Кони Мейсън
Нещо повече от скандал (12)

12

Джулиън подозираше, че Рамона има необикновени способности, но това, че тя схвана ситуацията толкова бързо, го зашемети.

— Ще обясня по-късно — каза той, когато осъзна, че с Лара са станали център на внимание. Имаше намерение да каже на Лариното семейство истината за тебе си, но сега не беше моментът.

Наблюдавайки с присвити очи как Рондо се приближава с наперена походка, Джулиън забеляза как погледът на красивия циганин поглъща Лара. Ревността беше ново чувство за него и той откри, че му е трудно да я преглътне.

— Добре дошла отново при нас, Лара — каза Рондо, нарочно пренебрегвайки Джулиън. — Да не би баща ти да е научил за злополучния ти брак и да те е отпратил?

Джулиън пристъпи напред с грижливо овладяно изражение. Не искаше да направи нещо, с което да разсърди хората, спасили живота му, но не биваше и да им каже нещо, което би навредило на Лара.

— Доведох Лара тук на гости, защото тъгуваше за баба си и дядо си — обясни той. — Ако Пиетро няма нищо против, бихме останали за малко.

Почувства тъмните очи на Рамона върху себе си и смело отвърна на погледа й. Знаеше, че тя усеща лъжите му, но няма да го осъди.

— Винаги ни е приятно внучката ни да е при нас — увери го Пиетро. — Ти си съпруг на Лара и си добре дошъл, Драго. Нали, Рамона?

След дълга пауза Рамона отговори:

— Да.

Стори му се, че го казва, сякаш отлага някаква присъда. Рамона се обърна и се усмихна топло на Лара.

— Старият Грегор докара фургона ти, малката ми. Готов е за вас двамата с Драго. Очаквах ви.

— Знаела си, че ще дойда? — запита изненадана Лара.

— Знам много неща — отвърна Рамона. — Елате в моя фургон, там ще говорим свободно.

Хората започнаха да се връщат към доскорошните си занимания, но без Рондо.

— Защо си с Драго, Лара? Той те напусна — запита коварно младият циганин. — Що за мъж е той? Аз нямаше да бъда така безсърдечен, ако беше моя половинка.

Лара онемя от думите на Рондо. Джулиън скочи в нейна защита.

— Не е нужно да се обясняваме пред тебе. Но ако толкова държиш да знаеш, обстоятелства, над които нямам власт, наложиха да напусна Лара.

Очите на Рондо се присвиха.

— Ти не си само това, което ни разказа. Подушвам лъжите ти. Бащата на Лара сигурно се е вбесил, като е разбрал, че се омъжила за съмнителен човек, за човек с опасни врагове.

— Пфу, Рондо! Ревността те заслепява — атакува го Рамона. — Не можеш никого да заблудиш. Винаги си искал да вземеш Лара, но баща й никога няма да я даде на циганин. Намери си друга жена. Лара не е за тебе.

Очите на Рондо потъмняха от злост.

— Не, не е възможно да мислиш, че Драго, човек с потайно минало, е по-добър от мене. Гаджото изостави Лара, Аз не бих я изоставил.

Погледът му се спря объркващо върху младата жена.

— Лесно е да се разведеш с гаджото. Знаеш какви са обичаите ни. Чудя се защо не го стори веднага, още преди да се върнеш при баща си.

Джулиън хвърли кос поглед към Лара. Думите на Рондо го накараха да се замисли. Защо Лара не се е развела с него, щом циганските обичаи позволяват това да стане лесно? Отговорът й го остави по объркан от всякога.

— Не исках да се разведа с Драго. Не е твоя работа, Рондо, защо не съм го направила.

— Ела с мене — каза Рамона. — Сигурно си уморена. А ти, Рондо, послушай думите на внучката ми. Всичко това не е твоя работа.

