Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2020 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Георги Коновски
Заглавие: Ранни мемоари
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Тип: роман
Националност: българска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11865
История
- — Добавяне
30.
След ден-два ЗКПЧ-то Ваня дойде и каза, че трябвало да отидем следобеда на среща със съветска младежка делегация.
В „Орбита“. Оная сграда, стил 60-те години, която беше символ на комсомолската младеж, както „изящно“ се изразяваха другарите.
Абееее…
Кой знае какви подбрани зубри щяха да доведат… Пък можеше да си дремнем… А и рускините извън страната си са едни бетонирани…
Но отидохме. Де няма да идеш — заповед!
Ние двеста човека, ония стотина.
Заехме голямата зала, тръснахме класическите слова по хартийка и се гледаме.
Да, имаше какво да се види, пък и сред нашите момичета имаше картинки.
Но душата не иска само да зяпа.
В смисъл че търсеше да се развее малко.
А как се развява душа на Изток? Правилно!
Обаче, в „Орбита“ — младежка зона.
Демек — не се сервира алкохол.
(Кой идиот беше внушил, че младежта не пие — нямам понятие. Сигурно е бил с цироза, но…
А младежта не пиеше. Много. Но в хубави дози, които карат погледа да изсветлее и жените да разцъфнат.)
Което бързо се разреши.
Аз винаги се движа с чанта през рамо. Хубава чанта, удобна, всичко има в предните джобове — от ножичка до кърпа за очилата.
Тоя път не знам как в нея бяха припълзели две бутилки ракия. Гроздова.
Не сегашните спиртосани и с есенция ментета, а истинска.
Пък на Оги в джоба се вмъкнала третата.
И вдигнахме за наздравица чашите с безалкохолно — май „Етър“ беше, освободихме място за съществената течност.
Направо като в морска нощ очите на съветските ръководители, дето седяха на масата ни, блеснаха. Същински фарове…
И първата чаша отиде по руски — гаврът.
Ама натам карахме по нашенски. Нали целта беше приятно и културно прекарване на времето, а не отрязване?
Обаче… Мезе? Щото ние си бяхме възпитани в националната традиция цокачи. И си карахме само с мезе.
Единият от руснаците усети, смигна, извика келнера, който се правеше, че не вижда нищо, и поръча.
След малко на масата кацнаха две тави с пасти.
Повтарям — две тави с пасти!
Ометохме ги — друго мезе няма как да вкараме. Пък и мазничкото — знае го всеки пияч, е отлично мезе. Покрива с филм карантията и задържа алкохола.
По другите маси също занаизлизаха от неизвестни места бутилки. И запрелитаха тави с пасти.
Като се отвори един лаф — на български, на руски…
По едно време се усещам, че разправям нещо на руснака до мен — на руски, а той пере на български.
Ей така се развива дружбата между народите и хората!