Аби Клементс
Карамел с морска сол (22)

Глава деветнайсета

ЗАТВОРЕНО ПО СЕМЕЙНИ ПРИЧИНИ

Имоджен залепи надписа на входната врата и затвори магазина по обяд. Не че щяха да изгубят кой знае колко клиенти, каза си тя. Единствените й клиенти тази сутрин бяха група около двайсетгодишни пияни студенти, които като че ли с часове се мъчеха да проумеят вкусовете на стотиците хиляди сладоледи на клечка.

Тя не можеше повече да стои в магазина, след като разбра, че Франсоаз притиска баща й и той се чувства по-зле. Имоджен хвърли малката си раница на мястото до шофьора на вана за сладолед и седна зад волана.

Включи двигателя и подкара към главния път. Не знаеше точно какво ще направи, когато стигне до къщата на родителите си, но ако Франсоаз беше някъде наблизо, скоро щеше да й се прииска да не бе идвала.

След четирийсет и пет минути Джан й отвори вратата на семейната къща.

— Още ли са тук? — попита Имоджен.

— Кой да е тук? — попита Джан предпазливо. — Имаш предвид чичо си и леля си ли? Ако е така — да.

Джан надникна зад Имоджен към автомобилната алея и видя паркирания ван за сладолед.

— Имоджен, какво е това на автомобилната ни алея?

— Нищо. Искам да кажа, че ще ти обясня по-късно. Нека вляза да поговоря с тях.

— Добре — отстъпи Джан. — Обаче — продължи шепнешком, — моля те, не вдигай скандал. Баща ти бездруго е достатъчно разстроен.

Имоджен отиде в кухнята, където чичо й и леля й седяха с баща й около масата.

— Здравейте — каза тя.

Баща й изглеждаше уморен и леко замаян. Тя се наведе да го прегърне за поздрав, но той като че ли едва регистрира присъствието й.

— Лельо Франсоаз, може ли да поприказваме?

Франсоаз хвърли поглед към Мартин, търсейки защита и той сви извинително рамене към жена си. Франсоаз неохотно избута назад стола си и последва Имоджен във всекидневната.

Имоджен затвори вратата след себе си.

— Какво разправяте на татко? — попита тя вбесена.

— Само истината — тросна се Франсоаз. — Онова, което всички говорят в Брайтън. Чувам, че даже го пише и във вестника. Че съсипвате бизнеса на Вивиен и репутацията, която е имал.

— Това не е вярно — възрази Имоджен. Заболя я, че може би донякъде все пак беше вярно. Поне малка част. — Работим денонощно, за да вдигнем бизнеса на крака. Анна в момента е на курс, за да подобрим предлаганите продукти. Как смееш да се намесваш така!

— Просто се грижа за интересите на баща ти и чичо ти — изсъска й Франсоаз. — А точно в момента е съвсем ясно, че магазинът има нужда от различно управление. Дадох на баща ти мой собствен бизнесплан, с одобрението на Мартин. Том ще реши да разговаря ли с теб и с Анна за това. Но му дадох да разбере, че магазинът на баба ти ще има по-добър шанс с мен и с Мартин.

Сълзи на ярост напълниха очите на Имоджен.

— Как можа? — възкликна тя. — Знаеш колко е разстроен след смъртта на баба.

— А ти си мислиш, че докато гледа как бизнесът на майка му отива по дяволите, това ще му помогне, така ли, Имоджен?

Имоджен загуби и ума, и дума. Онова, което каза, като че ли нямаше никакво значение.

— Твърдо си решила да провалиш бизнеса ни с Анна.

— Мисля, че драматизираш нещата — каза Франсоаз презрително.

— Не мисля така.

Имоджен обърна гръб на леля си и отиде в кухнята. Пое си дълбоко дъх в опит да изглежда спокойна, заради баща си.

— Съжалявам, че дойдох изневиделица — каза тя. — Не трябваше изобщо да идвам. — Тя целуна майка си и баща си за довиждане. — Сега трябва да тръгвам, но скоро ще се върна.

— Окей, скъпа — отвърна баща й все така разсеяно. — Винаги се радвам да те видя.

Джан прегърна дъщеря си и й прошепна в ухото.

— Ще оправим това, не се тревожи.

Имоджен излезе от къщата, включи двигателя и изкара колата от автомобилната алея. На главната улица даде мигач наляво, за да поеме обратно към Брайтън. Лицето на Франсоаз бе пред очите й — безскрупулно и решително.

— Как смее тя! — възкликна Имоджен, изживявайки отново сцената.

Натисна газта, но колата внезапно блокира. Обхваната от паника, тя отново рестартира двигателя. Той за момент като че ли пое, а после се задави и заглъхна.

Колите й свиреха с клаксоните си и светеха с фаровете, но колкото и да опитваше, тя не можа да го запали отново.

— Ти какво си мислиш? — попита я Джес, когато пристигна двайсет минути по-късно.

Имоджен подписваше формуляра на мъжа от Автомобилната асоциация, за да стане неин член и да изтеглят колата й до Аркадата.

— Имала си късмет, че си стигнала и дотук — продължи Джес. — Мислех си, че ще я дадеш на сервиз, преди да я подкараш отново.

— Трябваше да го направя — промълви Имоджен и очите й се напълниха със сълзи, но тя ги овладя. — Мислех, че всичко ще бъде наред.

— Е, вече няма смисъл да се притесняваш — успокои я Джес. — Ще изтеглят вана до магазина. Сега нека те откарам до дома.

— Благодаря — каза Имоджен.

— Във всеки случай какво беше чак толкова спешно, че трябваше да затвориш магазина и да шофираш дотам? — попита Джес, когато поеха по пътя.

— Семейни работи. Това е дълга история.

— А ние бързаме ли за някъде?

— Накратко казано, татко е в депресия, откакто почина баба и сега леля ни се опитва да го манипулира.

— Звучи гадничко — отбеляза Джес и се намръщи. — Как го манипулира?

— Иска да го убеди, че не сме в състояние да стопанисваме магазина, за да поеме тя бизнеса.

— Никога няма да успее — заяви Джес.

— Ще ми се да ти вярвам. Но ти не познаваш леля ми Франсоаз.

— Анна ми каза, че става доста решителна, когато иска нещо.

— И още как — потвърди мрачно Имоджен, облегна се на седалката и прокара пръсти през косата си. — Божичко, Джес, така съм оплескала всичко. А сега ще ни трябват и пари да оправим вана. Анна ще ме убие.