Кони Мейсън
Нещо повече от скандал (21)

Епилог

Шотландия, 1770 година

Слънцето светеше високо в безоблачното небе, аромат на диви цветя се носеше във въздуха на крилете на лек ветрец. Замъкът Гленмур се издигаше като древен страж на фона на планините и покритите с изтравниче тресавища. Вътрешният двор звънтеше от детски смях и бъбрене на възрастни. Членовете на клана, пременени с килтове и с шотландски шапки, се бяха смесили с гости от Англия. Кланът се беше събрал, за да отпразнува рождения ден на своя лерд Кристи Макдоналд.

Лара сложи един поднос с печени яребици на дългата маса, разположена във вътрешния двор, и размени усмивка с Кристи, която слагаше кошничка с хляб до месото.

— Има достатъчно храна за цяла армия — пошегува се Лара.

Кристи извъртя очи нагоре.

— Някога виждала ли си как ядат планинци?

Джулиън се приближи към тях с малката си дъщеря, кацнала на раменете му.

— Виждали ли сте Чарли? — запита той.

— Синът ни вероятно омайва някоя от братовчедките си — каза Лара. — Това дяволче е истински женкар. Страхувам се, че ще стане втори Синджън.

Джулиън се прекръсти.

— Да не дава господ.

— Синджън вече не е такъв — напомни им Кристи. — Не мога да искам по-добър съпруг за себе си и баща за децата си.

— Пусни ме, татко — изписка момиченцето на раменете на Джулиън. — Искам да си играя с Лизи.

— Лизи на Ема е такова мило момиченце — забеляза Кристи. — А брат й Тревър е също такъв пакостник като моя Найджъл и вашия Чарли. Питам се какъв ли ще излезе Горди. Още е много малък, за да се забърква в неприятности.

Джулиън свали от раменете си Сирина, наречена на майката на Лара. Преди тя да избяга, Лара й заръча:

— Гледай да си пазиш роклята чиста. Днес вече те преоблякох веднъж.

Сирина направи гримаса.

— Лизи никога не остава чиста.

— Сирина е права — подсмихна се Кристи. — Те трите с Лизи и моята Алтея са опасни мъжкарани. Синджън казва, че Алтея му напомняла за мене, когато ме видял за първи път. О, като говорим за Синджън, ето го там. Трябва да поговоря с него за гайдите. Рори и Гавин искат гайдарите да свирят, когато се изнася тортата, но свиренето на гайда е обявено извън закона.

— Мене това не ме безпокои — каза Джулиън. — Килтовете също бяха забранени, но всички мъже от клана, включително Синджън, носят килтове.

— Все пак имам чувството, че трябва да напомня на Синджън за забраната. Извинете ме.

— Хубаво е да се върнеш в Шотландия — каза Лара, след като Кристи се отдалечи. — Все едно се прибирам у дома. Радвам се, че татко и леля ти Аманда решиха да дойдат.

Джулиън се усмихна.

— Беше необходимо известно убеждаване, за да се реши леля Аманда да тръгне за шотландските планини. Според нея планинците са варвари, нали знаеш. Но перспективата да види всички деца събрани на едно място я убеди, че си струва да изтърпи неудобствата от пътуването из тези диви местности.

— Сега изглежда достатъчно щастлива — отбеляза Лара, махвайки натам, където почитаемата леля на Джулиън оживено разговаряше с Ема и Руди. — Помниш ли колко беше ядосан, когато Ема се омъжи за Руди? Страхуваше се, че той не може да се поправи и няма да бъде добър съпруг на сестра ти.

Джулиън кимна.

— Не бях прав да го съдя толкова сурово. Слава богу, ти ми посочи грешката ми. Той се доказа като образцов съпруг. — Протегна ръка. — Ела да се поразходим. Изпитвам настоятелна нужда да те целуна, без да ни гледа цялата тълпа.

Лара се усмихна и положи ръка в неговата.

— Аз съм бременна жена, милорд. Внимавайте как се държите.

— Ти сияеш — отговори Джулиън, докато я отвеждаше далече от навалицата. — Винаги си красива, но когато носиш мое дете, си особено прелестна. Това ще бъде последното, любов моя. Раждането на деца не е никак лесно нещо. Прекалено много раждания може да съсипят здравето ти. Животът ти ми е твърде скъп, за да те товаря с по едно дете всяка година.