Порядъчно нахокан, Рондо се отдалечи, но не и преди да хвърли заплашителен поглед към Джулиън. Джулиън интуитивно разбра, че трябва да държи под око ревнивия млад мъж.

Вътре във фургона Рамона им приготви чай на малък мангал. Наля на двамата по една чаша от силната напитка. След първата глътка проницателният поглед на Рамона се спря върху Джулиън.

— Разкажи ми в каква беля си забъркал внучката ми.

— Това е дълга история — осмели се Джулиън.

— Имаме време — насърчи го Пиетро.

— Много добре — отговори Джулиън, поемайки си дъх, за да се стегне. — Най-напред, казвам се Джулиън Торнтън, граф Мансфийлд. Но предпочитам да ме наричате Драго, докато съм тук. Ако и другите разберат кой съм, може да бъде опасно за хората ви.

Пиетро се напрегна.

— Защо?

— Заради враговете ми. Това, което ще ви кажа сега, трябва да се пази в най-строга тайна. И ако искате да си тръгна, след като ме изслушате, ще го направя веднага.

— Първо да чуем, после ще съдим — каза Рамона.

— Аз съм правителствен агент — започна Джулиън с тих глас. — Сегашната ми задача е свързана с контрабандисти. Почти щях да разкрия името на водача им, когато нещата се объркаха. Един мъж, най-вероятно водачът, има достъп до държавни тайни. Узнал е самоличността на агента, известен като Скорпиона.

Очите на Лара се разшириха, когато осъзна положението.

— Ти си Скорпиона!

— Да. Нещата се влошиха много, когато контрабандистът, човекът с прякор Чакала, се опита да ме убие. Трябваше да бъда в каретата, където пътуваше годеницата ми. Тя умря вместо мене. Заклех се над гроба й, че ще отмъстя за смъртта й.

— Как се озова в морето и целият надупчен? — запита Пиетро.

— Чакала узнал за капана, който бях приготвил за контрабандистите. Бях се внедрил в една група селяни, които товареха контрабанда в една лодка. Трябваше да я откарат на кораб, закотвен край френския бряг. Аз бях там, за да наблюдавам операцията, но Чакала трябва да е бил известен за това, защото ме разпознаха и стана ясно, че ще ме убият. Простреляха ме, когато се опитах да избягам. Свестих се на кораба на контрабандистите и ме раниха още веднъж, когато скочих през борда, за да избягам. Не знам как съм попаднал на брега, където лагерувахте. — Погледна към Пара и се усмихна. — Може би с божия намеса?

— Хората, които дойдоха да те търсят, са искали смъртта ти — изрече замислено Рамона.

— Да. Лара ми спаси живота, като каза, че съм й мъж.

— Защо не я взе със себе си в Лондон? — запита Пиетро.

— Аз мога да отговоря, дядо — намеси се Лара. — Джулиън е граф. Не е искал да накърни високото си обществено положение, като обяви, че се оженил за циганка. Смята, че езически брак като нашия не важи пред английските съдилища.

Джулиън сподави един стон. Начинът, по който Лара обясни положението, го правеше да изглежда коравосърдечен негодник. Погледът в тъмните очи на Пиетро не предвещаваше нищо добро.

— Сега искам да се оженя отново за Лара, този път според английския закон — каза той.

Лара го изгледа пренебрежително.

— С Джулиън се срещнахме на бала, който татко даде в моя чест. Няма нужда да казвам, и двамата бяхме зашеметени, като се видяхме в такива обстоятелства. Щом разбра, че татко е граф, реши да постъпи почтено и поиска ръката ми. Една циганка е добра за в леглото, но не и за брак. Единствено това, че съм графска дъщеря, промени положението за него.

— Така ли е, милорд? — запита Рамона.

Джулиън не можеше да излъже. Дължеше твърде много на тези хора.

