Аби Клементс
Карамел с морска сол (28)

Глава двайсет и пета

Имоджен затвори вана за сладолед в събота вечерта и пое към сцената на „Пирамидата“, за да хване едно от рекламираните представления. Като се уви по-плътно с жилетката си, тя се огледа в тълпата — юноши в каубойски шапки, високо развято знаме на Уелс, ярките прожектори около сцената. Тя извади апарата от чантата си, нагласи обектива и танцувайки в такт с музиката, започна да снима. В топлата лятна вечер се остави тълпата и ритъмът да я носят.

— Какво мислиш за тези момчета? — извика й момичето до нея, надвиквайки звуците на музиката.

— Страхотни са — усмихна се в отговор Имоджен.

Тя се потопи в музиката, наслаждавайки се на чувството, че е част от тълпата. Беше тук, сама насред полето — и се чувстваше някак завършена.

Звездите разсейваха нощния мрак, а малките светлинки на палатките танцуваха в далечината. Тя се сети за времето, когато Анна й се обади през март. Тогава тя изобщо не предполагаше, че ще остане толкова дълго в Обединеното кралство. Дори когато се обвърза с отварянето на магазина, беше сигурна, че ще използва обратния си билет, за да се върне в Тайланд след няколко месеца. Но в някакъв момент мислено беше затворила вратата пред завръщането си в Азия. Защо? Какво от това, че не се беше получило с Лука? Той в никой случай не беше причината да отиде на острова и категорично не беше и причината тя да зареже мечтите си. Доколкото разбираше от тези неща, той и Сантиана може би вече бяха заминали за някъде.

Островът я караше да се чувства жива и млада, така както работата в магазина никога нямаше да я накара да се почувства. Да, ванът й предостави начин за бягство, но ако останеше в Брайтън, дните й скоро щяха да се превърнат в рутина. Беше учила фотография три дълги години и за какво? За да се откаже, без изобщо да е опитала ли?

Басовата партия пулсираше в тялото й и тя се движеше в такт с нея. Беше почти сигурна, че не е приключила с пътуванията и приключенията. Ама никак.

Остана да танцува до два сутринта, а после бавно тръгна обратно към вана през кръга от камъни, все още тръпнеща от възбудата от групите, които бе гледала.

— Имоджен!

Тя се обърна при звука на името си.

До входа на лагера от вигвами стоеше Фин.

— Имоджен — провикна се той отново, а очите му светнаха с усмивка, когато й махна.

Тя си проправи път до входа.

— Какво правиш тук? — попита я той мило.

— Щях да те питам същото — усмихна се тя изненадано.

Край него мъждукаше огън и го заобикаляха просторни палатки. Цялата сцена й се стори много по-привлекателна, отколкото перспективата да се върне да спи във вана или във влажната си палатка.

— Помагам на един приятел на сергията му — отговори й той пръв. — А ти… тук ли докара вана?

— Да — отвърна Имоджен гордо.

— И той издържа целия този път? — Фин вдигна недоверчиво вежди.

— Да… и изобщо не се оплака — разсмя се тя.

— Доволен съм, че моята поправка е издържала. Нямаше да мога да понеса вината, ако се беше счупил, преди да преминеш покрай Стоунхендж.

Имоджен се усмихна, а после за момент и двамата млъкнаха. В далечината се чуваха гласовете на хора, насядали около лагерните огньове, които разговаряха, търсеха циповете на палатките си и се смееха, но в малкото пространство около тях не се чуваше нито звук.

— А къде са приятелите ти? — попита Имоджен най-накрая.

— Вече спят — отвърна Фин. — Останах да угася огъня, а после се прибирам да спя.

— Изглеждат удобни тези вигвами — отбеляза Имоджен. — Мога ли да надникна?

— Влизай — и той повдигна бялото платнище на вратата на най-близкия до тях.

Имоджен само подсвирна, когато видя осветения интериор и походните легла.

— Я виж ти, каква луксозна обстановка. Предполагам, че не е като да ти мръзне задника във ван за сладолед.

— Да, може би. Анди организира всичко и ние двамата с него спим тук. Каза, че е твърде остарял да се вре по палатки. Дори имаме свестни тоалетни — добави той, като посочи луксозен на вид блок от химически тоалетни.

— Ами къде е Анди? — попита Имоджен. — Стори ми се, че каза, че всички вече са заспали?

— В крайна сметка той си намери по-добра оферта — разсмя се Фин. — Тази вечер се запозна с едно приятно момиче и се оказа, че няма нищо против, за една вечер да се изложи на неудобства.

— Какъв късметлия е този Анди — разсмя се Имоджен.

