Тя изглеждаше почти паникьосана. И гузна.

— Покажи ми къде ме намери — каза Джулиън.

— Далече е — протестира Лара.

— Покажи ми — настоя той. — Ако се уморя, ще спрем и ще си почина.

— Ами хубаво тогава. Насам.

Насочи го към заливчето.

— Кое е това място? — запита Джулиън. — Тук е хубаво.

— Близо е до Дъмфрийс, в Шотландия. Родена съм в Шотландия.

— Шотландска циганка — отбеляза Джулиън. — Брат ми живее тук, в планините. Жена му е лерд на клана Макдоналд.

— Наистина ли? — каза Лара и го изгледа с интерес. — Разкажи ми за семейството си.

Джулиън стисна челюсти.

— Вече казах повече, отколкото трябваше. Още колко остава? Подушвам морето.

— Почти стигнахме. Искаш ли да си починеш?

Макар да се облягаше тежко на ръката й, още не беше готов да спре.

— Не, не.

Прещипът беше гъст и буен, забавяше движенията им, но Джулиън неотклонно вървеше напред. Сега вървяха нагоре по хълма и той спря, за да си поеме дъх. Гледката беше смайваща. В далечината се издигаха планини, диво изобилие от пирен покриваше ниските хълмове, които ги заобикаляха. Въздухът ухаеше на слънчева светлина и цветя, а денят беше така ясен, че Джулиън сякаш виждаше вечността.

Накрая стигнаха до скалата над брега. Отливът беше настъпил. Лара посочи ивицата пясък, където го беше намерила. Мястото, където животът му едва не беше свършил. Джулиън й дължеше повече, отколкото би могъл да й върне. Обаче брак? Трябваше да поговорят. Той намери един плосък камък и седна, поканвайки я да седне до него.

— Изтощи се — укори го Лара. — Знаех си. Да повикам ли Рондо да те отнесе обратно?

— Малка почивка, само това ми трябва. А и трябва да поговорим.

Лара трепна, сякаш знаеше какво предстои и се боеше от него.

— Пиетро каза нещо странно — започна Джулиън. — Не знам как да го разбирам.

Лара приглади полите си, отбягвайки погледа му.

— Вярно ли е, Лара? Твоите хора наистина ли ни смятат за съпрузи? Как е станало? Не си спомням никаква сватбена церемония.

Лара го погледна изпод сведените си клепачи.

— Да. Женени сме. Беше необходимо, за да спася живота ти. Прости ми, Драго. Никога нямаше да кажа, че си мой съпруг, ако онези мъже не искаха да те убият.

— Казването, че си женен, не те прави женен.

— Прави те, ако си циганин. Три пъти пред свидетели изрекох, че си мой мъж и ти потвърди. Според нашите обичаи не е нужна официална церемония — просто двама души публично обявяват намерението си да станат съпрузи.

Джулиън я изгледа втренчено.

— Аз не съм циганин. Нали разбираш, трябва скоро да си тръгна. Този така наречен брак е преструвка.

— Драго, моля те, помисли пак. Става дума за живота ти. Ами ако враговете ти се върнат? Няма да търсят женен циганин.

Джулиън се замисли. Не беше глупак, а и не искаше да умира. Нямаше намерение да се жени за циганка, но прекрасно можеше да се престори като всеки друг мъж. Всъщност, дори още по-добре. Имаше достатъчно опит като агент под прикритие.

— Хмм, може би си права. Докато съм с вас ще се преструвам на твой съпруг.

— Няма нужда да се преструваш — отвърна Лара. — Ние сме съпрузи. — Тя стана изведнъж. — Готов ли си да се връщаме?

Джулиън се почувства така, сякаш е налетял на тухлена стена. В какво, по дяволите, се беше забъркал? Английският закон не оставяше никакво място за съмнения. Неговият така наречен брак с Лара не беше законен според английското право. Щом се върнеше в Лондон, благополучно щеше да забрави, че това изобщо се е случило, и щеше да си живее живота с чиста съвест.