— В общи линии, да, но в своя защита мога да добавя, че заминаването ми беше по-скоро за да отдалеча опасността от вас, отколкото за да напусна Лара. За съжаление враговете ми решиха да действат срещу нея, когато откриха, че тя представлява интерес за мене. Годежът ни вече е обявен във вестниците.

— Нямам намерение да се омъжвам за Джулиън — изрече предизвикателно Лара.

— Не й обръщайте внимание. Ще се оженим — настоя Джулиън.

— Кажи ми какво са направили враговете си на Лара — строго попита Рамона.

— Всъщност нищо — побърза да поясни внучката, изпреварвайки отговора на Джулиън. — Някой ме удари по главата на една музикална вечеринка и… и някой стреля по мене в парка онзи ден. Но може да е случайност. Все пак си мисля, че куршумът е бил предназначен за Джулиън.

— Това няма значение — каза пренебрежително Джулиън. — Няма да рискувам живота на Лара. Тук с вас е по-защитена, отколкото в Лондон при баща си.

Лара издаде гърлен звук, изпълнен с отвращение.

— Джулиън подозира, че татко е замесен с контрабандистите. Нелепо е. Той никога не би ми навредил.

Пиетро кимна тържествено.

— Съгласен съм с това. Баща ти е честен мъж. Вашите подозрения са необосновани, милорд.

— Съгласна съм с Пиетро — обади се Рамона.

— Времето ще покаже — измърмори Джулиън, пожелавайки си да беше толкова сигурен в Станхоуп, колкото Лара, баба й и дядо й.

— Мъдро постъпихте, като доведохте Лара при нас, милорд — каза Пиетро.

— Драго. Казвайте ми Драго — отвърна Джулиън. — Единствената ми тревога е за безопасността на Лара. По моя вина тя се оказа в опасност.

Рамона се вгледа в лицето на Лара, като че ли търсеше нещо, което никой друг не би могъл да види.

— Искам да поговоря насаме с внучката си.

— Ще почакам решението ви навън — каза Джулиън и стана.

— И аз ще изляза — присъедини се Пиетро. — Каквото и да реши Рамона, аз съм съгласен.

Лара сведе поглед към скута си и зачака Рамона да заговори. Баба й беше много мъдра и Лара знаеше, че няма смисъл да се мъчи да я заблуждава. Рамона само трябваше да погледне в очите й, за да разчете мислите й.

— Знам, дете, защо не се разведе с Драго, след като те напусна — започна Рамона.

— Как можеш да знаеш, щом дори аз не знам?

— Надникнах в сърцето ти. Ти се върна при баща си, но не смяташе да се омъжваш за друг въпреки факта, че циганският ти брак нямаше да бъде признат от гаджите.

— Може би — допусна Лара.

— Обичаше Драго дори тогава — продължи Рамона. — Сърцето ти ми казва това, което не искаш да признаеш. Прочетох го по дланта ти, разглеждах и чаените листенца на Драго. Знаех, че съдбата ще ви срещне в Лондон и че опасността ще ви намери.

— Ти си мъдра, бабо.

— Но недостатъчно, за да разбера защо не искаш да се омъжиш за Драго с гаджовска церемония, щом го обичаш.

Главата на Лара се вдигна рязко.

— Той никога няма да ме обикне така, както аз го обичам. Признателен ви е, не му е безразлично какво ще стане с мене, но аз искам повече от моя съпруг. Не мога да се омъжа за човек, който никога няма да отвърне на любовта ми.

— Откъде знаеш, малката ми?

— Джулиън много е обичал годеницата си. Убили са я враговете му, макар че било направено да изглежда като злополука. Сърцето му се противи на друга любов. Остава верен на една мъртва жена, докато аз копнея за любовта му. Как да остана с Джулиън, като знам, че не съм онази, по която чезне?

— Да отпратя ли Драго? — запита Рамона.

Ръката на Лара се стрелна към гърлото й.

— Не! Не го отпращай. Това може да докара смъртта му, а не мога да живея в свят без Джулиън.

