Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2020 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Георги Коновски
Заглавие: Ранни мемоари
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Тип: роман
Националност: българска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11865
История
- — Добавяне
4.
А аз да се върна на моята история.
Вървим, значи, приказваме си. Гледаме — слънчоглед. Още млад, но годен за дъвчене.
Викам: „На връщане ще си вземем…“
„На връщане — казва Огито — надали и пътя ще виждаме. Дай да си понапълним джобовете сега.“
Та си понабрахме и продължихме, дъвчейки меките семки.
И те ти го Расово — два километра, колко му е.
Отидохме до къщата на моя човек. Той ни се зарадва — сармите вече ставали.
Но ракия нямаше. Специализирал се по виното. И такава кантата ни изпя за него…
Покани ни у дома си — червено вино, сарми, под асмата…
Но ние бяхме — и сме си — принципни и честни момчета. Тръгнахме за ракия — най-напред ще вземем ракията. Пък после… Хем да не мислим за задачата.
Съгласи се с нас и ни поведе към свой приятел. Който правел хубава ракия.
Селска къща от ония, от 60-те години. Два етажа, живее се в полумазата, горният е за гости. Отпред асми, разбира се, чешма, маса с ония покривки, дето бяха модерни тогава — мушама на цветчета.
Сядаме, обяснява той на появилата се жена, а тя казва, че мъжът й отскочил наблизо, ама ей сега ще дойде, та тя ще ни сипе ракийка — хем да я опитаме…
И вади от коритото на чешмата шишенце. Такова — трилитрово, бледосинкаво-зеленикакво.
Сипа по една хубава водна чаша (абе, къде изчезнаха ония чаши, дето руснаците им викат граньоние — демек, изрязани на тънки стенички, като диамант?).
Наряза домат. Голям — не от ГМО-та или отрови, ами чист селски домат. Два юмрука.
Знаете ли колко ракия поема един домат? Колкото издържиш. Попива алкохола като гъба. Или поне ти имаш това усещане и сипваш още и още.
Пийнахме по малко — по чаша само.
Ракийцата бяла, блестяща, при сипване пуска мехурчета — цънк… цънк… цънк…
60 градуса, рече жената.
Нашият човек рече, че сармите ще заминат, та тръгна, като сто пъти заръча веднага след това да отидем у тях.
Сипа ни булката още, а после явно усети как всичко отива като вода в стомаха на камила след тридневен преход през пустинята.
И рече, че мъжът й май ще се забави повече, та тя да ни продаде ракия.
Нищо против.
3,50 литъра, каза.
Ха сега де!
Ние се готвехме на три лева — както си знаехме. Едно 50 стотинки май…
Но ровнахме из джобовете и сглобихме сумата.
Три шишета в мрежичката, дето си я носехме и — напред.
Учтиво „Довиждане!“, после поехме напред в задаващата се вечер.