Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2020 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Георги Коновски
Заглавие: Ранни мемоари
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Тип: роман
Националност: българска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11865
История
- — Добавяне
20.
Командир беше Огнян. Не Огито, а друг Огнян.
Срещнахме се на кандидат студентския писмен, приказвахме си, подсказвахме си.
След две години се засякохме — вече колеги.
Запознахме се наистина, станахме добри другарчета, бях му на гости няколко пъти (живееше на „Горски пътник“)… Запознах се с брат му — таксиметров шофьор, с баща му — пенсионер.
И един ден гледам снимки на масата. Баща му с Тодор Живков, баща му с Цола Драгойчева…
Оказа се, че бащата бил виден комунистически деец до момента, когато му направили сложна операция на черепа.
Но го уважаваха. И на сватбата на Огнян бяха дошли доста видни комунисти — включая от Политбюро.
Та го питам защо е кандидатствал на общо основание — нали имаха привилегии?
А той ми обясни, че баща му казал: „Каквото съм направил — то си е мое. Вие сами се оправяйте!“.
Брат му не щял да учи, станал шофьор, Огнян бил приет на общо основание в СУ.
Като свърши бригадата, един ден получихме с него писма. Викаха ни в следствието.
Шашнахме се.
Отидохме.
Огнян влезе пръв. Бави се около половин час, после излезе заедно с един възрастен цивилен.
Който каза, че няма нужда да се явявам, разписа пропуските.
Огнян ми обясни — имало жалба до нас. От ония, мърлячите.
Били сме крали одеяла и от храната.
Което е просто абсурдно. Защото в лагера си имаше домакинка, имаше готвачи и ние изобщо нямахме допир с материалната част.
Просто бяхме облекчени. И се възползвахме от това олекотяване на работата.
А тия глупаци, без поне да се замислят, ни обвиняват в невъзможни неща.
Мързяло ги е дори да изпипат интригата.
Следователят направил бърза проверка, а после ги извикал. И им обяснил, че ги чака съд за клевета и набеждаване.
Та една вечер дойдоха на уредена среща в Огнянови — тихи, кротки, посрани.
Полугласно се извиняваха — ама нали… грешка… те за добро…
Аз със сигурност щях да оставя да си ги съдят. Но Огнян — добра душа, подаде заявление от името на двама ни, че нямаме претенции към тях.
Е, лепнаха им някакви комсомолски наказания — все пак, дискредитация на бригадирското движение и т.н.
Така че — не всичко беше цветя и рози, както пишеше в лексикончетата.
Имаше и нормални гадости.
Които, обаче, вече са разсеяни от времето и сенките им само се мяркат тук и там…