— Смяташ ли да живееш като негова другарка, докато сте тук?

Лара отмести очи.

— Аз… не знам.

— Ами ако е оставил свое дете в тебе?

Лека усмивка изви устните й, когато тя докосна корема си и си представи един миниатюрен Джулиън да расте там.

— Ако бог пожелае — прошепна тя, — ще го обичам толкова много, колкото… — Не довърши изречението.

— Колкото обичаш баща му — каза Рамона, кимвайки мъдро.

— Ох, бабо, какво да правя? — изхлипа отчаяно Лара. — Когато Джулиън разбра, че е взел девствеността на графска дъщеря, честта му изискваше да се ожени за мене, но не мога да живея без любов.

— Дай ми дланта си, малката ми — каза Рамона, протягайки ръка.

Лара сложи малката си ръка в дланта на Рамона и зачака със затаен дъх, докато старата жена проследяваше линиите със загрубелия си показалец. Рамона сякаш беше изпаднала в транс. Затвори очи. Може би след цяла вечност проговори.

— Ще имаш любов, малката ми — изрече тя напевно. — Такава, каквато желаеш.

— С Джулиън ли? — запита Лара с надежда.

— Не знам, но виждам щастие в края на дълъг тунел, през който ще пътуваш. Трябва да внимаваш, чедо. Опасност дебне на места, където най-малко очакваш.

— Какво друго можеш да ми кажеш? Какъв съвет можеш да ми дадеш за Джулиън?

Очите на Рамона изведнъж се отвориха, сякаш се събуждаше от сън.

— Трябва да следваш сърцето си. Още ли искаш Драго да остане с нас? Преди да отговориш, помисли добре. Всички тук ви смятат за женени.

Лара надникна в сърцето си, търсейки отговори, които можеше да се окажат болезнени. Накрая проблемът й намери само едно разрешение. Джулиън имаше нужда от сигурно убежище, а циганският лагер го пазеше добре. Тя го обичаше прекалено много, за да го прати в ръцете на враговете му.

— Джулиън трябва да остане — прошепна тя тихо. — Не го отпращай, бабо.

Рамона докосна бузата й и се усмихна.

— Знаех какво ще отговориш още преди да ми го кажеш, миличка. Довърши си чая. После иди да кажеш на Драго, че може да остане при нас колкото иска.

Джулиън седеше на стъпалата, докато Лара и Рамона бяха във фургона. Ако се съгласяха да остане, нямаше да стои повече от една-две седмици. Това трябваше да бъде достатъчно, за да се увери, че не ги следят и че Чакала вече не е заплаха за Лара.

Беше толкова погълнат от мислите си, че не забеляза Рондо, който се приближи към него. Доста се изненада, когато видя красивия млад циганин пред себе си.

— Защо се върна? — запита рязко Рондо. — Не ни трябват такива като тебе тук.

Джулиън му отправи снизходителна усмивка.

— Какво искаш да кажеш?

— Потъпка честта на Лара. Никога не си имал намерение да уважиш брака си с нея.

— Тя трябваше да ми каже, че е дъщеря на граф.

— Не ме лъжи. Признай, че лорд Станхоуп я е изгонил, щом е разбрал, че е обезчестена и никой гаджо няма да я вземе. За мене нямаше да има значение. Винаги съм я искал. Но ти, човек с лошо минало, открадна чувствата й. Махни се и остави Лара на мене. Никога не й е било добре при гаджите. Само ще я накараш да страда.

— Рондо, нещо не си разбрал — заговори Джулиън, провлачвайки думите. — Помолих Лара да се ожени за мене. Ще се венчаем с церемония според английските закони.

Цветът се оттече от лицето на Рондо.

— Какво можеш да й дадеш, освен опасности и душевна болка?

