Георги Коновски
Три шишета в машината на времето (19)

18.

Както и да е, оставихме Златко и Оги да спят в училището, а ние тръгнахме към полето. Демонстрирайки ярък трудов ентусиазъм и непукизъм.

Стигнахме участъка, ремаркето беше там — празно, а трактор казаха, че всеки момент ще дойде.

Та запалихме по фас, докато чакаме.

Ние с Коцето седнахме на канатата на ремаркето. Коцето се люшкаше храбро, аз му викам: „Ще паднеш, ей!“, той отговаря: „Няма да…“ и довърши от земята „падна“.

И в тоя момент се зададе тракторът. На кормилото — наш Митьо. Бежански. Пере през редовете — направо към нас.

Наблизо имаше едно дърво. За отрицателно време цялата бригада се събра зад него.

Но тракторът спря до ремаркето. Хилейки се, Митьо го закачи.

А народът се юрна да бере доматите.

Носят, подават, ние с Коцето поемаме кофите, изсипваме.

И, понеже съм в отлично настроение, взех да си пея народна студентска песничка. Като на моменти минавах на два гласа.

„Хиляда бутилки

на бара си стоят…

Хиляда бутилки

На бара си стоят…

Но ако едната

Падне на земята…

Но ако едната

Падне на земята…

Деветстотин деветдесет и девет

Бутилки

На бара си стоят…“

И така нататък.

Като стигнат до едната бутилка, дето стояла самотна, а после паднала на земята — мощна въздишка разтърси полето.

След което почнах с „Десет хиляди бутилки…“…

И дъжд от домати заваля по ремаркето, спестявайки известна доза усилия за изсипване на кофите.

Така до обяд симулирахме трезвеност.

После ни пратиха с Митьо за вода.

Изворчето беше дори каптирано, разположено в долчето, между две големи дървета.

Напълнихме големите дамаджани, а Митьо предложи аз да ги отнеса, пък той да дремне. После той ще ги замъкне, а аз ще спя.

Що не?

Отидох, колегите изсмукаха набързо освежаващата ледена течност.

Връщам се, викам: „Мите!“, а той се надигна от под дървото, събу панталоните, отиде до другото дърво, постла си спокойно панталона, легна върху му и пак заспа.

О, викам си — аз да не съм по-глупав…

И се проснах на освободеното място под първото дърво.

Събудиха ни привечер.

Забравили ни, после се сетили, та изпратили момчета да ни викнат.

А вечерта на проверката ни четоха заповед по бригадата.

Дрън-дрън… подронване авторитета… дъра-бъра… последно предупреждение…

Имах и само „мъмрене“, ама то беше другаде.