Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2020 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Георги Коновски
Заглавие: Ранни мемоари
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Тип: роман
Националност: българска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11865
История
- — Добавяне
13.
Май пак трябва да мръдна от основната линия.
Иначе наистина ще помислите, че ние като студенти само сме пили и тичали по мацки.
Не е баш така — и по нас тичаха.
Но и не беше само пиенето.
То… някак си… част от битието… Студентска веселба, разпускане, ешмедеме — както му викахме, когато поизучихме българската история.
Иначе — пиенето си беше евтино. Около трите лева се въртяха цените на гроздовата и водката, по-евтина беше плодовата ракия.
В „Грозд“ половинка наливна бира струваше 20 стотинки, чиния дребна пържена риба — пак толкова.
И, като се има предвид, че не бяхме чревоугодници — чинийката се споделяше от няколко човека.
А за повече ядене наблизо имаше куп закусвални.
Наблизо до тавана ни — а ние живеехме до английското посолство, на „Васил Коларов“ 64 май беше, имаше гостилничка. Бяло вино в каничка, чинийка с дреболии — какво повече искаш?
Когато живеех на „Орлица“ 18, пък с яденето беше още по-лесно.
Едноетажна къща, с високо разположено мазе.
Вътре четири стаи — трите под наем.
Аз и брат ми, моят приятел Пламен с едно момче от Хасково — викахме му Куруто, защото стана знаменосец на факултета им, и още една с двама.
Тоалетна — която бяхме кръстили „Бар-кенеф“. С окачени табели по стените.
Днес бихме казали, че сме пародирали социалистическия ред и „възпитанието“ посредством поучителни табелки, но тогава просто се веселяхме.
Идеологически не бяхме формулирали „дисидентството“ си.
Та цялата компания добре си се хранехме. Най-вече в почивните дни, когато просто ни мързеше да слизаме до столовете в центъра.
Готвех им.
Основна рецепта — боб.
Имахме една десетлитрова тенджера. Мятам вътре кило-две боб, варя.
Прибавям лук. Нарязан — продаваха по едно време такъв. Два пакета — стигаха.
Към края слагах внимателно — като динамит, поне десет люти чушлета.
Поне!
Сядахме. Един отскачаше до близката бирарийка. Имаше там пресечка между жп прелез и трамвайна линия, та на тая важна точка се беше разпростряла бирария.
Отскачаше — с петлитровата туба. И я донасяше пълна.
Хапнеш лъжица — надигаш тубата…
Оппа, пак стигнахме до пиенето…
Ами какво да правя като разказът се върти като празнуващ Зарезан?
А, най-хубавия Зарезан пак там празнувах.
Но да започна малко по-рано.