На Джулиън му се дощя да каже на Рондо, че е граф и Лара ще бъде неговата графиня, но благоразумно си замълча. Не можеше да разчита, че буйният младеж ще задържи тази информация за себе си.

— Най-добре се успокой, нищо няма да се случи на Лара, докато е под моя закрила.

— Можеш ли да го гарантираш? — запита предизвикателно Рондо.

Джулиън се намръщи. Искаше да гарантира безопасността на Лара, но истината беше, че не беше сигурен. Затова я беше довел тук.

— А ти можеш ли? — контрира той.

— Щях да мога, ако Лара беше моя.

— Да, ама не е. Което е същината на положението, нали?

— Да. Очаквах Лондон да й омръзне и да се върне при нас. Тогава щях да й направя предложение. Лара е най-щастлива тук, с тези, които я обичат.

Джулиън не можа да отговори, защото вратата се отвори и Лара излезе навън, последвана от Рамона. Той стана и зачака да дойдат при него.

— Грешка ще бъде да оставим Драго тук — атакува Рондо.

— Нека аз да преценя това — отвърна донякъде грубо Рамона.

Без да каже и дума повече, Рондо се извърна рязко и се отдалечи.

— Ревнува — каза Джулиън.

Лара повдигна рамене.

— Ревнува ли? Защо да ревнува? Никога не сме били нещо повече от добри приятели. Винаги е знаел, че баща ми ще ми избере съпруг, когато дойде време да се омъжвам.

— Но ти сама си избра съпруг, нали, чедо? — усмихна се Рамона. — Заведи Драго във фургона. Пиетро ще се погрижи за каретата и конете.

— Ще взема чантите — каза Джулиън и се отдалечи.

Имаше нужда от малко време насаме, за да помисли. Враждебността на Рондо го безпокоеше. Не искаше да предизвиква разногласия сред хората, които му бяха спасили живота. Най-добре беше да ограничи престоя си до няколко дни, само колкото да се увери, че Лара е добре, преди да се върне в Лондон, за да продължи разследването си.

Помогна на Пиетро да разпрегне конете, после занесе чантите във фургона, който им бяха определили на двамата с Лара. Тя беше влязла преди него и вече се беше преоблякла в удобните дрехи, които предпочиташе. Той остави чантите на пода и се вгледа в профила й, докато тя освобождаваше косата си от строгия кок и прокарваше четката през къдравите черни кичури. Всяко движение с четката внасяше нов живот в лъскавата коса, която отказваше да бъде опитомена, независимо от усилията на Лара да се съобразява с диктатите на обществото.

Той се вгледа в изящното голо рамо, разкрито от ниско изрязаното деколте на селската блуза, в която се беше преоблякла, възхищавайки се на начина, по който ярките й поли се виеха изкусително около тънките й глезени. Усети стягане в слабините и трябваше да стисне юмруци, за да не я метне на леглото, да вдигне нагоре полите й и да се вреже в нея. Отмести очи, иначе изражението му щеше да издаде мислите му.

Лара не се беше чувствала така свободно, откакто беше напуснала циганския лагер преди няколко седмици. Ограниченията, които й налагаше обществото, на нея и на всички жени, бяха непоносими. Погледна към Джулиън и се запита дали някога не му се е приисквало да се откаже от титлите и задълженията си и просто да се радва на живота си. Но някак си се съмняваше.

Погледът й се спря върху лицето му, хващайки го в момент, когато не подозираше. Пое си остро дъх, защото никога не го беше виждала така съсредоточен, така напрегнат. В тъмносините му очи се долавяше някакъв блясък, какъвто беше виждала само в най-интимните им моменти. Той усети, че тя го наблюдава, и Лара се усмихна виновно.

— За какво мислиш? — запита тя. — Изглеждаш толкова загрижен. За Рондо ли се тревожиш? Недей. Пиетро ще го вкара в правия път.

— Рондо не ме безпокои.

Лара продължи да реши заплетените си къдрици.