Когато се върнаха в лагера, Джулиън беше изчерпал отслабналите си сили. Страхуваше се, че няма да може да се качи по стъпалата и да влезе във фургона. За щастие Пиетро му се притече на помощ — подкрепи го със здрава ръка и почти го сложи в леглото.

— Ох, дано не се разболееш пак — каза Лара, суетейки се около него. — Толкова време беше на прага на смъртта.

Джулиън се усмихна на съпружеската й загриженост. След смъртта на Даяна и нероденото им дете той не беше позволил на никоя жена да се сближи с него. Имаше любовници; беше мъж, в края на краищата. Отнасяше се любезно с тях, но не влагаше почти никакви чувства. Не се интересуваше от съпруга и наследници. Животът му беше погълнат от едно — да изправи Чакала пред правосъдието.

— Поспи, докато с Рамона приготвим вечерята — каза Лара, подвивайки одеялото около него. — Сигурно си изгладнял от разходката.

— Е, може и да хапна — изрече Джулиън, изненадвайки се, че наистина чувства глад, за първи път от доста време насам.

След като момичето излезе, той се замисли. Какво ли би било да прегръща гъвкавото тяло на Лара? Тя не беше невинна. Малко циганки бяха. Лара притежаваше естествена чувственост, напълно искрена. Подвижна и пъргава, красива и изкусителна, тя беше жена, на която никой мъж не би могъл да устои. Щеше ли да се превърне в пламък под устата и ръцете му? Щеше ли да го обгори със страстта си?

Тялото му се втвърди, когато си представи какво ли би било да бъде дълбоко вътре в нея. Да влиза и да излиза от сладкото й тяло. Може да беше слаб, но не беше умрял.

Лара бъркаше задушеното, докато Рамона се занимаваше с тяхното ядене. Смая се, когато баба й изрече:

— Съпругът ти изглежда достатъчно добре, за да сподели леглото ти.

Лара я изгледа изумено.

— Драго не иска съпруга, бабо. Не смята брака ни за истински.

— Трябваше да помислиш за това, преди да се омъжваш за него.

— Сгреших ли като го взех за съпруг, бабо?

— Не е моя работа да те съдя — каза Рамона. — Понякога съдбата действа неразбираемо за нас. Не долавям зло у него — продължи тя. — Но той си има грижи. Дланта му разкрива история на кървави тайни и премеждия.

Лара не се изненада много от това, че Рамона е чела по дланта на Драго.

— Какво друго видя?

— Опасност — измърмори Рамона. — Страхувам се за тебе, Лара. Животът ти сега е обвързан с този на Драго, независимо дали това му харесва. Той ще замине, да, но пак ще го срещнеш и ще попаднеш в мрежата на интригите му. Казвам ти го, за да те предупредя. — Замълча.

— Има още нещо.

— Какво? Кажи ми.

— Има или е имало жена в живота му. Тя е причината той да се противи на брака. Възможно е никога да не влезеш толкова дълбоко в сърцето му, за да изместиш тази жена.

Лара знаеше още от началото, че циганският брак не означава нищо за Драго. За съжаление, не можеше да възпре чувствата, които бяха пуснали корени в сърцето й. Интуицията й казваше, че Драго не е кой да е. Речта и обноските му бяха твърде изтънчени като за прост човек. Въпреки факта, че може би никога нямаше да научи кой или какъв е той, нежните й чувства към него бяха факт.

— Няма да го карам да обещава каквото и да било — каза Лара с повече увереност, отколкото чувстваше. — Неизбежно е да се разделим. Татко чака скоро да се върна у дома и не мога да го разочаровам.

Тъмните очи на Рамона се обърнаха навътре и гласът й се сниши до дрезгав шепот.

— С Драго ще се срещнете отново при други обстоятелства. Той не е това, което изглежда. Той е човек с много скрити лица.

