Георги Коновски
Три шишета в машината на времето (22)

21.

Помня — морето, книгата на Петър Бобев „Заливът на акулите“… Логично — исках да отида във Военноморското.

Което не стана — очите. 4,5 диоптъра в десети клас.

А не ми пречеше. Просто бях се научил да „виждам“ света без очила. Леко размазано (абе, бая…), бързо ориентиране, на класно сядам напред, мозъкът щрака светкавично, за да компенсира какво не съм видял…

Както и да е — разбра се, че тая няма да стане.

Нещо повече. Като отидохме във ВНВУ-то, от мен веднага се заинтересуваха лекарите. И — изследвания. Капки в очите, разширяваха зениците, зяпаха.

После десет дена във военната болница в София.

Нашите през това време полагали клетва.

И аз положих — но пред знамето в щаба.

А после почнаха да се чудят какво да ме правят.

Държаха ме така месец време.

Ха тук на работа, ха там да помагам… Ама един войник не е бройка, трябва да е в частта си.

И аз „уредих“ нещата.

Сяда веднъж в един склад, скучая.

Гледам — вътрешен телефон.

Взех да въртя шайбата — 227, 227… Що тоя номер — ха питайте ме…

След малко се почука, влезе помощник-дежурният по училище. Курсант от горния курс, с лента, с пистолет — абе, както си му е редът.

Вдигна слушалката, рече „Да, тук е!“.

И ме поведе. Заедно с още двама курсанти — от дежурната рота. С автомати, че и с ножове на тях.

Хайде в щаба.

Там — заместникът по тила полковник Грозев.

Истински военен, солдафон. Като крещеше — мустачките му направо се завираха в очите.

Видях го, защото доста ми крещя.

Бил съм звънял на началника на военното училище (той почина на другата година, при едни занятия).

И сега какво да ме правят?

Командировъчно и — хайде в Севлиево.

Там беше ВНВУ — 3, МНЗ база.

В нея имаше охранна рота, тридесетина старшини — склададжии, един майор.

Плюс изпращаните там издънки на училището — скъсани на изпитите, нарушители, всякакви непасващи на устава.

Ама аз изтеглих късмет. Не ме оставиха в ротата, а се водех командирован от училището заедно с един старшина и още един войник.

Демек, хем сме там, хем не сме под пълната юрисдикция.

А старшината…

Ама той си заслужава отделен разказ…