Пара помисли, че никога не е обичала Джулиън толкова, колкото го обичаше в този момент. Което означаваше много, защото тя го обичаше безумно.

— Синджън все се опитваше да ни събере, а рожденият ден на Кристи се оказа идеалният момент — забеляза Джулиън. — Това ще бъде най-хубавото семейно събиране. Доволен съм, че Ема, Руди и децата им успяха да дойдат.

— Да. Рамона и Пиетро лагеруват наблизо, което прави всичко съвършено. Хубаво е братовчедите да се опознаят. Синджън и Кристи винаги идват съвсем за кратко в Лондон. Децата ни почти не познават роднините си.

Ръка за ръка отидоха до скалата, надвиснала над езерото. Тогава Джулиън я обърна в прегръдките си и я целуна, като я притисна само толкова, колкото позволяваше коремът й.

— Ето — каза той, когато прекъсна целувката. — Ето това исках да направя днес, през целия ден. Нямам търпение отново да можем да се любим.

— И аз — съгласи се Лара с искрящи очи. — Най-лошото на бременността са тези седмици, когато не можем да бъдем толкова близки, колкото ни се иска.

Джулиън й отправи дяволита усмивка.

— Не се страхувай, любов моя, ще си наваксаме изгубеното време веднага щом се възстановиш от раждането.

Започна да я целува отново, дълго и властно, докато Лара не се отдели от него, смеейки се на настойчивостта му.

— Мога да стоя тук цял ден и да те целувам, Джулиън, но Кристи има нужда от мене.

— Е, добре — въздъхна той, като я обръщаше към замъка. — Да се връщаме при останалите.

Завариха върховен хаос. Децата тичаше насам-натам като миниатюрни вихрушки, докато възрастните се опитваха да ги успокоят. Джулиън и Пара започнаха да се смеят на глас на долитащите от всякъде шеги.

— Само ги виж — възкликна Джулиън. — Няма по-хубави деца в целия свят. Найджъл на Синджън има тъмна коса като баща си, а Алтея е червенокоса палавница, точно толкова дива и недисциплинирана, каквато беше майка й на нейните години. А малкият Горди вече върти Кристи и Синджън на малкото си пръстче.

— Колко са сладки и палавниците на Ема и Руди — отбеляза Лара, — пък и не са по-малки пакостници от братовчедите си.

— Пакостници ли наричаш нашите деца, скъпа? — обиди се на шега Джулиън. — Чарли се държи доста добре като за петгодишно дете. Вече знае, че ще наследи графството.

Погледът на Джулиън намери дъщеря им. Сирина изглеждаше така, както според него беше изглеждала Лара на нейните години. Диво, непокорно циганче с гъста и къдрава черна коса, тъмни очи, леко изтеглени в ъглите, и хитра усмивка. Страхуваше се, че енергичната му дъщеря ще разбие безброй сърца, преди да се установи в семейно гнездо. Но засега просто искаше да се отпусне и да се наслаждава на растящото си семейство.

Погледът му се спря на Лара. Рамона беше предсказала, че третото им дете ще бъде пак момче. Както каза на Лара преди няколко минути, то щеше да бъде последното. Искаше да изпълни живота на Лара с нещо повече от деца. Синджън беше на същото мнение, защото беше отбелязал, че е повече от доволен от големината на семейството си.

Лара трябва да беше забелязала, че е млъкнал, защото му се усмихна.

— За какво мислиш?

— Мисля, че съм най-големият късметлия на света… и най-щастливият. Ти ме научи как да се отпусна и да се радвам на това, което господ ми е дал. Честта и дългът са хубаво нещо, но не са това, от което са направени мечтите. Ти си моята мечта, моят живот и моето бъдеще, Лара. Ти и децата.

Лара засия и положи целувка на устните му.

— Това е, защото си такъв, какъвто си, най-добрият съпруг и баща, на какъвто би могла да се надява някоя жена. Никога не преставаш да ми доставяш удоволствие, Джулиън.

— С божията помощ няма и да престана.

И точно така се случи.