— Тогава какво?

Чуваше дишането му, как остро си поема дъх и също така остро го изпуска, сякаш съзнателно го регулираше. Пристъпи към нея. Погледът й се върна към лицето му и тя отстъпи нерешително назад пред емоцията, която той така усилено се опитваше да овладее.

— Какво има, Джулиън?

— Аз… по дяволите, нищо не разбирам. — Тръсна глава и се извърна. — Не знам защо не мога да овладея тази ненаситна жажда за тебе, която така неотстъпно гризе душата ми. Омагьосала ли си ме, малка циганко? Ако е така, развали тази магия. Не ми харесва това неспокойствие, в което ме държиш. Дори Даяна…

Изстена, изруга и изхвръкна навън, без да погледне назад. Ако беше хвърлил поглед през рамо, щеше да види как лицето на Лара посърва и как очите й се пълнят със сълзи.

Защо няма очи за мен, запита се мрачно тя. Нима любовта към мъртвата му годеница е още така жива и неизкоренима, че за друга жена просто няма място в сърцето му? Защо е тъй безчувствен към любовта й? А може би просто не разбира и не се доверява на копнежа си по нея?

Лара изтри очи и насочи ума си в друга, не по-малко болезнена посока. Беше изненадана от ревността на Рондо. Той беше неин приятел още от дете. Как може да си въобрази нещо друго? Знаеше, че тя в крайна сметка ще се омъжи за англичанин. Джулиън и Рондо бяха разговаряли, докато те двете с Рамона бяха вътре във фургона, и от израженията им личеше, че разговорът е бил сериозен. Какво беше казал Рондо на Джулиън?

Вечеряха с Пиетро и Рамона. След като се нахраниха, хората дойдоха да ги поздравят със завръщането. По-късно Лара забеляза, че Джулиън изглежда нервен, и запита дали иска да се поразходят.

— Да — каза той. — Много съм неспокоен, за да заспя. Трябва да обсъдя нещо с тебе и моментът е удобен.

— И аз имам да те питам нещо — отговори Лара.

Хванати за ръка, двамата тръгнаха към потока. Сега нощите бяха по-хладни и Лара потръпна от влажния въздух.

— Забрави си наметката — забеляза Джулиън, докато сваляше жакета си и го мяташе на раменете й.

Тръгнаха покрай извивката на потока, отдалечавайки се от лагера. Когато стигнаха една затревена височинка, Джулиън забави крачка.

— Ще седнем ли?

Лара се отпусна на земята. Притегли колене към себе си, обгърна ги с ръце и зачака Джулиън да започне. Нямаше представа какво смята да й каже.

— Първо ти — покани я Джулиън. — Какво искаше да ме питаш?

— За Рондо. Видях ви да говорите. Той май беше ядосан.

Дълга пауза.

— Така е. Ревнува от мене.

Лара поклати смаяно глава.

— С него сме приятели. Нищо повече и нищо по-малко.

— Кажи му го на него. Циганският ни брак го смущава. Радваше се, когато аз се върнах в Лондон. Мислел, че ще се разведеш с мене и ще останеш в катуна.

— Това е нелепо. Отидох при татко в Лондон скоро след като ти замина.

— Рондо очаквал да ти втръсне от Лондон и ограниченията, които ти се налагат, и да се върнеш при дядо си и баба си. Мислел, че съм те изоставил, и се надявал да спечели чувствата ти. Иска да ти бъде нещо повече от приятел. Предполагам, че е очаквал да се разведеш с мене така, както правят циганите, и да избереш него.

— Заблуждавал се е. Щях да направя каквото иска баща ми, независимо че не харесвам английските обичаи.

— Щеше ли да се омъжиш за човек, когото баща ти е избрал за тебе? — запита Джулиън.