— Вече стигнах до това заключение, бабо. Драго отказва да ми каже истинското си име. Ако се срещнем отново, сигурна съм, че ще се направи, че не ме познава. Сега ще му занеса вечерята.

— Чакай, Лара. За спането…

Лара отвори и затвори уста, без да каже и дума. Какво очакваше Рамона от нея?

— Ти си омъжена жена.

— Бабо! Аз… Драго не приема това.

— Ти сама го заяви пред свидетели, момичето ми. Вие двамата сте съпрузи. Какво ще правите в действителност, си е ваша работа. Интимността е нещо лично. Но Драго сега е един от нас. Потъмнихме кожата му и му дадохме циганско име. Нашите хора ще го защитят, ако враговете му се върнат, но само ако ти станеш негова съпруга в техните очи. Всички очакват да отпразнувате сватбата както си му е редът.

— Но, бабо, разумно ли е?

— Такъв е обичаят.

— Добре, бабо, тъй да бъде, ако това ще запази Драго жив.

— Довери ми се, момичето ми.

— Не съм ли го правила винаги?

Джулиън се опита да подремне, но умът му продължаваше да се връща към неотдавнашния разговор с Лара. Не можеше тя наистина да смята, че е негова съпруга! Той беше граф. Графовете не се женеха за циганки. Графовете се женеха за жени от добро потекло и със съответно обществено положение. Очите му започнаха да се уморяват от взиране в тъмното, когато чу движение във фургона. Усети присъствието на Лара, преди да я види. Очите му се отвориха.

— Буден си — каза Лара. — Вечерята е готова?

— Умирам от глад — отвърна Джулиън. Раздвижи се полека, за да не предизвиква остра болка, и се намести на ръба на леглото. — Мирише хубаво. Ти ще ядеш ли?

— Обикновено ям навън с другите, но мога да дръпна една пейка до леглото, ако искаш. Донесох достатъчно за двама.

— Ще ми бъде приятно — каза Джулиън. — Ще излизам навън, когато си върна силите.

Лара дръпна една пейка и разположи храната. После взе един стол и седна при Джулиън. Започнаха да се хранят в мълчание, нарушавано само от някой и друг коментар за храната. Когато се нахраниха, Лара донесе чиниите навън и се върна с леген, пълен с вода.

— Донесох вода, да се измиеш. — Едни тъмни очи се взряха в лицето му. — Изглеждаш изтощен. Подремна ли?

— Не, но съм сигурен, че сега вече ще заспя.

— Ще те оставя да се приготвиш за лягане.

Джулиън се замисли, докато се събличаше. Запита се къде ли ще спи Лара, благодарен, че тя не приема сериозно този фалшив брак. Не беше добра идея да спят на едно легло. Господ знае, че Лара беше съблазнително момиче, а той не беше светец. Можеше да забрави, че е джентълмен, с топлото й тяло свито до неговото.

Джулиън свали дрехите си и се изми добре, използвайки водата, кърпите и кесията за баня, които му беше донесла Лара. После си легна и заспа веднага.

По някое време по-късно се стресна от нещо топло и меко, сгушило се до него. Сладкият аромат на женската й плът го накара веднага да се втвърди.

Лара.

Джулиън не смееше да помръдне, докато тя се унасяше в сън. Какво означаваше това? Тя наистина ли очакваше той да се люби с нея? Желанието му беше несъмнено, но не беше сигурен дали ще може. Когато чу равномерното й дишане, усети леко разочарование, но и известно облекчение. Внезапното желание да я докосне обаче преодоля слабата му съпротива. Не можеше да се люби с нея, но можеше да я докосне. Полека се обърна настрана, плъзна ръка около стройната й талия и обгърна гърдата й в дланта си.

Едно вътрешно гласче му каза, че Лара е точно там, където той иска тя да бъде, и успокояващото знание го накара да се унесе в сън.