— Напълно ще те разбера, ако не проявяваш интерес — заговори Фин след кратко мълчание. — Но романтичните забежки на Анди означават, че леглото е свободно. Ако наистина мръзнеш във вана. Има допълнителна завивка и възглавници, които можеш да използваш… а аз ще съм на мили разстояние от теб, от другата страна на палатката, така че вероятно няма да се наложи дори да търпиш хъркането ми…

Имоджен се замисли върху казаното. Идеята беше наистина налудничава, та тя едва познаваше Фин. Но пък от друга страна… тук изглеждаше толкова комфортно.

— Окей — каза тя и се зарадва при мисълта за нормален сън през нощта и свястна тоалетна. Влезе във вигвама и веднага й стана по-топло. — Ще се възползвам от предложението ти.

— Какао? — попита Фин и извади къмпингов спиртник, след като угаси въглените на огъня. — Не е много рокендрол, знам.

— Ще пийна с удоволствие — прие Имоджен, като се настани на леглото. — Харесва ли ти фестивалът?

— Беше страхотен — каза Фин. — Не съм виждал повечето от тези момчета отдавна и затова идеята да наваксаме и покрай няколко бири да послушаме и хубава музика беше блестяща. Странно, че едно време бяхме неразделни, а после… ами нещата се променят, нали? Работа, някои се ожениха.

— Да — отвърна Имоджен. — Знам за какво говориш. Хората създават семейства и забравят да правят интересни неща.

— Е, нямах предвид точно това — разсмя се Фин.

— Извинявай — каза Имоджен. — Може би малко преувеличавам. Просто тази вечер си спомних колко важно е да продължава човек да върши онова, което го кара да се чувства жив.

— И кое е това в твоя случай? — попита Фин с любопитство.

— Това — отвърна Имоджен и потупа апарата в чантата си. — Да снимам.

— Направи ли много снимки тук?

— Доста време работя във вана, но тази вечер отидох да чуя няколко групи — каза тя и извади апарата. Тя прехвърли няколко снимки в паметта, докато стигна до най-последните. — Искаш ли да ги видиш?

— Разбира се. — Той седна до нея.

— Тази тук… ами играта на светлините не се получи точно както очаквах, но всъщност ефектът ми харесва — отбеляза тя. Фин кимна в знак на съгласие. — А после направих хубав кадър отблизо на тази група юноши в тълпата.

— Хубава е станала — каза Фин. — Веднага личи, че ще живеят дълго време със спомена за тази нощ, нали?

— Точно така — усмихна се тя. — Точно това се опитвах да хвана. А после тук… О, чакай, ще прехвърля. Това са само някои снимки от Тайланд.

— Почакай, не ги прескачай, върни се. — Фин я хвана за ръката. — Тези изглеждат изумително. Под водата ли си ги правила?

— Да — отвърна Имоджен и изведнъж се смути. — Тези са от другата ми камера. Аз се занимавам с подводна фотография. Занимавах се.

— Невероятни са — ахна той, като пое апарата и започна да разглежда бавно снимките. — Трябва да направиш нещо с тях. Да ги изложиш, да ги продаваш…

— Благодаря. Това смятам да направя — отвърна Имоджен. — Макар че напоследък животът май нещо ме спъва.

— Животът може да е голяма досада — усмихна се Фин.

Докато отпиваше от горещия шоколад, а Фин продължаваше да разглежда снимките й, Имоджен започна да се унася.

— Благодаря ти, че ми ги показа. — Той й върна апарата. — Брайтън сигурно ти се струва доста заспал в сравнение с това тук.

— Да, има неща, които ми липсват. Макар че престоят ми тук беше страхотна почивка.

— Като стана дума за това, за утре. „Уайт Страйпс“ или „Аркейд Файър“? — попита Фин. — На коя група ще ходиш?

— „Аркейд Файър“. Иска ли питане?

— Каква загуба — каза Фин.

— Наистина ли смяташ така? — усмихна се Имоджен.

— Мога да ти обясня надълго и широко доводите си — изтъкна той. — Но ти наистина изглеждаш изморена, а аз се ядосвам, когато аудиторията ми заспива.

— Прав си — съгласи се Имоджен, като се сви под дебелата завивка. — Да оставим това за друг път.

Беше благодарна, че е под топла завивка в студената нощ.

— Искаш ли тениска или нещо друго, с което да спиш?

— Добре съм — тя изрита обувките си и вдигна крака на леглото.

— Искаш ли утре, като свършиш работа, да погледаме заедно фестивала?

Имоджен се сети сънено за парите, които беше спечелила първия ден, скрити в пластмасова торбичка на дъното на един от фризерите. Пачката пари, които спечели за един ден беше колкото очакваните печалби от събота и неделя.

Тя се усмихна сънено на Фин.

— Не виждам защо да не се позабавляваме малко.

— Страхотно — зарадва се Фин.

Клепачите на Имоджен натежаха и последното нещо, което запомни, преди да се затворят, бяха фееричните светлинки в палатката, които продължаваха да блещукат наоколо й. И гласът на Фин, който й пожела сладки сънища.