— Аз… не знам. Щеше да бъде много лесно да се разведа с тебе и да се откажа от циганския ни брак, но сигурно нямаше да го направя. Искам да кажа, че няма нужда да се развеждам с тебе. Както много пъти си казвал, бракът ни не е валиден пред английските съдилища, затова цигански развод не е необходим.

— Мисля, че на Станхоуп му стана приятно, когато поисках ръката ти.

— Дано най-накрая е осъзнал, че няма да му бъде лесно да омъжи дъщеря циганка. Един граф Мансфийлд във всички случаи надхвърля очакванията му за зет.

— А ти прие ли най-после, че ще се оженим?

— Не.

— Искам децата ни да растат нормално — обясни Джулиън. — Един законен брак ще разреши този проблем.

— Защо искаш да се ожениш за мене, Джулиън?

— Аз съм почтен човек, Лара. Семейството ми дори смята, че съм прекалено строг и прекалено честен, но просто съм такъв. Обезчестих те, макар че вината беше колкото моя, толкова и твоя. Все пак моралният кодекс, от който се ръководя, изисква да се оженя за тебе.

— Вече ми го обясни — отвърна сухо Лара. — Честта обаче не е достатъчно здрава основа за един брак. Дълбоко в сърцето си всъщност не искаш да се венчаеш за мене. Разбирам го и го приемам. Още съм твоя циганска забежка, но няма да стана английската ти графиня. А ти какво искаше да ми кажеш?

Пръстите на Джулиън се заровиха в косата му.

— Ти си най-дразнещата жена, която някога съм срещал. Много добре, засега няма да говорим за това, макар че в края на краищата ще стане както го искам.

Лара въздъхна раздразнено.

— Времето ще покаже. Какво искаше да ми кажеш?

— За спането — започна Джулиън. — Няма начин да си държа ръцете далече от тебе, ако спим в едно легло. Скоро ще се върна в Лондон и не знам какво ми готви бъдещето. Докато не заловя Чакала, животът ми е в опасност. Той има много главорези на разположение. Знае, че малко остава да го разоблича, и е отчаян. Иска смъртта ми, Лара, и може да успее.

— Никой ли не знае кой е този Чакал?

— Само най-приближените му. Подозирам, че Крокет знае.

— Ще бъдеш в безопасност, докато си тук — настоя Лара.

— Възнамерявам да остана, докато се уверя, че ти си добре при дядо си и баба си. Трябва обаче бързо да се върна в Лондон, за да продължа разследването и да отмъстя за смъртта на Даяна.

Сърцето на Лара подскочи. Даяна, винаги Даяна.

— Какво общо има Даяна с мястото ти за спане?

— Всъщност нищо. Освен че не искам да те оставя с копеле в корема.

— Разбира се — изрече подигравателно Лара. О, каква болка. — Това би било трагедия.

— Трагедия, да. Първото ми дете беше…

— Имаш дете? Защо не си ми казал?

Джулиън замря.

— Съжалявам. Никой не знае, че… че Даяна носеше детето ми, когато загина.

— О, Джулиън, какъв ужас! Колко мъчително трябва да е било за тебе.

— Мъчително, да. Понякога се питам как ли щеше да изглежда детето ни, ако се беше родило.

От устните на Лара се изтръгна ридание. После още едно. Нямаше надежда за нея, никаква надежда. Джулиън още беше обсебен от Даяна и детето, което бяха създали заедно. Не искаше дете от нея. Една мисъл й хрумна и тя я изрече на глас.

— Ами ако се бяхме оженили в Лондон? Щеше ли да искаш наше дете в такъв случай?

Тя не можеше да види изражението на Джулиън в тъмното, но усети гнева му.

Изскимтя леко, изненадана, когато той сграбчи раменете й и я привлече грубо към себе си.

— Глупаче такова. Какво те кара да мислиш, че няма да приема дете, което сме създали заедно? Моментът не е подходящ, само това искам да кажа. Още не сме женени.

Замисли се.

— Странно как се извъртяха нещата. Бяха напълно готов да приема, че никога няма да имам наследник, защото не смятах изобщо да се женя. Синът на Синджън трябваше да бъде моят наследник. Но когато се оженим с тебе, ще има деца — изрече той свирепо.

Но няма да бъдат децата на Даяна, помисли угнетено Лара.

— Ако трябва да умра, искам детето ми да има свидетелство, че е законно.

— Няма да умреш, Джулиън — каза разгорещено Лара.

— Искрено се надявам да си права.

— Възможно е вече да нося детето ти.

Чу го как остро си поема дъх.

— Мислиш ли… по дяволите, защо не внимавах повече?

Ръката й се стрелна към гърдите му и спря там. Тя усети как сърцето му бие диво под дланта й.

— Казах, че е възможно, не че съм сигурна.

Помежду им увисна тежко мълчание. Лара почувства необяснима потребност да уталожи страховете му.

— Мога да поискам от баба някаква отвара — предложи тя.

— Отвара ли?

— Да, нали знаеш, за да не зачевам.

— Тя може ли да го направи?

— Правила го е за други.

В гласа му се долавяше страх.

— Недей да я молиш. Ще бъдем женени дълго преди да заченеш детето ми.

— Женени сме, Драго — прошепна тя, наричайки го нарочно с циганското му име. — Ти си този, който отказва да го приеме.

— По дяволите, Лара, защо постоянно попадаме в задънена улица, когато и двамата искаме едно и също?

— Може би искаме едно и също, но по различни начини. Ти ме искаш в леглото си, а аз… аз искам… любовта ти.

Ето, каза го.

— Любов! — изфуча Джулиън, сякаш тази дума беше непозната за него. — Желая те. Никога не съм го отричал. Взаимната страст е добра основа за брака.

— Обичаше ли Даяна?

Ругатнята му разби тишината около тях.

— По дяволите! Какво е това, инквизиция ли? Не си спомням Даяна да е била толкова настоятелна. Сгодиха ни още като деца. Тя щеше да ми бъде съвършена съпруга. Всичко у нея беше съвършено. Еднакви сме в много отношения! Потекло, религия, всички важни неща.

— Ами страст? — предизвика го Лара.

Той се поколеба.

— Нашата страст беше сладка.

Луната внезапно се появи иззад облак, разкривайки строгите черти на лицето на Джулиън. Мръщеше се, като че ли си спомняше нещо, което не искаше да си спомня.

— Сладка! — В гласа на Лара се долавяше лека подигравка. — Дивата, безумна страст между нас е всичко друго, но не и сладка.

Той я разтърси грубо.

— Какво се опитваш да направиш? Бях много привързан към Даяна. Смъртта й ме съсипа. Дотолкова, че се заклех никога да не се женя и да не осквернявам паметта й.

— Но си решен да се ожениш за мене — напомни му Лара.

— Честта…

— По дяволите честта! — изруга Лара. Скочи на крака. — Връщам се. Можеш да спиш под фургона тази вечер.

— Не си ми безразлична, Лара — призна Джулиън. — Това нищо ли не означава?

— По-малко от нищо — подхвърли тя през рамо. — Лека нощ.

И се отдалечи.

Джулиън скочи и хукна след нея.

— Отказваш ли да дойдеш с мен?

— Нямам желание да спя с тебе, Драго. — Погледна нагоре към снишилото се небе, забелязвайки, че луната е изплувала иззад един облак. — Май ще вали. Надявам се да ти харесва мокрото легло под фургона.

Джулиън не можеше да възпре глупавата усмивка, която се появи на лицето му, без да я е викал. Неговата дива циганка се беше върнала с пълния си размах. В целия си великолепен, предизвикателен разкош. Свирепа като бурята, която всеки момент щеше да се разрази, неопитомена като шотландските тресавища, където се беше родила.

Не би я сменил за нищо на света.